Всички студенти на Стефан Данаилов го боготворят. И така ще е завинаги
Всички студенти на Стефан Данаилов го боготворят. И по този начин ще е вечно
Поклонението пред Стефан Данаилов ще е през днешния ден, 2 декември, от 11 ч. в Народния спектакъл.
Пословична е взаимната обич сред Стефан Данаилов и неговите студенти. Те с респект го назовават Мастера, той ги имаше като свои деца. Повечето от възпитаниците му извоюваха име и не престават да се потвърждават на театралната сцена, в киното и в малките екрани.
Ето откровенията на шестима от тях.
Ненчо Илчев: Бях влюбен, питах го какво да върша
Най-хубавите години от живота ми е студентството в НАТФИЗ с преподавател Стефан Данаилов. На изпитите за НАТФИЗ той ме накара да пея. Казах му, че не мога, само че Мастера настоя. Запях “Торнал ми Тодю на гурбет да иде ”, една момчиловска ария. Той ме изслуша и сподели: “Ти не можеш да пееш, само че си родопчанин и те одобрявам... ”
Ние бяхме втория випуск на Мастера, имам самочувствието, че сме обичаният му клас. Бяхме доста задружни, както, прочее, и всичките му класове. Тази атмосфера я създаваше той. Не искаше да има интриги, а да се обичаме. Винаги е държал да сме колектив, имахме му голямо доверие
Веднъж бях доста влюбен в едно момиче. Отидох при него и го попитах по какъв начин да постъпя. Никога няма да не помни по какъв начин ме погали, потупа ме по рамото и ми даде доста потребен за мен съвет. Много ми олекна след този диалог с него. Винаги когато ми е било тежко, съм споделял проблемите си с него. Изключително харизматичен и обичан човек е Мастера.
Много ни се е карал, само че при него карането и даже обиждането е с такава обич, че не можеш да му се обидиш. Може да те назова с най-грозната дума, само че ти я приемаш умерено, тъй като той не влага в нея нищо неприятно.
Бяхме в трети курс и репетираме “Опера за три гроша ” с асистента му Ивайло Христов. Нямаше половината от класа, Ивайло се ядоса и си потегли. Отвън обаче среща Стефан и му се оплакал.
Стефан пристигна, изправи ни до стената, накара ни се доста. След което си погледна часовника и сподели: “Хайде да ви повеждам ня обяд. ” Заведе ни в един ресторант, където ядохме кебапчета и кюфтета. Това продължи от 12 часа докъм пет-шест и след това ни заведе у тях. Жена му Мария я нямаше, мисля, че беше в Горна Оряховица при родителите си. Купонът продължи до сутринта...
Такова нещо единствено доста необятно скроен човек като Мастера може да направи.
Валери Йорданов: Каза ни, че сме като шубраци
Помня първата ни колекция като студенти. Аз съм с доста дълга къдрава коса. С огромни коси са и Асен Блатечки, Ненчо Илчев, Стойо Мирков... Мастера ни изгледа и сподели:
- Абе вие ще сте като шубраци, в случай че тръгнете дружно по “Раковски ”. Я да вземете да се подстрижете!
Подстригах се. На другия ден той ме вижда и споделя:
- Ей, ти ужасно си се прецакал. Аз нямах поради тъкмо тебе, тъй като имах нещо поради - да играеш в “Малкият принц ”.
- Ами аз разбрах, че би трябвало да се подстрижа...
- Нищо не си схванал! А като не си схванал, ще питаш! И няма да си прецакан...
През 1993 година изпаднах в страшна рецесия: душевна, финансова, любовна... Реших да се откажа от НАТФИЗ. Отидох при Мастера, благодарих му за всичко и му споделих, че напущам. Той ме прегърна и сподели:
- Виж в този момент, мойто момче. Отиваш си у дома, взимаш си раничката и отиваш в планината. И там на мира би трябвало да вземеш това значимо решение. Сам!
След няколко дни отивам в академията и надзървам в стаята, където сътрудниците ми репетираха и попитах: “Може ли? ”
Мастера хвърли взор към мен и най-небрежно ми споделя:
- Айде, влизай бе, к.ре, и не ми губи времето...
Ваня Щерева: Той ме
отучи
да неистина
Мастера ме отучи да неистина. Като студенти трябваше да изиграем някакъв очерк с Башар Рахал. Целият клас бяхме в едно село, където купонясвахме крепко. Връщаме се и следобеда пред НАТФИЗ срещаме Мастера:
- Къде ходите, бе? - пита той.
- Ами репетирахме с Бахар...
- Къде?
- Ами горе, на четвъртия етаж...
- Аз през целия ден бях там и не ви видях?!
Една седмица не смеех да го погледна. И от този момент в никакъв случай не съм лъгала...
Параскева Джукелова:
На изпита бях под анестезия
Аз съм от първия випуск на Мастера. Не можех да допускам, че красивият мъж от календарчетата ще ми бъде преподавател. По време на изпитите получих бъбречна рецесия и ми биха успокояваща инжекция. Бях под анестезия и нямам явен спомен какво тъкмо съм правила. След време той ми разкри: “Ние ти споделяме - Параскева, благодарим ти, можеш да слезеш от сцената. Ти си стоиш на мястото. Пак те подканяме, а ти продължаваш да си стоиш на мястото... ” Разказах му казуса, а той вика: “Ама ти единствено под анестезия ли можеш да играеш? ”
Мастера беше малко “недоскив ” и по време на изпитите не ни виждаше добре от мястото на журито. На почивките идваше да ни огледа и да добие по-пълна визия за нас. Не разясняваше нищо, единствено гледаше безмълвно.
Той мъчно запомня текстове си. В “Тайната вечеря на Дякона Левски ” играеше Димитър Общи. Имаше едни дълги монолози, в които трябваше да изрежда членовете на революционните комитети. Десетки имена... По време на спектакъла той се провикваше: “Кой споделя, че Димитър Общи не може да чете?! ” Вадеше от джоба си един лист с имената на комитите и го прочиташе...
Александър Кадиев: Предупреди ме да не играя гъзльовци
Бях в трети курс и по едно време напълнях - в ханша и под него. И на един показ Мастера ми споделя:
- Абе, Сашко, в случай че продължава да ти пораства гъзът, ще играеш единствено гъзльовци, мойто момче!
По едно време Мастера правеше изпитите си в Народния спектакъл, на четвъртия етаж. Свършваме, той си потегля, а аз го пъдя:
- Мастер, Мастер, ще стана ли артист?
- Ще станеш, мойто момче, ще станеш...
Влиза в асансьора и преди да се затворят вратите, аз отново:
- Мастер, Мастер, ще стана ли артист?
Вратите се затварят и го слушам:
- Ще станеш, мойто момче, ще станеш...
Асансьорът потегля и тъй като има и прозорец, крещя през него:
- Мастееер, ще стана ли артист?
Той от вътрешната страна поглежда нагоре:
- Ще станеш, мойто момче, ще станеш...
И асансьорът постепенно потегли надолу...
Асен Блатечки: Подгони ме да ме бие
Спомням си по какъв начин един път Мастера щеше да ме набие. Още на първия изпит в първи курс приготвих неговия обичан фрагмент от “Тютюн ” - играех Борис Морев. Предния ден взех решение, че героят на Димитър Димов би трябвало да е с прошарена коса, златни гривни, пръстени и часовници и си боядисах косата.
Излязох на сцената и сътрудниците ми започнаха да подвикват: ейц, ейц, доста смешно беше. И като свърши изпитът, Стефан Данаилов ме подгони по коридорите, искаше да ме набие. Аз му избягах. Като след време му размина, ми сподели: “Заболя ме сърцето! ” А то му станало неприятно още като ме видял. И се хванал за гърдите. После ми изясни: “Исках да те хвана, да те пратя да се изкъпеш и отново да го изиграеш изначало ”. /24chasa.bg
Поклонението пред Стефан Данаилов ще е през днешния ден, 2 декември, от 11 ч. в Народния спектакъл.
Пословична е взаимната обич сред Стефан Данаилов и неговите студенти. Те с респект го назовават Мастера, той ги имаше като свои деца. Повечето от възпитаниците му извоюваха име и не престават да се потвърждават на театралната сцена, в киното и в малките екрани.
Ето откровенията на шестима от тях.
Ненчо Илчев: Бях влюбен, питах го какво да върша
Най-хубавите години от живота ми е студентството в НАТФИЗ с преподавател Стефан Данаилов. На изпитите за НАТФИЗ той ме накара да пея. Казах му, че не мога, само че Мастера настоя. Запях “Торнал ми Тодю на гурбет да иде ”, една момчиловска ария. Той ме изслуша и сподели: “Ти не можеш да пееш, само че си родопчанин и те одобрявам... ”
Ние бяхме втория випуск на Мастера, имам самочувствието, че сме обичаният му клас. Бяхме доста задружни, както, прочее, и всичките му класове. Тази атмосфера я създаваше той. Не искаше да има интриги, а да се обичаме. Винаги е държал да сме колектив, имахме му голямо доверие
Веднъж бях доста влюбен в едно момиче. Отидох при него и го попитах по какъв начин да постъпя. Никога няма да не помни по какъв начин ме погали, потупа ме по рамото и ми даде доста потребен за мен съвет. Много ми олекна след този диалог с него. Винаги когато ми е било тежко, съм споделял проблемите си с него. Изключително харизматичен и обичан човек е Мастера.
Много ни се е карал, само че при него карането и даже обиждането е с такава обич, че не можеш да му се обидиш. Може да те назова с най-грозната дума, само че ти я приемаш умерено, тъй като той не влага в нея нищо неприятно.
Бяхме в трети курс и репетираме “Опера за три гроша ” с асистента му Ивайло Христов. Нямаше половината от класа, Ивайло се ядоса и си потегли. Отвън обаче среща Стефан и му се оплакал.
Стефан пристигна, изправи ни до стената, накара ни се доста. След което си погледна часовника и сподели: “Хайде да ви повеждам ня обяд. ” Заведе ни в един ресторант, където ядохме кебапчета и кюфтета. Това продължи от 12 часа докъм пет-шест и след това ни заведе у тях. Жена му Мария я нямаше, мисля, че беше в Горна Оряховица при родителите си. Купонът продължи до сутринта...
Такова нещо единствено доста необятно скроен човек като Мастера може да направи.
Валери Йорданов: Каза ни, че сме като шубраци
Помня първата ни колекция като студенти. Аз съм с доста дълга къдрава коса. С огромни коси са и Асен Блатечки, Ненчо Илчев, Стойо Мирков... Мастера ни изгледа и сподели:
- Абе вие ще сте като шубраци, в случай че тръгнете дружно по “Раковски ”. Я да вземете да се подстрижете!
Подстригах се. На другия ден той ме вижда и споделя:
- Ей, ти ужасно си се прецакал. Аз нямах поради тъкмо тебе, тъй като имах нещо поради - да играеш в “Малкият принц ”.
- Ами аз разбрах, че би трябвало да се подстрижа...
- Нищо не си схванал! А като не си схванал, ще питаш! И няма да си прецакан...
През 1993 година изпаднах в страшна рецесия: душевна, финансова, любовна... Реших да се откажа от НАТФИЗ. Отидох при Мастера, благодарих му за всичко и му споделих, че напущам. Той ме прегърна и сподели:
- Виж в този момент, мойто момче. Отиваш си у дома, взимаш си раничката и отиваш в планината. И там на мира би трябвало да вземеш това значимо решение. Сам!
След няколко дни отивам в академията и надзървам в стаята, където сътрудниците ми репетираха и попитах: “Може ли? ”
Мастера хвърли взор към мен и най-небрежно ми споделя:
- Айде, влизай бе, к.ре, и не ми губи времето...
Ваня Щерева: Той ме
отучи
да неистина
Мастера ме отучи да неистина. Като студенти трябваше да изиграем някакъв очерк с Башар Рахал. Целият клас бяхме в едно село, където купонясвахме крепко. Връщаме се и следобеда пред НАТФИЗ срещаме Мастера:
- Къде ходите, бе? - пита той.
- Ами репетирахме с Бахар...
- Къде?
- Ами горе, на четвъртия етаж...
- Аз през целия ден бях там и не ви видях?!
Една седмица не смеех да го погледна. И от този момент в никакъв случай не съм лъгала...
Параскева Джукелова:
На изпита бях под анестезия
Аз съм от първия випуск на Мастера. Не можех да допускам, че красивият мъж от календарчетата ще ми бъде преподавател. По време на изпитите получих бъбречна рецесия и ми биха успокояваща инжекция. Бях под анестезия и нямам явен спомен какво тъкмо съм правила. След време той ми разкри: “Ние ти споделяме - Параскева, благодарим ти, можеш да слезеш от сцената. Ти си стоиш на мястото. Пак те подканяме, а ти продължаваш да си стоиш на мястото... ” Разказах му казуса, а той вика: “Ама ти единствено под анестезия ли можеш да играеш? ”
Мастера беше малко “недоскив ” и по време на изпитите не ни виждаше добре от мястото на журито. На почивките идваше да ни огледа и да добие по-пълна визия за нас. Не разясняваше нищо, единствено гледаше безмълвно.
Той мъчно запомня текстове си. В “Тайната вечеря на Дякона Левски ” играеше Димитър Общи. Имаше едни дълги монолози, в които трябваше да изрежда членовете на революционните комитети. Десетки имена... По време на спектакъла той се провикваше: “Кой споделя, че Димитър Общи не може да чете?! ” Вадеше от джоба си един лист с имената на комитите и го прочиташе...
Александър Кадиев: Предупреди ме да не играя гъзльовци
Бях в трети курс и по едно време напълнях - в ханша и под него. И на един показ Мастера ми споделя:
- Абе, Сашко, в случай че продължава да ти пораства гъзът, ще играеш единствено гъзльовци, мойто момче!
По едно време Мастера правеше изпитите си в Народния спектакъл, на четвъртия етаж. Свършваме, той си потегля, а аз го пъдя:
- Мастер, Мастер, ще стана ли артист?
- Ще станеш, мойто момче, ще станеш...
Влиза в асансьора и преди да се затворят вратите, аз отново:
- Мастер, Мастер, ще стана ли артист?
Вратите се затварят и го слушам:
- Ще станеш, мойто момче, ще станеш...
Асансьорът потегля и тъй като има и прозорец, крещя през него:
- Мастееер, ще стана ли артист?
Той от вътрешната страна поглежда нагоре:
- Ще станеш, мойто момче, ще станеш...
И асансьорът постепенно потегли надолу...
Асен Блатечки: Подгони ме да ме бие
Спомням си по какъв начин един път Мастера щеше да ме набие. Още на първия изпит в първи курс приготвих неговия обичан фрагмент от “Тютюн ” - играех Борис Морев. Предния ден взех решение, че героят на Димитър Димов би трябвало да е с прошарена коса, златни гривни, пръстени и часовници и си боядисах косата.
Излязох на сцената и сътрудниците ми започнаха да подвикват: ейц, ейц, доста смешно беше. И като свърши изпитът, Стефан Данаилов ме подгони по коридорите, искаше да ме набие. Аз му избягах. Като след време му размина, ми сподели: “Заболя ме сърцето! ” А то му станало неприятно още като ме видял. И се хванал за гърдите. После ми изясни: “Исках да те хвана, да те пратя да се изкъпеш и отново да го изиграеш изначало ”. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ