На ул. Константин Нунков: Нямаме големец, че да ни оправи
Всички ние доста обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? " Марица " реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците на този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!
-----------------------------------------------------------------------------
Сигурно всеки пловдивчанин е чувал за улица " Константин Нунков ", малко на брой обаче знаят къде се намира, сподели инспекция на " Марица ". Тя е дълга близо километър, като стартира от локалното платно на бул. " Македония " и, пресичайки " Димитър Талев " и " Стефан Стамболов ", стига съвсем до дребната търговия " Лъч " в Кючук Париж. Там, в края на улицата, върху асфалта са сложени две големи гуми, които би трябвало да пречат на колите да излизат на ул. " Акад. Петър Динеков ". Никой от живеещите в прилежащите блокове не можа да изясни с каква цел са поставени необикновените загради. Факт е обаче, че отдавна те са разместени - тъкмо толкоз, че лека кола да може да премине сред тях. Редом с гумите има голям паркинг с много свободни места. Леко стряскащо звучи надписът " Не паркирай ", изрисуван на асфалта, само че евентуално той се отнася не за паркинга, а за скосението, направено на тротоара, с цел да се качват колите към него.
Иначе от пръв взор си проличава, че в този регион проблем с паркирането не съществува. Места има и пред блоковете, и в прилежащите улички. Пък и коли минават от дъжд на вятър.
Не е такова обаче ситуацията в източния завършек на улицата. Там трафикът е много многолюден, а живеещите са се нагледали на произшествия, които постоянно стават на кръстовището с " Д. Талев ". " Дразни ме, че в прилежащите пресечки даже тротоарите са задръстени от паркирани коли ", призна пред екипа ни Петя Тодорова, която живее тук от близо 60 години. Тя и нейната съседка Жана Венева са жители на една от най-старите кооперации на улицата. Двете дами признават, че с комшиите имали предпочитание да се включат в програмата за гратис саниране, само че постройката им в началото не отговаряла на изискванията. А когато летвата за кандидатстване била свалена, към този момент били свършили парите по програмата. Сега Петя и Жана гледат близката панелка, опасана със скеле, на която се прави саниране, само че са наясно, че тях в никакъв случай няма да ги огрее.
" Тук е спокоен квартал, съвсем нищо не се случва. Наоколо живеят радостни и отзивчиви хора и нямаме проблеми с тях ", признават дамите. Жалват се само от това, че когато лете идвали служащи да косят тревата пред отсрещния блок, не разчиствали и пред тях, тъй като кооперацията била частна. " Сами си поддържаме градинките, сами си поставихме катерушки за децата. Но няма по какъв начин да окастрим сами уличните дървета, от които постоянно падат клони и са рискови. Подали сме сигнал до районното кметство, само че все не изпращат хора да свършат работата ", изясняват дамите.
Те си спомнят по какъв начин преди време в съседство, където в този момент има друга кооперация, живеел възрастен билкар - бай Петър. Той разпръсвал лечебните треви край дюкяна си, с цел да ги суши, а хлапетата от цялата махала се събирали край него - хем си играели, хем му помагали. А той ги забавлявал с всякакви забавни истории.
Днес две по-големи здания на улицата се виждат отдалече. Едната е на огромна строителна компания, а другата - хотел. До него, в безспорен контрастност, пък има няколко буренясали двора, в които клошари събират и сортират вехтории, с цел да ги предадат на близкия пункт за вторични първични материали. И тъкмо до тази грозна панорама се мъдри кокетна къща, като че ли излязла от приказките, с развят над входа трикольор. Никой обаче не можа да ни каже чий е този дом.
Вероятно по тази причина даже живеещите тук откогато се помнят, към този момент назовават " К. Нунков " улицата на пришълците. Настроиха доста блокове, заселиха ги с хора от всевъзможни краища и към този момент не се познаваме както едно време, описа с носталгия възрастен мъж, който се показа като Георги от Кючука. Човекът има своя доктрина за какво животът на неговата улица е застинал и тук нищо не се случва - нито хубаво, нито неприятно. " Истината е, че нямаме съседи големци, които да накарат властта да ни обърне внимание. Ако тук живееше някой кмет, консултант или народен представител, улицата ни до момента щеше да е станала същински парадайс ", уверен е мъжът.
Кой е той Войводата бомбаджия от ВМОРО
Константин Нунков е български бунтовник, анархист, деятел на Македонския комитет и кумановски челник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е роден през 1877 година в Чирпан, тогава в Османската империя. Учи в Пловдив от 1891 до 1892 година, само че не съумява да приключи образованието си заради липса на средства. Работи като печатарски служащ в Пловдив и София, като под тепетата за известно време живее с Пейо Яворов.
Нунков взема присъединяване в по този начин наречената Четническа акция, която е проведена от Македонския комитет в 1895 година. Приема концепциите на анархизма. В 1900 година влиза с чета в Горноджумайско. През януари 1902 година е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед и изследва изискванията за атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско. На Пловдивския конгрес през 1902 година му е предоставена организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко.
През декември 1902 година идва дружно с Димо Николов, Петър Чапкънов и Теню Колев от Аладаа, снабдени с пъклен машини и 100 кг динамит в Дедеагачко, където би трябвало да подкрепят Марин Чолаков и да проучат опциите за атентати по железопътната линия. Прави несполучливи опити за атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание. През юли 1904 година става челник в Кумановско, където се бори против Сръбската въоръжена агитация в Македония. На 2 януари 1905 година е пратеник на Скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.
На 8 февруари 1905 година край село Кутлибег в борба с турски войник Коста Нунков умира дружно със седемчленната си чета и четирима полицаи от прилежащите села.
АНКЕТА: Знаете ли на кого е кръстена вашата улица
Милка Георгиева:
Тук пребивавам, откогато съм родена, само че не знам нищо за Константин Нунков. Преди години улицата имаше друго име, мисля че беше " Устрем ", само че я прекръстиха още по времето на социализма.
Саодат Хусакова:
Отскоро пребивавам в България, тук съм омъжена. Не знам кой е Константин Нунков и въобще не познавам политическите деятели и историческите персони на България.
Кунка Стоянова:
Мисля, че беше от македонските деятели, само че не зная какъв е бил тъкмо. Тук съм снаха от дълги години, само че не мога да кажа повече за него.
-----------------------------------------------------------------------------
Сигурно всеки пловдивчанин е чувал за улица " Константин Нунков ", малко на брой обаче знаят къде се намира, сподели инспекция на " Марица ". Тя е дълга близо километър, като стартира от локалното платно на бул. " Македония " и, пресичайки " Димитър Талев " и " Стефан Стамболов ", стига съвсем до дребната търговия " Лъч " в Кючук Париж. Там, в края на улицата, върху асфалта са сложени две големи гуми, които би трябвало да пречат на колите да излизат на ул. " Акад. Петър Динеков ". Никой от живеещите в прилежащите блокове не можа да изясни с каква цел са поставени необикновените загради. Факт е обаче, че отдавна те са разместени - тъкмо толкоз, че лека кола да може да премине сред тях. Редом с гумите има голям паркинг с много свободни места. Леко стряскащо звучи надписът " Не паркирай ", изрисуван на асфалта, само че евентуално той се отнася не за паркинга, а за скосението, направено на тротоара, с цел да се качват колите към него.
Иначе от пръв взор си проличава, че в този регион проблем с паркирането не съществува. Места има и пред блоковете, и в прилежащите улички. Пък и коли минават от дъжд на вятър.
Не е такова обаче ситуацията в източния завършек на улицата. Там трафикът е много многолюден, а живеещите са се нагледали на произшествия, които постоянно стават на кръстовището с " Д. Талев ". " Дразни ме, че в прилежащите пресечки даже тротоарите са задръстени от паркирани коли ", призна пред екипа ни Петя Тодорова, която живее тук от близо 60 години. Тя и нейната съседка Жана Венева са жители на една от най-старите кооперации на улицата. Двете дами признават, че с комшиите имали предпочитание да се включат в програмата за гратис саниране, само че постройката им в началото не отговаряла на изискванията. А когато летвата за кандидатстване била свалена, към този момент били свършили парите по програмата. Сега Петя и Жана гледат близката панелка, опасана със скеле, на която се прави саниране, само че са наясно, че тях в никакъв случай няма да ги огрее.
" Тук е спокоен квартал, съвсем нищо не се случва. Наоколо живеят радостни и отзивчиви хора и нямаме проблеми с тях ", признават дамите. Жалват се само от това, че когато лете идвали служащи да косят тревата пред отсрещния блок, не разчиствали и пред тях, тъй като кооперацията била частна. " Сами си поддържаме градинките, сами си поставихме катерушки за децата. Но няма по какъв начин да окастрим сами уличните дървета, от които постоянно падат клони и са рискови. Подали сме сигнал до районното кметство, само че все не изпращат хора да свършат работата ", изясняват дамите.
Те си спомнят по какъв начин преди време в съседство, където в този момент има друга кооперация, живеел възрастен билкар - бай Петър. Той разпръсвал лечебните треви край дюкяна си, с цел да ги суши, а хлапетата от цялата махала се събирали край него - хем си играели, хем му помагали. А той ги забавлявал с всякакви забавни истории.
Днес две по-големи здания на улицата се виждат отдалече. Едната е на огромна строителна компания, а другата - хотел. До него, в безспорен контрастност, пък има няколко буренясали двора, в които клошари събират и сортират вехтории, с цел да ги предадат на близкия пункт за вторични първични материали. И тъкмо до тази грозна панорама се мъдри кокетна къща, като че ли излязла от приказките, с развят над входа трикольор. Никой обаче не можа да ни каже чий е този дом.
Вероятно по тази причина даже живеещите тук откогато се помнят, към този момент назовават " К. Нунков " улицата на пришълците. Настроиха доста блокове, заселиха ги с хора от всевъзможни краища и към този момент не се познаваме както едно време, описа с носталгия възрастен мъж, който се показа като Георги от Кючука. Човекът има своя доктрина за какво животът на неговата улица е застинал и тук нищо не се случва - нито хубаво, нито неприятно. " Истината е, че нямаме съседи големци, които да накарат властта да ни обърне внимание. Ако тук живееше някой кмет, консултант или народен представител, улицата ни до момента щеше да е станала същински парадайс ", уверен е мъжът.
Кой е той Войводата бомбаджия от ВМОРО
Константин Нунков е български бунтовник, анархист, деятел на Македонския комитет и кумановски челник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е роден през 1877 година в Чирпан, тогава в Османската империя. Учи в Пловдив от 1891 до 1892 година, само че не съумява да приключи образованието си заради липса на средства. Работи като печатарски служащ в Пловдив и София, като под тепетата за известно време живее с Пейо Яворов.
Нунков взема присъединяване в по този начин наречената Четническа акция, която е проведена от Македонския комитет в 1895 година. Приема концепциите на анархизма. В 1900 година влиза с чета в Горноджумайско. През януари 1902 година е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед и изследва изискванията за атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско. На Пловдивския конгрес през 1902 година му е предоставена организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко.
През декември 1902 година идва дружно с Димо Николов, Петър Чапкънов и Теню Колев от Аладаа, снабдени с пъклен машини и 100 кг динамит в Дедеагачко, където би трябвало да подкрепят Марин Чолаков и да проучат опциите за атентати по железопътната линия. Прави несполучливи опити за атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание. През юли 1904 година става челник в Кумановско, където се бори против Сръбската въоръжена агитация в Македония. На 2 януари 1905 година е пратеник на Скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.
На 8 февруари 1905 година край село Кутлибег в борба с турски войник Коста Нунков умира дружно със седемчленната си чета и четирима полицаи от прилежащите села.
АНКЕТА: Знаете ли на кого е кръстена вашата улица
Милка Георгиева:
Тук пребивавам, откогато съм родена, само че не знам нищо за Константин Нунков. Преди години улицата имаше друго име, мисля че беше " Устрем ", само че я прекръстиха още по времето на социализма.
Саодат Хусакова:
Отскоро пребивавам в България, тук съм омъжена. Не знам кой е Константин Нунков и въобще не познавам политическите деятели и историческите персони на България.
Кунка Стоянова:
Мисля, че беше от македонските деятели, само че не зная какъв е бил тъкмо. Тук съм снаха от дълги години, само че не мога да кажа повече за него.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ