Правнучка на Толстой гостува на балетния спектакъл Анна Каренина“ в Телавивската опера
„ Всички щастливи фамилии си наподобяват, всяко нещастно семейство е нещастно по своему “ – тази фраза, с която стартира романът на Лев Толстой „ Анна Каренина “, е ключът към балетния театър, подложен от швейцарския хореограф от Цюрих Кристиан Шпук особено за съветската балерина Викторина Капитонова.
Балетът е впечатляващ с мащабността си и с новаторството. Но,поне за мен, най-вълнуваща беше една инцидентна среща. Мястото в залата, посочено в поканата ми, не ми хареса и минути преди да загасне светлината се реалокирах напред. Последните лъчи осветиха моята нова съседка по стол и тя ми се стори позната. Чак когатоспектакълът стартира съобразих, че това е правнучка на Лев Толстой, която бе посетител и на телевизионно предаване. Знаех, че от 22 години живее в Израел - на първо време в Ерусалим, а в този момент в малко населено място в пустинята Негев и преподава история на изкуствата и италиански език в лицей до самата южна граница.
Спектакълът прикова вниманието върху пристрастеностите на Анна Каренина – от спокойна помирителка в фамилията на брат си Облонски до влюбена жена, пред която няма загради. С музиката на Сергей Рахманинов, Витолд Лютославски, Сулхан Цинцадзе, Иосиф Барданашвили залата напряко дишаше в ритъма на танца. В танца на пристрастеността по време на бала Каренина и Вронски като че ли се сливат, на сцената с конните надпревари соло танцът й по нещо ми подсети Кармен, а невероятното па дьо троа, когато Каренина е разкъсвана сред дълга към брачна половинка си и любовта към Вронски, от който одеве е родила дете, е един от върховете в спектакъла! Там, където инструменталната музика като че ли изчерпва опциите си, на помощ идват съветски романси, изпълнени онлайн единствено в съпровод на пиано.
В антракта заговарям моята съседка по място. Илария Штилер-Тимор е внучка на най-голямата внучка на Лев Николаевич – Татяна Толстой- Сухотина, която помни дядо си. Била е на 8 години, когато е умрял. Нейният живот също е бил цялостен с завършения. Налага се да изоставен Съюз на съветските социалистически републики през 1925г. единствено с облеклата на гърба си. Пристигайки в Италия я омъжват бързо, тъй като някой би трябвало да оказва помощ на останалите й братя и сестри и на майка й. Съпругът е Леонардо Албертини, един от създателите на вестник „ Куриере да ла сера “. Третото й дете Марта е майка на Илария Тимор, която е родена в Милано,но до довеждане докрай на учебно заведение живее в Рим. Особено огромно въздействие над нея имат „ Дневникът на Ане Франк “ и обичаната учителка –еврейка. По време на следването си в Монпелие, Франция се затвърждава мисълта й, че би трябвало да се пресели на Светите земи. По време на перестройката съумяват да отидат с майка си и баба си и до родовото имение Ясна поляна. Илария не знае съветски. Това е бил „ тайният език “ сред баба й и майка й. Чела е всички творби на великия си прародител, само че в превод на италиански или френски. От всички героини, основани от него, за нея най-голяма е прабаба й Сонечка, която неведнъж е преписвала на ръка книгите на гениалния си брачен партньор. В същото време е отглеждала многочислената им челяд и е ръководела имението. Тъй като е била графиня, е трябвало да не загърбва и светските си отговорности, преглъщайки безбройните изневери на брачна половинка си и странните му възгледи, в това число това, че е желал до остави децата си без наследство… Илария не познава нито шведските си братовчеди, измежду които е еленовъдът Андрей, който се гордее, че не е прочел нито една от книгите на прародител си, нито руските, измежду които са именитият ефирен водещ Пьотр Толстой и съветникът на Путин Владимир Толстой. Поддържа връзка с италианските и френските си роднини.
Антрактът свършва и сцената още веднъж ни превзема. В спектакъла е видно,че освен всяко семейство е нещастно по своему, само че и е щастливо по друг метод от другите. Пасторалните па де дьо сред Вронски и Анна след отдръпването им на село и на Кити и Левин са доста разнообразни при минималистичните изразни средства и при двата танца. Прекрасен бе мъжкия колективен танц „ косене “ и разходката с велосипед на Кити, при която на сцената има и същинско колело в придвижване. Въпреки, че всички чакахме сцената с хвърлящата се под влака Анна Каренина, която не може да понесе, че не може да вижда по-големия си наследник и че Вронски към този момент е заслепен от нова обич, в спектакъла има отворен край. А може бивсе отново Анна е размислила и е оживяла?
Балетът е впечатляващ с мащабността си и с новаторството. Но,поне за мен, най-вълнуваща беше една инцидентна среща. Мястото в залата, посочено в поканата ми, не ми хареса и минути преди да загасне светлината се реалокирах напред. Последните лъчи осветиха моята нова съседка по стол и тя ми се стори позната. Чак когатоспектакълът стартира съобразих, че това е правнучка на Лев Толстой, която бе посетител и на телевизионно предаване. Знаех, че от 22 години живее в Израел - на първо време в Ерусалим, а в този момент в малко населено място в пустинята Негев и преподава история на изкуствата и италиански език в лицей до самата южна граница.
Спектакълът прикова вниманието върху пристрастеностите на Анна Каренина – от спокойна помирителка в фамилията на брат си Облонски до влюбена жена, пред която няма загради. С музиката на Сергей Рахманинов, Витолд Лютославски, Сулхан Цинцадзе, Иосиф Барданашвили залата напряко дишаше в ритъма на танца. В танца на пристрастеността по време на бала Каренина и Вронски като че ли се сливат, на сцената с конните надпревари соло танцът й по нещо ми подсети Кармен, а невероятното па дьо троа, когато Каренина е разкъсвана сред дълга към брачна половинка си и любовта към Вронски, от който одеве е родила дете, е един от върховете в спектакъла! Там, където инструменталната музика като че ли изчерпва опциите си, на помощ идват съветски романси, изпълнени онлайн единствено в съпровод на пиано.
В антракта заговарям моята съседка по място. Илария Штилер-Тимор е внучка на най-голямата внучка на Лев Николаевич – Татяна Толстой- Сухотина, която помни дядо си. Била е на 8 години, когато е умрял. Нейният живот също е бил цялостен с завършения. Налага се да изоставен Съюз на съветските социалистически републики през 1925г. единствено с облеклата на гърба си. Пристигайки в Италия я омъжват бързо, тъй като някой би трябвало да оказва помощ на останалите й братя и сестри и на майка й. Съпругът е Леонардо Албертини, един от създателите на вестник „ Куриере да ла сера “. Третото й дете Марта е майка на Илария Тимор, която е родена в Милано,но до довеждане докрай на учебно заведение живее в Рим. Особено огромно въздействие над нея имат „ Дневникът на Ане Франк “ и обичаната учителка –еврейка. По време на следването си в Монпелие, Франция се затвърждава мисълта й, че би трябвало да се пресели на Светите земи. По време на перестройката съумяват да отидат с майка си и баба си и до родовото имение Ясна поляна. Илария не знае съветски. Това е бил „ тайният език “ сред баба й и майка й. Чела е всички творби на великия си прародител, само че в превод на италиански или френски. От всички героини, основани от него, за нея най-голяма е прабаба й Сонечка, която неведнъж е преписвала на ръка книгите на гениалния си брачен партньор. В същото време е отглеждала многочислената им челяд и е ръководела имението. Тъй като е била графиня, е трябвало да не загърбва и светските си отговорности, преглъщайки безбройните изневери на брачна половинка си и странните му възгледи, в това число това, че е желал до остави децата си без наследство… Илария не познава нито шведските си братовчеди, измежду които е еленовъдът Андрей, който се гордее, че не е прочел нито една от книгите на прародител си, нито руските, измежду които са именитият ефирен водещ Пьотр Толстой и съветникът на Путин Владимир Толстой. Поддържа връзка с италианските и френските си роднини.
Антрактът свършва и сцената още веднъж ни превзема. В спектакъла е видно,че освен всяко семейство е нещастно по своему, само че и е щастливо по друг метод от другите. Пасторалните па де дьо сред Вронски и Анна след отдръпването им на село и на Кити и Левин са доста разнообразни при минималистичните изразни средства и при двата танца. Прекрасен бе мъжкия колективен танц „ косене “ и разходката с велосипед на Кити, при която на сцената има и същинско колело в придвижване. Въпреки, че всички чакахме сцената с хвърлящата се под влака Анна Каренина, която не може да понесе, че не може да вижда по-големия си наследник и че Вронски към този момент е заслепен от нова обич, в спектакъла има отворен край. А може бивсе отново Анна е размислила и е оживяла?
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ