Държавни служители ли са българските свещеници?
Всички помним по какъв начин на конференциите при започване на изключителното състояние Бойко Борисов се възмущаваше от тези, които демонстрират “бабаитлък” и не съблюдават ограничаващите ограничения. Но в действителност като истински бабаити се демонстрираха най-много 14-те митрополити на Св. Синод на Българската православна черква с ръководител Негово Светейшество патриарх Неофит.
От началото на изключителното състояние (13 март 2020 г.) и до момента нашите миряни се причестяват в храмовете с една обща лъжичка. Всички други православни църкви издадоха най-разнообразни указания, с цел да се избегне общата лъжичка: затвориха храмовете, службите се излъчваха он-лайн, литургии се правеха единствено навън и така нататък и тъй наречените Нашият Св. Синод се задоволи с едно Окръжно писмо от 30 март, нареждащо (между другите неща), причестяване да се дава единствено на тези православни християни, които са се изповядали и свещеникът ги познава персонално, само че “чинът на преподаване на св. Причастие остава непроменен”!
Възприятията и настроенията на премиера
по отношение на Българската православна черква обаче бяха напълно противоположни на справедливата рецензия на част от обществото. Може би невъзможността на господин Борисов да пътува в чужбина за известно време, му даде удобната опция да усети мъдростта на православната вяра. На конференция на 9 април той съобщи, че не може да затвори църквите, тъй като “без Господа нищо не можем да направим”. Изобщо по изражението на лицето му се забелязваше едно непресторено-радостно трогване към Бога, което изпитва първоначално всеки неофит (новопосветен, новообърнат) във вярата. Също по този начин обилно прояви подготвеност да компенсира с каквото е належащо, в случай че църквата продаде по-малко свещи и приходите й намалеят.
Щедростта на министър-председателя има солидно съображение - Законът за вероизповеданията от 2002 година и най-много значителните му промени и допълнения от 2018-та и 2019-та, които по мое разбиране са искрено лобистки. Практическото използване на въпросния норматив е “на ръба” да наруши наредбите на Чл. 6, Ал. 2 от нашата Конституция: “Всички жители са равни пред закона. Не се позволяват никакви... привилегии, учредени на... вяра...”.
Как в действителност са уредени нещата
в Закона за вероизповеданията?
Държавата дава от бюджета дотация на източноправославното изповедание, т.е. БПЦ, мюсюлманското изповедание и записаните вероизповедания, “на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното изповедание при преброяването на популацията по данни на Националния статистически институт”. При последното броене у нас през 2011-та самоопределилите се като източно - православни християни са 76 %, като католици - 0,8 %, като протестанти - 1,1 % и като мюсюлмани - 10 %. А броя е:
- 4 374 135 души - източно-православни;
- 48 945 - католици;
- 64 476 - протестанти;
- 577 139 - мюсюлмани.
За вероизповеданията, които са над 1%, законът (чл. 28, алинея 2, т. 2) планува 10 лева на едно лице. В нашия случай единствено католиците са под 1 %. И е явно, че държавният бюджет не може да отдели такива огромни суми - единствено за православните ще са нужни 43 741 350 лв.! Ето за какво в Чл. 28, алинея 3 е закрепен един най-малко, една долна граница от 15 млн. лева за едно изповедание, което е над 1 %.
Целият проблем се състои в това,
че 15-те млн. лева, обезпечени от закона, се извършват постоянно и съответно единствено за БПЦ! Протестантите да вземем за пример са 64 476 и тази численост, умножена по 10 лева за 1 лице, прави 644 760 лв.. А годишната дотация за тях в бюджета за 2020-та 160 хиляди лв.. Даже за Главното мюфтийство дотацията за тази година е по-малка от 15 милиона - 5 770 000 лв.. Тоест, имаме нарушаване на правилото на
“равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност”, залегнал в преамбюла на обсъждания нормативен документ.
Субсидиите се разделят на настоящи разноски и финансови разноски. В Закона за вероизповеданията е планувано заплатите на лицата в управителните органи на вероизповеданията да се изплащат за сметка на настоящите разноски. Като няма посочен оптимален размер. Така че членовете на нашия Св. Синод - 15 на брой дружно с патриарха, могат да си гласоподават каквито си пожелаят хонорари. Но за по-низшата степен свещонослужители в църквата - свещеници (попове), дякони, монаси и монахини, както и за църковнослужителите като клисари, артисти, свещопродавачи и тези, които работят в администрациите, законът е планувал оптималните размери на главните месечни заплати.
Миналата и тази година министър председателят Бойко Борисов като един истински Зевс
изпрати “златни дъждове” на БПЦ.
За 2019-та дотацията беше 15 млн. лева, само че още не беше минал януари и Св. Синод изиска незабавно 5 млн. лева за заплати. Веднага им бяха отпуснати. Тази година дотацията е 26 млн. лв.. В тази сума за пръв път са включени и финансовите разноски за най-големите ни манастири (за поправки, настояща поддръжка, реставрационни действия и др.). Но също и за пръв път финансовите бюджетни средства, въпреки и по специфични целеви сметки, се трансферираха на Св. Синод посредством Дирекция "Вероизповедания " към Министерския съвет, заради което по този начин и не стигнаха до манастирите. Според PR-ът на Св. Синод, 26-те млн. лева няма да са задоволителни даже за заплатите на свещениците!
Този месец - на 2 юни, министър председателят посети игумена на Рилския манастир свещеник Евлогий. Веднага на идващия ден, на първото съвещание на държавното управление след изключителното състояние, бяха утвърдени 1 800 000 лева спомагателни разноски от бюджета, разпределени на 4 манастира и на Софийската духовна семинария. А на 3 юни се появи известие на формалния уебсайт на БПЦ, озаглавено “Министерският съвет възвърне дотацията на ставропигиалните манастири”. Каква безочливост! На процедура се възвръща това, което Св. Синод е прахосал.
В последна сметка похвално е, че в тези сложни времена бюджетът има запаси да финансира манастири, които са светини за българския народ. Но също по този начин е напълно резонно да се търси и
финансова отговорност на Св. Синод.
А в този момент Дирекция "Вероизповедания " към Министерски съвет "може " (такава е думата, използвана в Закона за вероизповеданията) да управлява усвояването на дотациите, само че единствено въз основа на систематизирани информации.
Съгласно Конституцията, църквата е отделена от страната. В същото време тя е прикрепена към финансовото проявяване на държавността, към държавната хазна. Държавният бюджет е закон и на тази основа, и във връзка със Закона за вероизповеданията, българските свещеници са de facto на държавна прехрана. Те са квази-държавни чиновници. И месечните им заплати са приравнени към междинните стойности на заплатите на учителите.
От друга страна Уставът на Българската православна черква изброява към десетина лични източници на доходи - дарения, продажба на свещи, дивиденти, наеми и други Всеки от нас е плащал и такси на духовник за осъществяването на св. кръщение, църковен брак, опело, молебствия, водосвети, освещавания и мн. други. Размерът на таксите се дефинира от Св. Синод, само че към този момент най-малко аз не ги намирам оповестени в формалния уебсайт на църквата.
При такова обилно държавно субсидиране обаче той е задължен в най-къс период да изготви обединен, съгласуван и обстоен ценоразпис за църковните такси, плащани от нас миряните, и да обезпечи прозрачността и разпространяването му.
Иван Симеонов
От началото на изключителното състояние (13 март 2020 г.) и до момента нашите миряни се причестяват в храмовете с една обща лъжичка. Всички други православни църкви издадоха най-разнообразни указания, с цел да се избегне общата лъжичка: затвориха храмовете, службите се излъчваха он-лайн, литургии се правеха единствено навън и така нататък и тъй наречените Нашият Св. Синод се задоволи с едно Окръжно писмо от 30 март, нареждащо (между другите неща), причестяване да се дава единствено на тези православни християни, които са се изповядали и свещеникът ги познава персонално, само че “чинът на преподаване на св. Причастие остава непроменен”!
Възприятията и настроенията на премиера
по отношение на Българската православна черква обаче бяха напълно противоположни на справедливата рецензия на част от обществото. Може би невъзможността на господин Борисов да пътува в чужбина за известно време, му даде удобната опция да усети мъдростта на православната вяра. На конференция на 9 април той съобщи, че не може да затвори църквите, тъй като “без Господа нищо не можем да направим”. Изобщо по изражението на лицето му се забелязваше едно непресторено-радостно трогване към Бога, което изпитва първоначално всеки неофит (новопосветен, новообърнат) във вярата. Също по този начин обилно прояви подготвеност да компенсира с каквото е належащо, в случай че църквата продаде по-малко свещи и приходите й намалеят.
Щедростта на министър-председателя има солидно съображение - Законът за вероизповеданията от 2002 година и най-много значителните му промени и допълнения от 2018-та и 2019-та, които по мое разбиране са искрено лобистки. Практическото използване на въпросния норматив е “на ръба” да наруши наредбите на Чл. 6, Ал. 2 от нашата Конституция: “Всички жители са равни пред закона. Не се позволяват никакви... привилегии, учредени на... вяра...”.
Как в действителност са уредени нещата
в Закона за вероизповеданията?
Държавата дава от бюджета дотация на източноправославното изповедание, т.е. БПЦ, мюсюлманското изповедание и записаните вероизповедания, “на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното изповедание при преброяването на популацията по данни на Националния статистически институт”. При последното броене у нас през 2011-та самоопределилите се като източно - православни християни са 76 %, като католици - 0,8 %, като протестанти - 1,1 % и като мюсюлмани - 10 %. А броя е:
- 4 374 135 души - източно-православни;
- 48 945 - католици;
- 64 476 - протестанти;
- 577 139 - мюсюлмани.
За вероизповеданията, които са над 1%, законът (чл. 28, алинея 2, т. 2) планува 10 лева на едно лице. В нашия случай единствено католиците са под 1 %. И е явно, че държавният бюджет не може да отдели такива огромни суми - единствено за православните ще са нужни 43 741 350 лв.! Ето за какво в Чл. 28, алинея 3 е закрепен един най-малко, една долна граница от 15 млн. лева за едно изповедание, което е над 1 %.
Целият проблем се състои в това,
че 15-те млн. лева, обезпечени от закона, се извършват постоянно и съответно единствено за БПЦ! Протестантите да вземем за пример са 64 476 и тази численост, умножена по 10 лева за 1 лице, прави 644 760 лв.. А годишната дотация за тях в бюджета за 2020-та 160 хиляди лв.. Даже за Главното мюфтийство дотацията за тази година е по-малка от 15 милиона - 5 770 000 лв.. Тоест, имаме нарушаване на правилото на
“равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност”, залегнал в преамбюла на обсъждания нормативен документ.
Субсидиите се разделят на настоящи разноски и финансови разноски. В Закона за вероизповеданията е планувано заплатите на лицата в управителните органи на вероизповеданията да се изплащат за сметка на настоящите разноски. Като няма посочен оптимален размер. Така че членовете на нашия Св. Синод - 15 на брой дружно с патриарха, могат да си гласоподават каквито си пожелаят хонорари. Но за по-низшата степен свещонослужители в църквата - свещеници (попове), дякони, монаси и монахини, както и за църковнослужителите като клисари, артисти, свещопродавачи и тези, които работят в администрациите, законът е планувал оптималните размери на главните месечни заплати.
Миналата и тази година министър председателят Бойко Борисов като един истински Зевс
изпрати “златни дъждове” на БПЦ.
За 2019-та дотацията беше 15 млн. лева, само че още не беше минал януари и Св. Синод изиска незабавно 5 млн. лева за заплати. Веднага им бяха отпуснати. Тази година дотацията е 26 млн. лв.. В тази сума за пръв път са включени и финансовите разноски за най-големите ни манастири (за поправки, настояща поддръжка, реставрационни действия и др.). Но също и за пръв път финансовите бюджетни средства, въпреки и по специфични целеви сметки, се трансферираха на Св. Синод посредством Дирекция "Вероизповедания " към Министерския съвет, заради което по този начин и не стигнаха до манастирите. Според PR-ът на Св. Синод, 26-те млн. лева няма да са задоволителни даже за заплатите на свещениците!
Този месец - на 2 юни, министър председателят посети игумена на Рилския манастир свещеник Евлогий. Веднага на идващия ден, на първото съвещание на държавното управление след изключителното състояние, бяха утвърдени 1 800 000 лева спомагателни разноски от бюджета, разпределени на 4 манастира и на Софийската духовна семинария. А на 3 юни се появи известие на формалния уебсайт на БПЦ, озаглавено “Министерският съвет възвърне дотацията на ставропигиалните манастири”. Каква безочливост! На процедура се възвръща това, което Св. Синод е прахосал.
В последна сметка похвално е, че в тези сложни времена бюджетът има запаси да финансира манастири, които са светини за българския народ. Но също по този начин е напълно резонно да се търси и
финансова отговорност на Св. Синод.
А в този момент Дирекция "Вероизповедания " към Министерски съвет "може " (такава е думата, използвана в Закона за вероизповеданията) да управлява усвояването на дотациите, само че единствено въз основа на систематизирани информации.
Съгласно Конституцията, църквата е отделена от страната. В същото време тя е прикрепена към финансовото проявяване на държавността, към държавната хазна. Държавният бюджет е закон и на тази основа, и във връзка със Закона за вероизповеданията, българските свещеници са de facto на държавна прехрана. Те са квази-държавни чиновници. И месечните им заплати са приравнени към междинните стойности на заплатите на учителите.
От друга страна Уставът на Българската православна черква изброява към десетина лични източници на доходи - дарения, продажба на свещи, дивиденти, наеми и други Всеки от нас е плащал и такси на духовник за осъществяването на св. кръщение, църковен брак, опело, молебствия, водосвети, освещавания и мн. други. Размерът на таксите се дефинира от Св. Синод, само че към този момент най-малко аз не ги намирам оповестени в формалния уебсайт на църквата.
При такова обилно държавно субсидиране обаче той е задължен в най-къс период да изготви обединен, съгласуван и обстоен ценоразпис за църковните такси, плащани от нас миряните, и да обезпечи прозрачността и разпространяването му.
Иван Симеонов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ