Всички страни носят отговорност – както самите медии, които предоставят

Всички страни носят отговорност – както самите медии, които дават новините, по този начин и хората, които са техни консуматори. Медиите би трябвало да търсят по-строга отговорност, когато се популяризират подправени вести.

Пострадалият от подправената вест би трябвало да има опция по-лесно да заведе дело и да не е належащо да би трябвало да потвърждава, че е претъпял някакви материални вреди, с цел да бъде осъден виновният за основаването и разпространението на подправената вест.

Добре е при медиите да има саморегулация. Коректните медии, които популяризират същинските вести, би трябвало да се опитат, да вземем за пример посредством съглашение между тях, да изтласкат от пазара основателите на подправени вести. Не би трябвало обаче да се залъгваме, тъй като това е много сложен развой. Обикновено основателите и разпространителите на подправени вести са медии, които са с извънредно кратковременен интерес. За тях е значимо да привлекат вниманието към себе си за някакъв къс интервал от време, да осъществят някаква облага от това – посредством по-голям трафик към техния уебсайт, посредством по-големи доходи от реклама. След това те обаче нямат интерес да градят дълготраен престиж, какъвто имат положителните медии. За тях е елементарно да основат един уебсайт, да пуснат няколко подправени вести, да го закрият и да стартират отначало. Подобно нещо би трябвало да бъде преследвано дълготрайно.

Потребителите би трябвало да ревизират или най-малко да се пробват да ревизират качеството на новините, които четат. Нормално е човек, когато прочете нещо в интернет да се замисли дали уеб сайтът, в който чете съответната вест е потвърден или основан неотдавна. Човек би трябвало да се замисли дали би трябвало да има вяра на всичко, което чете.

Различни изследвания демонстрират, че колкото по-грамотен и по-образован е един човек, колкото повече опит има с разнообразни медии, толкоз по-трудно може да бъде измамен. Толкова по-лесно той може да разпознае, че дадена вест не е същинска.

Това обаче не е задоволително. Оказва се, че подправените вести могат да минат и пред хора, които имат опит с медиите. Достатъчно е новината да кореспондира с мисленето на човек. Ако има избрана позиция по даден въпрос, който съответствува с подправената вест, читателят доста по-лесно ще бъде измамен. Срещу това няма лекарство. Хората имат разнообразни убеждения и обичат да виждат потвърждения на своите убеждения.

Когато една подправена вест е ориентирана към вярната публика, резултатът от нея тогава е по-трудно да бъде предотвратен. Тогава тя ще има по-голям триумф и публиката вероятно ще й повярва.

Създателите на подправени вести би трябвало да понесат правосъдна отговорност. Обикновено подправените вести са свързани с някаква материална полза.

Единият от каналите за влияние посредством подправените вести е основаването на подправен имидж. Това най-често се следи в политиката и стопанската система, по-конкретно на Фондовата борса. Там има образци за компании, които са стигали до голяма пазарна капитализация, само че на процедура са били подправени вести. Казано по различен метод - зад фирмите не е стоял някакъв действителен бизнес план, само че с избрани дейности и реклама на неща, които не са истина, с фиктивни покупко-продажби, това е водело до надуване на капитализацията им до рекордна стойност. Това се прави за илюзия на всеобщия вложител, който не разполага с задоволително информация и би се подлъгал да влага в сходен вид компании. За благополучие, тези образци не стават доста известни. Говорим за краткосрочни произшествия, които не повлияват значително на фондовия пазар. Но това води до неговото деформиране, до отбиване на вложителите. Те виждат, че сходни компании съществуват на пазара и стартират да се съмняват и в същинските, които нямат сходни практики. /БГНЕС

--------------------------------

Димитър Чобанов, финансист и учител в УНСС. Анализът е изработен особено за БГНЕС.