Как стриймингът промени музиката
Всеки път, когато някой излъчва деветминутна ария, приходът е колкото едно триминутно осъществяване – ето за какво не е изненадващо, че се появяват песни с дължина 1:45
Услугите за стрийминг на музика последователно и незабелязано трансформираха самата музика
(снимка: CC0 Public Domain)
Ако мъчно понасяте хитовите музикални осъществявания на актуалната сцена и се чудите за какво през днешния ден песните „ не са като едно време ” , към този момент има отговор. Сайтовете за стрийминг на видео и музика последователно и незабелязано са трансформирали самата музика, настояват музикални анализатори. Сега осъществяванията са по-къси, лишени от някои обичайни музикални детайли и клонящи към речитатив.
Някога един музикален продуцент, обвързван с триумфа на ABBA, бе споделил в изявление, че за триумфа на една ария е значимо да има рефрен с приятна и лесна мелодия, която подтиква хората да си я затананикат. Днес обаче стриймингът фрапантно е трансформирал метода, по който се „ прави ” актуалната всеобща музика. Мелодика и тананикане нямат никакво значение. Начинът на слушане е определил характерностите на новите песни. Тези наблюдения споделят пред BBC Чарли Хардинг, създател на текстове, и Нейт Слоан, професор по музикология.
Докъм 2010-та двамата, съгласно самите тях, са „ непретенциозни ” по отношение на поп-музиката, която слушат. След това, по време на пътно пътешестване, те чуват закачливата „ Call Me Maybe ” на Карли Рей Йепсен. Музикалните светила са изумени от метода, по който Йепсен напълно разрушава упованията им за мелодия и аранжимент, създавайки чувство за „ неуместна раздразнителност ”.
„ Йепсен се колебае, преди да изпее първата дума от припева си – „ Хей ”, изясняват те. „ Това е ненадейно, само че доста дейно, някак като че ли тя събира храброст да каже своята имитация ”. Цялата ария е изпълнена с непредвидени детайли и основава необичайно прелестно напрежение с необикновените си музикални похвати. И ето по този начин Хардинг и Слоан се оказват изкушени да проучват какво се е трансформирало в известната музика, с цел да звучи толкоз необичайно за по-възрастните слушатели.
Няма припев
Повечето модерни осъществявания нямат класическия припев, който сме привикнали да припяваме дружно с „ радиото ”. Това е едно от изненадващите открития на двамата музикални експерти. Дали тъй като хората се смущават да си тананикат, до момента в който вървят със слушалки в ушите по улиците и рейсовете, или поради нещо друго – припевите са се видоизменили до степен на изгубване. Слушаш ария, гласът набира и набира, надгражда и надгражда и тъкмо когато очакваш кулминационната точка, песента „ хлътва ” като черна дупка, потъва, като че ли изчезва – и човек остава с бодливото мравучкане от гъгнещия темп.
Скъсяване на времетраенето
Според изследвания на Quartz, междинната дължина на една ария в Billboard Hot 100 е спаднала от 3:50 минути през 2013 година до към 3:30 през 2018 година – и наклонността наподобява се форсира. Миналата година Lil Nas X стана една от най-големите звезди на музиката, с помощта на своя шлагер „ Old Town Road ”, като тази ария е с дължина едвам 1:52.
Промяната изрично се дължи на стрийминга. „ Стрийминг услугите подтикват слушането на цяла ария, тъй като по този начин пресмятат заплащанията ”, изяснява Слоан. „ И в случай че слушате цялата ария, това усилва вероятността тя да бъде сложена в плейлист ”.
Освен това стрийминг услугите заплащат на изпълнителите на база осъществяване – без значение какъв брой дълго трае песента. Така всякога, когато някой излъчва деветминутна ария, за него това генерира доход колкото едно триминутно осъществяване. Е, тогава не е изненадващо, че в последно време се появяват песни с дължина от порядъка на 1:45.
И освен това. Встъпителните елементи на песните към този момент са по-кратки. Ако въобще ги има. Някои въобще нямат въведение. Няма го и затихването в края.
Пеене като диалект
Хип-хопът стана известен, няма подозрение, само че от ден на ден модерната музика става по-малко мелодична и натъртва на говоренето – от ден на ден реализатори се посвещават на ритмичния каданс на рапа, постоянно в мелодии, които се движат към един повтарящ се претекст.
Музикалните експерти споделят, че техниката придава на песните фамилиарност и близост – усеща се, че изпълнителят приказва персонално на своя слушател – и когато най-сетне артистите извият глас в припева, това звучи като вързоп слънчева светлина, ненадейно пронизала затъмнена стая.
Вне запен шлагер
На 13 декември 2013 година Бионсе слиса музикалната промишленост. Без предизвестие и без промоция тя пусна цялостен нов албум – съпроводен от 17 музикални видеоклипа. Три години по-късно го направи още веднъж с Lemonade – образен албум, който допира персоналната й история и загатва, че брачният партньор й Джей Зи й е изневерил. Случайно или преднамерено този запис е първата част на триптих, където въпросният Джей Зи дава отговор в музикалното осъществяване, преди двойката да се сдобри и да пусне общ албум и да тръгне на турне под надпис „ Всичко е обич ”.
Внезапността е типична за новото потомство, привикнало да се люшва внезапно във всеобщите залитания на „ необятната общност ”, каквото следим всекидневно в обществените медии. Лично и професионално пък се преплитат.
Неизбежно останалата част от промишлеността се възползва от стилната наклонност, като Drake, Frank Ocean, U2, Риана и Solange изстреляха „ изненадващи ” албуми през втората половина на 2010-те. Този метод на ненадейност работи при известно равнище на известност на изпълнителите, само че без подозрение е „ пробив ” в шумния свят на музиката през днешния ден, където всеки ден се появяват по 40 000 нови песни (в Spotify).
Услугите за стрийминг на музика последователно и незабелязано трансформираха самата музика
(снимка: CC0 Public Domain)
Ако мъчно понасяте хитовите музикални осъществявания на актуалната сцена и се чудите за какво през днешния ден песните „ не са като едно време ” , към този момент има отговор. Сайтовете за стрийминг на видео и музика последователно и незабелязано са трансформирали самата музика, настояват музикални анализатори. Сега осъществяванията са по-къси, лишени от някои обичайни музикални детайли и клонящи към речитатив.
Някога един музикален продуцент, обвързван с триумфа на ABBA, бе споделил в изявление, че за триумфа на една ария е значимо да има рефрен с приятна и лесна мелодия, която подтиква хората да си я затананикат. Днес обаче стриймингът фрапантно е трансформирал метода, по който се „ прави ” актуалната всеобща музика. Мелодика и тананикане нямат никакво значение. Начинът на слушане е определил характерностите на новите песни. Тези наблюдения споделят пред BBC Чарли Хардинг, създател на текстове, и Нейт Слоан, професор по музикология.
Докъм 2010-та двамата, съгласно самите тях, са „ непретенциозни ” по отношение на поп-музиката, която слушат. След това, по време на пътно пътешестване, те чуват закачливата „ Call Me Maybe ” на Карли Рей Йепсен. Музикалните светила са изумени от метода, по който Йепсен напълно разрушава упованията им за мелодия и аранжимент, създавайки чувство за „ неуместна раздразнителност ”.
„ Йепсен се колебае, преди да изпее първата дума от припева си – „ Хей ”, изясняват те. „ Това е ненадейно, само че доста дейно, някак като че ли тя събира храброст да каже своята имитация ”. Цялата ария е изпълнена с непредвидени детайли и основава необичайно прелестно напрежение с необикновените си музикални похвати. И ето по този начин Хардинг и Слоан се оказват изкушени да проучват какво се е трансформирало в известната музика, с цел да звучи толкоз необичайно за по-възрастните слушатели.
Няма припев
Повечето модерни осъществявания нямат класическия припев, който сме привикнали да припяваме дружно с „ радиото ”. Това е едно от изненадващите открития на двамата музикални експерти. Дали тъй като хората се смущават да си тананикат, до момента в който вървят със слушалки в ушите по улиците и рейсовете, или поради нещо друго – припевите са се видоизменили до степен на изгубване. Слушаш ария, гласът набира и набира, надгражда и надгражда и тъкмо когато очакваш кулминационната точка, песента „ хлътва ” като черна дупка, потъва, като че ли изчезва – и човек остава с бодливото мравучкане от гъгнещия темп.
Скъсяване на времетраенето
Според изследвания на Quartz, междинната дължина на една ария в Billboard Hot 100 е спаднала от 3:50 минути през 2013 година до към 3:30 през 2018 година – и наклонността наподобява се форсира. Миналата година Lil Nas X стана една от най-големите звезди на музиката, с помощта на своя шлагер „ Old Town Road ”, като тази ария е с дължина едвам 1:52.
Промяната изрично се дължи на стрийминга. „ Стрийминг услугите подтикват слушането на цяла ария, тъй като по този начин пресмятат заплащанията ”, изяснява Слоан. „ И в случай че слушате цялата ария, това усилва вероятността тя да бъде сложена в плейлист ”.
Освен това стрийминг услугите заплащат на изпълнителите на база осъществяване – без значение какъв брой дълго трае песента. Така всякога, когато някой излъчва деветминутна ария, за него това генерира доход колкото едно триминутно осъществяване. Е, тогава не е изненадващо, че в последно време се появяват песни с дължина от порядъка на 1:45.
И освен това. Встъпителните елементи на песните към този момент са по-кратки. Ако въобще ги има. Някои въобще нямат въведение. Няма го и затихването в края.
Пеене като диалект
Хип-хопът стана известен, няма подозрение, само че от ден на ден модерната музика става по-малко мелодична и натъртва на говоренето – от ден на ден реализатори се посвещават на ритмичния каданс на рапа, постоянно в мелодии, които се движат към един повтарящ се претекст.
Музикалните експерти споделят, че техниката придава на песните фамилиарност и близост – усеща се, че изпълнителят приказва персонално на своя слушател – и когато най-сетне артистите извият глас в припева, това звучи като вързоп слънчева светлина, ненадейно пронизала затъмнена стая.
Вне запен шлагер
На 13 декември 2013 година Бионсе слиса музикалната промишленост. Без предизвестие и без промоция тя пусна цялостен нов албум – съпроводен от 17 музикални видеоклипа. Три години по-късно го направи още веднъж с Lemonade – образен албум, който допира персоналната й история и загатва, че брачният партньор й Джей Зи й е изневерил. Случайно или преднамерено този запис е първата част на триптих, където въпросният Джей Зи дава отговор в музикалното осъществяване, преди двойката да се сдобри и да пусне общ албум и да тръгне на турне под надпис „ Всичко е обич ”.
Внезапността е типична за новото потомство, привикнало да се люшва внезапно във всеобщите залитания на „ необятната общност ”, каквото следим всекидневно в обществените медии. Лично и професионално пък се преплитат.
Неизбежно останалата част от промишлеността се възползва от стилната наклонност, като Drake, Frank Ocean, U2, Риана и Solange изстреляха „ изненадващи ” албуми през втората половина на 2010-те. Този метод на ненадейност работи при известно равнище на известност на изпълнителите, само че без подозрение е „ пробив ” в шумния свят на музиката през днешния ден, където всеки ден се появяват по 40 000 нови песни (в Spotify).
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ