Звездата на "Ливърпул" нямал топка и тренирал с грейпфрути
Всеки супергерой има своя история. Често е персонална покруса, страдалчество в ранна възраст, пътешестване от далечно място и в последна сметка разкриване на силата, с която героят трансформира света към себе си. Новият документален филм за звездата на " Ливърпул " Садио Мане - " Произведено в Сенегал ", не претендира, че футболистът е супергерой, само че пък е подобаващ модел за нов филм " Марвел ". Това е история на момче с фантазия, момче без татко, което пораства в отдалечена част на Сенегал и все пак става един от най-хубавите футболисти в света.
Животът в село Бамбали е сложен, а във кино лентата Мане дава да се разбере, че единственият избор пред него като дребен е бил работа във плантация. Той въпреки всичко е заобиколен от футбола, тимът на чичо му тренира покрай дома му. Тимът не е доста добър, само че Садио желае да тренира. " Хората ме смятаха за анормален ", споделя Мане, тъй като по това време тренира с грейпфрути и камъни, защото футболните топки са нищожни.
През 2019 година The Atheltic праща Оливър Кей до родното село на Мане. Журналистът споделя, че Бамбали е по-изолирано, в сравнение с си е представял. " Наистина е отдалечено. Най-близкият град е на 3 часа, столицата Дакар е на 7 часа. Децата се катерят над локалния бунар или гонят кокошки, няма никаква диря от професионални тренировки или академия. Шансовете му в действителност са били извънредно дребни ", споделя Кей.
Когато Мане е единствено на 7, животът му става още по-труден. " Тъкмо щяхме да играем на игрището, когато мой братовчед пристигна и ми сподели: " Садио, татко ти умря. " Помислих, че се майтапи, не можех да го приема. Имаше болки в стомаха, само че нямаше болница и опитахме традиционна медицина. Заведоха го в селото и той е умрял ", споделя Мане.
На 15 година към този момент е известен като най-добрия футболист в района, а приятелите му го назовават " магьосника с топка ". Препятствията обаче не са единствено географски, а доста по-близо. " Никой в фамилията ми не искаше да ставам футболист " , спомня си звездата . От фамилията му са имамите на Бамбали, а множеството му близки не харесват футбол. " Нямаше метод да ме пуснат, не и в този живот ", добавя Мане.
Заради това той бяга, използвайки мрака, като си събира багажа в 6 ч. сутринта и хваща рейс за Дакар. Няма персонална карта, а пътят минава през границата с Гамбия. Но го пускат с ученическите документи. Стига до Дакар, след седмица фамилията му го търси и го връща на село: " Това беше най-лошият ден в живота ми, мразех ги. " Съгласява се да остане още една година в учебно заведение, само че единствено с изискването, че по-късно ще е свободен да стане футболист.
Когато стартира съществено да се занимава с футбол, неговият път е непрекъснато нагоре. Още в първия си мач в академията Generation Foot в Сенегал Мане вкарва 4 гола, и то пред скаут на френския " Мец ". Професионалната му кариера стартира във френската втора дивизия, следва трансфер в " Ред Бул Залцбург ", където печели купата и купата на Австрия. В " Саутхемптън " той стана играчът с най-бърз хеттрик във Висшата лига - единствено за 2:58 мин., а с " Ливърпул " завоюва Шампионската лига и международното клубно състезание, като бе 4-ти в анкетата за " Златната топка ".
Феновете на " Ливърпул " се възхищават на Мане, само че статистиката разкрива неща, които окото не вижда. Саймън Бръндиш, който се занимава с научни проучвания на спорта и изследва аргументите за превъзходството на " Ливърпул " в последните години, счита, че Мане е в топ 5 на играчите според завършващия удар.
" Той може да стопира и да потегля по-бързо от всеки различен. Реализира 28% от ситуациите си, това е по-добра успеваемост от Лионел Меси в най-хубавите му години. Не е зле за човек, който играе като крило ", споделя Бръндиш, който счита, че Мане може да се съпоставя по завършващ удар с британските митове Гари Линекер и Алън Шиърър и с поляка Роберт Левандовски от " Байерн ". Той посочва, че Мане прави 2 пъти повече асистенции, а и много рядко пропуща мачове.
Макар да са му пречели, в този момент околните на Садио са щастливи, че не ги е послушал. Когато посещава Бамбали предходната година, Кей гледа по малкия екран дербито сред " Ливърпул " и " Манчестър Сити " в фамилния дом, издигнат от Мане.
" Да ги виждам ми даваше толкоз топло възприятие. Те изпитват голяма горделивост ", споделя Кей. Никой не може да каже какъв брой души живеят в къщата. Според журналиста там са " бабата и дядото, племенници, братовчеди, лели ". Чичо на Мане споделя, че са " към 40 ". Мане също така е оказал помощ на селото за построяването на учебно заведение и болница.
" Мисля, че те бяха еднообразно горди да ми покажат учебното заведение, което той е построил, болничното заведение, която той е построил. Загубил е татко си, тъй като не е имало болница в Бамбали, в този момент няма село в Африка, което да е толкоз добре екипирано ", споделя Кей.
Документалният филм приключва със сцена, в която Садио, заобиколен от доста от съселяните от Бамбали, споделя: " Трябва да мечтаеш в този живот. Всеки има право да мечтае ".
Животът в село Бамбали е сложен, а във кино лентата Мане дава да се разбере, че единственият избор пред него като дребен е бил работа във плантация. Той въпреки всичко е заобиколен от футбола, тимът на чичо му тренира покрай дома му. Тимът не е доста добър, само че Садио желае да тренира. " Хората ме смятаха за анормален ", споделя Мане, тъй като по това време тренира с грейпфрути и камъни, защото футболните топки са нищожни.
През 2019 година The Atheltic праща Оливър Кей до родното село на Мане. Журналистът споделя, че Бамбали е по-изолирано, в сравнение с си е представял. " Наистина е отдалечено. Най-близкият град е на 3 часа, столицата Дакар е на 7 часа. Децата се катерят над локалния бунар или гонят кокошки, няма никаква диря от професионални тренировки или академия. Шансовете му в действителност са били извънредно дребни ", споделя Кей.
Когато Мане е единствено на 7, животът му става още по-труден. " Тъкмо щяхме да играем на игрището, когато мой братовчед пристигна и ми сподели: " Садио, татко ти умря. " Помислих, че се майтапи, не можех да го приема. Имаше болки в стомаха, само че нямаше болница и опитахме традиционна медицина. Заведоха го в селото и той е умрял ", споделя Мане.
На 15 година към този момент е известен като най-добрия футболист в района, а приятелите му го назовават " магьосника с топка ". Препятствията обаче не са единствено географски, а доста по-близо. " Никой в фамилията ми не искаше да ставам футболист " , спомня си звездата . От фамилията му са имамите на Бамбали, а множеството му близки не харесват футбол. " Нямаше метод да ме пуснат, не и в този живот ", добавя Мане.
Заради това той бяга, използвайки мрака, като си събира багажа в 6 ч. сутринта и хваща рейс за Дакар. Няма персонална карта, а пътят минава през границата с Гамбия. Но го пускат с ученическите документи. Стига до Дакар, след седмица фамилията му го търси и го връща на село: " Това беше най-лошият ден в живота ми, мразех ги. " Съгласява се да остане още една година в учебно заведение, само че единствено с изискването, че по-късно ще е свободен да стане футболист.
Когато стартира съществено да се занимава с футбол, неговият път е непрекъснато нагоре. Още в първия си мач в академията Generation Foot в Сенегал Мане вкарва 4 гола, и то пред скаут на френския " Мец ". Професионалната му кариера стартира във френската втора дивизия, следва трансфер в " Ред Бул Залцбург ", където печели купата и купата на Австрия. В " Саутхемптън " той стана играчът с най-бърз хеттрик във Висшата лига - единствено за 2:58 мин., а с " Ливърпул " завоюва Шампионската лига и международното клубно състезание, като бе 4-ти в анкетата за " Златната топка ".
Феновете на " Ливърпул " се възхищават на Мане, само че статистиката разкрива неща, които окото не вижда. Саймън Бръндиш, който се занимава с научни проучвания на спорта и изследва аргументите за превъзходството на " Ливърпул " в последните години, счита, че Мане е в топ 5 на играчите според завършващия удар.
" Той може да стопира и да потегля по-бързо от всеки различен. Реализира 28% от ситуациите си, това е по-добра успеваемост от Лионел Меси в най-хубавите му години. Не е зле за човек, който играе като крило ", споделя Бръндиш, който счита, че Мане може да се съпоставя по завършващ удар с британските митове Гари Линекер и Алън Шиърър и с поляка Роберт Левандовски от " Байерн ". Той посочва, че Мане прави 2 пъти повече асистенции, а и много рядко пропуща мачове.
Макар да са му пречели, в този момент околните на Садио са щастливи, че не ги е послушал. Когато посещава Бамбали предходната година, Кей гледа по малкия екран дербито сред " Ливърпул " и " Манчестър Сити " в фамилния дом, издигнат от Мане.
" Да ги виждам ми даваше толкоз топло възприятие. Те изпитват голяма горделивост ", споделя Кей. Никой не може да каже какъв брой души живеят в къщата. Според журналиста там са " бабата и дядото, племенници, братовчеди, лели ". Чичо на Мане споделя, че са " към 40 ". Мане също така е оказал помощ на селото за построяването на учебно заведение и болница.
" Мисля, че те бяха еднообразно горди да ми покажат учебното заведение, което той е построил, болничното заведение, която той е построил. Загубил е татко си, тъй като не е имало болница в Бамбали, в този момент няма село в Африка, което да е толкоз добре екипирано ", споделя Кей.
Документалният филм приключва със сцена, в която Садио, заобиколен от доста от съселяните от Бамбали, споделя: " Трябва да мечтаеш в този живот. Всеки има право да мечтае ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ