Няма договор с Газпром, който да си струва дори хартията, на която е написан
Всички маски и прикрития на политиците в България към този момент са паднали. В момента даже не става дума за цивилизационен конфликт, а за това дали желаеме да запазим способността българските жители да живеят свободно, да взимат независимо своите решения и да ги преследват през всички механизми, с които разполага българската страна, или просто желаеме да станем някакъв спътник на една ретроградна и живееща в самозаблуда, че е империя страна. Това сподели политологът Христо Панчугов в предаването " Клуб Investor " на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Ситуацията с отхвърли на българското държавно управление от доставката на газ от Съединени американски щати и заявката, че от тук нататък договарянията с " Газпром " са неизбежни гостът разяснява по този начин: " Тази обстановка е много показателна за положението на българската държавност и изобщо за цялата институционална среда. Самият факт, че две седмици лиши на българското служебно държавно управление, и на българското общество като цяло, да разбере дали има издигнат интерконектор с Гърция или не, демонстрира безпомощността на институциите, само че най-много неналичието на доверие на българските жители в тях ".
" Темата " енергетика " продължава да бъде повече митология, в сравнение с действителен управнически бранш в България. Всеки има личен роман за тематиката и се предава от уста на уста, само че същински ограничения, които да подсигуряват енергийната сигурност на България за оставащите няколко месеца, към този миг липсват ".
Това е много тъжна обстановка и се притеснявам, че тук е ред на българското гражданско общество да окаже нужния напън, с цел да се подсигурява някаква нормалност, съобщи Панчугов.
Необходимо е доста повече политическо говорене, както и същинска публицистика, безапелационен бе той. " Някой самостоятелен би трябвало да разплете тази обстановка, да се опита да откри същински данни и да ги показа на българското общество. Последните две седмици бяха наситени с хора, които приказват откровени неистини в българските национални медии и явно са задействани от съветското политическо въздействие в България. Няма мек метод това да бъде казано ".
" Очевидно залогът към този момент е извънредно огромен и нито служебното държавно управление, нито хората, които са се заели да отстояват тази идея, към този момент даже имитират някаква форма на обективност. Те дават роман, който е толкоз откъснат от действителността. А действителността е, че имаме потребност да подсигуряваме съществуването на газ през оставащите няколко месеца или най-малко да стартира да се сформира проект за това ".
За страдание не става дума за бизнес диалог, а политически диалог, целящ да бъде тласната назад България в лоното на Кремъл, съгласи се гостът. “Въпросът за цената на газа е вторичен. Първата, и най-важна част, във всеки тип бизнес връзки, е дали имате доверие на колегата. В случая става въпрос за политически връзки, преди те да бъдат бизнес. В този смисъл е значимо да има газ. Цената, за жалост, е вторичен въпрос. Разбирам опасенията на огромна част от българския бизнес. Разбирам и опасенията на огромна част от българските жители. Но, за жалост, условия, които не зависят от българската страна, обективно постановат повишаване на цената на газа, без значение дали се доставя от Газпром, или от някъде другаде. Очевидно става, че сметката за газа, доставян от Газпром, не излиза по-евтина. Как да бъде по-евтин съветският газ, когато е привързан с борсовата цена? Как да бъде по-евтин от останалите? Елементарната логичност не го разрешава ”.
През 2009 година България беше единствената страна, която до последно не беше намерила различен източник на газ към рецесията на взаимоотношенията сред Руската федерация и Украйна. И в този момент се опитваме да се сложим в същата обстановка, акцентира събеседникът.
“Дори да допуснем, че този газ е по-евтин, това носи със себе си друга политическа цена. И служебно държавно управление, което се е сложило единствено в обстановка, в която ръцете му да бъдат извивани, отваряйки договаряния с Газпром, без да има различни източници за доставка на газ, е служебно държавно управление, което непосредствено обслужва съветските политически ползи в България. Нищо друго. Тук няма различен прочит и това в действителност е част от казуса. Виждаме разговор, който за следващ път се води на някакво доста съответно равнище - цената, слотове, има ли налягане в тази тръба, няма ли ”.
Това се прави целеустремено, с цел да бъде българският гласоподавател " забаламосан ", тъй че да не разбере нищо, да бъде обгърнат в мъгла на неизясненост, с цел да може да бъде свършено нещо зад тила му, удостовери Панчугов.
“Защото същинската тематика е друга. Истинската тематика е, и тя е доста елементарна, и това всеки български жител може да го разбере - няма контракт с Руската федерация, който да си коства даже хартията, на която е написан*. Няма контракт, който да може да подсигурява, каквито и да е доставки на съветски газ ”.
Опасявам се, че това е същата скица, която се разви към АЕЦ Белене - под голям външно и вътрешно политически напън този план беше отворен, макар всички оценки за неговата нерентабилност, съобщи политологът. “Той беше поддържан жив, в него бяха наливани пари, най-после бяхме принудени да си купим едни реактори, които ние няма да използваме и най-после се оказа, че платихме и неустойки в арбитраж, в който българската страна се отхвърли да взе участие непринудено. Опасявам се, че това е схемата, която следим сега - пробват се да ни заведат там, да платим цялата цена на това, че не получаваме газ ”.
“Самият факт, че е образуван спешен щаб е за мен непонятен. Потреблението на газ в България не е толкоз високо, че същински да заплаши българската стопанска система и това също би трябвало да бъде казано в прав текст. Разбира се, че ще има последствия, в случай че не се откри газ, само че те няма да са толкоз съдбовни, колкото се пробват да ни обяснят сега ”.
Нивото на българската енергийна сигурност демонстрира невъзможността на българските политици да гледат в дълготрайна вероятност и да правят оценка обстановката, по отношение на вероятните опасности. Поне от 2014 година Русия е източник на неустановеност и неустойчивост в Черноморския район. От анексацията на Крим и по-скоро още от спора в Грузия може да се приказва за такова нещо, което е 2008 година, уточни политологът. " За този интервал българската национална тактика, както в областта на енергийната сигурност, по този начин и в областта на защитата, би следвало да е напасната по отношение на оценката на сходен риск и към адресиране на сходни опасности ".
" Вече всички механизми, през които Руската федерация въздейства на българската политика, са задействани. Няма какво да се губи. Всички чипове са на масата. Страховете на мислещите хора са основателни, тъй като българското общество бива разграничено със напълно нови политически проблеми. Има напълно ново пренареждане на въздействието в българското общество. Това се случва пред очите ни и тази борба е извънредно значима ".
* Гостът прави отпратка към изказването на Ото декор Бисмарк (1815 – 1898): " Нито един контракт с Русия не коства даже хартията, на която е написан " (бел. ред.)
Ситуацията с отхвърли на българското държавно управление от доставката на газ от Съединени американски щати и заявката, че от тук нататък договарянията с " Газпром " са неизбежни гостът разяснява по този начин: " Тази обстановка е много показателна за положението на българската държавност и изобщо за цялата институционална среда. Самият факт, че две седмици лиши на българското служебно държавно управление, и на българското общество като цяло, да разбере дали има издигнат интерконектор с Гърция или не, демонстрира безпомощността на институциите, само че най-много неналичието на доверие на българските жители в тях ".
" Темата " енергетика " продължава да бъде повече митология, в сравнение с действителен управнически бранш в България. Всеки има личен роман за тематиката и се предава от уста на уста, само че същински ограничения, които да подсигуряват енергийната сигурност на България за оставащите няколко месеца, към този миг липсват ".
Това е много тъжна обстановка и се притеснявам, че тук е ред на българското гражданско общество да окаже нужния напън, с цел да се подсигурява някаква нормалност, съобщи Панчугов.
Необходимо е доста повече политическо говорене, както и същинска публицистика, безапелационен бе той. " Някой самостоятелен би трябвало да разплете тази обстановка, да се опита да откри същински данни и да ги показа на българското общество. Последните две седмици бяха наситени с хора, които приказват откровени неистини в българските национални медии и явно са задействани от съветското политическо въздействие в България. Няма мек метод това да бъде казано ".
" Очевидно залогът към този момент е извънредно огромен и нито служебното държавно управление, нито хората, които са се заели да отстояват тази идея, към този момент даже имитират някаква форма на обективност. Те дават роман, който е толкоз откъснат от действителността. А действителността е, че имаме потребност да подсигуряваме съществуването на газ през оставащите няколко месеца или най-малко да стартира да се сформира проект за това ".
За страдание не става дума за бизнес диалог, а политически диалог, целящ да бъде тласната назад България в лоното на Кремъл, съгласи се гостът. “Въпросът за цената на газа е вторичен. Първата, и най-важна част, във всеки тип бизнес връзки, е дали имате доверие на колегата. В случая става въпрос за политически връзки, преди те да бъдат бизнес. В този смисъл е значимо да има газ. Цената, за жалост, е вторичен въпрос. Разбирам опасенията на огромна част от българския бизнес. Разбирам и опасенията на огромна част от българските жители. Но, за жалост, условия, които не зависят от българската страна, обективно постановат повишаване на цената на газа, без значение дали се доставя от Газпром, или от някъде другаде. Очевидно става, че сметката за газа, доставян от Газпром, не излиза по-евтина. Как да бъде по-евтин съветският газ, когато е привързан с борсовата цена? Как да бъде по-евтин от останалите? Елементарната логичност не го разрешава ”.
През 2009 година България беше единствената страна, която до последно не беше намерила различен източник на газ към рецесията на взаимоотношенията сред Руската федерация и Украйна. И в този момент се опитваме да се сложим в същата обстановка, акцентира събеседникът.
“Дори да допуснем, че този газ е по-евтин, това носи със себе си друга политическа цена. И служебно държавно управление, което се е сложило единствено в обстановка, в която ръцете му да бъдат извивани, отваряйки договаряния с Газпром, без да има различни източници за доставка на газ, е служебно държавно управление, което непосредствено обслужва съветските политически ползи в България. Нищо друго. Тук няма различен прочит и това в действителност е част от казуса. Виждаме разговор, който за следващ път се води на някакво доста съответно равнище - цената, слотове, има ли налягане в тази тръба, няма ли ”.
Това се прави целеустремено, с цел да бъде българският гласоподавател " забаламосан ", тъй че да не разбере нищо, да бъде обгърнат в мъгла на неизясненост, с цел да може да бъде свършено нещо зад тила му, удостовери Панчугов.
“Защото същинската тематика е друга. Истинската тематика е, и тя е доста елементарна, и това всеки български жител може да го разбере - няма контракт с Руската федерация, който да си коства даже хартията, на която е написан*. Няма контракт, който да може да подсигурява, каквито и да е доставки на съветски газ ”.
Опасявам се, че това е същата скица, която се разви към АЕЦ Белене - под голям външно и вътрешно политически напън този план беше отворен, макар всички оценки за неговата нерентабилност, съобщи политологът. “Той беше поддържан жив, в него бяха наливани пари, най-после бяхме принудени да си купим едни реактори, които ние няма да използваме и най-после се оказа, че платихме и неустойки в арбитраж, в който българската страна се отхвърли да взе участие непринудено. Опасявам се, че това е схемата, която следим сега - пробват се да ни заведат там, да платим цялата цена на това, че не получаваме газ ”.
“Самият факт, че е образуван спешен щаб е за мен непонятен. Потреблението на газ в България не е толкоз високо, че същински да заплаши българската стопанска система и това също би трябвало да бъде казано в прав текст. Разбира се, че ще има последствия, в случай че не се откри газ, само че те няма да са толкоз съдбовни, колкото се пробват да ни обяснят сега ”.
Нивото на българската енергийна сигурност демонстрира невъзможността на българските политици да гледат в дълготрайна вероятност и да правят оценка обстановката, по отношение на вероятните опасности. Поне от 2014 година Русия е източник на неустановеност и неустойчивост в Черноморския район. От анексацията на Крим и по-скоро още от спора в Грузия може да се приказва за такова нещо, което е 2008 година, уточни политологът. " За този интервал българската национална тактика, както в областта на енергийната сигурност, по този начин и в областта на защитата, би следвало да е напасната по отношение на оценката на сходен риск и към адресиране на сходни опасности ".
" Вече всички механизми, през които Руската федерация въздейства на българската политика, са задействани. Няма какво да се губи. Всички чипове са на масата. Страховете на мислещите хора са основателни, тъй като българското общество бива разграничено със напълно нови политически проблеми. Има напълно ново пренареждане на въздействието в българското общество. Това се случва пред очите ни и тази борба е извънредно значима ".
* Гостът прави отпратка към изказването на Ото декор Бисмарк (1815 – 1898): " Нито един контракт с Русия не коства даже хартията, на която е написан " (бел. ред.)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ