Най-големите ни художници веселят София с оркестър „Бръмбазъци“
Всички музиканти в оркестъра са самоуки създатели на нотите. На свирачите Александър Божинов, Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Илия Бешков, Борис Денев, Янко Павлов, Александър Балабанов припяват и други надарени интелектуалци от времето сред двете международни войни.
Щъркелов да вземем за пример неведнъж споделя, че чува музика, когато рисува. Дечко Узунов пък живее „ с музика в сърцето “, защото както самичък признава – музиката и живописта са свързани.
Александър Божинов увековечава с подигравка „ Бръмбазъци “–те.
Като изцяло самоинициативен и радостен състав, те ту се разпадат, ту отново зяпват и засвирват в следващата радостна нощ до сутринта.
През 30-те години към този момент са „ Джаз бенд “ и като подобен трансформират 25-годишния креативен празник на Константин Щъркелов в музикално събитие, за което София дълго приказва. На 12.02.1935 година в. „ Заря “ в детайли разказва колоритното честване, последвано от гръмък концерт на художниците музиканти.
По-съществената, а и по—интересна част на юбилея продължава в ресторант „ Балабанов “, където се събира внушително число от към 200 фенове на Константин Щъркелов, на който не е било елементарно да заплати. В тази връзка се носят столични митове, че разноските са били поети от двореца, само че това не е потвърдено.
Известно е, че Борис Трети и Щъркелов са доста близки другари. Монархът избавя художника от гонене, а майсторът на четката е създател на текста на обичаната ария на царя – „ Разлъка “.
В паметната нощ за Щъркелов има и доста дарове като съгласно в. „ Заря “, най-висока стойност за юбиляря има една кратунка, чиято ръкохватка наподобявала глава на щъркел. Върху нея е изписано просвещение: „ На нашия другар по изкуство и чашка, от приятелите му от кръчмарница „ Рила “.
Според някои откриватели от близкото минало, оркестърът на художниците музиканти е основоположник на българския куклен спектакъл.
Източник: Уикенд
