Всички са чували за военни конфликти, които продължавали десетилетия, че

Всички са чували за военни спорове, които продължавали десетилетия, че даже епохи: Тридесетгодишната война (1618-1648), Стогодишната (която, в действителност, траяла 116 години: от 1337-ма до 1453-та), в Античността Пуническите войни (264-146 година прочие Хр.)…

Но относително по-слабо известна е Осемдесетгодишната война (1568-1648), която обаче мощно повлияла върху развиването на военното дело. Тя е позната повече под името Холандска гражданска война и се водела от 17 холандски провинции, стремящи се да получат самостоятелност, срещу Испанската империя.

Особеното на тази война било, че тя била сред две доста богати страни – само че богати по друг метод. Испания получавала сребро и злато от Америка и можела да купи всичко. Обаче най-малкото закъснение на корабите с благородни метали от Новия свят се превръщало тежко тестване за страната, защото нейните бойци в Холандия отказвали да се бият, в случай че не получат заплатите си.

По същото време Холандия към този момент вървяла по капиталистическия път на развиване. Феодализмът в страната умирал, развивало се комерсиалното земеделие, като гъби след дъжд никнели манифактури. Цяла Европа се интересувала от холандските артикули. Именно тук британските земевладелци, които по същото време водели дейна вътрешна политика на ограждане на земи за пасища (Томас Мор произнесъл през 1516 година фамозната фраза: „ Овцете изядоха хората “), продавали вълната си. Това било последица от климатично захлаждане в Европа – повишено търсенето на сукно, а изначало можели да го създават единствено в Холандия.

Като резултат от благосъстоянието на двете воюващи страни, войната се водела значително посредством наемници – еднообразно търсени и от испанците, и от холандските аристократи и търговци. Воювали също и прословутите холандски „ гьози “ („ голтаци “) – които поддържали партизанска война по суша и море, само че те не можели да се бият навън поле против елитната испанска пехота. Именно в борбите на тази война на първо място се основали типовете конница и пехота, които по-късно станали обичайни за Новото време, и най-важното: откакто били образувани, ги изпитали в пердах.

Трябва да се означи, че сходно на Стогодишната война, и тази не продължавала непрекъснато, а с спирания и примирия. След 41 години бойни дейности през 1609 година бил подписан повече или по-малко конвенционален мир. Част от богатите холандски провинции се освободили от испанското господство и получили самостоятелност, а дребната професионална холандска войска под командването на Морис Насау съумяла да завоюва значими победи над испанците.

Какви промени били импортирани във военното дело? Много съществени нововъведения в хода на войната били осъществени най-вече в кавалерията, и то от холандска страна. През 1597 година от  11 полка кавалерия, 8 били тежка конница (кирасири), въоръжени с револвери, а 3 – конни аркебузири. Същата година в борбата при Тюрнхаут холандската конница на практика сама разгромила испанските кирасири, въоръжени с копия, и пехотата с нейните дълги пики. Поучени от този горчив опит, имперските кирасири също се отказали от тежките копия и почнали да употребяват чифт револвери.

В началото на ХVІІ век испанските майстори стартират да произвеждат  съответна ризница, като изхвърлят всички ненужни елементи, а укрепват нагръдника на кирасата (бронята) и шлемовете. В резултат кавалерийската ризница станала по-тежка и солидна. Най-тежките непокътнати до през днешния ден доспехи са изложени в музей в Грац: 42 кг. Повърхността им не е украсена и формата им не е контешки елегантна – само че защищават добре. По-късно кирасирите изиграли доста значима роля в Тридесетгодишната война (1618-1648), където били командвани от фелдмаршалите Готфрид Папенхайм (1594-1632) и Албрехт Валенщайн (1583-1634). Интересното е, че Папенхайм употребява кирасирски полкове от към 1000 души, състоящи се от 10 роти по 100 кавалериста, и в това време стеснява фронта на офанзивата. Валенщайн, въпреки това, избира да нанася удар на необятен фронт – неговата тактичност е по-успешна.

По същото време се появяват и конните аркебузири. Най-добрите немски аркебузи имали оптимален обхват на пукотевица към 400 крачки. Ефективната далекобойност обаче била доста по-малка, да не приказваме за обсега, при който патрон от аркебуза можел да пробие бронята на кавалерист. Независимо от това, далекобойността на аркебузата била по-голяма от тази на револвера, което и довело до появяването на конни аркебузири. Техните оръжия били с по-добро качество от тези на елементарните пехотинци и, без значение дали от седлото или спешени, те можели да поддържат офанзивите на пистолетните кавалеристи с огъня си. Аркебузирите не носели тежка ризница – в началото употребявали каски, кираси и протектори за ръцете и бедрата. За персонална отбрана, както и останалата кавалерия, носели дълга, тежка шпага. Но аркебузирите в наемническите отряди били същински арсенали на коне: в допълнение към аркебузата, те имали до шест револвера в кобури и в гнездата на нагръдните колани. Все отново, техните револвери били по-слаби и по-къси от тези на кирасирите, защото главното им оръжие била относително дългобойната аркебуза. Но можели с триумф да отхвърлен непредвидена офанзива на вражеските конници, без да прибягват до помощта на пехотата.

Осемдесетгодишната война приключила на 30 януари 1648 година с подписването на Мюнстерския кротичък контракт сред Испания и Холандия. Той бил част от Вестфалския мир, отбелязал края на Тридесетгодишната война, която опустошила съвсем цяла Западна Европа.

–