Учените потвърдиха: Любовта е сляпа
Всички ние сме си основали избрана визия за това какъв би трябвало да бъде сантименталният ни сътрудник. Проучванията демонстрират, че в нея непроменяемо участват някои универсални черти, като любезност и привлекателна осанка. Но дават отговор ли сътрудниците ни на тези идеали, или мнението ни за тях се трансформира с времето? Едно проучване, извършено от чешки учени, демонстрира доколко сантименталните сътрудници на хората подхождат на идеалните им стандарти и по какъв начин мненията се променят според от това дали двойката е новосъздадена, или към този момент одобрена.
Ако с времето сходството сред идеала ни за сантиментален сътрудник и индивида, с който имаме връзки, става по-голямо, има две вероятни аргументи:
може би сме почнали връзката с мисълта, че някои качества са значими, само че сме трансформирали мнението си, откакто сме се влюбили в човек, несъответствуващ на този блян. Например една жена счита, че външността на мъжа е изключително значима, само че се е влюбила в човек с елементарен външен тип. Тя може би след това е решила, че външността не е от чак толкоз огромно значение.
Друга допустима причина е, че сме трансформирали критериите си за качествата на идеалния сътрудник. Затова дамата, срещнала мъж, който е по-малко прелъстителен от идеала <210>, стартира да го намира за хубав, откакто е изпитала усеща към него.
Обект на новото проучване били 408 възрастни от англоезични страни (повечето от Съединени американски щати, само че също и от Канада и Великобритания). Учените ги помолили да опишат общите черти сред идеала им за сътрудник и сегашния им сателит в живота. Хората, които били необвързани сега на тази първа анкета, били запитани шест месеца по-късно дали в това време са основали връзка и в случай че да - до каква степен новият сътрудник дава отговор на идеала им. Резултатът бил 285 обвързани, 90 основали нова връзка и 33 необвързани.
Участниците оценили сегашния и идеалния си сантиментален сътрудник в четири категории:
Доброта/искреност: съчувствен, общителен, с възприятие за комизъм, почтен.
Статут/възможности: упорит, съумял в специалността, с положително обучение.
Жизненост: физически мощен, кадърен да ме закриля, виновен.
Физическа прелест: прелъстителен, секси.
Първо учените разгледали разликите сред оценката на участниците за актуалните им сътрудници и какъв брой значими били за тях същите тези качества в владеене на идеалния сътрудник. Като цяло съвпаденията при участниците с по-дълги връзки били повече, в сравнение с при новосформираните двойки. Но дали било по този начин, тъй като хората били трансформирали идеалите си или метода, по който гледали на сътрудниците си? Учените не открили разлики в оценката на сегашния сътрудник сред одобрените и новосъздадените двойки, от което създали извода, че методът, по който те гледали на колегата си, не се е трансформирал с времето. Все отново, когато ставало въпрос за идеали, участниците с по-дълги връзки имали по-ниски стандарти. Интересно, че при одобрените двойки продължителността на връзката не зависела от оценката нито на сегашния, нито на идеалния сътрудник, от което можело да се заключи, че нагаждането към идеала се правило в напълно ранен стадий на връзката.
Авторите на проучването допускат, че по-голямото съвпадане сред идеалния и сегашния сътрудник при одобрените двойки се дължи на обстоятелството, че те са създали оценката си в границите на едно (първото) допитване, до момента в който новосъздадените двойки са оценили действителния си сътрудник шест месеца по-късно. Учените сметнали, че това не е сериозен проблем, тъй като оценката на сегашния сътрудник била сходна при одобрените и при новосъздадените двойки. Но те позволили, че участниците в първото допитване може да са си трансформирали мнението, защото са разбрали, че съществува противоречие, и са се пробвали да го изгладят. Дори казусът да е подобен, резултатите демонстрират, че хората са склонни да трансформират идеалните си стандарти, с цел да ги нагодят към метода, по който виждат колегата си.
Друго забавно изобретение било, че и двата вида двойки се отнасяли снизходително към обстоятелството, че в множеството случаи същинските им сътрудници се разминават с идеалите за добрина и откровеност. Това било смущаващо, тъй като друго проучване пък демонстрира, че тези качества са доста значими за сполучливото партньорство. Все отново от всичките четири категории за блян най-високо била оценена първата (доброта/искреност). Жизнеността била избрана за най-маловажна, като участниците от одобрените двойки в действителност оценили сътрудниците си като превъзхождащи идеалите им в тази област.
Изглежда, стандартите ни се трансформират, което е част от общата наклонност да виждаме сантименталните си сътрудници през розови очила. Онова, което обаче не станало ясно от проучването, е за какво хората трансформират идеалите си. Дали тъй като осъзнават, че нещата, които в миналото са намирали за значими, в действителност не са толкоз основни? Или просто се пробват да убедят себе си, че тези идеали ги интересуват по-малко, в сравнение с са си мислели, и натъртват на други качества единствено с цел да оправдаят обстоятелството за какво са с сегашния си сътрудник. Вероятно по малко и от двете. Идеалният сътрудник не съществува, нито ние сме такива. Важното е човек да не прави взаимни отстъпки със личното си благополучие.
Ако с времето сходството сред идеала ни за сантиментален сътрудник и индивида, с който имаме връзки, става по-голямо, има две вероятни аргументи:
може би сме почнали връзката с мисълта, че някои качества са значими, само че сме трансформирали мнението си, откакто сме се влюбили в човек, несъответствуващ на този блян. Например една жена счита, че външността на мъжа е изключително значима, само че се е влюбила в човек с елементарен външен тип. Тя може би след това е решила, че външността не е от чак толкоз огромно значение.
Друга допустима причина е, че сме трансформирали критериите си за качествата на идеалния сътрудник. Затова дамата, срещнала мъж, който е по-малко прелъстителен от идеала <210>, стартира да го намира за хубав, откакто е изпитала усеща към него.
Обект на новото проучване били 408 възрастни от англоезични страни (повечето от Съединени американски щати, само че също и от Канада и Великобритания). Учените ги помолили да опишат общите черти сред идеала им за сътрудник и сегашния им сателит в живота. Хората, които били необвързани сега на тази първа анкета, били запитани шест месеца по-късно дали в това време са основали връзка и в случай че да - до каква степен новият сътрудник дава отговор на идеала им. Резултатът бил 285 обвързани, 90 основали нова връзка и 33 необвързани.
Участниците оценили сегашния и идеалния си сантиментален сътрудник в четири категории:
Доброта/искреност: съчувствен, общителен, с възприятие за комизъм, почтен.
Статут/възможности: упорит, съумял в специалността, с положително обучение.
Жизненост: физически мощен, кадърен да ме закриля, виновен.
Физическа прелест: прелъстителен, секси.
Първо учените разгледали разликите сред оценката на участниците за актуалните им сътрудници и какъв брой значими били за тях същите тези качества в владеене на идеалния сътрудник. Като цяло съвпаденията при участниците с по-дълги връзки били повече, в сравнение с при новосформираните двойки. Но дали било по този начин, тъй като хората били трансформирали идеалите си или метода, по който гледали на сътрудниците си? Учените не открили разлики в оценката на сегашния сътрудник сред одобрените и новосъздадените двойки, от което създали извода, че методът, по който те гледали на колегата си, не се е трансформирал с времето. Все отново, когато ставало въпрос за идеали, участниците с по-дълги връзки имали по-ниски стандарти. Интересно, че при одобрените двойки продължителността на връзката не зависела от оценката нито на сегашния, нито на идеалния сътрудник, от което можело да се заключи, че нагаждането към идеала се правило в напълно ранен стадий на връзката.
Авторите на проучването допускат, че по-голямото съвпадане сред идеалния и сегашния сътрудник при одобрените двойки се дължи на обстоятелството, че те са създали оценката си в границите на едно (първото) допитване, до момента в който новосъздадените двойки са оценили действителния си сътрудник шест месеца по-късно. Учените сметнали, че това не е сериозен проблем, тъй като оценката на сегашния сътрудник била сходна при одобрените и при новосъздадените двойки. Но те позволили, че участниците в първото допитване може да са си трансформирали мнението, защото са разбрали, че съществува противоречие, и са се пробвали да го изгладят. Дори казусът да е подобен, резултатите демонстрират, че хората са склонни да трансформират идеалните си стандарти, с цел да ги нагодят към метода, по който виждат колегата си.
Друго забавно изобретение било, че и двата вида двойки се отнасяли снизходително към обстоятелството, че в множеството случаи същинските им сътрудници се разминават с идеалите за добрина и откровеност. Това било смущаващо, тъй като друго проучване пък демонстрира, че тези качества са доста значими за сполучливото партньорство. Все отново от всичките четири категории за блян най-високо била оценена първата (доброта/искреност). Жизнеността била избрана за най-маловажна, като участниците от одобрените двойки в действителност оценили сътрудниците си като превъзхождащи идеалите им в тази област.
Изглежда, стандартите ни се трансформират, което е част от общата наклонност да виждаме сантименталните си сътрудници през розови очила. Онова, което обаче не станало ясно от проучването, е за какво хората трансформират идеалите си. Дали тъй като осъзнават, че нещата, които в миналото са намирали за значими, в действителност не са толкоз основни? Или просто се пробват да убедят себе си, че тези идеали ги интересуват по-малко, в сравнение с са си мислели, и натъртват на други качества единствено с цел да оправдаят обстоятелството за какво са с сегашния си сътрудник. Вероятно по малко и от двете. Идеалният сътрудник не съществува, нито ние сме такива. Важното е човек да не прави взаимни отстъпки със личното си благополучие.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ