Всички ние много обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче?

Всички ние много обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? ...

На ул. Константин Нунков: Нямаме големец, че да ни оправи.



Всички ние много обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? "Марица" реши да провери, като започна от най-важното - хората и улиците на този вековен град. Наш екип ще ви гостува, за да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем заедно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!
-----------------------------------------------------------------------------
Сигурно всеки пловдивчанин е чувал за улица "Константин Нунков", малцина обаче знаят къде се намира, показа проверка на "Марица". Тя е дълга близо километър, като започва от локалното платно на бул. "Македония" и, пресичайки "Димитър Талев" и "Стефан Стамболов", стига почти до малката търговия "Лъч" в Кючук Париж. Там, в края на улицата, върху асфалта са поставени две огромни гуми, които трябва да пречат на автомобилите да излизат на ул. "Акад. Петър Динеков". Никой от живеещите в съседните блокове не можа да обясни с каква цел са сложени необичайните прегради. Факт е обаче, че от дълго време те са разместени - точно толкова, че лека кола да може да премине между тях. Редом с гумите има огромен паркинг с доста свободни места. Леко стряскащо звучи надписът "Не паркирай", изрисуван на асфалта, но вероятно той се отнася не за паркинга, а за скосението, направено на тротоара, за да се качват автомобилите към него.

Иначе от пръв поглед си личи, че в този район проблем с паркирането не съществува. Места има и пред блоковете, и в съседните улички. Пък и коли минават от дъжд на вятър.

Не е такова обаче положението в източния край на улицата. Там трафикът е доста оживен, а живеещите са се нагледали на катастрофи, които често стават на кръстовището с "Д. Талев". "Дразни ме, че в съседните пресечки дори тротоарите са задръстени от паркирани коли", призна пред екипа ни Петя Тодорова, която живее тук от близо 60 години. Тя и нейната съседка Жана Венева са обитатели на една от най-старите кооперации на улицата. Двете жени признават, че с комшиите имали желание да се включат в програмата за безплатно саниране, но сградата им първоначално не отговаряла на условията. А когато летвата за кандидатстване била свалена, вече били свършили парите по програмата. Сега Петя и Жана гледат близката панелка, опасана със скеле, на която се извършва саниране, но са наясно, че тях никога няма да ги огрее.

"Тук е тих квартал, почти нищо не се случва. Наоколо живеят весели и дружелюбни хора и нямаме проблеми с тях", признават жените. Жалват се единствено от това, че когато лете идвали работници да косят тревата пред отсрещния блок, не разчиствали и пред тях, защото кооперацията била частна. "Сами си поддържаме градинките, сами си поставихме катерушки за децата. Но няма как да окастрим сами уличните дървета, от които често падат клони и са опасни. Подали сме сигнал до районното кметство, но все не изпращат хора да свършат работата", обясняват жените.

Те си спомнят как навремето в съседство, където сега има друга кооперация, живеел възрастен билкар - бай Петър. Той разпръсвал лечебните треви край дюкяна си, за да ги суши, а хлапетата от цялата махала се събирали край него - хем си играели, хем му помагали. А той ги забавлявал с разни интересни истории.

Днес две по-големи сгради на улицата се забелязват отдалече. Едната е на голяма строителна компания, а другата - хотел. До него, в абсолютен контраст, пък има няколко буренясали двора, в които клошари събират и сортират вехтории, за да ги предадат на близкия пункт за вторични суровини. И точно до тази грозна гледка се мъдри кокетна къща, сякаш излязла от приказките, с развят над входа трибагреник. Никой обаче не можа да ни каже чий е този дом.

Вероятно затова дори живеещите тук откакто се помнят, вече наричат "К. Нунков" улицата на пришълците. Настроиха много блокове, заселиха ги с хора от всякакви краища и вече не се познаваме както едно време, разказа с носталгия възрастен мъж, който се представи като Георги от Кючука. Човекът има своя теория защо животът на неговата улица е застинал и тук нищо не се случва - нито хубаво, нито лошо. "Истината е, че нямаме съседи големци, които да накарат властта да ни обърне внимание. Ако тук живееше някой кмет, съветник или депутат, улицата ни досега щеше да е станала истински рай", убеден е мъжът.

Кой е той Войводата бомбаджия от ВМОРО

Константин Нунков е български революционер, анархист, деец на Македонския комитет и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е роден през 1877 година в Чирпан, тогава в Османската империя. Учи в Пловдив от 1891 до 1892 година, но не успява да завърши образованието си поради липса на средства. Работи като печатарски работник в Пловдив и София, като под тепетата за известно време живее с Пейо Яворов.

Нунков взема участие в така наречената Четническа акция, която е организирана от Македонския комитет в 1895 година. Приема идеите на анархизма. В 1900 година влиза с чета в Горноджумайско. През януари 1902 година е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед и проучва условията за атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско. На Пловдивския конгрес през 1902 година му е възложена организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко.

През декември 1902 година пристига заедно с Димо Николов, Петър Чапкънов и Теню Колев от Аладаа, снабдени с адски машини и 100 килограма динамит в Дедеагачко, където трябва да подпомогнат Марин Чолаков и да проучат възможностите за атентати по железопътната линия. Прави неуспешни опити за атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание. През юли 1904 година става войвода в Кумановско, където се бори срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година е делегат на Скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.

На 8 февруари 1905 година край село Кутлибег в битка с турски аскер Коста Нунков загива заедно със седемчленната си чета и четирима милиционери от съседните села.

АНКЕТА: Знаете ли на кого е кръстена вашата улица

Милка Георгиева:

Тук живея, откакто съм родена, но не знам нищо за Константин Нунков. Преди години улицата имаше друго име, мисля че беше "Устрем", но я прекръстиха още по времето на социализма.

Саодат Хусакова:

Отскоро живея в България, тук съм омъжена. Не знам кой е Константин Нунков и изобщо не познавам политическите деятели и историческите личности на България.

Кунка Стоянова:

Мисля, че беше от македонските деятели, но не зная какъв е бил точно. Тук съм снаха от дълги години, но не мога да кажа повече за него.

Източник: marica.bg