Само Боби Михайлов ли? Всички да си ходят!
Всички ни боли от позорната загуба с 0:6 от Англия - най-голямото домакинско проваляне в историята на българския футбол. Дори и на ръководството на БФС май към този момент му е неловко. А то по принцип трудно се трогва и все обяснява как е направило всичко належащо. Ако въобще някой от това управление ни удостои с достойнството да дава обяснения, тъй като в последно време и това не прави.
Ето, и на мача с англичаните Борислав Михайлов избра да си тръгне преди края. Може би с цел да показва своята засегнатост. Или в действителност да си спести неприятни въпроси, тъй като усети, че няма да му се получи по познатия метод - да се изниже с джипа през пистата на стадиона.
Само дето работата опря до там, че към този момент не би трябвало да дава пояснения пред микрофоните и да подмята дебелашки шеги към репортерките за женския цикъл, а да се регистрира пред този, който до момента непроменяемо го поддържаше - Бойко Борисов, който внезапно се ядоса и му изиска оставката, която Боби в последна сметка даде. Надали министър председателят го направи в афект от тежката загуба, тъй като " Иначе всички падат. " Тотнъм " го преби " Бай`рен " със 7:0 насред Лондон (б.р. - в действителност със 7:2) - това не е ужасно. "
По-скоро осъзна, че
България е на път да бъде пометена от невиждана негативна медийна вълна
поради расистките прояви на мача. И терзанието му пролича по опита да неглижира казуса с: " Публиката си беше прелестна. Няколко олигофрени фактически имаше, които даваха хитлеристки знаци, фланелката с " Но почит " и така нататък ", както и по нападките към британците за " изстъпленията на британските хулигани из София ". Но Борисов явно усети надигналото се световно медийно цунами и би трябвало някого да жертва, с цел да е отново целият в бяло, изключително преди локалните избори. Затова и натърти, че " Не може страната да бъде обвързана с държанието на един човек ".
Не че няма мотив за отстраняването на Борислав Михайлов, който дружно с правилните си хора в управлението докара нещата до там, че мъчно можеше да се получи нещо друго - и на терена, и отвън него. Просто станалото в този момент е финалният акомпанимент на 14-годишно му провалено ръководство, в което футболът ни върви толкоз надолу, та се стигна до там да ни плашат досегашни " футболни джуджета " като Люксембург и Малта.
Всичко стартира в детските школи, зарязани на самотек, където се работи на парче и на правилото " където има пари ". Едва ли са повече от 15 клубовете или частните школи, в които се работи методично и професионално. В останалите царува бедност или протекционизъм - играе детето на оня, който си заплати, а не това с по-добрите футболни качества. А по-нагоре младите футболисти пробиват изключително мъчно, защото няма кой да ги чака да си развият качествата. Футболните президенти, в голямата си част, желаят бързи резултати и взимат непосредствено по-опитни играчи или напряко чужденци. В добавка са нагласените мачове и черното тото още от юношеските групи. За тях всички знаят, малко на брой се осмеляват да приказват, а редките сигнали за сходни операции приключват с оправдателни решения или в най-хубавия случай с условни санкции от съда.
В тази конюнктура футболният съюз си изми очите с две помпозни тактики за развиване на футбола от последните години. Съвсем неотдавна изготви и трета по искане на селекционера Красимир Балъков. Не че от предходните имаше изгода, с изключение на някой усвоен лев от писачите на концепциите плюс прочут брой комплекти топки или екипировка. Така няма по какъв начин да стане.
Нито ще стане със забрани, като тази от следващата година у нас да не играят вратари отвън Европейски Съюз. Това няма по какъв начин да помогне за развиването на млади български вратари, само че остави в обществеността трайно чувство за услуга в интерес на шефския син Николай Михайлов, който е запаса в " Левски " за сметка на черногорец.
Не бе инцидентна и срещата при премиера преди началото на сезона, когато той събра Михайлов със притежателите на " Лудогорец ", " Левски " и " ЦСКА-София ". Там ясно бе казано, че в услуга на всички е нещата да не не престават постарому. Иначе страната ще се намеси.
Е, в този момент се намеси с настояването за оставки, което е като влизане на слон в стъкларски магазин. Защото, колкото и Борисов да твърди, че няма директна интервенция на страната във футболните каузи, ФИФА е наказвала федерации и за надалеч по-малко от това искане.
Но като се замислим,
няма ли едно изваждане на България от всички футболни шампионати,
да речем, за година, да бъде отлично решение на нашия проблем? Би подействало отрезвяващо и може да приготви почвата за слагане на нещата в ред, за оттласкване от дъното с едно ново управление на БФС, на което му се работи за футбола, а не за себе си.
Държавата постоянно е разполагала с всички запаси да разбие схемите с манипулирани мачове. Но не го направи. Министерство на вътрешните работи има пък всичко належащо, с цел да разпердушини всички нездравословни зрънца в така наречен агитки, от които произтичат проблемите като расизъм, принуждение, бомбички, опиати. Само дето въпросните футболни хулигани, вместо да усетят силата на закона в цялостна мяра, като че ли са галени с перце и даже закриляни в избрани обстановки. Пък и ха някой е рекъл да ги пипне с по-твърда ръка, ха следва реакция като на някогашния притежател на " Левски " Тодор Батков, който проплака: " Бият нашите деца! ".
Иначе, оставена в ръцете на БФС, предварителната защита против хулиганите е умряла работа
Не може стотици по трибуните да виждат кой прави проблемите и същите вредители още веднъж да са на стадиона в идващия мач. Футболният съюз си измива ръцете с все по-големи санкции за клубовете, а това, парадоксално или не, дава лостове в ръцете на същите тези лумпени да рекетират клубните управления, че ще създадат някой золум, в случай че не им бъде изпълнено някое искане. Но БФС какво го вълнува това, нали бюджетът се цялостни от глобите.
И изобщо по какъв начин тъкмо работи футболният съюз с полицията? Да вземем най-пресния образец - мача с Англия. Пет дни преди него англичаните споделиха, че ще изоставен терена при прояви на расизъм, знаеше се какво се задава. И какво направи Михайлов? Написа писмо до УЕФА, в което, най-общо казано, попита " а за какво англичаните бият негрите ", като акцентира на това, че у нас подобен проблем като прояви на расизъм във футбола няма.
Последното просто не е правилно: има маймунски звуци, има обиди, има десетки оплакали се тъмнокожи футболисти (най-често пред непознати медии). Да не приказваме, че тъкмо за мача с Англия, както и за идващия - с Чехия на 17 ноември, БФС е осъден за прояви на расизъм (срещу косовски и чешки играчи по-рано тази година). Затова и в понеделник 5000 места на ст. " Васил Левски " бяха затворени за фенове и на тази повърхност бе разгънат банер #EqualGame. Срещу чехите този афиш ще бъде върху 3000 празни места.
Не трябваше ли, откакто се знае всичко това, Михайлов просто да изложи сериозността на казуса пред Министерство на вътрешните работи и да се вземе решение да не бъдат позволени всички " нормални обвинени " от така наречен ултраси (полицията ги знае със сигурност) в понеделник вечер на ст. " Васил Левски ". И да се пуснат примерно единствено родители с деца? Кое щеше да е по-голямото зло - недоволството на няколко десетки футболни хулигани, че не са пуснати на трибуните, или последвалият международен медиен вихър?
Но за какво приказваме единствено за Михайлов?
Около него са все хора, които са отговорни за ситуацията. Какво прави в БФС да вземем за пример вицепрезидентът Йордан Лечков, който е и отговорник за националния тим?. Той в никакъв случай не е отговорен, единствено играчите и треньорите - като се почне от Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, та се стигне до Петър Хубчев неотдавна. И въпреки това, непрестанно твърди, че неговата работа е да обезпечи хотел, пътешестване, тренировъчни лагери и противници за контроли на тима. Ами в случай че е по този начин, за какво не е наета просто една мениджърска организация?
Не бива да се подминава и " героят от " Парк де Пренс " Емил Костадинов, който е отговорник за детско-юношеския футбол. Откакто е на този пост, юношеският народен тим (до 17 г.) има едно присъединяване на европейско състезание - през 2015 година, и то тъй като бяхме домакини. Представянето? Последно място в групата с тъждество и две загуби. Юношите до 19 година пък стигнаха до два финални шампионата - 2014 и 2017 година И на двата приключиха също в дъното в групите си.
Странно е наличието в БФС на нефутболен човек като друг вицепрезидент - Атанас Фурнаджиев, който се занимава с импорт на коли и хотелиерство. И сякаш най-важната му функционалност е да обезпечава скъпи джипове за БФС. А що се отнася до депутата от Движение за права и свободи Камен Костадинов - той наподобява бетониран в Изпълкома поради приноса си (и на самото ДПС) при свалянето на Иван Славков през 2005 година
В управата на БФС са и клубни шефове: Кирил Домусчиев ( " Лудогорец " ), Венцеслав Стефанов ( " Славия " ), Михаил Статев (адвокат на притежателите на " Черно море " ), Спас Русев (бивш притежател на " Левски " )... Защо въобще са там, откакто от години се приказва, че това е спор на ползи и не е вярно? На какъв принцип са определени всред всички? Какво дири в Изпълкома отстраненият от поста си кмет на Созопол Панайот Рейзи?
Това другарски кръг ли е, или в действителност комитет, който да взима поредни решения за изплъзване на българския футбол от рецесията? Каквото и да е - футболът би трябвало да се освободи от него. Защото Борислав Михайлов напусна, само че освен той, а всичките му придворни би трябвало да си тръгнат, вместо да ни изясняват с общителното подпомагане и на спортния министър Красен Кралев по какъв начин ще се кандидатираме за домакини на европейско състезание и ще строим стадион след стадион.
Ето, и на мача с англичаните Борислав Михайлов избра да си тръгне преди края. Може би с цел да показва своята засегнатост. Или в действителност да си спести неприятни въпроси, тъй като усети, че няма да му се получи по познатия метод - да се изниже с джипа през пистата на стадиона.
Само дето работата опря до там, че към този момент не би трябвало да дава пояснения пред микрофоните и да подмята дебелашки шеги към репортерките за женския цикъл, а да се регистрира пред този, който до момента непроменяемо го поддържаше - Бойко Борисов, който внезапно се ядоса и му изиска оставката, която Боби в последна сметка даде. Надали министър председателят го направи в афект от тежката загуба, тъй като " Иначе всички падат. " Тотнъм " го преби " Бай`рен " със 7:0 насред Лондон (б.р. - в действителност със 7:2) - това не е ужасно. "
По-скоро осъзна, че
България е на път да бъде пометена от невиждана негативна медийна вълна
поради расистките прояви на мача. И терзанието му пролича по опита да неглижира казуса с: " Публиката си беше прелестна. Няколко олигофрени фактически имаше, които даваха хитлеристки знаци, фланелката с " Но почит " и така нататък ", както и по нападките към британците за " изстъпленията на британските хулигани из София ". Но Борисов явно усети надигналото се световно медийно цунами и би трябвало някого да жертва, с цел да е отново целият в бяло, изключително преди локалните избори. Затова и натърти, че " Не може страната да бъде обвързана с държанието на един човек ".
Не че няма мотив за отстраняването на Борислав Михайлов, който дружно с правилните си хора в управлението докара нещата до там, че мъчно можеше да се получи нещо друго - и на терена, и отвън него. Просто станалото в този момент е финалният акомпанимент на 14-годишно му провалено ръководство, в което футболът ни върви толкоз надолу, та се стигна до там да ни плашат досегашни " футболни джуджета " като Люксембург и Малта.
Всичко стартира в детските школи, зарязани на самотек, където се работи на парче и на правилото " където има пари ". Едва ли са повече от 15 клубовете или частните школи, в които се работи методично и професионално. В останалите царува бедност или протекционизъм - играе детето на оня, който си заплати, а не това с по-добрите футболни качества. А по-нагоре младите футболисти пробиват изключително мъчно, защото няма кой да ги чака да си развият качествата. Футболните президенти, в голямата си част, желаят бързи резултати и взимат непосредствено по-опитни играчи или напряко чужденци. В добавка са нагласените мачове и черното тото още от юношеските групи. За тях всички знаят, малко на брой се осмеляват да приказват, а редките сигнали за сходни операции приключват с оправдателни решения или в най-хубавия случай с условни санкции от съда.
В тази конюнктура футболният съюз си изми очите с две помпозни тактики за развиване на футбола от последните години. Съвсем неотдавна изготви и трета по искане на селекционера Красимир Балъков. Не че от предходните имаше изгода, с изключение на някой усвоен лев от писачите на концепциите плюс прочут брой комплекти топки или екипировка. Така няма по какъв начин да стане.
Нито ще стане със забрани, като тази от следващата година у нас да не играят вратари отвън Европейски Съюз. Това няма по какъв начин да помогне за развиването на млади български вратари, само че остави в обществеността трайно чувство за услуга в интерес на шефския син Николай Михайлов, който е запаса в " Левски " за сметка на черногорец.
Не бе инцидентна и срещата при премиера преди началото на сезона, когато той събра Михайлов със притежателите на " Лудогорец ", " Левски " и " ЦСКА-София ". Там ясно бе казано, че в услуга на всички е нещата да не не престават постарому. Иначе страната ще се намеси.
Е, в този момент се намеси с настояването за оставки, което е като влизане на слон в стъкларски магазин. Защото, колкото и Борисов да твърди, че няма директна интервенция на страната във футболните каузи, ФИФА е наказвала федерации и за надалеч по-малко от това искане.
Но като се замислим,
няма ли едно изваждане на България от всички футболни шампионати,
да речем, за година, да бъде отлично решение на нашия проблем? Би подействало отрезвяващо и може да приготви почвата за слагане на нещата в ред, за оттласкване от дъното с едно ново управление на БФС, на което му се работи за футбола, а не за себе си.
Държавата постоянно е разполагала с всички запаси да разбие схемите с манипулирани мачове. Но не го направи. Министерство на вътрешните работи има пък всичко належащо, с цел да разпердушини всички нездравословни зрънца в така наречен агитки, от които произтичат проблемите като расизъм, принуждение, бомбички, опиати. Само дето въпросните футболни хулигани, вместо да усетят силата на закона в цялостна мяра, като че ли са галени с перце и даже закриляни в избрани обстановки. Пък и ха някой е рекъл да ги пипне с по-твърда ръка, ха следва реакция като на някогашния притежател на " Левски " Тодор Батков, който проплака: " Бият нашите деца! ".
Иначе, оставена в ръцете на БФС, предварителната защита против хулиганите е умряла работа
Не може стотици по трибуните да виждат кой прави проблемите и същите вредители още веднъж да са на стадиона в идващия мач. Футболният съюз си измива ръцете с все по-големи санкции за клубовете, а това, парадоксално или не, дава лостове в ръцете на същите тези лумпени да рекетират клубните управления, че ще създадат някой золум, в случай че не им бъде изпълнено някое искане. Но БФС какво го вълнува това, нали бюджетът се цялостни от глобите.
И изобщо по какъв начин тъкмо работи футболният съюз с полицията? Да вземем най-пресния образец - мача с Англия. Пет дни преди него англичаните споделиха, че ще изоставен терена при прояви на расизъм, знаеше се какво се задава. И какво направи Михайлов? Написа писмо до УЕФА, в което, най-общо казано, попита " а за какво англичаните бият негрите ", като акцентира на това, че у нас подобен проблем като прояви на расизъм във футбола няма.
Последното просто не е правилно: има маймунски звуци, има обиди, има десетки оплакали се тъмнокожи футболисти (най-често пред непознати медии). Да не приказваме, че тъкмо за мача с Англия, както и за идващия - с Чехия на 17 ноември, БФС е осъден за прояви на расизъм (срещу косовски и чешки играчи по-рано тази година). Затова и в понеделник 5000 места на ст. " Васил Левски " бяха затворени за фенове и на тази повърхност бе разгънат банер #EqualGame. Срещу чехите този афиш ще бъде върху 3000 празни места.
Не трябваше ли, откакто се знае всичко това, Михайлов просто да изложи сериозността на казуса пред Министерство на вътрешните работи и да се вземе решение да не бъдат позволени всички " нормални обвинени " от така наречен ултраси (полицията ги знае със сигурност) в понеделник вечер на ст. " Васил Левски ". И да се пуснат примерно единствено родители с деца? Кое щеше да е по-голямото зло - недоволството на няколко десетки футболни хулигани, че не са пуснати на трибуните, или последвалият международен медиен вихър?
Но за какво приказваме единствено за Михайлов?
Около него са все хора, които са отговорни за ситуацията. Какво прави в БФС да вземем за пример вицепрезидентът Йордан Лечков, който е и отговорник за националния тим?. Той в никакъв случай не е отговорен, единствено играчите и треньорите - като се почне от Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, та се стигне до Петър Хубчев неотдавна. И въпреки това, непрестанно твърди, че неговата работа е да обезпечи хотел, пътешестване, тренировъчни лагери и противници за контроли на тима. Ами в случай че е по този начин, за какво не е наета просто една мениджърска организация?
Не бива да се подминава и " героят от " Парк де Пренс " Емил Костадинов, който е отговорник за детско-юношеския футбол. Откакто е на този пост, юношеският народен тим (до 17 г.) има едно присъединяване на европейско състезание - през 2015 година, и то тъй като бяхме домакини. Представянето? Последно място в групата с тъждество и две загуби. Юношите до 19 година пък стигнаха до два финални шампионата - 2014 и 2017 година И на двата приключиха също в дъното в групите си.
Странно е наличието в БФС на нефутболен човек като друг вицепрезидент - Атанас Фурнаджиев, който се занимава с импорт на коли и хотелиерство. И сякаш най-важната му функционалност е да обезпечава скъпи джипове за БФС. А що се отнася до депутата от Движение за права и свободи Камен Костадинов - той наподобява бетониран в Изпълкома поради приноса си (и на самото ДПС) при свалянето на Иван Славков през 2005 година
В управата на БФС са и клубни шефове: Кирил Домусчиев ( " Лудогорец " ), Венцеслав Стефанов ( " Славия " ), Михаил Статев (адвокат на притежателите на " Черно море " ), Спас Русев (бивш притежател на " Левски " )... Защо въобще са там, откакто от години се приказва, че това е спор на ползи и не е вярно? На какъв принцип са определени всред всички? Какво дири в Изпълкома отстраненият от поста си кмет на Созопол Панайот Рейзи?
Това другарски кръг ли е, или в действителност комитет, който да взима поредни решения за изплъзване на българския футбол от рецесията? Каквото и да е - футболът би трябвало да се освободи от него. Защото Борислав Михайлов напусна, само че освен той, а всичките му придворни би трябвало да си тръгнат, вместо да ни изясняват с общителното подпомагане и на спортния министър Красен Кралев по какъв начин ще се кандидатираме за домакини на европейско състезание и ще строим стадион след стадион.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ