Всеки втори българин с лекувана хипертония лошо контролира кръвното си
Всеки втори българин с лекувана хипертония е с неприятен надзор на кръвното си налягане. Въпреки че по-голяма част от хората у нас знаят за медицинския си проблем и се лекуват спрямо тези по света, те са с по-висок риск от развиването на разнообразни хронични болести като сърдечно-съдовите, диабет, бъбречна непълнота и други Това демонстрират главните заключения от световното изследване - " May measurement month ", осъществено от Международното сдружение по хипертония (International society of hypertension) през 2019 година, в което България се включи за първи път. Резултатите бяха оповестени от проф. Арман Постаджиян по време на научния конгрес " Артериале 2020 - кръгът от таргетна органна увреда до клинично изявено събитие ", което се организира в София от 31 януари до 2 февруари. Събитието се провежда от Българската лига по хипертония и е част от научните конгреси за 2020 година, утвърдени от European Society of Hypertension. Сред лекторите в него са проф. Джузепе Манчия, проф. Ролан Ашмар, проф. Драган Лович, акад. Лъчезар Трайков, проф. Арман Постаджиян, проф. Цветалина Танкова, проф. Борис Богов и други
Основната цел на интернационалното изследване " May measurement month " бе да заостри вниманието на обществото върху артериалната хипертония и неподходящите последствия, до които води неприятният й надзор, както и да се усъвършенства лекуването на хората с високо кръвно налягане. В изследването бяха включени 1.5 млн. души от 90 страни, измежду които и България. Изследването у нас бе извършено от Българската лига по хипертония. То обхвана 21 области на страната - всички без Кърджали, Разград, Кюстендил, Ловеч, Враца, Монтана, Видин. В него взеха присъединяване близо 160 медицински експерти, позиционирани в 150 пункта, като бяха обхванати 3678 души на междинна възраст 58.8 години.
Общо 2589 или 70.39% от всички участници в скрининга у нас са се оказали с хипертония. Това значи, че те или са били на терапия за високо кръвно, или измерената му стойност по време на скрининга е била над 140/90 mmHg.
671 от откритите хипертоници са били ново диагностицирани и не са знаели, че имат високо кръвно. Останалите 1981 или 73.77% са били наясно със положението си. Въпреки че делът им е по-висок от междинния за света - 59.5%, съществуването на добър надзор над хипертонията у нас е по-нисък.
997 от откритите хипертоници на терапия или едвам всеки втори (48%) е с добър надзор на артериалното си налягане, против 60% приблизително за света. След включване на данните за измерено артериално налягане по време на скрининга процентът на добре следените хипертоници на терапия спада - 35.57%, е по-малък от този на хората с високо кръвно на терапия без добър надзор - 38.51%. В същото време българите с високо кръвно, които се лекуват, са повече, в сравнение с приблизително за света. 74.08% са хипертониците у нас на терапия надлежно против 55.3%.
Една от главните аргументи за тези диспропорции е нездравословният метод на живот, който водят сънародниците ни, считат експертите.
20.3 е процентът на пушачите, 30.7 на консумиращите алкохол най-малко един път седмично измежду скринираните българи на междинна възраст от 58.8 години, против 12.3% и 7.5% приблизително за света, сподели проф. Арман Постаджиян. Хората с наднормено тегло у нас са се оказали 38% против 28.6% приблизително за света, а със затлъстяване - 23%, против 11.5% за света, демонстрират още данните.
Основната цел на интернационалното изследване " May measurement month " бе да заостри вниманието на обществото върху артериалната хипертония и неподходящите последствия, до които води неприятният й надзор, както и да се усъвършенства лекуването на хората с високо кръвно налягане. В изследването бяха включени 1.5 млн. души от 90 страни, измежду които и България. Изследването у нас бе извършено от Българската лига по хипертония. То обхвана 21 области на страната - всички без Кърджали, Разград, Кюстендил, Ловеч, Враца, Монтана, Видин. В него взеха присъединяване близо 160 медицински експерти, позиционирани в 150 пункта, като бяха обхванати 3678 души на междинна възраст 58.8 години.
Общо 2589 или 70.39% от всички участници в скрининга у нас са се оказали с хипертония. Това значи, че те или са били на терапия за високо кръвно, или измерената му стойност по време на скрининга е била над 140/90 mmHg.
671 от откритите хипертоници са били ново диагностицирани и не са знаели, че имат високо кръвно. Останалите 1981 или 73.77% са били наясно със положението си. Въпреки че делът им е по-висок от междинния за света - 59.5%, съществуването на добър надзор над хипертонията у нас е по-нисък.
997 от откритите хипертоници на терапия или едвам всеки втори (48%) е с добър надзор на артериалното си налягане, против 60% приблизително за света. След включване на данните за измерено артериално налягане по време на скрининга процентът на добре следените хипертоници на терапия спада - 35.57%, е по-малък от този на хората с високо кръвно на терапия без добър надзор - 38.51%. В същото време българите с високо кръвно, които се лекуват, са повече, в сравнение с приблизително за света. 74.08% са хипертониците у нас на терапия надлежно против 55.3%.
Една от главните аргументи за тези диспропорции е нездравословният метод на живот, който водят сънародниците ни, считат експертите.
20.3 е процентът на пушачите, 30.7 на консумиращите алкохол най-малко един път седмично измежду скринираните българи на междинна възраст от 58.8 години, против 12.3% и 7.5% приблизително за света, сподели проф. Арман Постаджиян. Хората с наднормено тегло у нас са се оказали 38% против 28.6% приблизително за света, а със затлъстяване - 23%, против 11.5% за света, демонстрират още данните.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ