Какво е да снимаш най-цветната страна в черно-бяло: Разказ на фотографа Петър Недялков
Всички сме привикнали да виждаме фотоси от Индия, които демонстрират хилядите цветове на тази страна. Работата на фотографа Петър Недялков го води точно там до един от дребното останали естествени солници в страната, който взема решение да снима в черно-бяло.
Когато потегля към Индия, Петър Недялков даже не подозира къде ще го води случайността. Той потегля с концепцията да снима репортажна поредност в духовната столица на Индия – Варанаси и с нея да отбрани дипломната си работа.
Докато пътува по автомагистрала на излизане от един от един от най-големите градове – Мумбай, в далечината той вижда солници.
„ Солниците се виждаха от автомагистралата и няколко пъти си споделих – това наподобява супер крепко място, би трябвало да отида да видя какво мога да направя там”, споделя Петър.
Оказва се, че солниците са благосъстоятелност на индийско семейство от 114 години. Четири генерации поред се грижат за единственото си прехранване, до момента в който все по-разрастващия се град Мумбай се пробва да им го отнеме.
„ Това е една от последните частни солници в Мумбай. Има още две семейства, които имат земя сходна на тази, само че дълго време водят каузи с концепцията да защитят мястото от бъдещо застрояване. Семейството печели делото и сега има издадена заповед за възбрана на строителството и промяна на притежатели там”, разяснява фотографът.
В продължение на 23 дни Петър Ходи всеки ден при работещите на солниците.
„ Всеки един от тези хора ме одобри като другар. Те не знаят британски, не приказват друго с изключение на хинди и когато се появи човек с толкоз бяла кожа и сини очи, като моите, е напълно ново прекарване за тях. Имаше някои дни, в които не снимах, а просто отивах да седнал съм с тях, да оказвам помощ, носех чували със сол и товарехме на един камион за експорт. Цялата ни връзка беше основана на усмивки и жестове”, спомня си той.
Петър се занимава с снимка от 17-годишен, само че признава, че от дребен е приел снимането за свое предопределение. В черно-бялата снимка вижда метод да покаже неща другояче невидими за окото.
„ Зрителят, който следи фотографиите, може самичък да добие визия за тези хора, какви са, що са и всеки самичък за себе си може да добие визия какъв брой доста значи това място за тях. Искам да покажа, че това са хора, които живеят в неподходящи условия, в бедност, само че все пак усмивките не падат от лицата им.
С изложбата „ Сол” на Петър Недялков му следва да отбрани дипломната си работа през февруари.
-->
Когато потегля към Индия, Петър Недялков даже не подозира къде ще го води случайността. Той потегля с концепцията да снима репортажна поредност в духовната столица на Индия – Варанаси и с нея да отбрани дипломната си работа.
Докато пътува по автомагистрала на излизане от един от един от най-големите градове – Мумбай, в далечината той вижда солници.
„ Солниците се виждаха от автомагистралата и няколко пъти си споделих – това наподобява супер крепко място, би трябвало да отида да видя какво мога да направя там”, споделя Петър.
Оказва се, че солниците са благосъстоятелност на индийско семейство от 114 години. Четири генерации поред се грижат за единственото си прехранване, до момента в който все по-разрастващия се град Мумбай се пробва да им го отнеме.
„ Това е една от последните частни солници в Мумбай. Има още две семейства, които имат земя сходна на тази, само че дълго време водят каузи с концепцията да защитят мястото от бъдещо застрояване. Семейството печели делото и сега има издадена заповед за възбрана на строителството и промяна на притежатели там”, разяснява фотографът.
В продължение на 23 дни Петър Ходи всеки ден при работещите на солниците.
„ Всеки един от тези хора ме одобри като другар. Те не знаят британски, не приказват друго с изключение на хинди и когато се появи човек с толкоз бяла кожа и сини очи, като моите, е напълно ново прекарване за тях. Имаше някои дни, в които не снимах, а просто отивах да седнал съм с тях, да оказвам помощ, носех чували със сол и товарехме на един камион за експорт. Цялата ни връзка беше основана на усмивки и жестове”, спомня си той.
Петър се занимава с снимка от 17-годишен, само че признава, че от дребен е приел снимането за свое предопределение. В черно-бялата снимка вижда метод да покаже неща другояче невидими за окото.
„ Зрителят, който следи фотографиите, може самичък да добие визия за тези хора, какви са, що са и всеки самичък за себе си може да добие визия какъв брой доста значи това място за тях. Искам да покажа, че това са хора, които живеят в неподходящи условия, в бедност, само че все пак усмивките не падат от лицата им.
С изложбата „ Сол” на Петър Недялков му следва да отбрани дипломната си работа през февруари.
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ