БСП загуби инстинкта си за самосъхранение и катастрофира
Всички споделят, че най-големият губещ на отминалите избори е Българска социалистическа партия. И това е по този начин. тъй като, в случай че ГЕРБ загуби над 300 000 гласа, за " столетницата " не бяха пуснати... над 400 000 бюлетини. Нищо, че откогато Бойко Борисов ръководи, " алените " са единствената твърда и безапелационна парламентарна съпротива.
Българска социалистическа партия е една от дребното остарели партии в Източния блок, да не кажем единствената, която оцеля по време на прехода. Повечето обединения, които се родиха преди него или след началото му, и изиграха основна роля за прекосяването от социализъм към капитализъм, последователно изчезнаха. И на тяхно място пристигнаха други. Така беше и у нас, като се изключи социалистическата партия, която, при все това беше приемник на тоталитарната Българска комунистическа партия, съумя на надживее даже и флагмана на измененията Съюз на демократичните сили.
На какво се дължи дълголетието й? Основно на два фактора.
От една страна, в тази партия след 10 ноември се зародиха, появиха и разпростряха
редица идейни течения, крила, фракции,
които обогатяваха и разнообразяваха нейния образ, само че и разширяваха ветрилото й на въздействие измежду гласоподавателите, привличаха мек електорат или външна страна. Имаше за всекиго по нещо от левия набор. От червени чугунени глави и хардлайнери, през генералски придвижвания, социализъм с човешко лице, либерален социализъм, до социалдемократи и социаллиберали.
Втората присъща специфичност на Българска социалистическа партия беше способността
да се сплотява пред лицето на общия зложелател или заплаха.
В една остаряла политическа групировка постоянно има и междуличностни връзки, с изключение на разлики във вижданията. В мирни времена не липсваха ритания по кокалчетата, освен разногласия на партийните конгреси. Но когато се зададяха избори, всички работеха един до друг за партията си.
Наблюдавахме това и след краха на Жан-Виденовото ръководство, когато Българска социалистическа партия беше толкоз зле, че не можеше да си заплаща парното и тока на „ Позитано ” 20, само че с общи старания и саможертви оцеля.
Същото се видя и откакто царското придвижване опустоши всичко на политическата сцена. Лявата групировка тогава отново остана на трета позиция, само че се активизира дотам, че завоюва президентските избори през същата 2001 година.
Така бе и след злощастното ръководство на кабинета „ Орешарски ” - въпреки че беше осъдена от гласоподавателите си, Българска социалистическа партия отново съумя да си стъпи на крайници. И през 2017-та вкара в Народното събрание 80 депутати, единствено с 15 по-малко от спечелилия ГЕРБ.
Няма друга българска групировка, която да се похвали с такова дългоденствие - съвсем 130 години. В началото на прехода това се пробваха да създадат доктор Петър Дертлиев и Стефан Савов, като възродиха надлежно БСДП и Демократическата партия. Те обаче не съумяха да се оправят с " условията " на посттоталитарното общество и изчезнаха дружно с кончината на водачите им.
След тези избори Българска социалистическа партия още веднъж е в рецесия. Дали този път ще успее да я преодолее или
постепенно ще се свие и изчезне, с цел да отстъпи място на нова левица?
С лед като седна в председателския стол Корнелия Нинова се опита да консолидира партията по метода, по който Иван Костов направи това със Съюз на демократичните сили преди време. Тоест - да заличи и сплоти всички фракции, идейни течения и групи по ползи. Формацията да се трансформира в стройна, единна и неделима, маршируваща в един и същи такт.
Лидерката вкара в левите хрумвания и десни похвати, и националистически възгледи. Вижданията й какво би трябвало да съставлява българското левица обаче се разминават значително с разбиранията на европейските социалисти. Което и провокира напрежение в връзките им, най-много към Истанбулската спогодба.
Според нейни съпартийци, под управлението на Нинова Българска социалистическа партия се е отдалечила от „ изразител на съответни ползи на експлоатираните наши съграждани ” и се е доближила до центъра и до другите партии.
Нарушен беше неписаният закон за безусловното единение в името на успеха или оправянето с съперника. Оказа се, че в Българска социалистическа партия има значително хора, които доста ненавиждат Бойко Борисов и наложения от него модел на ръководство,
само че още повече ненавиждат Корнелия Нинова.
Разбира се, никой не споделя, че тя е безгрешна. Напротив, позволи и огромни неточности. Но враговете й - чудно за какво ли? - не пожелаха да създадат разлика сред неточности и опити за промяна. Стигна се до там, че пловдивските социалисти безусловно се разцепиха. Едните приветстваха изгонването на олигарха Георги Гергов, само че неговите креатури не можаха да преглътнат решението на Нинова и я саботираха, искайки непрекъснато оставката й. Друга вълна от вътрешна опозиция й докара ненужната борба с кмета на Перник - Станислав Владимиров
Социологът Живко Георгиев акцентира още една причина за пагубния резултат на столетницата:
„ Българска социалистическа партия най-малко от 20-ина години не се развива по метод, който би могъл да я резервира като авторитетна политическа мощ и да я трансформира в основен участник в градежа на бъдещето на страната. Българска социалистическа партия не откри метод да влезе във връзка освен с младите, а с дейното население сред 30-40-годишните. Българска социалистическа партия не съумя да откри съответен отговор, запазвайки лявата си еднаквост, да се трансформира в
генератор на дела, включвайки новите генерации.
А те към този момент са няколко в годините на прехода и в този момент са дейното гражданско съсловие. Българска социалистическа партия изпадна от времето. Имаше опити да се подмладява, да стартира нови лица от новите генерации, само че не съумя да го направи... ”
Според социолога Георгиев, Българска социалистическа партия би трябвало да се трансформира в електорална партия: „ Тя се мъчи от самото начало да бъде всеобща партия, само че не става. Партийната членска маса са 1/6 от получените гласове...и е добре да откри метод да трансформира симпатизантите си в генератор на хрумвания, а освен да са членска маса, която е топяща се през годините ”.
Макар анализаторите да са единомислещи, че Българска социалистическа партия има задоволително грехове за неуспеха на прехода, всички те считат, че
е рано за пенсиониране на " столетницата ".
Някои са на мнение, че изборната злополука може да подтиква някакви по-сериозни промени. Логиката им е рационална: в България има десетки десни политически обединения и... нито една естествена лява партия. Друг е въпросът дали Нинова и обкръжението й са подготвени да създадат тази крачка.
„ Г-жа Нинова не реагира на обстановката в България, а на обстановката в Българска социалистическа партия. За нея е значимо да избегне нови избори, тъй като може да са следващ неуспех. Българска социалистическа партия е в тежко сериозно положение. Има заплаха България да остане без левица “, предизвести различен социолог - Андрей Райчев.
Част от новоизбраните леви депутати обаче въобще не одобряват такива опасения. Според тях при бързи избори и ясно обрисувани корекции в държанието на партията, негласувалите членове и симпатизанти ще отидат до урните и резултатите ще бъдат напълно разнообразни от сегашните.
Българска социалистическа партия е една от дребното остарели партии в Източния блок, да не кажем единствената, която оцеля по време на прехода. Повечето обединения, които се родиха преди него или след началото му, и изиграха основна роля за прекосяването от социализъм към капитализъм, последователно изчезнаха. И на тяхно място пристигнаха други. Така беше и у нас, като се изключи социалистическата партия, която, при все това беше приемник на тоталитарната Българска комунистическа партия, съумя на надживее даже и флагмана на измененията Съюз на демократичните сили.
На какво се дължи дълголетието й? Основно на два фактора.
От една страна, в тази партия след 10 ноември се зародиха, появиха и разпростряха
редица идейни течения, крила, фракции,
които обогатяваха и разнообразяваха нейния образ, само че и разширяваха ветрилото й на въздействие измежду гласоподавателите, привличаха мек електорат или външна страна. Имаше за всекиго по нещо от левия набор. От червени чугунени глави и хардлайнери, през генералски придвижвания, социализъм с човешко лице, либерален социализъм, до социалдемократи и социаллиберали.
Втората присъща специфичност на Българска социалистическа партия беше способността
да се сплотява пред лицето на общия зложелател или заплаха.
В една остаряла политическа групировка постоянно има и междуличностни връзки, с изключение на разлики във вижданията. В мирни времена не липсваха ритания по кокалчетата, освен разногласия на партийните конгреси. Но когато се зададяха избори, всички работеха един до друг за партията си.
Наблюдавахме това и след краха на Жан-Виденовото ръководство, когато Българска социалистическа партия беше толкоз зле, че не можеше да си заплаща парното и тока на „ Позитано ” 20, само че с общи старания и саможертви оцеля.
Същото се видя и откакто царското придвижване опустоши всичко на политическата сцена. Лявата групировка тогава отново остана на трета позиция, само че се активизира дотам, че завоюва президентските избори през същата 2001 година.
Така бе и след злощастното ръководство на кабинета „ Орешарски ” - въпреки че беше осъдена от гласоподавателите си, Българска социалистическа партия отново съумя да си стъпи на крайници. И през 2017-та вкара в Народното събрание 80 депутати, единствено с 15 по-малко от спечелилия ГЕРБ.
Няма друга българска групировка, която да се похвали с такова дългоденствие - съвсем 130 години. В началото на прехода това се пробваха да създадат доктор Петър Дертлиев и Стефан Савов, като възродиха надлежно БСДП и Демократическата партия. Те обаче не съумяха да се оправят с " условията " на посттоталитарното общество и изчезнаха дружно с кончината на водачите им.
След тези избори Българска социалистическа партия още веднъж е в рецесия. Дали този път ще успее да я преодолее или
постепенно ще се свие и изчезне, с цел да отстъпи място на нова левица?
С лед като седна в председателския стол Корнелия Нинова се опита да консолидира партията по метода, по който Иван Костов направи това със Съюз на демократичните сили преди време. Тоест - да заличи и сплоти всички фракции, идейни течения и групи по ползи. Формацията да се трансформира в стройна, единна и неделима, маршируваща в един и същи такт.
Лидерката вкара в левите хрумвания и десни похвати, и националистически възгледи. Вижданията й какво би трябвало да съставлява българското левица обаче се разминават значително с разбиранията на европейските социалисти. Което и провокира напрежение в връзките им, най-много към Истанбулската спогодба.
Според нейни съпартийци, под управлението на Нинова Българска социалистическа партия се е отдалечила от „ изразител на съответни ползи на експлоатираните наши съграждани ” и се е доближила до центъра и до другите партии.
Нарушен беше неписаният закон за безусловното единение в името на успеха или оправянето с съперника. Оказа се, че в Българска социалистическа партия има значително хора, които доста ненавиждат Бойко Борисов и наложения от него модел на ръководство,
само че още повече ненавиждат Корнелия Нинова.
Разбира се, никой не споделя, че тя е безгрешна. Напротив, позволи и огромни неточности. Но враговете й - чудно за какво ли? - не пожелаха да създадат разлика сред неточности и опити за промяна. Стигна се до там, че пловдивските социалисти безусловно се разцепиха. Едните приветстваха изгонването на олигарха Георги Гергов, само че неговите креатури не можаха да преглътнат решението на Нинова и я саботираха, искайки непрекъснато оставката й. Друга вълна от вътрешна опозиция й докара ненужната борба с кмета на Перник - Станислав Владимиров
Социологът Живко Георгиев акцентира още една причина за пагубния резултат на столетницата:
„ Българска социалистическа партия най-малко от 20-ина години не се развива по метод, който би могъл да я резервира като авторитетна политическа мощ и да я трансформира в основен участник в градежа на бъдещето на страната. Българска социалистическа партия не откри метод да влезе във връзка освен с младите, а с дейното население сред 30-40-годишните. Българска социалистическа партия не съумя да откри съответен отговор, запазвайки лявата си еднаквост, да се трансформира в
генератор на дела, включвайки новите генерации.
А те към този момент са няколко в годините на прехода и в този момент са дейното гражданско съсловие. Българска социалистическа партия изпадна от времето. Имаше опити да се подмладява, да стартира нови лица от новите генерации, само че не съумя да го направи... ”
Според социолога Георгиев, Българска социалистическа партия би трябвало да се трансформира в електорална партия: „ Тя се мъчи от самото начало да бъде всеобща партия, само че не става. Партийната членска маса са 1/6 от получените гласове...и е добре да откри метод да трансформира симпатизантите си в генератор на хрумвания, а освен да са членска маса, която е топяща се през годините ”.
Макар анализаторите да са единомислещи, че Българска социалистическа партия има задоволително грехове за неуспеха на прехода, всички те считат, че
е рано за пенсиониране на " столетницата ".
Някои са на мнение, че изборната злополука може да подтиква някакви по-сериозни промени. Логиката им е рационална: в България има десетки десни политически обединения и... нито една естествена лява партия. Друг е въпросът дали Нинова и обкръжението й са подготвени да създадат тази крачка.
„ Г-жа Нинова не реагира на обстановката в България, а на обстановката в Българска социалистическа партия. За нея е значимо да избегне нови избори, тъй като може да са следващ неуспех. Българска социалистическа партия е в тежко сериозно положение. Има заплаха България да остане без левица “, предизвести различен социолог - Андрей Райчев.
Част от новоизбраните леви депутати обаче въобще не одобряват такива опасения. Според тях при бързи избори и ясно обрисувани корекции в държанието на партията, негласувалите членове и симпатизанти ще отидат до урните и резултатите ще бъдат напълно разнообразни от сегашните.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ