Какво всъщност представляват черните дупки?
Вселената е изтъкана от мистерии и множеството от тях са съвсем неразрешими, най-малко от позиция на актуалното човешко развиване. Една от най-големите космополитен загадки са черните дупки.
Според физиката черната дупка съставлява скупчване на големи маси в най-малък размер с толкоз мощно гравитационно поле, че даже светлината не е в положение да преодолее гравитацията и да премине през нея. Оттам идва и самото наименование.
Това е повода черните дупки да бъдат невидими за нас. Единственото доказателство за съществуване на черна дупка е когато тя засмуква галактическите обекти, които минават наоколо до нея. Те биват привлечени от суперсилното гравитационно поле на дупката и потъват в нея.
Науката отделя два типа черни дупки: звездни и свръхмасивни. Първите са останки от солидни към този момент мъртви звезди, които са престанали да съществуват вследствие на стесняване във вътрешността в себе си. Тоест получил се е нещо като гърмеж, само че във вътрешността, противоположен на детонацията. Най-близката до нас такава черна дупка се намира в съзвездието Лебед и е открита преди 48 години.
Другите черни дупки се назовават свръхмасивни. За тях се счита, че първо могат да имат маса, надвишаваща милиони пъти слънчевата.
Днес се допуска, че такава черна дупка има в сърцевината на всяка вселена и тя е значима част от нейното еволюционно развиване.
Най-съществената характерност на черната дупка е, че нищо не може да я напусне. Затова наблюдаване извън е невероятно, никой не може да разбере какво става вътре в нея.
Освен това тези галактически загадки нямат и външни елементи, които могат да бъдат следени и това да се употребява като материал за хипотези какво става във вътрешността им. Затова съгласно теориите за тях черните дупки имат единствено три параметъра, по които може да бъдат определяни: масата, момента на подтик и електрическия заряд.
Разбирането на тази неподдаваща се на разбор материя се основава на концепцията за време - пространството, взета от общата доктрина на относителността на Айнщайн. Това е по този начин, тъй като най-важните свойства на черните дупки, които могат да бъдат доловени, са свързани с изкривяването на обкръжаващото ги време-пространство.
Съществува концепцията за липса на самостоятелни отличителни белези на всяка черна дупка и като характерност се употребява силата на гравитацията. Това дава необятно поле за всевъзможни догатки, като най-известното е, че черните дупки са портали към други измерения и през тях може да се пътува във време-пространството.
