Наливат масло в огъня, а после се оплакват, че всичко гори
Всички ограничения, което испанският министър председател Мариано Рахой взе през последните дни, с цел да предотврати референдума за самостоятелност на Каталуня, вероятно са провокирали само скрита наслада в районното държавно управление на каталунския министър-председател Карлес Пучдемон. В Каталуня бяха ситуирани спомагателни подразделения на паравоенната „ Гуардия Сивил ", щурмувани бяха пространства, набелязани като изборни секции, задържани бяха кметове: централното държавно управление в Мадрид като че ли прави всичко допустимо, с цел да раздухва омразата на каталунците към огромната им татковина.
Така Рахой замязя на тези популисти, които наливат масло в огъня, а след това се оплакват, че всичко гори. Защото сепаратистите в Каталуня получават все по-голяма поддръжка, а за това не на последно място е отговорна и консервативната Народна партия на Рахой.
Нека да си напомним: през 2006 година испанският и каталунският парламенти утвърдиха една много необятна автономност на Каталуня, която по-късно беше доказана и с референдума в тази провинция. Според новия си статут, каталунците към този момент станаха „ нация ". На първо време изглеждаше, че този статут ще затвори дълбокия разлом сред Мадрид и Барселона, зародил още по време на Гражданската война и изчерпателен по-късно при диктатурата на Франко.
Но Народната партия на Рахой подаде пред Конституционния съд тъжба против новия статут. През 2010 година съдът реши, че няколко основни разпореждания в статута нямат законова мощ. И вместо по-нататъшна регионализация, това решение докара до нова концентрация и евакуиране на пълномощия към Мадрид. Последствията са забележими с просто око: преди решението на Конституционния съд единствено 14 от общо 135-те депутати в каталунския районен парламент бяха за обособяване от Испания, а през днешния ден броят им е 72 - безусловно болшинство.
Еуфория, а след това - махмурлук
При това и самите каталунци добре схващат с каква рискована игра са се захванали. Защото е ясно като бял ден, че връзките на една самостоятелна Каталуня с останалата част от Испания и с Европейски Съюз ще станат доста по-сложни. При това не става дума единствено за такива любопитни условия като фактът, че след отделянето на Каталуня футболният тим на „ Барселона " към този момент няма да взе участие нито в Първа испанска, нито в европейската Шампионска лига, а ще би трябвало да рита против съперници от Сабадел или Херона (на каталунски: Жирона).
Става дума за нещо доста по-важно: един район, който е огромен колкото Белгия, занапред ще би трябвало да построява своя държавна конструкция. И още: Каталуня автоматизирано ще излезе от Европейски Съюз и непредпазливо ще се окаже в доста неизгодни търговски връзки както с Испания, по този начин и с останалата част от Евросъюза. А еуфорията от извоюваната лична държавност доста бързо може да се трансформира в махмурлук.
Правителството в Мадрид се гневи - и това е разбираемо, тъй като Каталуня създава една пета от испанския Брутният вътрешен продукт. Отцепването на тази провинция ще хвърли Испания в още по-дълбока икономическа меланхолия. Разбираеми са и паниките на Европейски Съюз, тъй като нищо чудно след каталунския казус да се надигнат сходни придвижвания в Страната на баските, в Северна Ирландия, в Южен Тирол, в Шотландия или Фландрия.
Резултатът от днешния референдум - какъвто и да бъде той - няма да има обвързваща мощ, нито юридически, нито политически. До момента испанското и каталунското управление се държат като тези наперени младоци от незаконните автогонки, които надуват модифицираните си коли един против различен. За да се избегне злополуката обаче, след референдума те би трябвало да договарят: за заслужено разпределение на финансовото задължение, за самостоятелните права, за превръщането на Испания от централизирана във федерална страна. Само дето не е ясно дали таман Пучдемон и Рахой са способни на това.
Източник: Дойче Веле
Така Рахой замязя на тези популисти, които наливат масло в огъня, а след това се оплакват, че всичко гори. Защото сепаратистите в Каталуня получават все по-голяма поддръжка, а за това не на последно място е отговорна и консервативната Народна партия на Рахой.
Нека да си напомним: през 2006 година испанският и каталунският парламенти утвърдиха една много необятна автономност на Каталуня, която по-късно беше доказана и с референдума в тази провинция. Според новия си статут, каталунците към този момент станаха „ нация ". На първо време изглеждаше, че този статут ще затвори дълбокия разлом сред Мадрид и Барселона, зародил още по време на Гражданската война и изчерпателен по-късно при диктатурата на Франко.
Но Народната партия на Рахой подаде пред Конституционния съд тъжба против новия статут. През 2010 година съдът реши, че няколко основни разпореждания в статута нямат законова мощ. И вместо по-нататъшна регионализация, това решение докара до нова концентрация и евакуиране на пълномощия към Мадрид. Последствията са забележими с просто око: преди решението на Конституционния съд единствено 14 от общо 135-те депутати в каталунския районен парламент бяха за обособяване от Испания, а през днешния ден броят им е 72 - безусловно болшинство.
Еуфория, а след това - махмурлук
При това и самите каталунци добре схващат с каква рискована игра са се захванали. Защото е ясно като бял ден, че връзките на една самостоятелна Каталуня с останалата част от Испания и с Европейски Съюз ще станат доста по-сложни. При това не става дума единствено за такива любопитни условия като фактът, че след отделянето на Каталуня футболният тим на „ Барселона " към този момент няма да взе участие нито в Първа испанска, нито в европейската Шампионска лига, а ще би трябвало да рита против съперници от Сабадел или Херона (на каталунски: Жирона).
Става дума за нещо доста по-важно: един район, който е огромен колкото Белгия, занапред ще би трябвало да построява своя държавна конструкция. И още: Каталуня автоматизирано ще излезе от Европейски Съюз и непредпазливо ще се окаже в доста неизгодни търговски връзки както с Испания, по този начин и с останалата част от Евросъюза. А еуфорията от извоюваната лична държавност доста бързо може да се трансформира в махмурлук.
Правителството в Мадрид се гневи - и това е разбираемо, тъй като Каталуня създава една пета от испанския Брутният вътрешен продукт. Отцепването на тази провинция ще хвърли Испания в още по-дълбока икономическа меланхолия. Разбираеми са и паниките на Европейски Съюз, тъй като нищо чудно след каталунския казус да се надигнат сходни придвижвания в Страната на баските, в Северна Ирландия, в Южен Тирол, в Шотландия или Фландрия.
Резултатът от днешния референдум - какъвто и да бъде той - няма да има обвързваща мощ, нито юридически, нито политически. До момента испанското и каталунското управление се държат като тези наперени младоци от незаконните автогонки, които надуват модифицираните си коли един против различен. За да се избегне злополуката обаче, след референдума те би трябвало да договарят: за заслужено разпределение на финансовото задължение, за самостоятелните права, за превръщането на Испания от централизирана във федерална страна. Само дето не е ясно дали таман Пучдемон и Рахой са способни на това.
Източник: Дойче Веле
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ