Добрият съпруг не е въпрос на късмет
Всеки петък брачният партньор ми води децата на учебно заведение. Те са и негови деца, тъй че не би трябвало да е кой знае каква работа бащата да заведе личните си деца на учебно заведение . И въпреки всичко предишния петък другарка го видяла като ги оставя и незабавно ми прати есемес: " Такава си късметлийка. Не мога да накарам моя мъж да закара децата, в случай че не съм в болница. И даже тогава… ".
Не за първи път ми споделят, че съм късметлийка, че имам добър брачен партньор. Това е прелестен комплимент на доктрина, който нормално идва от някоя брачна половинка и майка, която може би се оплаква от минусите на личния си мъж.
Казвали са ми, че брачният партньор ми дава душата си за мен и че наподобява (ако може да се има вяра на Facebook) обича да прави забавни неща с децата, които не изискват моята помощ. Казвали са ми, че имам шанс, че поддържа кариерата ми и че трансформира работния си график, когато имам делова среща или пътешестване.
В общи линии, казвали са ми, че имам шанс, че е подобен и че прави тъкмо нещата, които се допуска, че прави брачен партньор или брачна половинка за колегата си.
Не ме разбирайте неправилно, мисля, че моят човек е страховит. Той желае да е толкоз, колкото му разрешават свободното време и силата му. Той има вяра в мен повече от мен самата и постоянно употребява свои лични мъчно извоювани връзки и контакти, с цел да подкрепи кариерата ми и да поддържа задачите ми.
Той по всякакъв начин се старае да ми обезпечи време , с цел да съумея да вмъкна в програмата си подготовка и време за приятелките ми вечер или през уикендите. И дава най-хубавото от себе си, с цел да настройки програмата си съгласно мероприятията на децата ни в учебно заведение, тъй че и той да може да взе участие и да участва, с цел да ги поддържа.
Но той не е подобен поради съществуване на шанс. И аз не съм спечелила някак си лотарията за съпрузи, задето имам един добър мъж.
Но всичко стартира с това, първо, кого избираш. Аз ли, ами аз желаех да остана необвързана, до момента в който открия верния мъж . И когато най-после го срещнах, той не беше тъкмо мъжът, който е в този момент. Той беше, както и аз, " незавършена продукция " . Ние се учехме един от различен. Научихме се да се поддържаме, да споделяме родителските отговорности и да осигуряваме на другия време за нещата, които са значими за него.
Но също по този начин той е добър човек, тъй като не бих се омъжила за някого, който не е подобен. И той се трансформира в още по-добър човек, тъй като за нашата връзка. Невинаги беше елементарно или занимателно.
Така че, признателна ли съм, че имам подобен мъж? О, да! Късметлийка? Не.
На никого даже не му хрумва да каже на някой мъж какъв късметлия е, че се е оженил за жена, която е добра брачна половинка и майка. Прието е, че бракът и майчинството си идват естествено за дамата, до момента в който мъжът може да избира дали да го направи, или не , сякаш бракът и бащинството са факултативни действия, които може да практикува, до момента в който не е на работа. Прието е, че шансът прави даден мъж добър татко и брачен партньор, което е обидно и за мъжа, и за брачната половинка му.
Нямам желанието да наквасвам брачна половинка си, само че за всяко водене до учебно заведение или ден с децата в музея има една камара забравени кутии за обяд, месеци, през които в никакъв случай не е ставал заран с децата, или седмици, в които съм си лягала сама, тъй като работата му го е задържала на открито часове откакто децата са си легнали да спят.
Но в случай че майка не помни да занесе на детето си обяд или не си спомни в какъв брой часа би трябвало да го вземе, тя е скапана майка, която не съумява да си подреди дилемите. За татко, направил същото, се счита, че прави всичко, на което е кадърен, тъй като " имаш шанс, че въобще прави каквото и да било ".
Никой мъж не е добър вследствие на шанс. Той е добър брачен партньор или татко, тъй като желае да е подобен и тъй като сътрудникът му го изисква от него – ето по този начин би трябвало да бъде. Отглеждането на деца не е женска работа. И не е задължение или обвързване. То е нещо, с което сме се заели дружно като двойка.
Късметът няма нищо общо.
Автор: Мередит Гордън,
Не за първи път ми споделят, че съм късметлийка, че имам добър брачен партньор. Това е прелестен комплимент на доктрина, който нормално идва от някоя брачна половинка и майка, която може би се оплаква от минусите на личния си мъж.
Казвали са ми, че брачният партньор ми дава душата си за мен и че наподобява (ако може да се има вяра на Facebook) обича да прави забавни неща с децата, които не изискват моята помощ. Казвали са ми, че имам шанс, че поддържа кариерата ми и че трансформира работния си график, когато имам делова среща или пътешестване.
В общи линии, казвали са ми, че имам шанс, че е подобен и че прави тъкмо нещата, които се допуска, че прави брачен партньор или брачна половинка за колегата си.
Не ме разбирайте неправилно, мисля, че моят човек е страховит. Той желае да е толкоз, колкото му разрешават свободното време и силата му. Той има вяра в мен повече от мен самата и постоянно употребява свои лични мъчно извоювани връзки и контакти, с цел да подкрепи кариерата ми и да поддържа задачите ми.
Той по всякакъв начин се старае да ми обезпечи време , с цел да съумея да вмъкна в програмата си подготовка и време за приятелките ми вечер или през уикендите. И дава най-хубавото от себе си, с цел да настройки програмата си съгласно мероприятията на децата ни в учебно заведение, тъй че и той да може да взе участие и да участва, с цел да ги поддържа.
Но той не е подобен поради съществуване на шанс. И аз не съм спечелила някак си лотарията за съпрузи, задето имам един добър мъж.
Но всичко стартира с това, първо, кого избираш. Аз ли, ами аз желаех да остана необвързана, до момента в който открия верния мъж . И когато най-после го срещнах, той не беше тъкмо мъжът, който е в този момент. Той беше, както и аз, " незавършена продукция " . Ние се учехме един от различен. Научихме се да се поддържаме, да споделяме родителските отговорности и да осигуряваме на другия време за нещата, които са значими за него.
Но също по този начин той е добър човек, тъй като не бих се омъжила за някого, който не е подобен. И той се трансформира в още по-добър човек, тъй като за нашата връзка. Невинаги беше елементарно или занимателно.
Така че, признателна ли съм, че имам подобен мъж? О, да! Късметлийка? Не.
На никого даже не му хрумва да каже на някой мъж какъв късметлия е, че се е оженил за жена, която е добра брачна половинка и майка. Прието е, че бракът и майчинството си идват естествено за дамата, до момента в който мъжът може да избира дали да го направи, или не , сякаш бракът и бащинството са факултативни действия, които може да практикува, до момента в който не е на работа. Прието е, че шансът прави даден мъж добър татко и брачен партньор, което е обидно и за мъжа, и за брачната половинка му.
Нямам желанието да наквасвам брачна половинка си, само че за всяко водене до учебно заведение или ден с децата в музея има една камара забравени кутии за обяд, месеци, през които в никакъв случай не е ставал заран с децата, или седмици, в които съм си лягала сама, тъй като работата му го е задържала на открито часове откакто децата са си легнали да спят.
Но в случай че майка не помни да занесе на детето си обяд или не си спомни в какъв брой часа би трябвало да го вземе, тя е скапана майка, която не съумява да си подреди дилемите. За татко, направил същото, се счита, че прави всичко, на което е кадърен, тъй като " имаш шанс, че въобще прави каквото и да било ".
Никой мъж не е добър вследствие на шанс. Той е добър брачен партньор или татко, тъй като желае да е подобен и тъй като сътрудникът му го изисква от него – ето по този начин би трябвало да бъде. Отглеждането на деца не е женска работа. И не е задължение или обвързване. То е нещо, с което сме се заели дружно като двойка.
Късметът няма нищо общо.
Автор: Мередит Гордън,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ