Мистерията „Белнейски“: Всички свидетели изчезват, умират или се самоубиват
Всички съществени очевидци, специалисти и хора, забъркани по някакъв метод в гибелта на сестрите Росица и Христина Белнейски изчезват, умират или се самоубиват. Така делото за убийството на двете девойки, което стана тъкмо преди 14 години в края на януари 2006-а година се заплита в още по-дълбока тайнственост. Единственият наказан на пожизнен затвор Лазар Колев продължава и до ден сегашен да отхвърля, че има нещо общо. За сметка на това се появяват данни, че същинският палач е обвързван с политическия хайлайф на България, което пък от своя страна задълбочава конспирациите, че едно от най-шумните следствия
по време на Прехода е съзнателно провалено.
Четирима души, които са имали скъпа информация за убийството на сестрите от Пазарджик, към този момент не са сред живите. Пети изчезна безследно.
Патоанатомът проф. Стойчо Раданов, Васил Славов – Иширковеца, овчарят, намерил телата на двете девойки, частният детектив Енчо Генчев и учителят по ски Димитър Юруков са хората, които знаеха по нещо значимо, което би могло да хвърли светлина върху страшната покруса, за която има единствено един наказан – Лазар Колев.
Месеци наред след гибелта на девойките пълзяха клюки, че в убийството е забъркан човек на висока позиция, доказателства обаче не се откриха. Различни теории по-скоро навеждаха на мисълта, че това е родственик на известен политик по това време, говореше се даже, че става въпрос за
извънредно непосредствен на вътрешен министър.
В началото на следствието се сътвори усещането, че полицията прави всичко допустимо да заличи следите. Стана ясно, че телата на двете жертви са били измити с маркуч преди аутопсията, което направи невероятно вземането на ДНК материал. Въпреки, че Колев беше наказан точно въз основа на генетично проучване и показанията на изчезналия безследно Васил Славов – Иширковеца, написа Труд.
Няколко пъти английски и американски лаборатории връщаха пробите, взети отдолу под ноктите на сестрите, със заключението, че не може да се изолира ДНК.
След няколко години обаче, ненадейно съумяха да го създадат.
„ Едва ли единствено от несръчност ченгетата минираха делото авансово “, споделят тогава адвокати.
Криминалисти се хвърляха на десетки версии и дадоха своя принос в международната криминалистика, която не беше виждала подобен мащаб на безсмислена работа. Проверени бяха 8 хиляди евентуално обвинени, повече от тях бяха и разпитани. Такова ликвидиране се разкрива за седмица, най-вече две, считат експерти. То не е поръчково, причинителите са дилетанти, оставили доста следи на мястото.
Повечето обаче са били унищожени.
Криминалистите са работили безредно, хвърляйки се слепешката. Екипът на националната полиция идва дни по-късно, с цел да се включи, вместо това да стане в деня на намирането на телата, каквато е практиката. Колегите им считат, че това не е станало инцидентно. Ценни улики са изгубени вечно.
Полицаи затрупват с фасове мястото на престъплението
На 31 януари 2006 година в 15,35 ч. мъжки глас оповестява в полицията в Пазарджик за страшна находка – в местността „ Грамадите “ сред Пещера и Брацигово са открити телата на две млади девойки. Това е локален пастир, който към този момент не е сред живите. На мястото се изсипва цялата пазарджишка полиция. Групата за оглед е съпроводена от няколко десетки униформени. Те обикалят и търсят из храстите следи от закононарушението. Пушат и хвърлят цигарите на земята. Малко след приемането на сигнала е осведомен дежурният в националната полиция в София.
Но в този случай не потегля екип от столицата. Няма и разпореждане да се резервира мястото на престъплението до идващия ден. На фаровете на коли и прожектори през нощта десетките служители на реда съумяват да стъпчат всичко, което може да докара до откриване на нарушителите. Оттук нататък стартира да се работи на сляпо. На идващия ден повече от 100 поданици на прилежащите градчета и публицисти стартират собствен „ оглед “. Ако нещо от уликите е било останало, то към този момент е заличено. Няма криминалист и специалист от института по криминалистика при аутопсията. Никой не го вика. Съдебен доктор разказва раните, заключението е, че девойките са починали от черепно-мозъчни контузии. Той обаче не е задължен да пояснява заключенията си. На мястото са открити и люспи от сребрист автомобил. По версията за злополука, която единствено проблясва, не работи никой. Нищо, че от заключението на правосъдния доктор проф. Стойчо Раданов е ясно, че спукването на черепа е провокирано от удар с огромна кинетична сила, която не може да се получи от човешка ръка.
Въпреки безапелационната версия на полицията, че сестрите са пребити до гибел, при аутопсията е открито, че нямат счупени зъби и контузии от побой. Което е съвсем невероятно, в случай че някой ги удрял.
Главният специалист – открит обесен на детска площадка
Почти три години след гибелта на девойките – през октомври 2008 година, проф. Раданов е открит обесен на катерушка покрай дома му. Тогавашният началник на Съдебна медицина Станислав Христов, който прави аутопсията, твърди, че по главата на професора имало кръвонасядане. Раданов не е оставил предсмъртно писмо, което кара сътрудниците му да подозират, че става дума за ликвидиране.
Проф. Раданов – дойенът на правосъдната медицина по това време в България, е стигнал рисково покрай причинителите на двойното ликвидиране и това е коствало живота му, считат негови сътрудници. Той не се поколеба да обори резултатите на първичната експертиза и уточни някои съществени неточности като невзети проби, неверно мнение за удушването на едното момиче и доста други.
Неговото изрично мнение беше, че Христина и Росица са починали при злополука, а тази версия, както е известно в Пазарджишко, насочва рисково следствието към авторитетни хора в града. Дори в случай че проф. Раданов се е самоубил, експертизите по делото Белнейски евентуално са имали основна роля за взимане на съдбовното решение, настояват негови познати. Той се е оплаквал, че е бил заплашван и евентуално не е желал поради работата му да страдат околните му.
Следовател и ски-учител умират, след уличаващи показания
Нелепо умира и ски-учителят Димитър Юруков, който видял двете девойки ден преди гибелта им на писта в курорта „ Св. Св. Константин и Елена “ над Пещера. Той си отива от този свят от тромб в сърцето, макар че съгласно негови близки е бил здрав като скала и в никакъв случай не се е оплаквал от сърдечни проблеми. Хора от личния състав на курортния комплекс пък са безапелационни, че някой е оказал помощ на бай Митко да почине. От сърце умира и друга основна фигура в пазарджишката тайнственост – частният следовател Енчо Генчев, зает от родителите на Росица и Христина да води лично следствие. Той издъхва малко преди да съобщи директория на Фани и Стоимен, чието наличие не е ясно и до през днешния ден. Пред кореспонденти в Пазарджик Танчев имал неблагоразумието да се похвали, че е попаднал на вярната диря.
Основният очевидец: От него остават единствено няколко литра кръв, тялото липсва
В началото на 2016 година служители на реда откриха кола с няколко литра кръв в нея, която се оказа на главния очевидец на прокуратурата Владимир Славов – Иширковеца. Той беше вкаран в килията на Лазар Колев, с цел да получи информация за убитите сестри Белнейски. Показанията му бяха противоречиви, само че все пак Колев беше наказан. А Иширковеца по този начин и не беше открит. Той също към този момент евентуално не е сред живите.
по време на Прехода е съзнателно провалено.
Четирима души, които са имали скъпа информация за убийството на сестрите от Пазарджик, към този момент не са сред живите. Пети изчезна безследно.
Патоанатомът проф. Стойчо Раданов, Васил Славов – Иширковеца, овчарят, намерил телата на двете девойки, частният детектив Енчо Генчев и учителят по ски Димитър Юруков са хората, които знаеха по нещо значимо, което би могло да хвърли светлина върху страшната покруса, за която има единствено един наказан – Лазар Колев.
Месеци наред след гибелта на девойките пълзяха клюки, че в убийството е забъркан човек на висока позиция, доказателства обаче не се откриха. Различни теории по-скоро навеждаха на мисълта, че това е родственик на известен политик по това време, говореше се даже, че става въпрос за
извънредно непосредствен на вътрешен министър.
В началото на следствието се сътвори усещането, че полицията прави всичко допустимо да заличи следите. Стана ясно, че телата на двете жертви са били измити с маркуч преди аутопсията, което направи невероятно вземането на ДНК материал. Въпреки, че Колев беше наказан точно въз основа на генетично проучване и показанията на изчезналия безследно Васил Славов – Иширковеца, написа Труд.
Няколко пъти английски и американски лаборатории връщаха пробите, взети отдолу под ноктите на сестрите, със заключението, че не може да се изолира ДНК.
След няколко години обаче, ненадейно съумяха да го създадат.
„ Едва ли единствено от несръчност ченгетата минираха делото авансово “, споделят тогава адвокати.
Криминалисти се хвърляха на десетки версии и дадоха своя принос в международната криминалистика, която не беше виждала подобен мащаб на безсмислена работа. Проверени бяха 8 хиляди евентуално обвинени, повече от тях бяха и разпитани. Такова ликвидиране се разкрива за седмица, най-вече две, считат експерти. То не е поръчково, причинителите са дилетанти, оставили доста следи на мястото.
Повечето обаче са били унищожени.
Криминалистите са работили безредно, хвърляйки се слепешката. Екипът на националната полиция идва дни по-късно, с цел да се включи, вместо това да стане в деня на намирането на телата, каквато е практиката. Колегите им считат, че това не е станало инцидентно. Ценни улики са изгубени вечно.
Полицаи затрупват с фасове мястото на престъплението
На 31 януари 2006 година в 15,35 ч. мъжки глас оповестява в полицията в Пазарджик за страшна находка – в местността „ Грамадите “ сред Пещера и Брацигово са открити телата на две млади девойки. Това е локален пастир, който към този момент не е сред живите. На мястото се изсипва цялата пазарджишка полиция. Групата за оглед е съпроводена от няколко десетки униформени. Те обикалят и търсят из храстите следи от закононарушението. Пушат и хвърлят цигарите на земята. Малко след приемането на сигнала е осведомен дежурният в националната полиция в София.
Но в този случай не потегля екип от столицата. Няма и разпореждане да се резервира мястото на престъплението до идващия ден. На фаровете на коли и прожектори през нощта десетките служители на реда съумяват да стъпчат всичко, което може да докара до откриване на нарушителите. Оттук нататък стартира да се работи на сляпо. На идващия ден повече от 100 поданици на прилежащите градчета и публицисти стартират собствен „ оглед “. Ако нещо от уликите е било останало, то към този момент е заличено. Няма криминалист и специалист от института по криминалистика при аутопсията. Никой не го вика. Съдебен доктор разказва раните, заключението е, че девойките са починали от черепно-мозъчни контузии. Той обаче не е задължен да пояснява заключенията си. На мястото са открити и люспи от сребрист автомобил. По версията за злополука, която единствено проблясва, не работи никой. Нищо, че от заключението на правосъдния доктор проф. Стойчо Раданов е ясно, че спукването на черепа е провокирано от удар с огромна кинетична сила, която не може да се получи от човешка ръка.
Въпреки безапелационната версия на полицията, че сестрите са пребити до гибел, при аутопсията е открито, че нямат счупени зъби и контузии от побой. Което е съвсем невероятно, в случай че някой ги удрял.
Главният специалист – открит обесен на детска площадка
Почти три години след гибелта на девойките – през октомври 2008 година, проф. Раданов е открит обесен на катерушка покрай дома му. Тогавашният началник на Съдебна медицина Станислав Христов, който прави аутопсията, твърди, че по главата на професора имало кръвонасядане. Раданов не е оставил предсмъртно писмо, което кара сътрудниците му да подозират, че става дума за ликвидиране.
Проф. Раданов – дойенът на правосъдната медицина по това време в България, е стигнал рисково покрай причинителите на двойното ликвидиране и това е коствало живота му, считат негови сътрудници. Той не се поколеба да обори резултатите на първичната експертиза и уточни някои съществени неточности като невзети проби, неверно мнение за удушването на едното момиче и доста други.
Неговото изрично мнение беше, че Христина и Росица са починали при злополука, а тази версия, както е известно в Пазарджишко, насочва рисково следствието към авторитетни хора в града. Дори в случай че проф. Раданов се е самоубил, експертизите по делото Белнейски евентуално са имали основна роля за взимане на съдбовното решение, настояват негови познати. Той се е оплаквал, че е бил заплашван и евентуално не е желал поради работата му да страдат околните му.
Следовател и ски-учител умират, след уличаващи показания
Нелепо умира и ски-учителят Димитър Юруков, който видял двете девойки ден преди гибелта им на писта в курорта „ Св. Св. Константин и Елена “ над Пещера. Той си отива от този свят от тромб в сърцето, макар че съгласно негови близки е бил здрав като скала и в никакъв случай не се е оплаквал от сърдечни проблеми. Хора от личния състав на курортния комплекс пък са безапелационни, че някой е оказал помощ на бай Митко да почине. От сърце умира и друга основна фигура в пазарджишката тайнственост – частният следовател Енчо Генчев, зает от родителите на Росица и Христина да води лично следствие. Той издъхва малко преди да съобщи директория на Фани и Стоимен, чието наличие не е ясно и до през днешния ден. Пред кореспонденти в Пазарджик Танчев имал неблагоразумието да се похвали, че е попаднал на вярната диря.
Основният очевидец: От него остават единствено няколко литра кръв, тялото липсва
В началото на 2016 година служители на реда откриха кола с няколко литра кръв в нея, която се оказа на главния очевидец на прокуратурата Владимир Славов – Иширковеца. Той беше вкаран в килията на Лазар Колев, с цел да получи информация за убитите сестри Белнейски. Показанията му бяха противоречиви, само че все пак Колев беше наказан. А Иширковеца по този начин и не беше открит. Той също към този момент евентуално не е сред живите.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ