Големият дефицит - пътят към Рая, който може да ни отведе в Ада
Всички са чували максимата, че пътят към Ада е застлан с положителни планове. Това с цялостна мощ важи за страни с отворена стопанска система, които не емитират интернационално конвертируема валута като $, еврото, японската йена, английския паунд и швейцарския франк. Казвам това, тъй като съм заинтригуван и много изплашен от причините, които се употребиха от министъра на финансите Асен Василев и част от представителите на ръководещата коалиция - по-точно Българска социалистическа партия, при разискването на първо четене на плана за Закон за държавния бюджет за 2022 година в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Аргументи, които сигурно ще чуем в пленарна зала и те не би трябвало да се подминават безмълвно.
Всичко стартира от рецензиите, които изцяло закономерно насочи депутатът от ГЕРБ и някогашен министър на финансите Кирил Ананиев. " Финансовият министър сподели, че процентът на недостига към Брутният вътрешен продукт е 2.5% без да се вземат Коронавирус разноските и това е по този начин, само че в случай че вземем доклада за 2021-а ние ще забележим, че като махнем Коронавирус разноските, отиваме на сериозен остатък. Следователно, през 2022-а ние имаме едно повишаване на недостига без Коронавирус ограниченията с 6.4 милиарда лв., което е 4.6% от Брутният вътрешен продукт. Мен това мощно ме тормози, защото от 2016-а до 2019-а ние сме поддържали позитивно бюджетно салдо в границите на 1-2% от Брутният вътрешен продукт макар че през тези години е имало проблеми ", сподели Ананиев.
Финансовият министър Асен Василев незабавно отвърна някогашния си сътрудник като съобщи: " Вярно е, че през миналите 20 години в България се е водила политика на фискален консерватизъм. И това е повода България да бъде бедна страна. Единственият метод една страна да стане богата е посредством повишение на съотношението на капитала към труда - вложения в финансова инфраструктура и повече машини, тъй че хората да станат по продуктивни, или посредством възстановяване на институционалната рамка в страната, тъй че капитала и труда да срещат по-малко административни спънки и по-лесно да създават повече ".
Да твърдиш, че политиката на фискална непоклатимост, провеждана в продължение на над 20 години след въвеждането на валутния ръб в средата на 1997-а от пет държавни управления, е довела до обедняване на страната, е теза, която е меко казано неприемлива. Недопустима, тъй като не почива на действителни обстоятелства и издава въпиющо непознаване на действителностите от оня интервал. Най-кратко и тъкмо Василев бе оборен от депутата от ГЕРБ Красимир Вълчев.
" От преди 25 години насам всички финансови министри до вас се грижеха да укрепват финансовата непоклатимост. Благодарение на нея ние повишихме % на конвергенцията на приходите по паритета на покупателна дарба по отношение на междинната за Европейски Съюз от 28 при започване на века до над 55. Това е двойно покачване, което демонстрира, че финансовата непоклатимост е най-важната причина за растежа ", напомни Вълчев.
Тук си заслужава да опресним паметта на всички с още няколко обстоятелството. На първо място, политиката на финансова непоклатимост естествено бе наложена заради, забележете, свръхзадлъжнялостта на България и действителната заплаха в края на 1996-а и началото на 1997-а тя за повторно да разгласи банкрут. Във валутния запас бяха останали няколко стотин милиона $, инфлацията от трицифрена набъбна до четирицифрено число, месечните заплати в доларово изражение в всеобщия случай бяха няколко десетки $, а пенсиите по няколко $. За недостига и дълга изобщо няма да приказваме.
Достатъчен е фактът, че бюджетът, въпреки да бе прекрояван три пъти, през 1996-а рухна, лихвите по обслужването на дълга заемаха над 50% от разноските на хазната, а страната бе изправена пред втори мораториум, без значение от постигнатата през 1994-а редукция на дълга към частните банки кредитори от Лондонския клуб от близо 46 % от номинала. През идващите няколко години битката за стабилизация бе за внезапно възстановяване на съотношенията дефицит/БВП и дълг/БВП и споразумяване на противоречивите дългови задължения на страната, без които кандидатурата ни за влизане в Европейски Съюз бе невъзможна.
И с това държавното управление на Иван Костов трябваше да се оправя и се оправи сполучливо, наред със всичко друго, през целия си мандат. Това обуслови и нуждата от внезапен подтик на приватизацията, която се извършваше и под непрекъснатия сериозен напън на МВФ и Световната банка, които бяха останали единствените вероятни кредитори на България. Други източници за финансиране България нямаше, заради което и дума не можеше да става за заделяне на запас за вложения. Нещата започнаха да се трансформират при държавното управление на Симеон Сакскобурготски, когато страната за пръв път излезе на интернационалните пазари, а при държавното управление на Сергей Станишев заради влизането си в Европейски Съюз получи и достъп до еврофондовете. Само че тогава притокът на непознати вложения у нас бе толкоз огромен, че нямаше потребност да се взема дълг за стимулиране на стопанската система. Напротив, големият приток на вложенията станаха причина през 2008 да отчетем двуцифрена инфлация, само че тогава, за разлика от в този момент, обществеността не я видя, тъй като растежа на приходите я изпреварваше. Толкова във връзка с релевантноста на изказванията на Асен Василев за неналичието на вложения и бедността. Що се отнася до времената, когато управляваше държавното управление на Борисов, там надали някой може да хвърля обвинявания, че е нямало вложения. Друг е въпросът до каква степен и каква част те са били ефикасни и целесъобразни. Въпрос, който в този момент стои и пред декларираните планове на настоящето държавно управление, просто тъй като не знаем за какви тъкмо планове ще се харчат декларираните 8.2 милиарда лв. финансови разноски.
Но да се върнем на недостига, очакван в настоящия проектобюджет за 2022-а. Страшни ли са те? Според средносрочната бюджетна прогноза държавното управление ни предлага за 2022-а недостиг по Консолидираната фискална стратегия от 4.1% от Брутният вътрешен продукт. За 2023-а неговото равнище е 3.3% от Брутният вътрешен продукт, а за 2024-а 3% от Брутният вътрешен продукт. За финансовия министър това очевидно са изцяло допустими стойности. А съгласно Българска социалистическа партия те даже могат да се усилят.
" Вижте какво вършат другите страни от Европейски Съюз. Франция възнамерява за 2022-а недостиг от 5% от Брутният вътрешен продукт, Италия 5.5%, Испания - 5.4%, Съединени американски щати - 7.8%. Развиват си стопанската система и българите плуват през океана към Съединени американски щати, не плуват към Резовска река, Япония 7% бюджетен недостиг. Румъния - 6.9%, Унгария - 5.7%, Чехия - 5.1%. Разговорът завърши. Затова при актуализацията на бюджета ще се търсят запаси за увеличение на финансовите разноски. Европейската комисия е взела решение - рекомендация към страните членки, да се продължи експанзивната фискална политика. Трета година Европейска комисия смъкна Маастрихтските критерии и по тази причина те са на 100% дълг от Брутният вътрешен продукт ", изясни депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев.
Лично аз не желая да вземам образец от финансово проблематични страни като Италия, Гърция и Испания, които поради големия си дълг, финансиращ обилни бюджетни дефицити, се крепят на повърхността (още не са фалирали) само с помощта на проинфлационната политика на ЕЦБ, която е ориентирана само към покриване на фискалните им дупки. Може доста да се спори кои са верните образци като страни, по които би трябвало да се равняваме във връзка с индикатори като бюджетен недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Аз персонално избирам за образец да вземаме Германия, която за 2022-а възнамерява недостиг от 3.25% от Брутният вътрешен продукт, с наклонност за внезапно понижаване през идващите години, както и наклонност за стесняване на дълга към Брутният вътрешен продукт. Или пък Нидерландия, която за 2022-а е възнамерявала недостиг от 2.5% Брутният вътрешен продукт и 1.6% за 2023-а. А за какво не Австрия, при която заложеният недостиг за 2022-а също е под 3% от Брутният вътрешен продукт. Пример може да се вземе и от Полша с недостиг от 2.8% от Брутният вътрешен продукт за 2022-а или от Естония с 2.6%. Изреждам всички тези страни, с цел да е ясно, че могат да се изброят доста образци в контраст на тези, които дава Румен Гечев. При това всички тези образци са за дисциплинирани фискално страни, до момента в който немалка част от образците на депутата от Българска социалистическа партия са на меко казано финансови и фискални хулигани, които основават и ще основават проблеми на Европейски Съюз и на неговия интегритет. За Съединени американски щати и Япония изобщо не приказваме. Ако България можеше да печата валута, която е главно платежно средство на интернационалните пазари, нямаше изобщо да водим сходен спор.
За край ще изтъквам част от изявлението на шефа на Българска народна банка Димитър Радев на съвещанието на комисията по бюджет и финанси. В него, въпреки и доста дипломатично поднесено, има значимо предизвестие: " За да няма двусмислие и недоумение на позицията на Българска народна банка, ние сме за един по-консервативен бюджет. Бюджетът по този начин както е написан планува фискална агресия за тази година и лимитирана фискална консолидация за идващите три години. Тази политика е допустима, само че крие съществени опасности. Повод за терзание има, само че не доста. Ще обясня за какво. Фокусът през тази година е от съставянето към осъществяването на бюджета. Ние имаме една доста необикновена година, тъй като не си припомням да имаме година с подобен цикъл на сформиране на бюджета (бележка на създателя - 1996 година е такава). Но министерството на финансите има и инструментите и хората да организира една по-дисциплинирана бюджетна акция през тази година. Моето очакване е че ще имаме един по-дисциплиниран бюджет ", разяснява шефът.
Всичко стартира от рецензиите, които изцяло закономерно насочи депутатът от ГЕРБ и някогашен министър на финансите Кирил Ананиев. " Финансовият министър сподели, че процентът на недостига към Брутният вътрешен продукт е 2.5% без да се вземат Коронавирус разноските и това е по този начин, само че в случай че вземем доклада за 2021-а ние ще забележим, че като махнем Коронавирус разноските, отиваме на сериозен остатък. Следователно, през 2022-а ние имаме едно повишаване на недостига без Коронавирус ограниченията с 6.4 милиарда лв., което е 4.6% от Брутният вътрешен продукт. Мен това мощно ме тормози, защото от 2016-а до 2019-а ние сме поддържали позитивно бюджетно салдо в границите на 1-2% от Брутният вътрешен продукт макар че през тези години е имало проблеми ", сподели Ананиев.
Финансовият министър Асен Василев незабавно отвърна някогашния си сътрудник като съобщи: " Вярно е, че през миналите 20 години в България се е водила политика на фискален консерватизъм. И това е повода България да бъде бедна страна. Единственият метод една страна да стане богата е посредством повишение на съотношението на капитала към труда - вложения в финансова инфраструктура и повече машини, тъй че хората да станат по продуктивни, или посредством възстановяване на институционалната рамка в страната, тъй че капитала и труда да срещат по-малко административни спънки и по-лесно да създават повече ".
Да твърдиш, че политиката на фискална непоклатимост, провеждана в продължение на над 20 години след въвеждането на валутния ръб в средата на 1997-а от пет държавни управления, е довела до обедняване на страната, е теза, която е меко казано неприемлива. Недопустима, тъй като не почива на действителни обстоятелства и издава въпиющо непознаване на действителностите от оня интервал. Най-кратко и тъкмо Василев бе оборен от депутата от ГЕРБ Красимир Вълчев.
" От преди 25 години насам всички финансови министри до вас се грижеха да укрепват финансовата непоклатимост. Благодарение на нея ние повишихме % на конвергенцията на приходите по паритета на покупателна дарба по отношение на междинната за Европейски Съюз от 28 при започване на века до над 55. Това е двойно покачване, което демонстрира, че финансовата непоклатимост е най-важната причина за растежа ", напомни Вълчев.
Тук си заслужава да опресним паметта на всички с още няколко обстоятелството. На първо място, политиката на финансова непоклатимост естествено бе наложена заради, забележете, свръхзадлъжнялостта на България и действителната заплаха в края на 1996-а и началото на 1997-а тя за повторно да разгласи банкрут. Във валутния запас бяха останали няколко стотин милиона $, инфлацията от трицифрена набъбна до четирицифрено число, месечните заплати в доларово изражение в всеобщия случай бяха няколко десетки $, а пенсиите по няколко $. За недостига и дълга изобщо няма да приказваме.
Достатъчен е фактът, че бюджетът, въпреки да бе прекрояван три пъти, през 1996-а рухна, лихвите по обслужването на дълга заемаха над 50% от разноските на хазната, а страната бе изправена пред втори мораториум, без значение от постигнатата през 1994-а редукция на дълга към частните банки кредитори от Лондонския клуб от близо 46 % от номинала. През идващите няколко години битката за стабилизация бе за внезапно възстановяване на съотношенията дефицит/БВП и дълг/БВП и споразумяване на противоречивите дългови задължения на страната, без които кандидатурата ни за влизане в Европейски Съюз бе невъзможна.
И с това държавното управление на Иван Костов трябваше да се оправя и се оправи сполучливо, наред със всичко друго, през целия си мандат. Това обуслови и нуждата от внезапен подтик на приватизацията, която се извършваше и под непрекъснатия сериозен напън на МВФ и Световната банка, които бяха останали единствените вероятни кредитори на България. Други източници за финансиране България нямаше, заради което и дума не можеше да става за заделяне на запас за вложения. Нещата започнаха да се трансформират при държавното управление на Симеон Сакскобурготски, когато страната за пръв път излезе на интернационалните пазари, а при държавното управление на Сергей Станишев заради влизането си в Европейски Съюз получи и достъп до еврофондовете. Само че тогава притокът на непознати вложения у нас бе толкоз огромен, че нямаше потребност да се взема дълг за стимулиране на стопанската система. Напротив, големият приток на вложенията станаха причина през 2008 да отчетем двуцифрена инфлация, само че тогава, за разлика от в този момент, обществеността не я видя, тъй като растежа на приходите я изпреварваше. Толкова във връзка с релевантноста на изказванията на Асен Василев за неналичието на вложения и бедността. Що се отнася до времената, когато управляваше държавното управление на Борисов, там надали някой може да хвърля обвинявания, че е нямало вложения. Друг е въпросът до каква степен и каква част те са били ефикасни и целесъобразни. Въпрос, който в този момент стои и пред декларираните планове на настоящето държавно управление, просто тъй като не знаем за какви тъкмо планове ще се харчат декларираните 8.2 милиарда лв. финансови разноски.
Но да се върнем на недостига, очакван в настоящия проектобюджет за 2022-а. Страшни ли са те? Според средносрочната бюджетна прогноза държавното управление ни предлага за 2022-а недостиг по Консолидираната фискална стратегия от 4.1% от Брутният вътрешен продукт. За 2023-а неговото равнище е 3.3% от Брутният вътрешен продукт, а за 2024-а 3% от Брутният вътрешен продукт. За финансовия министър това очевидно са изцяло допустими стойности. А съгласно Българска социалистическа партия те даже могат да се усилят.
" Вижте какво вършат другите страни от Европейски Съюз. Франция възнамерява за 2022-а недостиг от 5% от Брутният вътрешен продукт, Италия 5.5%, Испания - 5.4%, Съединени американски щати - 7.8%. Развиват си стопанската система и българите плуват през океана към Съединени американски щати, не плуват към Резовска река, Япония 7% бюджетен недостиг. Румъния - 6.9%, Унгария - 5.7%, Чехия - 5.1%. Разговорът завърши. Затова при актуализацията на бюджета ще се търсят запаси за увеличение на финансовите разноски. Европейската комисия е взела решение - рекомендация към страните членки, да се продължи експанзивната фискална политика. Трета година Европейска комисия смъкна Маастрихтските критерии и по тази причина те са на 100% дълг от Брутният вътрешен продукт ", изясни депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев.
Лично аз не желая да вземам образец от финансово проблематични страни като Италия, Гърция и Испания, които поради големия си дълг, финансиращ обилни бюджетни дефицити, се крепят на повърхността (още не са фалирали) само с помощта на проинфлационната политика на ЕЦБ, която е ориентирана само към покриване на фискалните им дупки. Може доста да се спори кои са верните образци като страни, по които би трябвало да се равняваме във връзка с индикатори като бюджетен недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Аз персонално избирам за образец да вземаме Германия, която за 2022-а възнамерява недостиг от 3.25% от Брутният вътрешен продукт, с наклонност за внезапно понижаване през идващите години, както и наклонност за стесняване на дълга към Брутният вътрешен продукт. Или пък Нидерландия, която за 2022-а е възнамерявала недостиг от 2.5% Брутният вътрешен продукт и 1.6% за 2023-а. А за какво не Австрия, при която заложеният недостиг за 2022-а също е под 3% от Брутният вътрешен продукт. Пример може да се вземе и от Полша с недостиг от 2.8% от Брутният вътрешен продукт за 2022-а или от Естония с 2.6%. Изреждам всички тези страни, с цел да е ясно, че могат да се изброят доста образци в контраст на тези, които дава Румен Гечев. При това всички тези образци са за дисциплинирани фискално страни, до момента в който немалка част от образците на депутата от Българска социалистическа партия са на меко казано финансови и фискални хулигани, които основават и ще основават проблеми на Европейски Съюз и на неговия интегритет. За Съединени американски щати и Япония изобщо не приказваме. Ако България можеше да печата валута, която е главно платежно средство на интернационалните пазари, нямаше изобщо да водим сходен спор.
За край ще изтъквам част от изявлението на шефа на Българска народна банка Димитър Радев на съвещанието на комисията по бюджет и финанси. В него, въпреки и доста дипломатично поднесено, има значимо предизвестие: " За да няма двусмислие и недоумение на позицията на Българска народна банка, ние сме за един по-консервативен бюджет. Бюджетът по този начин както е написан планува фискална агресия за тази година и лимитирана фискална консолидация за идващите три години. Тази политика е допустима, само че крие съществени опасности. Повод за терзание има, само че не доста. Ще обясня за какво. Фокусът през тази година е от съставянето към осъществяването на бюджета. Ние имаме една доста необикновена година, тъй като не си припомням да имаме година с подобен цикъл на сформиране на бюджета (бележка на създателя - 1996 година е такава). Но министерството на финансите има и инструментите и хората да организира една по-дисциплинирана бюджетна акция през тази година. Моето очакване е че ще имаме един по-дисциплиниран бюджет ", разяснява шефът.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ