Всички сме склонни да избираме партньори, които отразяват визията ни

Всички сме склонни да избираме сътрудници, които отразяват визията ни за себе си и нашия свят. За страдание, това значи, че пристрастените към любовта са привличани от сътрудници, които им припомнят за техните нефункционални фамилни връзки, в които в никакъв случай не са имали това, от което са се нуждаели. Това е извънредно иронично, тъй като, те търсят някой, който да бъде тяхното всичко, а в последна сметка се задоволяват с доста, доста по-малко.

Ето някои от аргументите, заради които подвластните от любовта остават във връзки, които просто не им дават това, от което се нуждаят.

Отричане. Отричането на действителността (кой е в действителност нашият сътрудник, кои сме ние в действителност, дали в действителност сме щастливи в отношенията) ни държи в илюзия по отношение на нашия сътрудник и себе си. Виждаме единствено това, което желаеме да забележим, и обясняваме останалото.

Илюзии. Вярваме, че можем да променим хората – да бъдат това, което желаеме те да бъдат. Предполагаме, че по някакъв метод ще се държат по друг метод с нас или ще можем да ги накараме да се държат по друг метод. Убеждаваме себе си, че щом се оженим, сътрудникът ни ще се трансформира в индивида, за който копнеем.

Ниско самочувствие. Доброто самочувствие е резултат от съчувственото и възпитателно родителство, само че в случай че израснем в семейство, в което нашите потребности не са посрещнати, валидирани или приети, ние се усещаме невидими, а нашите потребности нямат значение. Това може да докара до чувството, че сме недостойни и незадоволително положителни, тъй като сме били невалидирани и неразбрани.

Срам. Под срама се крие надълбоко възприятие на самоосъждане и некомпетентност. Ние се усещаме недостойни, непорочни и несвързани със себе си, а оттова и с другите. Когато развием ниско самочувствие, което произтича от срама, ние в последна сметка саботираме нашите взаимоотношения, като се опитваме да направляваме, да спасяваме и/или да угодим на отсрещния.

Зависимост. Нездравото привързване към някого не е същото като здравословна връзка с някой, на който може да се разчита. По създание не можем да разпознаем нашата цялост и комплектност, тъй че вместо това влизаме в връзки като половин човек — някой, който се усеща малоценен без сътрудник.

Чувство на празнина. Това възприятие е резултат от израстването в семейство, където нашата потребност от грижа и съпричастност не е била посрещната. Ако нашата съществена нужда от обвързаност не е осъществена, добитото възприятие на занемаряване основава у нас меланхолия, безпокойствие, хронична самотност и изолираност — всички аспекти на празнина или възприятие на незначителност.

Страх от занемаряване и отменяне. Липсата на връзка със значимия възрастен може да аргументи рисков боязън от занемаряване, което води до осакатяване на детето — вдишване на отговорност, която надвишава това, за което детето е способно да поемем отговорност. Когато тези деца станат възрастни, те не престават цикъла на занемаряване, създавайки взаимоотношения с хора, които са прочувствено недостъпни или изцяло заобикалят връзка, като по този метод се заобикаля опасността от отменяне.

Когато не сме почтени за това, което ни стимулира, ние се задоволяваме с по-малко — всякога. Колко дами познавате, които фантазират за сватбения ден, вместо за действителния брак? Сватбата е единствено един ден, а бракът цялостен един живот.

Източник: framar.bg