Добро утро, хора. Честит празник – Ден на предателя!
Всички предатели през днешния ден да почерпят! Велики четвъртък е – денят на тайната вечеря, когато Юда си свършва съвършено работата и Христос се оказа на кръста... И като потегли... Едни предадоха Калоян и го убиха. Други предадоха Велико Търново, цената – 500 години неканени посетители. После предадохме другите на Косово поле. И рицарите при Никопол… Черната поредност с Левски, Караджата, Ботев, Оборище… я знаете.
И през днешния ден е жива традицията. На 3 март Бойко се изпъчи, че е понижил цената на съветския газ с 40%. Голяма вест, - рече тогава. Вчера Теменужка вика, че ще би трябвало да се пресмята до юни или юли – нещо такова. Дотогава ще пресмятат, а ще връщат различен път. Е да, но от КЕВР желаят крепко нарастване на парното. И ще стане както постоянно: вместо да имаме да вземаме, ще даваме.
Затова се сетихме за огромния Станислав Стратиев.
Станислав Стратиев
Ето за какво:
БЪЛГАРСКАТА УЧАСТ
Българска орис е да се родиш в България.
При толкоз други страни.
Оттук нататък към този момент нищо не може да се направи. Миналото постоянно ще е черно, сегашното — историческо, а бъдещето — ярко.
Мълчанието постоянно ще е злато.
Винаги напразно ще работиш, само че в никакъв случай няма напразно да стоиш.
Винаги ще имаш необятна славянска душа и тясна вероятност.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произтекъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар — надалеч.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.
Винаги българската фантазия ще бъде „ шведска маса “ със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „ Що е? “, постоянно ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще стартира преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крайници на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.
Българската орис е да пием остарялото кафе на Европа, да караме старите им коли и да се въодушевяваме от старите им хрумвания. Българската орис е нашият общ език да е британският. Българската орис е силата да прави съединението, а не съединението — силата.
Българската орис е в никакъв случай да не се пуснем от опашките, за които в миналото сме преплували Дунава.
Българската орис е да избираме постоянно най-лошия вид.
Българската орис е нито яйцето през днешния ден, нито кокошката на следващия ден.
Българската орис и шансът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне шанса си, само че участта си — в никакъв случай.
Худ. Илия Бешков
СВОБОДАТА САНЧО
Когато ставаше дума за независимост, до неотдавна правехме следните асоциации:
Свободен наем.
Свободен баланс върху тел.
Свободно падащо тяло.
Ринг свободен.
Жени със свободно държание.
Свободна Европа.
Свободни валенции.
Свободна служба.
Свободна стая.
Свободно съчинение.
Нелсън Мандела.
И необичайно, никой не се сещаше за себе си.
Онова „ Свобода или гибел “, извезано върху зелените хайдушки флагове, се възприемаше като банално фразеология, нещо като „ Good morning “ върху пешкирите.
По някакво мълчешком съглашение не говорехме за независимост. Не толкоз от боязън, колкото от позор.
За нас свободата беше фантазия.
Пиша „ фантазия “, само че тази дума значи минимум две неща хубави, само че празна фантазия, неосъществимо предпочитание и митическо страшилище с три глави, лъвска, козя и змийска, които бълват огън. Който се приближи до тях, умира.
И не мога да схвана каква фантазия беше за нас свободата.
Мечта или страшилище.
Нещата са на път да се трансформират. Казват, че към този момент сме свободни.
Точно тук е и комплицираното. Какво ще вършим с тази проклета независимост.
Защото, както споделя един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото желае, и яде каквото има.
А ние постоянно сме предпочитали противоположното.
Да ядем каквото желаеме и да мислим каквото има.
Мръсното е, че никой не те пита. Освобождава те и толкова. Какво тук значи някаква си персона.
Общо взето, ние сме най-освобождаваният народ в света.
И всичките ни генетични увреждания идват оттова.
Мине-не мине и току някой те освободи.
И би трябвало да му вдигаш монумент.
Или ти измисли писменост.
Карл Пети приказва на немски дори с конете си, а той вземе, та ти измисли писменост.
Абе, кой те бие през пръстите — неприятно ли щеше да ни бъде Карл Пети да приказва и с нас на немски.
Сега, като приказваме български — какво? И конете не ни схващат.
Или ти напише история.
Е защо ти е тази история?
За какво ти е това Възраждане?
Ако не бяхме се възраждали толкоз, в този момент можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.
И да взимаме по осем хиляди марки на месец.
А не да сме свободни.
И защо му беше на Македонски тази независимост — да мете канцелариите, гонен от суровия глас на бездушния писар.
А нас ни редуцират и от канцелариите.
Прав е Вазов — по-добре всички да бяхме умрели при Гредетин.
Бай Ганьо Худ. Илия Бешков
БЪЛГАРСКИЯТ САМУРАЙ
Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, по-късно прусаците на Балканите, а в този момент сме самураите.
Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като същински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме от самото начало да се бием.
Българският самурай се бие единствено в гърдите.
И се развъжда посредством разделяне.
И опълчване.
Той дава не обет, а обед за работа.
Българският самурай е правилен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е постоянно от страната на изгряващото слънце.
И в никакъв случай от страната на залязващото.
Конят на българския самурай е троянски, обичаното му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.
Той в никакъв случай не използва меча си — пази го за музея на революционното придвижване.
Българският самурай има вяра не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаяк, а в този момент е от американ.
Българският самурай прави харакири на съседа си.
Той обича не „ хайку “, а хайки.
Дори когато е с джапанки, българският самурай е необут.
Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.
И яде ластовичите гнезда дружно с ластовиците.
Българският самурай постоянно се смее финален.
И се познава и под разкъсан чул.
Той е прав, даже когато е лежащ.
Любимото му изкуство е бойното.
Когато чуе думата „ просвета “, българският самурай се хваща не за револвера, а за бюджета.
И редуцира сумата.
В предизборната си стратегия той дава обещание да трансформира даже плачещите върби в смеещи се.
И Черно море в Бяло.
Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически деен, обществено слаб и полово мощен.
Той не гори, само че поддържа горенето.
Не яде треви, само че където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкоз по-малко ще бъдем българи в Европа.
Край
Ако и в този момент не ви е станало ясно – няма да ви стане в никакъв случай. Ден на предателя. Повече именници от Ивановден, Димитровден и Петровден, взети дружно. Само в една къща са 240…
Фрог нюз
И през днешния ден е жива традицията. На 3 март Бойко се изпъчи, че е понижил цената на съветския газ с 40%. Голяма вест, - рече тогава. Вчера Теменужка вика, че ще би трябвало да се пресмята до юни или юли – нещо такова. Дотогава ще пресмятат, а ще връщат различен път. Е да, но от КЕВР желаят крепко нарастване на парното. И ще стане както постоянно: вместо да имаме да вземаме, ще даваме.
Затова се сетихме за огромния Станислав Стратиев.
Станислав Стратиев
Ето за какво:
БЪЛГАРСКАТА УЧАСТ
Българска орис е да се родиш в България.
При толкоз други страни.
Оттук нататък към този момент нищо не може да се направи. Миналото постоянно ще е черно, сегашното — историческо, а бъдещето — ярко.
Мълчанието постоянно ще е злато.
Винаги напразно ще работиш, само че в никакъв случай няма напразно да стоиш.
Винаги ще имаш необятна славянска душа и тясна вероятност.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произтекъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар — надалеч.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.
Винаги българската фантазия ще бъде „ шведска маса “ със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма „ Що е? “, постоянно ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще стартира преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крайници на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.
Българската орис е да пием остарялото кафе на Европа, да караме старите им коли и да се въодушевяваме от старите им хрумвания. Българската орис е нашият общ език да е британският. Българската орис е силата да прави съединението, а не съединението — силата.
Българската орис е в никакъв случай да не се пуснем от опашките, за които в миналото сме преплували Дунава.
Българската орис е да избираме постоянно най-лошия вид.
Българската орис е нито яйцето през днешния ден, нито кокошката на следващия ден.
Българската орис и шансът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне шанса си, само че участта си — в никакъв случай.
Худ. Илия Бешков
СВОБОДАТА САНЧО
Когато ставаше дума за независимост, до неотдавна правехме следните асоциации:
Свободен наем.
Свободен баланс върху тел.
Свободно падащо тяло.
Ринг свободен.
Жени със свободно държание.
Свободна Европа.
Свободни валенции.
Свободна служба.
Свободна стая.
Свободно съчинение.
Нелсън Мандела.
И необичайно, никой не се сещаше за себе си.
Онова „ Свобода или гибел “, извезано върху зелените хайдушки флагове, се възприемаше като банално фразеология, нещо като „ Good morning “ върху пешкирите.
По някакво мълчешком съглашение не говорехме за независимост. Не толкоз от боязън, колкото от позор.
За нас свободата беше фантазия.
Пиша „ фантазия “, само че тази дума значи минимум две неща хубави, само че празна фантазия, неосъществимо предпочитание и митическо страшилище с три глави, лъвска, козя и змийска, които бълват огън. Който се приближи до тях, умира.
И не мога да схвана каква фантазия беше за нас свободата.
Мечта или страшилище.
Нещата са на път да се трансформират. Казват, че към този момент сме свободни.
Точно тук е и комплицираното. Какво ще вършим с тази проклета независимост.
Защото, както споделя един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото желае, и яде каквото има.
А ние постоянно сме предпочитали противоположното.
Да ядем каквото желаеме и да мислим каквото има.
Мръсното е, че никой не те пита. Освобождава те и толкова. Какво тук значи някаква си персона.
Общо взето, ние сме най-освобождаваният народ в света.
И всичките ни генетични увреждания идват оттова.
Мине-не мине и току някой те освободи.
И би трябвало да му вдигаш монумент.
Или ти измисли писменост.
Карл Пети приказва на немски дори с конете си, а той вземе, та ти измисли писменост.
Абе, кой те бие през пръстите — неприятно ли щеше да ни бъде Карл Пети да приказва и с нас на немски.
Сега, като приказваме български — какво? И конете не ни схващат.
Или ти напише история.
Е защо ти е тази история?
За какво ти е това Възраждане?
Ако не бяхме се възраждали толкоз, в този момент можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.
И да взимаме по осем хиляди марки на месец.
А не да сме свободни.
И защо му беше на Македонски тази независимост — да мете канцелариите, гонен от суровия глас на бездушния писар.
А нас ни редуцират и от канцелариите.
Прав е Вазов — по-добре всички да бяхме умрели при Гредетин.
Бай Ганьо Худ. Илия Бешков
БЪЛГАРСКИЯТ САМУРАЙ
Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, по-късно прусаците на Балканите, а в този момент сме самураите.
Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като същински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме от самото начало да се бием.
Българският самурай се бие единствено в гърдите.
И се развъжда посредством разделяне.
И опълчване.
Той дава не обет, а обед за работа.
Българският самурай е правилен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е постоянно от страната на изгряващото слънце.
И в никакъв случай от страната на залязващото.
Конят на българския самурай е троянски, обичаното му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.
Той в никакъв случай не използва меча си — пази го за музея на революционното придвижване.
Българският самурай има вяра не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаяк, а в този момент е от американ.
Българският самурай прави харакири на съседа си.
Той обича не „ хайку “, а хайки.
Дори когато е с джапанки, българският самурай е необут.
Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.
И яде ластовичите гнезда дружно с ластовиците.
Българският самурай постоянно се смее финален.
И се познава и под разкъсан чул.
Той е прав, даже когато е лежащ.
Любимото му изкуство е бойното.
Когато чуе думата „ просвета “, българският самурай се хваща не за револвера, а за бюджета.
И редуцира сумата.
В предизборната си стратегия той дава обещание да трансформира даже плачещите върби в смеещи се.
И Черно море в Бяло.
Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически деен, обществено слаб и полово мощен.
Той не гори, само че поддържа горенето.
Не яде треви, само че където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкоз по-малко ще бъдем българи в Европа.
Край
Ако и в този момент не ви е станало ясно – няма да ви стане в никакъв случай. Ден на предателя. Повече именници от Ивановден, Димитровден и Петровден, взети дружно. Само в една къща са 240…
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ