4 януари събра адвокати, миньори и музиканти
Всички ние доста обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? " Марица " реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците на този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!
Живописната улица „ 4 януари ” потегля от брега на река Марица, минава около най-голямото скупчване на адвокатски адвокатски фирми на квадратен метър в града, край център за джендър проучвания и Хуманитарната гимназия и стига до кръстовището с „ Шести септември ” - най-натовареното място в града. После се изкачва по стълбите след подлеза и потъва в най-красивата част на Стария град. Така тя е хем възрожденска, хем съвременна, хем занемарена.
Улица „ 4 януари ” стартира тъкмо там, където отточната тръба от Чифте баня е изливала сапунената си вода в реката. Тръбата е съществувала до началото на 60-те години. Рибарите още я помнят, тъй като под нея се ловели най-големите маришки щуки и сомове. Заради сапунената пяна.
В началото на „ 4 януари ” са останките от някогашния ТЕЛК. Пред него улицата е комбинация от тиня и трошляк. „ Такава си е била постоянно. Помислихме, че когато тук започнаха да идват юристи и нотариуси на рояци, нещо ще се оправи. Остана си същата тиня и нечистотия ”, споделя някогашният военнослужещ и фен фотограф Живко Панайотов. Той се смята за един от последните останали кореняци тук. Роден е в Сливен, само че живее на „ 4 януари ” от 1964 година. В долната част на улицата са останали единствено три остарели къщи. На всяка от тях виси тежък катанец, а почупените стъкла приказват, че в тях няма никой от години. Останалите къщи тук са нови кооперации, приютили адвокатските фирми на видни адвокати.
Точно тук има дребен ресторант, където всеки четвъртък се събират на носталгична почерпка всички някогашни инженери и техници, работили в именитото дружество на соца „ Горубсо - Мадан ”. „ Всичко знаем за улица „ 4 януари ”, без обаче да живеем на нея. Стана ни традиция от години да се събираме най-малко един път седмично поради хубавото кафе ”, сподели Летка Узунова. Тя е изкарала 34 години в рудника.
„ Изобщо не съжаляваме за това! Животът ни мина прелестно. Напуснах през 1991 година - малко преди да стартира разрухата на „ Горубсо ”. Какъв организиран рудник оставихме и какво е в този момент! ”, споделя Летка.
Този път на сбирката на миньорите пристигнали инж. Ценко Ценков и техникът Иван Пейков. За двамата единственото място, където могат да редят мемоари за великия рудник от времето на соца, е ул. „ 4 януари ”. „ Стане ли сряда, нямам самообладание да пристигна четвъртък и да дойда тук ”, споделя инж. Ценков, който живее чак в Кючука. Иван, Ценко и Летка въобще не могат да схванат решението на Велинград да не позволи добива на волфрам край града. „ Не знам по какъв начин човек може да желае да е сервитьор или камериер, а не миньор ”, отсича Иван.
Където улицата навлиза в Стария град, също има съсипия. Тук е небесносинята къща на видния музикален възпитател от Музикалното учебно заведение Гаро Балтаян. Той е наследник на композитора Саркис Балтаян. От 4 години той и брачната половинка му живеят при децата си в Съединените щати. И домът им - най-търсената за стенна реклама къща в града, постепенно се разрушава. Обиран е неведнъж.
В частта на улицата в Стария град е живял и героят Артин Гидиков. Този арменски търговец, който се влюбил в Пловдив, пристигнал от Бесарабия. След погрома на Априлското въстание заплатил откуп на турците за живота на 52-ма български бунтовници. Така въжето отървал художникът Станислав Доспевски.
Историята споделя Капитан Бураго с 63 драгуни подгони 1000 свирепи черкези
Интересно е да се означи, че военачалник Йосиф Гурко освобождава София на 4 януари нов жанр и на същата дата влиза в Пловдив, единствено че по остарял жанр. В реалност това става 12 дни по-късно. Западният съветски отряд е разграничен на 5 колони.
На 2/14 януари съветските сили излизат от Пазарджик. Според разследващи сведения, доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две посоки: Пазарджик-Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3/15 януари колоната на генерал-майор Шувалов минава р. Марица през брод до село Оризари. Османската защита на Кадиевската позиция е пробита.
Сюлейман паша взема решение да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в региона на селата Първенец и Брестник.
В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето сред жп гарата и кв. Остромила са избити 80 българи пандизчии, взели участие в освободителните битки. Частта на генерал-майор Краснов съумява да премине р. Марица по моста до Кемера за село Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариергард при Цалапица и Първенец. Втори Драгунски ескадрон с 63 драгуни и пълководец капитан Александър Бураго, от Лейбгвардейския Драгунски полк, съумява да се вмъкне в Пловдив. Малкият отряд научава от тукашните българи в квартал Кършияка, че в града има повече от 1000 души черкезка кавалерия. Сержант Пономарьов съумява да залови в региона на жп гарата заложник и с действието си провокира нерешителност, прераснала в суматоха и занемаряване на позициите.
Капитан Бураго неотложно нападна и увлича съветските сили. След това изпраща донесение за заемането на Пловдив. Сутринта на 4/16 януари в града влиза генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Отслужен е молебен.
Без адвокатски ваучър
Осем години юристите, нотариусите и частните правосъдни реализатори на „ 4 януари ” се събираха на ваучър на тази дата. Бившият юрист Даниела Кърджалийска твърдеше, че концепцията за тези сбирки е нейна. Миналата година заведението, където правили сбирките, хлопнало кепенци. „ Тази година такава няма да има - не виждам къде ще се съберем ”, изясни шефът на пловдивската адвокатска гилдия адв. Стефан Левашки. Той има нов офис на бул. „ Цар Борис III Обединител ”, само че от носталгия пази и остарелия си офис на „ 4 януари ”. Адвокатските купони с вино и песни и танци до зори почнали непринудено, когато били приключени жилищните кооперации, приютили десетките адвокатски фирми.
Живописната улица „ 4 януари ” потегля от брега на река Марица, минава около най-голямото скупчване на адвокатски адвокатски фирми на квадратен метър в града, край център за джендър проучвания и Хуманитарната гимназия и стига до кръстовището с „ Шести септември ” - най-натовареното място в града. После се изкачва по стълбите след подлеза и потъва в най-красивата част на Стария град. Така тя е хем възрожденска, хем съвременна, хем занемарена.
Улица „ 4 януари ” стартира тъкмо там, където отточната тръба от Чифте баня е изливала сапунената си вода в реката. Тръбата е съществувала до началото на 60-те години. Рибарите още я помнят, тъй като под нея се ловели най-големите маришки щуки и сомове. Заради сапунената пяна.
В началото на „ 4 януари ” са останките от някогашния ТЕЛК. Пред него улицата е комбинация от тиня и трошляк. „ Такава си е била постоянно. Помислихме, че когато тук започнаха да идват юристи и нотариуси на рояци, нещо ще се оправи. Остана си същата тиня и нечистотия ”, споделя някогашният военнослужещ и фен фотограф Живко Панайотов. Той се смята за един от последните останали кореняци тук. Роден е в Сливен, само че живее на „ 4 януари ” от 1964 година. В долната част на улицата са останали единствено три остарели къщи. На всяка от тях виси тежък катанец, а почупените стъкла приказват, че в тях няма никой от години. Останалите къщи тук са нови кооперации, приютили адвокатските фирми на видни адвокати.
Точно тук има дребен ресторант, където всеки четвъртък се събират на носталгична почерпка всички някогашни инженери и техници, работили в именитото дружество на соца „ Горубсо - Мадан ”. „ Всичко знаем за улица „ 4 януари ”, без обаче да живеем на нея. Стана ни традиция от години да се събираме най-малко един път седмично поради хубавото кафе ”, сподели Летка Узунова. Тя е изкарала 34 години в рудника.
„ Изобщо не съжаляваме за това! Животът ни мина прелестно. Напуснах през 1991 година - малко преди да стартира разрухата на „ Горубсо ”. Какъв организиран рудник оставихме и какво е в този момент! ”, споделя Летка.
Този път на сбирката на миньорите пристигнали инж. Ценко Ценков и техникът Иван Пейков. За двамата единственото място, където могат да редят мемоари за великия рудник от времето на соца, е ул. „ 4 януари ”. „ Стане ли сряда, нямам самообладание да пристигна четвъртък и да дойда тук ”, споделя инж. Ценков, който живее чак в Кючука. Иван, Ценко и Летка въобще не могат да схванат решението на Велинград да не позволи добива на волфрам край града. „ Не знам по какъв начин човек може да желае да е сервитьор или камериер, а не миньор ”, отсича Иван.
Където улицата навлиза в Стария град, също има съсипия. Тук е небесносинята къща на видния музикален възпитател от Музикалното учебно заведение Гаро Балтаян. Той е наследник на композитора Саркис Балтаян. От 4 години той и брачната половинка му живеят при децата си в Съединените щати. И домът им - най-търсената за стенна реклама къща в града, постепенно се разрушава. Обиран е неведнъж.
В частта на улицата в Стария град е живял и героят Артин Гидиков. Този арменски търговец, който се влюбил в Пловдив, пристигнал от Бесарабия. След погрома на Априлското въстание заплатил откуп на турците за живота на 52-ма български бунтовници. Така въжето отървал художникът Станислав Доспевски.
Историята споделя Капитан Бураго с 63 драгуни подгони 1000 свирепи черкези
Интересно е да се означи, че военачалник Йосиф Гурко освобождава София на 4 януари нов жанр и на същата дата влиза в Пловдив, единствено че по остарял жанр. В реалност това става 12 дни по-късно. Западният съветски отряд е разграничен на 5 колони.
На 2/14 януари съветските сили излизат от Пазарджик. Според разследващи сведения, доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две посоки: Пазарджик-Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3/15 януари колоната на генерал-майор Шувалов минава р. Марица през брод до село Оризари. Османската защита на Кадиевската позиция е пробита.
Сюлейман паша взема решение да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в региона на селата Първенец и Брестник.
В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето сред жп гарата и кв. Остромила са избити 80 българи пандизчии, взели участие в освободителните битки. Частта на генерал-майор Краснов съумява да премине р. Марица по моста до Кемера за село Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариергард при Цалапица и Първенец. Втори Драгунски ескадрон с 63 драгуни и пълководец капитан Александър Бураго, от Лейбгвардейския Драгунски полк, съумява да се вмъкне в Пловдив. Малкият отряд научава от тукашните българи в квартал Кършияка, че в града има повече от 1000 души черкезка кавалерия. Сержант Пономарьов съумява да залови в региона на жп гарата заложник и с действието си провокира нерешителност, прераснала в суматоха и занемаряване на позициите.
Капитан Бураго неотложно нападна и увлича съветските сили. След това изпраща донесение за заемането на Пловдив. Сутринта на 4/16 януари в града влиза генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Отслужен е молебен.
Без адвокатски ваучър
Осем години юристите, нотариусите и частните правосъдни реализатори на „ 4 януари ” се събираха на ваучър на тази дата. Бившият юрист Даниела Кърджалийска твърдеше, че концепцията за тези сбирки е нейна. Миналата година заведението, където правили сбирките, хлопнало кепенци. „ Тази година такава няма да има - не виждам къде ще се съберем ”, изясни шефът на пловдивската адвокатска гилдия адв. Стефан Левашки. Той има нов офис на бул. „ Цар Борис III Обединител ”, само че от носталгия пази и остарелия си офис на „ 4 януари ”. Адвокатските купони с вино и песни и танци до зори почнали непринудено, когато били приключени жилищните кооперации, приютили десетките адвокатски фирми.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ