Изчезва ли розовият домат?
Всички сме чували нашите баби и дядовци да описват митове за неповторимия усет на българските домати. Дали в тях доминират нотки на прочувственост и има ли действителна заплаха в бъдеще нашите деца и внуци да слушат единствено митове за усета на българските домати, само че въобще да не го познават?
Доматите са растения от семейство картофови Solanaceae и са най-значимата градинарска просвета в света – създават се 182 милиона тона продукция всяка година, което се равнява на тежестта на съвсем 32 пирамиди в Гиза, обобщава уеб сайтът „ Климатека “. Повишаването на температурата в цяла Европа е довело до намаление на производството на домати навън през последните години сочи отчет на Европейски Съюз от 2021 година
В бъдеще се чака международното произвеждане на домати да намалее, като фактор за това са сушите през летния интервал и възходящите температури, които засягат главните площи за развъждане на тази просвета.
Прогнозите са за до 6% спад в добивите на домати в огромни райони на развъждане като Италия и Калифорния до 2050 година, съгласно скорошно изследване, оповестено в научното сп.. От друга страна, индустриални райони, като Китай и северните елементи на Калифорния, ще подобрят конкурентното си преимущество, което значи, че главните региони за произвеждане на домати евентуално ще претърпят промени.
Доматите се развиват добре при температурни стойности сред 21 °C и 28 °C денем и 18 °C и 21°C през нощта и при дължина на деня сред 12 и 14 часа. При температури под 10 °C растежните процеси затихват.
Всички по-високи стойности на температурата на въздуха се отразяват върху продуктивността като водят до бързо понижаване на добивите.
В последните години мощната слънчева светлина, по-голямата периодичност на суховеите при започване на лятото водят до петна и повреди по културите.
Има действителна заплаха да останем без късно произвеждане заради икономическа неефективност или да ядем скъпи домати в разгара на лятото.
Валежите през лятото са или рисково високи, да вземем за пример през 2014, 2021 или незадоволителни (2008, 2011 г.), което усилва рисковете и води до стопански загуби.
Косвено по-топлите зимни месеци благоприятстват зимуването на някои неприятели като молеца, което може да докара до усилване на нездравословната му активност.
Високите температури и рисковите стойности при преваляванията, които водят до доста сухи интервали и интервали на преовлажнение, са нездравословни за развиването на доматите.
Освен това тези изискванията мощно благоприятстват развиването на гъбни заболявания и неприятели.
Тази обичайната българска просвета се отглежда съвсем в цялата страна – в регионите на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, Петрич, Сандански, по цялото Черноморие, а също и в Северна България. Куртово Конаре е особено място за локалния розов домат. Именно тук се организират фестивали на чушката, домата, обичайните ястия и занаятите и лютеницата.
В последните години има полемика за бъдещето на локалните сортове розови домати. Голям брой производители се ориентират към актуалните сортове и хибриди, водени от положителните им стокови характерности.
В условия на стопански и климатичен риск, високата продуктивност дава по-голяма сигурност. Различните по форма, цвят и усет доматчета, известни като чери са другоземен кулинарен аксесоар и провокират мощно любознание. Въпреки това българинът е по-скоро традиционалист и усетът на розовите домати е значим за него.
Има цяла плеяда от сортове, основани благодарение на локалните български домати, като е неоспорим фактът, че в опазването и разпространяването им вземат всеобщо присъединяване и феновете градинари, с персоналните си градини.
Хората обичат доматите, само че с повишаване на световната температура на въздуха се усилват и рисковете. Намирането на генотипове домати, които могат да устоят при по-екстремни температурни условия е едно от решенията.
С помощта на феновете градинари учените търсят идеалния домат в 3 страни – България, Испания и Италия. Оценяват се 25 не генно модифицирани сорта сред които „ Розово сърце “, „ Аля “ и „ Пауталия “.
Повечето от тези сортове съставляват локални мостри, което значи, че са се развивали в характерни условия (региони) и без професионална интервенция от селекционери.
Модерната селекция на домати е създала професионални, усъвършенствани сортове, в началото основани на чисти линии (хомозиготни генотипи) и след това F1 хибриди (получени при кръстосване на 2 определени родителя). Модерните, професионални сортовете постоянно са доста продуктивни, устойчиви на заболявания и неприятели, само че в множеството случаи им липсват вкусовите качества.
Българският розов домат без подозрение ще взе участие в борбата с климатичните промени – като пострадал, само че и като средство за битка в лицето на селекционната работа. Той е заплашен от неподходящите фактори с метеорологичен генезис и най-много от по-високите температури и рисковите стойности на преваляванията.
Предвид стоплянето, най-вкусните розови домати може би ще сменят адреса и ще бъдат открити в селските дворове на Северна България и регионите с по-висока надморска височина.
Добре познатият и обичаен усет на българския домат се дължи на редица фактори, включително на българския климат, почви и слънчева светлина. Българските розови домати има какво да предложат в селекционната работа на устойчиви на високи температури вариации и неслучайно са в листата на най-хубавите. По този метод те ще продължат да бъдат измежду най-вкусните зеленчуци с адрес за генезис в България.
