Всеки прави финансови грешки, но ако не ги осъзнаем и

...
Всеки прави финансови грешки, но ако не ги осъзнаем и
Коментари Харесай

Не повтаряйте финансовите грешки на родителите си

Всеки прави финансови неточности, само че в случай че не ги осъзнаем и не се поучим от тях, има огромна възможност да ги повтаряме още веднъж. Има и нещо още по-страшно -да ги предадем на нашите деца. Споделям кои са 4-те съществени неточности на моите родители с парите, които аз не желая да дублирам, както и на какво изучавам щерка ми Кари, споделя пред manager.bg. Стойне Василев - финансов коуч, създател на книгата „ Умни пари “, както и ръководител на Управителния съвет на Българска асоциация на персоналните финансови консултанти.

1. Ниска финансова просветеност

Всеки родител прави най-хубавото за своите деца на база на знанията и опита, с които разполага. За страдание, финансовата просветеност в България не е на високо равнище. Основната причина е, че за нея не се приказва доста, а и не се учи в учебно заведение. За мен това в действителност е необичайно, тъй като на малко хора им се постанова да употребяват в действителния живот синус, косинус или валентност на химичен детайл, само че всеки ден работим с пари и вършим финансови транзакции.

Има и още една причина финансовата просвета на нашите родители, баби и дядовци да е ниска и тя е, че те са отраснали във време, в което тематиката за парите е била табу, а „ благосъстояние “ си е била напряко мръсна дума. Все отново, към този момент минаха близо 30 години от измененията и има голям размер от информация за умното ръководство на парите.

Аз и брачната половинка ми започнахме финансовото образование на Кари още когато беше на 2 години и разбра, че странните кръгли железни части (левчета) може да ги размениш за нещо обичано. Сега тя е на 5 и половина години и взе участие интензивно в ръководството на фамилните пари. Също по този начин си има лични спестявания (събрани от джобните и от бабите и дядовците), които взема решение по какъв начин да употребява.

2. Живот от заплата до заплата

Родителите ми не имаха вяра в спестяването, до момента в който работеха. Като хора, претърпели няколко финансови рецесии (включително една от най-тежките през 1996 година), те разчитаха, че заплатите им ще са задоволителни, с цел да си покриват потребностите и да остава някой лев и за отмора, ремонт или други житейски удоволствия. Когато се пенсионираха и получиха относително дребни пенсии, които бяха към 35% от последните им заплати, нещата се трансформираха. Проблемът е, че с такива ниски приходи мъчно се икономисва.

Да не приказваме, че всеки ексклузивен разход в фамилията ни се покриваше със заеми от другари и сътрудници на майка ми и татко ми (преди да стартират да теглят кредити). Следваха няколко тежки месеци при връщането на заемите и след това нещата продължаваха по същия метод. Всяко нарастване на заплатата или спомагателни пари се използваха за нов тв приемник, видео или нещо сходно.

Аз и брачната половинка ми Ади излязохме от тази омагьосана въртележка, макар че много години се въртяхме в нея. Сега съумяваме да заделим огромна част от приходите ни и може да си позволим да не работим доста години, а вложенията ни да финансират месечните ни разноски. Така възпитаваме и щерка ни. Тя стартира да икономисва част от джобните си пари, когато беше на 4 години. Тогава изиска плачеща кукла от 60 лв.. За мен, това не беше рационално, само че въпреки всичко <210> споделих, че може сама да си я купи, в случай че спести 20 лв., а аз ще дам останалите. Трябваше <210> към месец и половина, само че най-после съумя и си купи играчката. На всеки се хвалеше по какъв начин сама си е събрала парите за нея, а и я пазеше много по-добре от останалите си кукли.

3. Не влагат

За поколението на моите родители думата „ вложения “ има доста смисли, само че най-често те я свързват с инвестиции в обучение, опазване на здравето или друга социална активност. Единствените „ вложения “ на моите родители бяха жилището ни, една вила на село, пощенски марки, малко скъпи монети (последните две са занимание на татко ми, само че не мисля, че е изкарал пари от тях) и несъмнено, две деца, които получиха положително обучение.

Всъщност, забравих за една от „ вложенията “ на татко ми. В началото на 90-те години получаваше относително висока заплата и имаше пари в банката от продажбата на аграрни земи, с които трябваше да погасим заема за жилището, в който живеехме. Една вечер негов сътрудник го беше поканил на показване на нов финансов артикул, като доходността по него била над 60% на година. Баща ми изтеглил парите и ги дал на сътрудника да ги внесе в компанията.

Добре че той се е забавил с няколко дни и ни ги върна по молба на майка ми. Невероятната опция се оказа една от многото финансови пирамиди, в които хиляди хора изгубиха спестяванията си. Имаше много разводи, самоубийства и фамилни кавги по този мотив.

Грешката да не икономисват и да не влагат на родителите ми аз и брачната половинка ми не я позволяваме. Всеки свободен лев се влага в същински активи, които ни носят добра рентабилност. В момента учим Кари какво са вложения и по какъв начин парите да работят за нас. Направили сме „ Банката на мама и тате “, която дава 10% рентабилност на седмица. Да, лихвата е малко висока, само че не мисля, че 5-годишно дете може да чака една година, с цел да получи 0.01% върху спестяванията си, както вършат доста наши сънародници.

4. Прекалено доста разноски за поправки и усъвършенствания в жилището

Знам, че българите обичаме домовете си. Те са нашата цитадела и нашата горделивост. Много от детските ми мемоари са свързани с поправки на жилището, в който живеехме. Започна се с съвсем едногодишния ремонт, когато купихме жилището. Тогава бях на 5 или 6 години, само че още са пред мен ежедневното разтрошаване на подове и стени, превръщане на електрическата апаратура, пробутване ВиК тръби на терасата (за да стане кухня), боядисването, лепенето на тапети, а по-късно вкарването на големи дрешници, бюра и, несъмнено -холната секция (където се съхраняват най-ценните движимости на домакинството).

Само след две години се наложи да се прави още един ремонт, с цел да се обособи детска стая за мен и брат ми. И по този начин през идващите близо 30 години този апартамент претърпя всевъзможни усъвършенствания и поправки. Смени се дограмата, подовете, усвои се и втората тераса, детската стая се трансформира още веднъж в спалня, банята претърпя главно видоизменение и към този момент е с модерните кафяви плочки, а дървената входна врата се размени с блиндирана. Всички това е коствало на родителите ми пари, колкото най-малко за още 2 жилището като ремонтирания.

Да не приказваме, че съгласно статистиката на банките у нас преди всичко по размер и сума са заемите за закупуване на жилища, а на второ ​- за поправки. Разбирам логиката, че домът ти би трябвало да е комфортен, само че това може да стане и с много по-малко пари. В жилището, в което се нанесохме преди 2 години заложихме на минимализма. Направихме напълно дребен ремонт (смяна на дограмата беше основното) и купихме единствено най-необходимите мебели. Сега има повече пространство, вместо големи шкафове и дрешници, в които да крием непотребните неща. На това учим и щерка ни - че прекарванията са по-ценни от играчките и движимостите.

Това бяха 4-те съществени неточности с парите на родителите ми, които аз и моето семейство не желаеме да повтаряме. Времената са разнообразни и изискват нов метод към финансите и тяхното ръководство. Дъщеря ни ще живее в напълно друг свят от нашия и би трябвало да е задоволително адаптивна, с цел да успее в него. Въпреки че е към момента е дребна, беседваме с нея като с възрастен и желаеме нейното мнение по всички значими въпроси.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР