Тревожна статистика: 10% от работещите българи са под линията на бедност
Всеки пети у нас живее под линията на беднотия. Синдикатите упорстват от следващата година размерът на линията на беднотия да стане 526 лева От КНСБ упорстват за действителен растеж на приходите, а освен покриване на инфлацията.
" У нас всяка година се дефинира нова линия на беднотия. От 2021 година сме с нова методика. Тя преценява българската линия на беднотия с линията на беднотия, съобразена с проучването на Евростат. Синдикатите надигат глас България да изиска смяна в европейската методика. Статистиката е тревожна - 23% са под линията на беднотия, това са над 1 млн. и 600 000 души ", сподели някогашният обществен министър Христина Христова пред Bulgaria ON AIR.
Тя дефинира като обезпокоително, че 10 % от работещите хора са под линията на беднотия.
Икономистът Юлиан Войнов означи нарастването след смяната в методиката.
" За предходната година нарастването беше 90 лева Линията на беднотия беше от порядъка на 420-430 лева, стана 504 лева Заради тази смяна нарастването беше сензитивно. През тези две години на сериозен инфлационен напън огромна част от заплащанията на страната към популацията се усилиха. Проблем са българските условия. Доходите са ниски и линията на беднотия също е на ниско ниво ", разяснява Войнов.
Според него настоящата методология задоволително точно мери обстановката в страната.
По думите на Христова първият резултат ще бъде за хората, които ще получат целеви помощи за отопление. " Много съществени промени има в Закона за обществено подкрепяне. Те са свързани с линията на беднотия ", добави тя.
Ръстът на приходите би трябвало да е привързан с продуктивността на труда в страната и развиването на стопанската система, безапелационен е събеседникът ѝ.
" Опитът да се въздейства върху върху приходите на популацията посредством увеличение на всевъзможни помощи и заплати натоварва бизнеса. Статистически приходите в България са едни от най-високите, даже България е преди всичко в Европейски Съюз по нарастване на приходите. Трябва да се основат условия за по-добро икономическо развиване и привличане на вложения ", акцентира Войнов.
Христова подсети, че минималната работна заплата през 2000 година е била 65 лева, а в този момент е 780 лева, което е доста нарастване.
" През 2005 година имаше отчет на Световната банка, който искаше да мери бедността в България. Критериите може и да са били разнообразни, само че стигат до справедливи изводи. Тогава 16% от популацията беше под линията на беднотия. Сега сме на 23% - не е добра наклонност ", счита някогашният обществен министър.
Войнов разяснява и тематиката за Бюджет 2024 ч. " Основният спор, който би трябвало да бъде воден за бъдещия бюджет, е за неговата конструкция ", посочи икономистът.
" У нас всяка година се дефинира нова линия на беднотия. От 2021 година сме с нова методика. Тя преценява българската линия на беднотия с линията на беднотия, съобразена с проучването на Евростат. Синдикатите надигат глас България да изиска смяна в европейската методика. Статистиката е тревожна - 23% са под линията на беднотия, това са над 1 млн. и 600 000 души ", сподели някогашният обществен министър Христина Христова пред Bulgaria ON AIR.
Тя дефинира като обезпокоително, че 10 % от работещите хора са под линията на беднотия.
Икономистът Юлиан Войнов означи нарастването след смяната в методиката.
" За предходната година нарастването беше 90 лева Линията на беднотия беше от порядъка на 420-430 лева, стана 504 лева Заради тази смяна нарастването беше сензитивно. През тези две години на сериозен инфлационен напън огромна част от заплащанията на страната към популацията се усилиха. Проблем са българските условия. Доходите са ниски и линията на беднотия също е на ниско ниво ", разяснява Войнов.
Според него настоящата методология задоволително точно мери обстановката в страната.
По думите на Христова първият резултат ще бъде за хората, които ще получат целеви помощи за отопление. " Много съществени промени има в Закона за обществено подкрепяне. Те са свързани с линията на беднотия ", добави тя.
Ръстът на приходите би трябвало да е привързан с продуктивността на труда в страната и развиването на стопанската система, безапелационен е събеседникът ѝ.
" Опитът да се въздейства върху върху приходите на популацията посредством увеличение на всевъзможни помощи и заплати натоварва бизнеса. Статистически приходите в България са едни от най-високите, даже България е преди всичко в Европейски Съюз по нарастване на приходите. Трябва да се основат условия за по-добро икономическо развиване и привличане на вложения ", акцентира Войнов.
Христова подсети, че минималната работна заплата през 2000 година е била 65 лева, а в този момент е 780 лева, което е доста нарастване.
" През 2005 година имаше отчет на Световната банка, който искаше да мери бедността в България. Критериите може и да са били разнообразни, само че стигат до справедливи изводи. Тогава 16% от популацията беше под линията на беднотия. Сега сме на 23% - не е добра наклонност ", счита някогашният обществен министър.
Войнов разяснява и тематиката за Бюджет 2024 ч. " Основният спор, който би трябвало да бъде воден за бъдещия бюджет, е за неговата конструкция ", посочи икономистът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ