Работа, кариера или призвание
Всички сме чували, че „ някои хора работят, с цел да живеят, а други живеят, с цел да работят “. Според рамка, създадена първо от професор от Йейл Ейми Връзневски и нейни сътрудници, според от метода си към работата и живота хората се разделят не на два, а на три вида.
Първите са тези, които работят, с цел да живеят . Това е методът, по който множеството хора през човешката история са гледали на работата – те вършат нещо, с цел да сложат храна на масата и да имат покрив над главите си. Работата е средството за реализиране на тази цел. Академиците споделят, че тези хора имат „ ориентировка към работата “.
Вторият вид са тези с „ ориентировка към кариерата “ . Те гледат на работата като на път към постигане на избран статус, авторитет или финансово задоволство. Иначе казано, те работят, с цел да изкачват професионалната стълбица.
Третият вид стига още по надалеч. Това са хората, които не гледат на работата като на кариера, а като на предопределение. „ Хората с ориентировка към призванието постоянно разказват работата си като неразделна част от техния живот и еднаквост. Те гледат на кариерата си като на форма на себеизразяване и личностна реализация “, изяснява кариерният коуч Катрин Брукс.
Тя акцентира, че тези три вида ориентации разказват отношението ни към работата, а не съответните длъжности, които изпълняваме. Може да откриете чистачи, които гледат на работата си като на предопределение, или амбициозни административни асистенти, които мислят единствено за кариерното си развиване. Хората, занимаващи се с креативен специалности, като да вземем за пример писателите, постоянно се възприемат като хора с предопределение, само че от персонален опит мога да ви кажа, че те варират от изцяло незаинтересовани от статус и благосъстояние до такива, които вършат всичко за приемане на допустимо най-вече облаги.
Според прочуванията човешкото население е разпределено относително отмерено в тези три категории.
Това е занимателен и комфортен метод за категоризация на хората, само че има ли някакви особени изгоди от това? По думите на Брукс, на самостоятелно равнище познанието за това в коя група попадате може да ви помогне да изградите подобаваща за вас кариера и да избегнете постоянно срещани неточности.
Ако знаете каква е професионалната ви ориентировка, можете да наблегнете върху намирането на задоволство отвън работата, развивайки вашите занимания и прекарвайки повече време с близки и родственици. Хората, които са „ насочени към призванието “, би трябвало да знаят, че преследването на дадена пристрастеност може да бъде извънредно удовлетворяващо, само че в същото време с това то върви ръка за ръка с нараснал риск от бърнаут.
В неотдавнашна публикация за Quartz на Лила Маклелан ловко изяснява, че разбирането на тези три вида ориентации е доста потребно за мениджърите, които търсят нови чиновници за назначение на работа. С други думи, в случай че отговаряте за наемането на чиновници, то би трябвало да знаете освен към кой вид принадлежите, само че и каква би трябвало да бъде ориентацията на хората, които да назначите на работа.
Компаниите, написа Маклелан, „ рядко могат да оферират на всичко хора това, от което имат потребност “. „ Някои може да приоритет на хубавичко работа и огромните достижения, оставайки на назад във времето салдото сред професионалния и персоналния живот – това не би се харесало на хората, който работят, с цел да живеят. Други места пък настояват, че оферират благоприятни условия за кариерно развиване, само че на процедура не обезпечават нищо сходно “, споделя тя.
С други думи, проблеми пораждат, когато упованията на работното място (които в доста случаи не са ясно изразени) към чиновниците се разграничават от тяхната ориентировка.
При тази алтернатива няма верни отговори, а характерни потребности. Няма нищо неприятно в това да предложите четиридневна работна седмица и да опитате да привлечете надарени хора, които желаят да преследват и други инициативи отвън работата. Или пък бихте могли да насърчите основаването на просвета, ориентирана към наемането на отявлени кариеристи, подготвени да пожертват краткосрочния баланс в името на дълготрайни награди. Проблемът има само в случаите, когато не вземате тези решения умишлено и не полагате старания да гарантирате, че вашите упования за ориентацията на чиновниците дават отговор на характера на хората, които в последна сметка наемате.
........................
Джесика Стилман , бизнес блогър, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Първите са тези, които работят, с цел да живеят . Това е методът, по който множеството хора през човешката история са гледали на работата – те вършат нещо, с цел да сложат храна на масата и да имат покрив над главите си. Работата е средството за реализиране на тази цел. Академиците споделят, че тези хора имат „ ориентировка към работата “.
Вторият вид са тези с „ ориентировка към кариерата “ . Те гледат на работата като на път към постигане на избран статус, авторитет или финансово задоволство. Иначе казано, те работят, с цел да изкачват професионалната стълбица.
Третият вид стига още по надалеч. Това са хората, които не гледат на работата като на кариера, а като на предопределение. „ Хората с ориентировка към призванието постоянно разказват работата си като неразделна част от техния живот и еднаквост. Те гледат на кариерата си като на форма на себеизразяване и личностна реализация “, изяснява кариерният коуч Катрин Брукс.
Тя акцентира, че тези три вида ориентации разказват отношението ни към работата, а не съответните длъжности, които изпълняваме. Може да откриете чистачи, които гледат на работата си като на предопределение, или амбициозни административни асистенти, които мислят единствено за кариерното си развиване. Хората, занимаващи се с креативен специалности, като да вземем за пример писателите, постоянно се възприемат като хора с предопределение, само че от персонален опит мога да ви кажа, че те варират от изцяло незаинтересовани от статус и благосъстояние до такива, които вършат всичко за приемане на допустимо най-вече облаги.
Според прочуванията човешкото население е разпределено относително отмерено в тези три категории.
Това е занимателен и комфортен метод за категоризация на хората, само че има ли някакви особени изгоди от това? По думите на Брукс, на самостоятелно равнище познанието за това в коя група попадате може да ви помогне да изградите подобаваща за вас кариера и да избегнете постоянно срещани неточности.
Ако знаете каква е професионалната ви ориентировка, можете да наблегнете върху намирането на задоволство отвън работата, развивайки вашите занимания и прекарвайки повече време с близки и родственици. Хората, които са „ насочени към призванието “, би трябвало да знаят, че преследването на дадена пристрастеност може да бъде извънредно удовлетворяващо, само че в същото време с това то върви ръка за ръка с нараснал риск от бърнаут.
В неотдавнашна публикация за Quartz на Лила Маклелан ловко изяснява, че разбирането на тези три вида ориентации е доста потребно за мениджърите, които търсят нови чиновници за назначение на работа. С други думи, в случай че отговаряте за наемането на чиновници, то би трябвало да знаете освен към кой вид принадлежите, само че и каква би трябвало да бъде ориентацията на хората, които да назначите на работа.
Компаниите, написа Маклелан, „ рядко могат да оферират на всичко хора това, от което имат потребност “. „ Някои може да приоритет на хубавичко работа и огромните достижения, оставайки на назад във времето салдото сред професионалния и персоналния живот – това не би се харесало на хората, който работят, с цел да живеят. Други места пък настояват, че оферират благоприятни условия за кариерно развиване, само че на процедура не обезпечават нищо сходно “, споделя тя.
С други думи, проблеми пораждат, когато упованията на работното място (които в доста случаи не са ясно изразени) към чиновниците се разграничават от тяхната ориентировка.
При тази алтернатива няма верни отговори, а характерни потребности. Няма нищо неприятно в това да предложите четиридневна работна седмица и да опитате да привлечете надарени хора, които желаят да преследват и други инициативи отвън работата. Или пък бихте могли да насърчите основаването на просвета, ориентирана към наемането на отявлени кариеристи, подготвени да пожертват краткосрочния баланс в името на дълготрайни награди. Проблемът има само в случаите, когато не вземате тези решения умишлено и не полагате старания да гарантирате, че вашите упования за ориентацията на чиновниците дават отговор на характера на хората, които в последна сметка наемате.
........................
Джесика Стилман , бизнес блогър, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ