Всички управници по един или друг начин са се учили

Всички управници по един или различен метод са се учили и се учат, а вероятно и ще не престават да се учат от йезуитите. И съществена тяхна максима продължава да бъде популярната, отблъскваща по своя цинизъм, само че явно ефикасна имитация на опортюнистите от йезуитския медал: „ Целта оправдава средствата ".

Защо не са нужни другари на властта?
Защото те желаят услуги, основават взаимни отговорности и обвързаности; с две думи - приятелите отслабват силата на властимащите. По забавен е въпросът за какво са нужни врагове, на кого са нужни и изобщо защо по-конкретно става дума.

Враговете са нужни, с цел да оправдава политическата класа своите дейности, изключително когато става дума за разнообразни форми на принуждение или други непопулярни ограничения. Враговете са нужни, с цел да се раздели обществото, с цел да бъде то обезсилено, манипулирано, по-лесно ръководено. Хитрите управници постоянно намират формулата за това. Преди Десети ноември ръководещата Българска комунистическа партия още през цялото време на своята власт настрои българското общество против някогашните елити - политици, офицери, интелигенция, бизнесмени и техните близки и поддръжници. Така тя реализира две съществени цели. От една страна се разправи по най-жесток метод със остарелия хайлайф и ограби неговите активи, скъпоценности, заводи и парцели, а въпреки това, сътвори голяма маса уплашени и алчни опортюнисти, амбициозни и безскрупулни последователи на новата власт, жадни за власт и облаги.

По времето на Тодор Живков, по тази линия на неприязън бяха изправени служащите
против селяните, с цел да бъдат заграбени земите на последните и основани социалистическите ТКЗСта. В следствие по този начин наречената „ класова битка " изискваше нови и нови врагове и
противодействия - служащи против интелигенция, официални против неофициални групи и други.

След Десети ноември, по време на по този начин наречения Преход, обстановката в огромна степен се повтаря. Комунистите бяха оповестени за зложелател номер 1, обществото се раздели на комунисти и антикомунисти, като и до през днешния ден ръководещите по всевъзможен начин подхранват това опълчване. Спомняте си, незабавно след Десети ноември тук-там се стигаше и до физически саморазправи.

Днес обстановката наподобява по-спокойна, само че двете групи са поредни в своята неприязън. Любопитното е, че болшевик номер 1 на страната, министър председателят Бойко Борисов, е един от хората, които изключително интензивно употребяват антикомунистическата реторика.

По време на продоволствената рецесия, при започване на 90-те, беше изработен опит за конфигуриране на служащите против селяните, който продължи за малко. Днес това към този момент е невероятно, тъй като селяни съвсем не останаха, а и магазините са пълни/друг е въпросът че хората нямат пари, само че това важи и за служащите, и за селяните/.

С преодоляването на властта от олигархията и мафиотизирането на страната се оформиха нови линии на неприязън. Русофили против рософоби, соросоиди против националисти и прочие.

В последните месеци и даже години изключително интензивно текат разнообразни форми на опълчване във връзка преодоляването на правосъдната система от статуквото и в тази ситуация съответно избора на Иван Гешев за основен прокурор. Настройват се един против различен както жителите, по този начин и магистратите. Да не забравим, че главен катализатор на публичността в тези дейности играят огромна част от жълтокафявите медии, кукловодите са едни и същи.

За да съществува и процъфтява, властта ще изобретява нови и нови врагове. За да живеем обикновено, ние би трябвало да се противопоставим. Как?

Автор: Калин Илиев/actualno.com