Бесен съм
Всички партии и обединения без една – в съпротива на страната
Оптимистът в мен, който в последните години много отслабна, стиска палци на Мария Габриел, само че пък песимистът е направил такива мускули, че в случай че се срещнат двамата на канадска битка, резултатът е явен. Много, доста стартирам да се нервирам. На моменти се хващам, въпреки да не давам външен израз, че вътрешно буйствувам. Преди да вляза в хола, блъскам на вратата и карам майка си да изключва тв приемника.
Безпартиен съм.
На времето членувах в Съюз на демократичните сили, по-точно – в партията на Петър Дертлиев БСДП.
Уточнявам това, тъй като сега всички партии и обединения в майка България като се изключи обединението ГЕРБ-СДС са в съпротива на страната. На народа. На хората български, които за следващ път в безпътицата Радева чакат от тях компромис с партийното им его и с алчността им да натрупат дивиденти и пари на постовете, на които таман ние – хората български – сме ги избрали.
Мина април 2023-а – не направихме днешното Априлско въстание. Мина и Гергьовден 2023-а – не се трансформираме в днешните победоносци за страната си. А тя – някогашният доминант на Балканите – от ден на ден става балкански новобранец и прислужник на „ великите ” източни и западни велможи.
Като българин не одобрявам това. Още повече като пловдивчанин. Ще напомня, че нееднократно съм заявявал: Пловдив – това е България, умножена по две. Духът на Пловдив, духът на България – по този начин нареченото гражданско общество, го няма.
Публично стачкуват обособени професионални класи. За техни професионални дела. И толкоз. Големият, националният митинг тъкмо в този момент, когато се взема решение бъдещето на нацията, не се случва, както се случва в някои други страни. Обществото е апатично и сънливо. Ако на места има първи проблясъци на събуждане, това са наченки-дренки.
Дрянът го няма – хубавичко българска сурвакница, с която най-накрая да сурвакаме нашенските псевдополитици. Не за здравето им – за здравето на България. Пък който не схваща от сопа, ще го сурвака Историята. А след нейното сурвакане измислените политици постоянно са се напикавали…
И с цел да не ви търсим памперси, дами и господа отвън ГЕРБ-СДС, осъзнайте се тази седмица и направете компромис със личния си дебелоглав. Компромис в името на родината, в която се кълнете. Пак, за кой ли път, ви се подава ръка тъкмо в името на България, за нейното бъдеще. Подава ви я Мария Габриел, а аз имам вяра в Мариите. Имам ги три в фамилията си – брачна половинка, щерка и майка.
Пуснете вимето на България и в името й подайте в случай че не ръка, най-малко едно пръстче. Да, вие показвате междинното. Гледайте единствено българите един ден да не ви го отрежат. Аз най-малко съм подготвен още през днешния ден. Както споделих – гневен съм.
Георги Ганев, стихотворец
Оптимистът в мен, който в последните години много отслабна, стиска палци на Мария Габриел, само че пък песимистът е направил такива мускули, че в случай че се срещнат двамата на канадска битка, резултатът е явен. Много, доста стартирам да се нервирам. На моменти се хващам, въпреки да не давам външен израз, че вътрешно буйствувам. Преди да вляза в хола, блъскам на вратата и карам майка си да изключва тв приемника.
Безпартиен съм.
На времето членувах в Съюз на демократичните сили, по-точно – в партията на Петър Дертлиев БСДП.
Уточнявам това, тъй като сега всички партии и обединения в майка България като се изключи обединението ГЕРБ-СДС са в съпротива на страната. На народа. На хората български, които за следващ път в безпътицата Радева чакат от тях компромис с партийното им его и с алчността им да натрупат дивиденти и пари на постовете, на които таман ние – хората български – сме ги избрали.
Мина април 2023-а – не направихме днешното Априлско въстание. Мина и Гергьовден 2023-а – не се трансформираме в днешните победоносци за страната си. А тя – някогашният доминант на Балканите – от ден на ден става балкански новобранец и прислужник на „ великите ” източни и западни велможи.
Като българин не одобрявам това. Още повече като пловдивчанин. Ще напомня, че нееднократно съм заявявал: Пловдив – това е България, умножена по две. Духът на Пловдив, духът на България – по този начин нареченото гражданско общество, го няма.
Публично стачкуват обособени професионални класи. За техни професионални дела. И толкоз. Големият, националният митинг тъкмо в този момент, когато се взема решение бъдещето на нацията, не се случва, както се случва в някои други страни. Обществото е апатично и сънливо. Ако на места има първи проблясъци на събуждане, това са наченки-дренки.
Дрянът го няма – хубавичко българска сурвакница, с която най-накрая да сурвакаме нашенските псевдополитици. Не за здравето им – за здравето на България. Пък който не схваща от сопа, ще го сурвака Историята. А след нейното сурвакане измислените политици постоянно са се напикавали…
И с цел да не ви търсим памперси, дами и господа отвън ГЕРБ-СДС, осъзнайте се тази седмица и направете компромис със личния си дебелоглав. Компромис в името на родината, в която се кълнете. Пак, за кой ли път, ви се подава ръка тъкмо в името на България, за нейното бъдеще. Подава ви я Мария Габриел, а аз имам вяра в Мариите. Имам ги три в фамилията си – брачна половинка, щерка и майка.
Пуснете вимето на България и в името й подайте в случай че не ръка, най-малко едно пръстче. Да, вие показвате междинното. Гледайте единствено българите един ден да не ви го отрежат. Аз най-малко съм подготвен още през днешния ден. Както споделих – гневен съм.
Георги Ганев, стихотворец
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ