От ромската махала на село Алтимир до мечтата да станеш адвокат
"Всички знаем по какъв начин се става студент, подготвяш се, учиш доста, явяваш се на изпити. Всичко е обвързвано със стрес и пари, несъмнено ". Така, някак даже банално и нормално, стартира описа си студентката по "Право " Беатриса Бойкова. На пръв взор тя не се разграничава от останалите студенти в Софийския университет. И в никакъв случай не е желала.
Истината обаче е, че нейната история постоянно ще я откроява от останалите. "Човек не трябва да не помни от кое място е тръгнал, само че и не трябва да изоставя фантазиите си, колкото и непостижими да наподобяват за момента ", това са думи на Бети, както избира да я назовават, пишат от „ Тръст за обществена опция “.
"Може би би трябвало да стартира с това от къде съм тръгнала и какво съм претърпяла ", споделя Бети. Родена е в ромската махала на врачанското село Алтимир и бърза да опровергае предразсъдъците на множеството хора, че децата от ромските махали не посещават учебно заведение - "Там всички деца вървят на учебно заведение! Ако кажа, че съм била единствената, ще излъжа ". Животът на момичето не протича леко, не просто поради мъчно изменящата се среда, която я заобикаля, само че и тъй като животът от рано й сервира неволи.
"Първият конфликт с живота беше гибелта на татко ми. Бях съвсем на 10 година, когато той ни напусна - беше същинска покруса за цялото семейство. Всички в квартала те гледат със страдание и обезсърчение. Огромни компликации сполетяха мен, майка ми и брат ми, само че успяхме да си стъпим на краката ", споделя още Бети. И добавя, че това събитие е оставило огромен белег в живота й, фамилията й до ден сегашен изпитва огромни компликации, само че се поддържат.
Повлияна от думите на татко си, Бети осъзнава, че поела по стъпките, които той й е отредил още преди години. "Спомням си по какъв начин баща ми споделяше, като порасна да стана юрист и може би неговата фантазия способства по тази причина да запиша "Право ". Беше извънредно мъчно. Ако не беше фамилията ми, което не е спирало да ме поддържа, надали щях да стигна до тук ". Бети не стопира да мечтае, желае да израства в кариерата, да реализира доста.
Беатриса е едно от девойките, подкрепени от "Студентско общество за развиване на междуетническия разговор ", с поддръжката на фондация "Тръст за обществена опция ". Момичето е получила цялостна поддръжка и насоки в целия развой на кандидатстване за университет - от вдишване на таксите за уроците по български език, през таксите за кандидатстване, в това число и сумата за първия учебен срок от първата година до насоки за стипендии за по-нататъшното образование. Бети към този момент е трета година в университета и съумява да си оказва помощ като работи в допълнение и то по специалността си във компания на частен правосъден реализатор. "Старая се да не отчайвам хората, които имат вяра в мен. Искам да покажа, че когато мощно искаш нещо, без значение от трудностите, то се случва ", приключва Бети.
Истината обаче е, че нейната история постоянно ще я откроява от останалите. "Човек не трябва да не помни от кое място е тръгнал, само че и не трябва да изоставя фантазиите си, колкото и непостижими да наподобяват за момента ", това са думи на Бети, както избира да я назовават, пишат от „ Тръст за обществена опция “.
"Може би би трябвало да стартира с това от къде съм тръгнала и какво съм претърпяла ", споделя Бети. Родена е в ромската махала на врачанското село Алтимир и бърза да опровергае предразсъдъците на множеството хора, че децата от ромските махали не посещават учебно заведение - "Там всички деца вървят на учебно заведение! Ако кажа, че съм била единствената, ще излъжа ". Животът на момичето не протича леко, не просто поради мъчно изменящата се среда, която я заобикаля, само че и тъй като животът от рано й сервира неволи.
"Първият конфликт с живота беше гибелта на татко ми. Бях съвсем на 10 година, когато той ни напусна - беше същинска покруса за цялото семейство. Всички в квартала те гледат със страдание и обезсърчение. Огромни компликации сполетяха мен, майка ми и брат ми, само че успяхме да си стъпим на краката ", споделя още Бети. И добавя, че това събитие е оставило огромен белег в живота й, фамилията й до ден сегашен изпитва огромни компликации, само че се поддържат.
Повлияна от думите на татко си, Бети осъзнава, че поела по стъпките, които той й е отредил още преди години. "Спомням си по какъв начин баща ми споделяше, като порасна да стана юрист и може би неговата фантазия способства по тази причина да запиша "Право ". Беше извънредно мъчно. Ако не беше фамилията ми, което не е спирало да ме поддържа, надали щях да стигна до тук ". Бети не стопира да мечтае, желае да израства в кариерата, да реализира доста.
Беатриса е едно от девойките, подкрепени от "Студентско общество за развиване на междуетническия разговор ", с поддръжката на фондация "Тръст за обществена опция ". Момичето е получила цялостна поддръжка и насоки в целия развой на кандидатстване за университет - от вдишване на таксите за уроците по български език, през таксите за кандидатстване, в това число и сумата за първия учебен срок от първата година до насоки за стипендии за по-нататъшното образование. Бети към този момент е трета година в университета и съумява да си оказва помощ като работи в допълнение и то по специалността си във компания на частен правосъден реализатор. "Старая се да не отчайвам хората, които имат вяра в мен. Искам да покажа, че когато мощно искаш нещо, без значение от трудностите, то се случва ", приключва Бети.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ