Ювал Ной Харари: Дори да станем богове, ще бъдем недоволни
Всички преобладаващи идеологии страдат от периодически рецесии на доверие, само че в този момент липсва доверие в която и да е идеология, споделя Харари
© Капитал ПРОФИЛ
Ювал Ной Харари e израелски професор по история и създател на два интернационалните бестселъра - " Sapiens. Кратка история на човечеството " и " Homo Deus. Кратка история на утрешния ден ". Завършил е " Ийдж Колидж ", Оксфорд, а преди този момент е специализирал средновековна и военна история в Еврейския университет в Йерусалим. Става прочут през 2014 година, когато " Sapiens " - книга, написана по въвеждащия му курс по история в Ерусалимския университет, е преведена на британски и добива голяма известност. Книгата изследва човешката история през макропоглед и за какво Homo sapiens става толкоз преобладаващ тип. Тъй като само ние можем да имаме вяра в неща, които са артикул на въображението ни - богове, страни, човешки права, корпорации - ние сме способни да развиваме големи мрежи от непознати, които да работят за една и съща цел, споделя Харари.
Барак Обама, Марк Цукърбърг и Бил Гейтс са измежду почитателите му - последният две години поред поставя книгите на Харари в наложителния си лист за четене. " Sapiens " е преведена на над 50 езика до момента, в това число на български от " Изток - Запад ".
Втората му книга пък се занимава с бъдещето и по какъв начин ще наподобява то - от генетиката и информатиката, през умирането на хуманизма и замяната му с нещо друго. В момента Харари работи по трета книга, за рецептите, по които да избегнем кошмарите на близкото бъдеще.
" Капитал " го потърси за изявление и получи отговорите му по мейл. Харари не употребява смарт телефон и има чести медитационни почивки. Още по тематиката
Глобалното доверие в медиите е на най-ниското си равнище от близо две десетилетия
Най-голям спад се следи в Съединени американски щати, демонстрира годишното проучване Edelman Trust Barometer 2018
25 яну 2018
Фейсбук завърши с качествената публицистика. Примирете се
Собствениците на медии би трябвало да спрат да хленчат и да продължат напред
18 яну 2018
Вярвам, нямам доверие...
Климатичните промени и доверието
30 дек 2017
Изказвате тезата, че общите легенди и споделените хрумвания са това, което движи човечеството напред. Свидетели ли сме тогава на противоположната наклонност - разбиването на доверието на разнообразни дребни части, като по този метод унищожаваме по-големите легенди: икономическия напредък, финансите, демокрацията, с цел да сътворяваме по-малки и по-малки групи хора?
Наистина изпитваме рецесия на доверието през последните няколко години, само че въпреки всичко имаме доста по-голямо доверие в непознатите от когато и да било в историята. Най-добрата мярка за доверие в непознатите е размерът на парите, които се движат в света. Парите са направени от доверие. В продължение на хиляди години съвсем всички форми на пари - електронни, хартиени или златни - са лишени от всякаква присъща стойност и са скъпи единствено тъй като хората се доверяват на институциите, които ги поддържат. Днес съвсем всички пари са единствено електронни данни в компютри. И има доста повече пари, движещи се доста по-бързо от всеки път. Ислямските терористи, мексиканските наркокартели, севернокорейските диктатори, съветските олигарси и китайските комунисти имат вяра в американския $ и мъдростта на Федералния запас.
Истинската рецесия на доверието е по-специфична и е по отношение на демократичната история, която доминираше света през последните няколко десетилетия. Допреди няколко години на всички места по света се смяташе, че човечеството неизбежно напредва към основаването на демократичен международен ред, учреден на демокрацията, правата на индивида и свободните пазари. Сега това наподобява доста по-малко несъмнено. Дори американците губят своята религия в това демократично виждане.
Дали това е ставало и преди и би трябвало ли да се тормозим?
Всички преобладаващи идеологии страдат от периодически рецесии на доверие. Либерализмът също е претърпял няколко цикъла на рецесия и регенерация през предишния век. Преживял е три огромни рецесии - Първата международна война, фашисткото предизвикателство през 30-те години на предишния век и комунистическото предизвикателство през 50-те и 70-те години. Ако смятате, че либерализмът е в рецесия в този момент, не забравяйте по какъв начин са изглеждали нещата през 1918, 1938 или 1968 година Така че има добър късмет либерализмът още веднъж да се върне.
Но има причина за терзание. Не за неналичието на доверие в либерализма, а за неналичието на доверие в която и да е световна идеология. Светът в този момент е изправен пред редица невиждани световни проблеми - изменението на климата, нуклеарна война, софтуерно спиране. Никой от тези проблеми не може да бъде решен на локално или национално равнище. За да ги решим, се нуждаем от световно съдействие. Но без някаква мощна световна идеология няма да имаме нужното съдействие.
Какво е това, което движи тази липса на доверие? Икономиката става все по-силна, има все по-малко принуждение в света (както демонстрира да вземем за пример книгата на Стивън Пинкър " По-добрите ангели от нашата природа " ), само че въпреки всичко светът наподобява по-мрачен в наши дни.
Отчасти това е отчаяние. Цяло потомство израсна с обещанията за либерализация и глобализация. Милиарди смятаха, че с помощта на тези две сили и революцията в осведомителните технологии те ще се радват на по-добър живот. За някои това работи. Но за стотици милиони не работи. Сега те са разочаровани и доста ядосани.
В допълнение, даже спечелилите не са щастливи, тъй като човешкият вкус е неутолим. Хората през днешния ден са доста по-мощни от всеки път и множеството от нас се любуват на по-комфортен живот, в сравнение с в предишното, само че е подозрително дали сме доста по-щастливи от нашите предшественици. Средните американци имат кола, смарт телефон, ледник, цялостен с храна, и долап, цялостен с медикаменти - неща, за които техните предшественици надали биха могли да мечтаят. Въпреки това американците са толкоз ядосани и недоволни от ситуацията си, че са избрали Доналд Тръмп за собствен президент. Очевидно не е елементарно да се трансформира мощта в благополучие.
Едното пояснение е, че щастието зависи по-малко от справедливи условия и повече от нашите лични упования. Очакванията обаче са склонни да се приспособяват към изискванията. Когато нещата се подобрят, балонът на упованията се надува и затова даже фрапантните усъвършенствания в изискванията може да ни оставят недоволни.
На още по-фундаментално равнище главната човешка реакция на удоволствието не е задоволство, а по-скоро жадност за повече. Следователно, без значение от това, което реализираме, това единствено усилва нашето предпочитание, а не нашето задоволство. Ето за какво човечеството толкоз сполучливо е превзело света и е придобило голяма мощ, само че не е съумяло да преведе тази мощ в благополучие. Ако не променим главните си умствени модели, то бъдещата мощност, която ще спечелим през XXI век, може да ни трансформира и в богове, само че ще бъдем доста недоволни богове.
Твърди те, че се насочваме към международна цивилизация, само че не сме ли очевидци на възхода на национализма? Фейсбук трябваше да е евентуално платформа за единение, само че се трансформира в доста мрачен инструмент за разделяне?
Както национализмът, по този начин и религията са към момента мощни сили, изключително заради обстоятелството, че политическата система към този момент не е в положение да сътвори смислена визия за бъдещето на човечеството. Повечето държавни управления към момента правят добра работа при администрирането на ежедневните потребности на своята страна - да прокарват пътища, да събират отпадък, да заплащат заплати на учителите - само че те са преобразувани от водачи в елементарни админи. Никой, нито от дясно, нито от ляво, няма визия за това къде ще бъде човечеството след тридесет години. Това е по този начин, тъй като както политиците, по този начин и жителите не могат да схванат големите софтуерни достижения, пред които сме изправени в областта на изкуствения разсъдък и биоинженерството.
Повечето хора не обичат радикалните промени и се опасяват от незнайното. Те желаят повече непоклатимост, и по-специално желаят да имат сигурна идентичност, която ще даде смисъл на живота им. Ето за какво ние виждаме вълна от носталгични националистически и религиозни придвижвания, които наподобяват повече на предишното, в сравнение с бъдещето. Политиците в разнообразни страни, да вземем за пример Съединени американски щати, Англия, Полша, Унгария, Русия и Индия, се обръщат към обичайните истории и дават обещание връщане към някакво златно минало.
В личната ми страна Израел държавното управление разчита на Библията и на еврейската традиция, с цел да оправдае дейностите си. Национализмът и религията са утешителни, тъй като те ни изясняват простичко какво се случва в света, какво е нашето персонално място в галактическата драма, кои сме ние и какъв е смисълът на нашия живот. Освен това те настояват, че са безспорни и безконечни истини, които не са се трансформирали в продължение на хиляди години и не зависят даже от софтуерните и стопански революции на XXI век. По този метод те претендират, че обезпечават котва на сигурност в плевел свят.
За страдание, носталгичните мечти няма да разрешат огромните проблеми на XXI век. Как да се оправим с изменението на климата? Какво да създадем, когато изкуственият разсъдък изтласка милиарди хора от пазара на труда? Как да използваме големите нови сили на генното инженерство? Няма да намерите отговорите на тези въпроси в еврейската Библия или юдаизма, тъй като хората, които са ги писали, са знаели малко за световното стопляне и са знаели още по-малко за генетиката и компютрите. Реалността на дXXI век е плашеща, по тази причина разбирам за какво хората желаят да се отвърнат от нея. Но нямаме различен избор. Трябва да я забележим такава, каквато е. И би трябвало да разработим нови политически модели, които могат да се оправят с невижданите проблеми на този век.
Виждате ли решение за феномена с подправените вести , който наподобява обвързван с ъс стандартите на хората. Превръща ли се цялата новинарска промишленост в нещо като голям обществен балон за хора, мислещи по еднакъв метод ? Трябва ли да затворим Фейсбук?
Няма нищо ново във подправените вести. Хората споделят, че живеем в епохата на пост-истината. Ако това е по този начин, по кое време считат, че е била ерата на истината? Седемдесетте? 30-те години на предишния век? Средновековието? Официалният вестник на Съветския съюз беше " Правда ". Смятате ли, че " Правда " е казвал истината и в никакъв случай не е разпространявал подправени вести?
Векове преди Фейсбук и преди " Правда " милиони християни са се заключвали в един митологичен балон и в никакъв случай не са се осмелявали да оспорват истинността на Библията, до момента в който милиони мюсюлмани слагат своята неоспорима религия в Корана. В продължение на хилядолетия огромна част от това, което е минавало за " вести " и " обстоятелства " в човешките мрежи, са истории за чудеса, ангели, демони и вещици. Имаме нулеви научни доказателства, че Ева е изкушена от змията, че душите на всички неверници горят в пъкъла след гибелта или че на основателя на Вселената не му харесва, когато браминът се ожени за недостижим - все пак милиарди хора имат вяра в тези истории от хиляди години насам. Някои подправени вести траят постоянно.
Аз съм наясно, че доста хора биха могли да се разстроят от равнопоставянето на религията с подправените вести, само че тъкмо това е задачата. Когато хиляда души имат вяра в някаква измислена история за един месец - това са подправени вести. Когато един милиард души го имат вяра в продължение на хиляда години - това е вяра.
Имайте поради обаче, че не отхвърлям успеваемостта на религията. Точно противоположното. Фантастиката
е измежду най-ефективните принадлежности в инструментариума на човечеството. Чрез обединяването на хората религиозните убеждения вършат допустимо огромното човешко съдействие. Те въодушевяват построяването на лечебни заведения, учебни заведения и мостове в допълнение към армиите и пандизите. Адам и Ева в никакъв случай не са съществували, само че катедралата в Шартър е все по този начин красива. Голяма част от Библията може да е измислена, само че тя въпреки всичко може да донесе наслада на милиарди и към момента може да насърчи хората да бъдат състрадателни, смели и изобретателни - тъкмо както и други велики произведения като " Дон Кихот ", " Война и мир " и " Хари Потър ".
-Защо смятате, че Европа - водещата мощ от последните 300-400 години, наподобява толкоз изтощена и изтощена спрямо места като Китай, Индия и даже Близкия изток?
Защото Европа е по-малко гладна. Европа е по-мирна и просперираща от всяко друго място в света, тъй че има повече да загуби от всевъзможни катаклизми. Ако желаете неспокойствие, тогава Китай е мястото, където да отидете. Но в случай че желаете добър живот - по-добре отидете в Дания.
Интересна е и вашата догадка за патриархата - в книгата си Sapiens казвате, че няма основателни аргументи за него. Не виждаме ли обаче някакво раздробяване на този древен ред? И в случай че да, какъв ще бъде идващият?
Не знаем за какво в съвсем всички комплицирани човешки общества мъжете преобладават. Най-честата доктрина показва, че мъжете са физически по-силни от дамите и че са употребявали силата на мускулите си, с цел да принудят дамите да се подчиняват. Но това не е правилно, тъй като в човешкото общество властта зависи от обществените умения, а не от физическата мощ. Разбирането на това, което другите хора мислят и по какъв начин да ги компрометираме или да ги манипулираме, е същинският ключ за общественото владичество.
Как ставате папа? Не като успехите всички други кардинали. По-скоро го вършиме, като изграждате мощна коалиция от поддръжници. По същия метод в множеството човешки общества хората в шейсетте си години преобладават над хората на двадесет, макар че двайсет и няколко годишните са доста по-силни от техните старейшини. Дори и в проведената престъпност, огромният началник не е безусловно най-силният човек. Той постоянно е по-възрастен човек, който доста рядко употребява личните си юмруци; той оставя по-млад и по-силен човек да прави мръсните работи за него. Така че мускулната мощ не може да изясни мъжкото владичество.
Друга постоянно срещана доктрина споделя, че мъжете преобладават дами, тъй като дамите се нуждаят от доста помощ, когато са бременни или когато се грижат за дребни деца, до момента в който мъжете могат да се посветят на агресивното съревнование за водещи функции. Но измежду другите животни, като да вземем за пример слоновете, динамичността сред подвластните женски и конкурентните мъже води до матриархално общество. Тъй като женските слонове се нуждаят от доста помощ при развъждането на младите, те са задължени да развиват своите обществени умения и да се научат по какъв начин да си сътрудничат и да успокояват. Те построяват напълно женска обществена мрежа, която оказва помощ на всеки нейн член да отгледа децата си. Мъжете в това време прекарват времето си в битка и надпревари. Техните обществени умения и обществени връзки остават неразвити. Обществата на слоновете затова се управляват от мощни мрежи от кооперативни женски, а егоцентричните и несътрудничилите мъже се принуждават да се намесят.
Ако това е допустимо сред слоновете, за какво не и измежду хората? Жените, тъкмо както женските слонове, би трябвало да развиват своите обществени умения, с цел да получат помощ при развъждането на деца, и те непрекъснато би трябвало да виждат действителността от позиция на различен човек - тяхното дете. Следователно постоянно се счита, че дамите имат по-добри обществени умения, в сравнение с мъжете, и по-специално, че дамите по-добре схващат потребностите, желанията и възгледите на другите хора. Ако е по този начин, би трябвало да чакаме от дамите да употребяват своите превъзходни обществени умения, с цел да си сътрудничат между тях и да превъзмогнат и манипулират нападателните и егоцентрични мъже. Това не се случва. Защо в даден тип, чийто триумф зависи на първо място от съдействието, лицата, които се допуска, че са по-малко кооперативни (мъже), управляват лицата, които се допуска, че са по-кооперативни (жени)? Не знаем.
Това, което знаем, е, че хиляди години, макар многочислените политически, обществени и културни революции, мъжете не престават да преобладават на дамите в съвсем всички човешки общества. Това стартира да се трансформира едвам през последните няколко десетилетия, заради феминистката гражданска война, която е едно от най-големите революции в историята - и една от най-мирните. Без да убива милиони, без концентрационни лагери, феминизмът съумя да оспори патриархалния ред. И макар че този ред към момента господства в света, той е доста по-слаб отпреди един век.
Отслабването на патриархалния ред се е отразило освен на дамите, само че и на гейовете, транссексуалните и хетеросексуалните мъже. Патриархатът е сложил голям напън върху хетеросексуалните мъже, които би трябвало да се преценяват с много строга система от правила и полезности. Отслабването на патриархата значи по-голяма независимост и за тях.
© Капитал ПРОФИЛ
Ювал Ной Харари e израелски професор по история и създател на два интернационалните бестселъра - " Sapiens. Кратка история на човечеството " и " Homo Deus. Кратка история на утрешния ден ". Завършил е " Ийдж Колидж ", Оксфорд, а преди този момент е специализирал средновековна и военна история в Еврейския университет в Йерусалим. Става прочут през 2014 година, когато " Sapiens " - книга, написана по въвеждащия му курс по история в Ерусалимския университет, е преведена на британски и добива голяма известност. Книгата изследва човешката история през макропоглед и за какво Homo sapiens става толкоз преобладаващ тип. Тъй като само ние можем да имаме вяра в неща, които са артикул на въображението ни - богове, страни, човешки права, корпорации - ние сме способни да развиваме големи мрежи от непознати, които да работят за една и съща цел, споделя Харари.
Барак Обама, Марк Цукърбърг и Бил Гейтс са измежду почитателите му - последният две години поред поставя книгите на Харари в наложителния си лист за четене. " Sapiens " е преведена на над 50 езика до момента, в това число на български от " Изток - Запад ".
Втората му книга пък се занимава с бъдещето и по какъв начин ще наподобява то - от генетиката и информатиката, през умирането на хуманизма и замяната му с нещо друго. В момента Харари работи по трета книга, за рецептите, по които да избегнем кошмарите на близкото бъдеще.
" Капитал " го потърси за изявление и получи отговорите му по мейл. Харари не употребява смарт телефон и има чести медитационни почивки. Още по тематиката
Глобалното доверие в медиите е на най-ниското си равнище от близо две десетилетия
Най-голям спад се следи в Съединени американски щати, демонстрира годишното проучване Edelman Trust Barometer 2018
25 яну 2018
Фейсбук завърши с качествената публицистика. Примирете се
Собствениците на медии би трябвало да спрат да хленчат и да продължат напред
18 яну 2018
Вярвам, нямам доверие...
Климатичните промени и доверието
30 дек 2017
Изказвате тезата, че общите легенди и споделените хрумвания са това, което движи човечеството напред. Свидетели ли сме тогава на противоположната наклонност - разбиването на доверието на разнообразни дребни части, като по този метод унищожаваме по-големите легенди: икономическия напредък, финансите, демокрацията, с цел да сътворяваме по-малки и по-малки групи хора?
Наистина изпитваме рецесия на доверието през последните няколко години, само че въпреки всичко имаме доста по-голямо доверие в непознатите от когато и да било в историята. Най-добрата мярка за доверие в непознатите е размерът на парите, които се движат в света. Парите са направени от доверие. В продължение на хиляди години съвсем всички форми на пари - електронни, хартиени или златни - са лишени от всякаква присъща стойност и са скъпи единствено тъй като хората се доверяват на институциите, които ги поддържат. Днес съвсем всички пари са единствено електронни данни в компютри. И има доста повече пари, движещи се доста по-бързо от всеки път. Ислямските терористи, мексиканските наркокартели, севернокорейските диктатори, съветските олигарси и китайските комунисти имат вяра в американския $ и мъдростта на Федералния запас.
Истинската рецесия на доверието е по-специфична и е по отношение на демократичната история, която доминираше света през последните няколко десетилетия. Допреди няколко години на всички места по света се смяташе, че човечеството неизбежно напредва към основаването на демократичен международен ред, учреден на демокрацията, правата на индивида и свободните пазари. Сега това наподобява доста по-малко несъмнено. Дори американците губят своята религия в това демократично виждане.
Дали това е ставало и преди и би трябвало ли да се тормозим?
Всички преобладаващи идеологии страдат от периодически рецесии на доверие. Либерализмът също е претърпял няколко цикъла на рецесия и регенерация през предишния век. Преживял е три огромни рецесии - Първата международна война, фашисткото предизвикателство през 30-те години на предишния век и комунистическото предизвикателство през 50-те и 70-те години. Ако смятате, че либерализмът е в рецесия в този момент, не забравяйте по какъв начин са изглеждали нещата през 1918, 1938 или 1968 година Така че има добър късмет либерализмът още веднъж да се върне.
Но има причина за терзание. Не за неналичието на доверие в либерализма, а за неналичието на доверие в която и да е световна идеология. Светът в този момент е изправен пред редица невиждани световни проблеми - изменението на климата, нуклеарна война, софтуерно спиране. Никой от тези проблеми не може да бъде решен на локално или национално равнище. За да ги решим, се нуждаем от световно съдействие. Но без някаква мощна световна идеология няма да имаме нужното съдействие.
Какво е това, което движи тази липса на доверие? Икономиката става все по-силна, има все по-малко принуждение в света (както демонстрира да вземем за пример книгата на Стивън Пинкър " По-добрите ангели от нашата природа " ), само че въпреки всичко светът наподобява по-мрачен в наши дни.
Отчасти това е отчаяние. Цяло потомство израсна с обещанията за либерализация и глобализация. Милиарди смятаха, че с помощта на тези две сили и революцията в осведомителните технологии те ще се радват на по-добър живот. За някои това работи. Но за стотици милиони не работи. Сега те са разочаровани и доста ядосани.
В допълнение, даже спечелилите не са щастливи, тъй като човешкият вкус е неутолим. Хората през днешния ден са доста по-мощни от всеки път и множеството от нас се любуват на по-комфортен живот, в сравнение с в предишното, само че е подозрително дали сме доста по-щастливи от нашите предшественици. Средните американци имат кола, смарт телефон, ледник, цялостен с храна, и долап, цялостен с медикаменти - неща, за които техните предшественици надали биха могли да мечтаят. Въпреки това американците са толкоз ядосани и недоволни от ситуацията си, че са избрали Доналд Тръмп за собствен президент. Очевидно не е елементарно да се трансформира мощта в благополучие.
Едното пояснение е, че щастието зависи по-малко от справедливи условия и повече от нашите лични упования. Очакванията обаче са склонни да се приспособяват към изискванията. Когато нещата се подобрят, балонът на упованията се надува и затова даже фрапантните усъвършенствания в изискванията може да ни оставят недоволни.
На още по-фундаментално равнище главната човешка реакция на удоволствието не е задоволство, а по-скоро жадност за повече. Следователно, без значение от това, което реализираме, това единствено усилва нашето предпочитание, а не нашето задоволство. Ето за какво човечеството толкоз сполучливо е превзело света и е придобило голяма мощ, само че не е съумяло да преведе тази мощ в благополучие. Ако не променим главните си умствени модели, то бъдещата мощност, която ще спечелим през XXI век, може да ни трансформира и в богове, само че ще бъдем доста недоволни богове.
Твърди те, че се насочваме към международна цивилизация, само че не сме ли очевидци на възхода на национализма? Фейсбук трябваше да е евентуално платформа за единение, само че се трансформира в доста мрачен инструмент за разделяне?
Както национализмът, по този начин и религията са към момента мощни сили, изключително заради обстоятелството, че политическата система към този момент не е в положение да сътвори смислена визия за бъдещето на човечеството. Повечето държавни управления към момента правят добра работа при администрирането на ежедневните потребности на своята страна - да прокарват пътища, да събират отпадък, да заплащат заплати на учителите - само че те са преобразувани от водачи в елементарни админи. Никой, нито от дясно, нито от ляво, няма визия за това къде ще бъде човечеството след тридесет години. Това е по този начин, тъй като както политиците, по този начин и жителите не могат да схванат големите софтуерни достижения, пред които сме изправени в областта на изкуствения разсъдък и биоинженерството.
Повечето хора не обичат радикалните промени и се опасяват от незнайното. Те желаят повече непоклатимост, и по-специално желаят да имат сигурна идентичност, която ще даде смисъл на живота им. Ето за какво ние виждаме вълна от носталгични националистически и религиозни придвижвания, които наподобяват повече на предишното, в сравнение с бъдещето. Политиците в разнообразни страни, да вземем за пример Съединени американски щати, Англия, Полша, Унгария, Русия и Индия, се обръщат към обичайните истории и дават обещание връщане към някакво златно минало.
В личната ми страна Израел държавното управление разчита на Библията и на еврейската традиция, с цел да оправдае дейностите си. Национализмът и религията са утешителни, тъй като те ни изясняват простичко какво се случва в света, какво е нашето персонално място в галактическата драма, кои сме ние и какъв е смисълът на нашия живот. Освен това те настояват, че са безспорни и безконечни истини, които не са се трансформирали в продължение на хиляди години и не зависят даже от софтуерните и стопански революции на XXI век. По този метод те претендират, че обезпечават котва на сигурност в плевел свят.
За страдание, носталгичните мечти няма да разрешат огромните проблеми на XXI век. Как да се оправим с изменението на климата? Какво да създадем, когато изкуственият разсъдък изтласка милиарди хора от пазара на труда? Как да използваме големите нови сили на генното инженерство? Няма да намерите отговорите на тези въпроси в еврейската Библия или юдаизма, тъй като хората, които са ги писали, са знаели малко за световното стопляне и са знаели още по-малко за генетиката и компютрите. Реалността на дXXI век е плашеща, по тази причина разбирам за какво хората желаят да се отвърнат от нея. Но нямаме различен избор. Трябва да я забележим такава, каквато е. И би трябвало да разработим нови политически модели, които могат да се оправят с невижданите проблеми на този век.
Виждате ли решение за феномена с подправените вести , който наподобява обвързван с ъс стандартите на хората. Превръща ли се цялата новинарска промишленост в нещо като голям обществен балон за хора, мислещи по еднакъв метод ? Трябва ли да затворим Фейсбук?
Няма нищо ново във подправените вести. Хората споделят, че живеем в епохата на пост-истината. Ако това е по този начин, по кое време считат, че е била ерата на истината? Седемдесетте? 30-те години на предишния век? Средновековието? Официалният вестник на Съветския съюз беше " Правда ". Смятате ли, че " Правда " е казвал истината и в никакъв случай не е разпространявал подправени вести?
Векове преди Фейсбук и преди " Правда " милиони християни са се заключвали в един митологичен балон и в никакъв случай не са се осмелявали да оспорват истинността на Библията, до момента в който милиони мюсюлмани слагат своята неоспорима религия в Корана. В продължение на хилядолетия огромна част от това, което е минавало за " вести " и " обстоятелства " в човешките мрежи, са истории за чудеса, ангели, демони и вещици. Имаме нулеви научни доказателства, че Ева е изкушена от змията, че душите на всички неверници горят в пъкъла след гибелта или че на основателя на Вселената не му харесва, когато браминът се ожени за недостижим - все пак милиарди хора имат вяра в тези истории от хиляди години насам. Някои подправени вести траят постоянно.
Аз съм наясно, че доста хора биха могли да се разстроят от равнопоставянето на религията с подправените вести, само че тъкмо това е задачата. Когато хиляда души имат вяра в някаква измислена история за един месец - това са подправени вести. Когато един милиард души го имат вяра в продължение на хиляда години - това е вяра.
Имайте поради обаче, че не отхвърлям успеваемостта на религията. Точно противоположното. Фантастиката
е измежду най-ефективните принадлежности в инструментариума на човечеството. Чрез обединяването на хората религиозните убеждения вършат допустимо огромното човешко съдействие. Те въодушевяват построяването на лечебни заведения, учебни заведения и мостове в допълнение към армиите и пандизите. Адам и Ева в никакъв случай не са съществували, само че катедралата в Шартър е все по този начин красива. Голяма част от Библията може да е измислена, само че тя въпреки всичко може да донесе наслада на милиарди и към момента може да насърчи хората да бъдат състрадателни, смели и изобретателни - тъкмо както и други велики произведения като " Дон Кихот ", " Война и мир " и " Хари Потър ".
-Защо смятате, че Европа - водещата мощ от последните 300-400 години, наподобява толкоз изтощена и изтощена спрямо места като Китай, Индия и даже Близкия изток?
Защото Европа е по-малко гладна. Европа е по-мирна и просперираща от всяко друго място в света, тъй че има повече да загуби от всевъзможни катаклизми. Ако желаете неспокойствие, тогава Китай е мястото, където да отидете. Но в случай че желаете добър живот - по-добре отидете в Дания.
Интересна е и вашата догадка за патриархата - в книгата си Sapiens казвате, че няма основателни аргументи за него. Не виждаме ли обаче някакво раздробяване на този древен ред? И в случай че да, какъв ще бъде идващият?
Не знаем за какво в съвсем всички комплицирани човешки общества мъжете преобладават. Най-честата доктрина показва, че мъжете са физически по-силни от дамите и че са употребявали силата на мускулите си, с цел да принудят дамите да се подчиняват. Но това не е правилно, тъй като в човешкото общество властта зависи от обществените умения, а не от физическата мощ. Разбирането на това, което другите хора мислят и по какъв начин да ги компрометираме или да ги манипулираме, е същинският ключ за общественото владичество.
Как ставате папа? Не като успехите всички други кардинали. По-скоро го вършиме, като изграждате мощна коалиция от поддръжници. По същия метод в множеството човешки общества хората в шейсетте си години преобладават над хората на двадесет, макар че двайсет и няколко годишните са доста по-силни от техните старейшини. Дори и в проведената престъпност, огромният началник не е безусловно най-силният човек. Той постоянно е по-възрастен човек, който доста рядко употребява личните си юмруци; той оставя по-млад и по-силен човек да прави мръсните работи за него. Така че мускулната мощ не може да изясни мъжкото владичество.
Друга постоянно срещана доктрина споделя, че мъжете преобладават дами, тъй като дамите се нуждаят от доста помощ, когато са бременни или когато се грижат за дребни деца, до момента в който мъжете могат да се посветят на агресивното съревнование за водещи функции. Но измежду другите животни, като да вземем за пример слоновете, динамичността сред подвластните женски и конкурентните мъже води до матриархално общество. Тъй като женските слонове се нуждаят от доста помощ при развъждането на младите, те са задължени да развиват своите обществени умения и да се научат по какъв начин да си сътрудничат и да успокояват. Те построяват напълно женска обществена мрежа, която оказва помощ на всеки нейн член да отгледа децата си. Мъжете в това време прекарват времето си в битка и надпревари. Техните обществени умения и обществени връзки остават неразвити. Обществата на слоновете затова се управляват от мощни мрежи от кооперативни женски, а егоцентричните и несътрудничилите мъже се принуждават да се намесят.
Ако това е допустимо сред слоновете, за какво не и измежду хората? Жените, тъкмо както женските слонове, би трябвало да развиват своите обществени умения, с цел да получат помощ при развъждането на деца, и те непрекъснато би трябвало да виждат действителността от позиция на различен човек - тяхното дете. Следователно постоянно се счита, че дамите имат по-добри обществени умения, в сравнение с мъжете, и по-специално, че дамите по-добре схващат потребностите, желанията и възгледите на другите хора. Ако е по този начин, би трябвало да чакаме от дамите да употребяват своите превъзходни обществени умения, с цел да си сътрудничат между тях и да превъзмогнат и манипулират нападателните и егоцентрични мъже. Това не се случва. Защо в даден тип, чийто триумф зависи на първо място от съдействието, лицата, които се допуска, че са по-малко кооперативни (мъже), управляват лицата, които се допуска, че са по-кооперативни (жени)? Не знаем.
Това, което знаем, е, че хиляди години, макар многочислените политически, обществени и културни революции, мъжете не престават да преобладават на дамите в съвсем всички човешки общества. Това стартира да се трансформира едвам през последните няколко десетилетия, заради феминистката гражданска война, която е едно от най-големите революции в историята - и една от най-мирните. Без да убива милиони, без концентрационни лагери, феминизмът съумя да оспори патриархалния ред. И макар че този ред към момента господства в света, той е доста по-слаб отпреди един век.
Отслабването на патриархалния ред се е отразило освен на дамите, само че и на гейовете, транссексуалните и хетеросексуалните мъже. Патриархатът е сложил голям напън върху хетеросексуалните мъже, които би трябвало да се преценяват с много строга система от правила и полезности. Отслабването на патриархата значи по-голяма независимост и за тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ