Всички са чували историята за Троянския кон и как с

Всички са чували историята за Троянския кон и по какъв начин благодарение на тази военна ловкост била завладяна Троя. Но малко на брой знаят, че Троя е била превземана три пъти – като постоянно една от основните функции в тези несгоди на великия град са играли коне.

Първо рухване на Троя. Вторият цар на Троя – Лаомедонт, съгласно легендата, бил татко на красивия младеж Ганимед. Зевс отвлякъл Ганимед, направил го виночерпец на боговете – а за похищението му платил откуп на Лаомедонт във тип на прелестни коне. Когато Лаомедонт решил да построи стени към Троя, Зевс изпратил Аполон и Посейдон да му бъдат плебеи – това било тяхното наказване за протест против царя на боговете.

Посейдон построи л стен ите към Троя, а Аполон пас ял царските овце (според друга версия – Посейдон и Аполон построили дружно стените на Троя). Лаомедонт даде обещание л да им принесе в жертва потомството на кобилите, подарък от Зевс. Но след построяването на стените на Троя не спазил обещанието си . Получило се нещо като по-късната българска сентенция: „ Изтъка си платното – ритна кросното “. Едно по-прозаично пояснение на легендата гласи, че Л аомедонт откраднал пари от храма на Аполон и Посейдон и ги похарчил за построяването на стените.

За наказване Аполон изиска л да му се принасят в жертва млади девойки, а Посейдон изпрати л страшилище в града, което поглъщало хора. За да се избави градът от звяра, дъщерята на Лаомедонт – Хесион а,  трябва ло да му бъде принесена в жертва. Но тя била избавена от Херкулес, който умъртвил чудовището. Лаомедонт, обаче, измами л и  Херкулес, като отхвърли л да му заплати за спас ението на щерка си – въпреки да му бил заречен съгласно едни създатели Хесиона и конете, а съгласно Омир единствено конете. За възмездие Херкулес завладял Троя, умъртвил със стрели Лаомедонт и всичките му синове, като пожалил единствено Приам.

Второ рухване на Троя. Каноничната история за превземането на малоазийския град се образува ла в  епохата на Омир.  В „ Илиада “ не се споделя за самото рухване на Троя (този роман се съдържа в „ Одисея “). Според Омир, основател на Т роянския кон е героят Епей, а Одисей единствено предвождал гърците, скрити в него. Жителите на Троя спорели какво да вършат с находката – да я унищожат или да я посветят на храма на Атина. След дълги разногласия решили да слагат коня в храма и започнали гуляй. Жрецът Лаокоон обаче изрекъл популярната фраза: „ Бойте се от данайците даже, когато носят блага! “   Ала богов ете изпратили морски змии, които умъртвили Лаокоон и неговите синове.

До к оня троянците разкрили гръцкия юноша Синон. Той  ги излъгал , че сякаш бил другар на героя Паламед, който преди този момент бил екзекутиран по  гледище на Одисей.  Освен това, ц арят на Итака сякаш бил предложил Синон да бъде принесен в жертва на боговете, та те да оказват помощ на гърците да се завърнат наред вкъщи си. Но м ладежът съумял да избяга. Според митовете Синон бил братовчед на Одисей, а  двамата били внуци на общо приетия хитр ец Автолик.

Троянците повярвали на описа на Синон   и му дали леговище – а през нощта той отворил коня, гърците в него излезли, умъртвили градската стража и разтворили портите на крепостта. Така Троя паднала. Смята се, че Троянската война е водена през ХІІІ век прочие Хр. (около 1280 година прочие Хр.)

В  по- късн ото произведение „ Дневник на Троянската война “ от Диктис Критски основателят на троянския кон също се назовава Епей. Той построи л дървен кон и го постави л на колела.  По-нататък разказът следва канавата, известна ни от Омир. Изображение на  дървен кон могат да бъдат открити в доста мостри на   античното изобразително изкуство.

Плутарх, създателят на „ Сравнителни животописи “ , написа, че Троя е бил а превземана три пъти поради коне.

Третото рухване на Троя се случило   към 1000 години след Троянската война – в средата на ІV век прочие Хр. Това сторил г ръцки ят пълководец-наемник Харидем (? – 333 година прочие Хр.) . Той приложил класическа ловкост, като употребявал рушвет: платил на тога, който ловувал дивеч за   трапезата на владетеля на Троя.

С лугата преднамерено излязъл извън града на кон и по тази причина трябвало да се върне през огромните градски врати – а не през тясната малка врата, както нормално, когато излизал пеша . Градската стража се принудила да отвори огромните врати, с цел да влезе на връщане конникът: а той водел със себе си воини на Харидем, които се престорили на пленници . Те  съумели да заблудят стражата и да заемат входа на града. След като изчакали главните сили на Харидем да се приближат, почнал взлом – и  Троя паднала за трети път.

По това време л егендарната история за  Т роянския кон вече била необятно известна , по този начин, че героите от новото завладяване на града може би са били въодушевени от образеца на Одисей.