Богатите са повече песимисти, а бедните - по-малко нещастни през 2019-та
Всеки трети българин е податлив да дефинира изминаващата година като по-добра от предходната. За 14% тя е била по-лоша, само че най-вече - към 53 % - не виждат смяна нито към по-добро, нито към по-лошо. Това демонстрират данните от изследване на " Алфа Рисърч " за равносметката на българите в края на годината, извършена в интервала 5-12 декември.
Социолозите разясняват забавен акцент в публичните настройки. Въпреки разтварящата се ножица сред положителни и отрицателни оценки, е налице прочут спад както в едните, по този начин и в другите. На позитивните – от 35 на 33 на 100, на негативните – от 19 на 14 на 100. Оптимизмът понижава главно измежду по-високо статусните групи, а скептицизмът – измежду по-нискостатусните. Накратко, по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи. По-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни, сочи анализът на " Алфа Рисърч ".
Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които следва прекосяването в различен житейски стадий - пенсионния.
Оценките за икономическото положение на страната се вписват в същата логичност – постепенно усъвършенстване (до 18%), само че отрицателните (28%), както и неутралните (54%) не престават доста да преобладават над тях. Равносметката остава надалеч под очакванията. Това затвърждаващо се поражение сред упования и действителност, изключително измежду хората сред 45 и 60г., стартира да създава отрицателни психически резултати, които, както към този момент посочихме, се отразяват и в общата равносметка за годината.
Личните прогнози за 2020г. не престават да бъдат очебийно оптимистични – 55% чакат персонално за тях тя да бъде по-добра, против едвам 9%, които я виждат в по-лоша светлина.
В края на 2019-та основанията за позитивната равносметка и очакванията идват главно от фамилния и професионалния живот. 93%, или с 12% повече от 2018г. споделят, че усещат поддръжката на фамилията и околните си. 68%, по отношение на 61% през предишния декември, се стремят да отделят повече време за себе си и фамилията си, и по-малко да се ангажират в професионалния и публичния живот. Сред работещите, осем от всеки 10 е удовлетворен от мястото, където работи. Логично, на другия завършек на скалата са вложенията в образователно-професионалния и публичния живот. Едва 26%, по отношение на 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, само че все по този начин в дъното на целите, е присъединяване в гражданска самодейност, идея или митинг.
Все повече хора се концентрират върху средата на живот в тяхното обитаемо място. Още в края на 2017-та " Алфа Рисърч " беше записала обстоятелството, че за най-големите градове, за младото и междинното потомство с високо обучение и витален стандарт, вниманието върху средата стартира да измества акцента върху приходите. В персонален проект тези обществени групи могат да реализират по-високи приходи, само че в обществен, неприятната среда „ изземва “ забележителна част от приходите им и утежнява качеството на живот. Новото през 2019г. е, че тази наклонност, тръгнала от София и няколко огромни града, набира скорост и се разгръща във от ден на ден места в страната. Ако през 2017г. фокусът върху приходите, по отношение на този върху средата, беше в съответствие 55%:29%, в този момент към този момент е 46% към 35%, като към този момент заема водещо място във всички дейни групи.
Проучването демонстрира още, че едвам 12% настояват, че на настоящия стадий от живота им по-доброто ръководство на страната и постигането на повече правдивост са персонални цели за тях.
Основните събития, с които българите ща запомнят отминаващата 2019г. удостоверяват вниманието на болшинството от хората върху вътрешните проблеми и дейности с директно отражение върху персоналния им живот. Като събития с най-значимо влияние те показват локалните избори (38%) и хакерската офанзива против Национална агенция за приходите (23%). Брекзит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на сред 12 и 16 на 100 от пълнолетните жители. Действията на ръководещите в разнообразни сфери с по-пряк или дълготраен резултат върху обществото, като построяването на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на плана АЕЦ „ Белене “, решението за закупуване на самолетите F-16, се правят оценка сега като значими от 12 до 17% от интервюираните.
Социолозите разясняват забавен акцент в публичните настройки. Въпреки разтварящата се ножица сред положителни и отрицателни оценки, е налице прочут спад както в едните, по този начин и в другите. На позитивните – от 35 на 33 на 100, на негативните – от 19 на 14 на 100. Оптимизмът понижава главно измежду по-високо статусните групи, а скептицизмът – измежду по-нискостатусните. Накратко, по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи. По-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни, сочи анализът на " Алфа Рисърч ".
Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които следва прекосяването в различен житейски стадий - пенсионния.
Оценките за икономическото положение на страната се вписват в същата логичност – постепенно усъвършенстване (до 18%), само че отрицателните (28%), както и неутралните (54%) не престават доста да преобладават над тях. Равносметката остава надалеч под очакванията. Това затвърждаващо се поражение сред упования и действителност, изключително измежду хората сред 45 и 60г., стартира да създава отрицателни психически резултати, които, както към този момент посочихме, се отразяват и в общата равносметка за годината.
Личните прогнози за 2020г. не престават да бъдат очебийно оптимистични – 55% чакат персонално за тях тя да бъде по-добра, против едвам 9%, които я виждат в по-лоша светлина.
В края на 2019-та основанията за позитивната равносметка и очакванията идват главно от фамилния и професионалния живот. 93%, или с 12% повече от 2018г. споделят, че усещат поддръжката на фамилията и околните си. 68%, по отношение на 61% през предишния декември, се стремят да отделят повече време за себе си и фамилията си, и по-малко да се ангажират в професионалния и публичния живот. Сред работещите, осем от всеки 10 е удовлетворен от мястото, където работи. Логично, на другия завършек на скалата са вложенията в образователно-професионалния и публичния живот. Едва 26%, по отношение на 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, само че все по този начин в дъното на целите, е присъединяване в гражданска самодейност, идея или митинг.
Все повече хора се концентрират върху средата на живот в тяхното обитаемо място. Още в края на 2017-та " Алфа Рисърч " беше записала обстоятелството, че за най-големите градове, за младото и междинното потомство с високо обучение и витален стандарт, вниманието върху средата стартира да измества акцента върху приходите. В персонален проект тези обществени групи могат да реализират по-високи приходи, само че в обществен, неприятната среда „ изземва “ забележителна част от приходите им и утежнява качеството на живот. Новото през 2019г. е, че тази наклонност, тръгнала от София и няколко огромни града, набира скорост и се разгръща във от ден на ден места в страната. Ако през 2017г. фокусът върху приходите, по отношение на този върху средата, беше в съответствие 55%:29%, в този момент към този момент е 46% към 35%, като към този момент заема водещо място във всички дейни групи.
Проучването демонстрира още, че едвам 12% настояват, че на настоящия стадий от живота им по-доброто ръководство на страната и постигането на повече правдивост са персонални цели за тях.
Основните събития, с които българите ща запомнят отминаващата 2019г. удостоверяват вниманието на болшинството от хората върху вътрешните проблеми и дейности с директно отражение върху персоналния им живот. Като събития с най-значимо влияние те показват локалните избори (38%) и хакерската офанзива против Национална агенция за приходите (23%). Брекзит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на сред 12 и 16 на 100 от пълнолетните жители. Действията на ръководещите в разнообразни сфери с по-пряк или дълготраен резултат върху обществото, като построяването на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на плана АЕЦ „ Белене “, решението за закупуване на самолетите F-16, се правят оценка сега като значими от 12 до 17% от интервюираните.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ