Всеки от нас води своите ежедневни борби със стреса. Едни

Всеки от нас води своите ежедневни битки със напрежението. Едни се оправят по-лесно, а други имат потребност от повече успокоение, схващане и поддръжка. За страдание, не постоянно, когато считаме, че оказваме такава поддръжка на колегата си, той я усеща.

Подходът ни в този вид връзка също има своите тънкости, с цел да бъде желанието ни разчетено вярно. Едно от значимите условия е да приказваме ясно и да реализираме зрителен контакт, тъй като когато сътрудникът ни е под въздействието на стрес и отрицателни страсти, мъчно може да се концентрира върху това какво ние се опитваме да му кажем.

Проф. Дженифър Прием от Университета Уейк Форест предлага четири характерности на подкрепящата връзка.

Истинска съпричастност

Думите " не се притеснявай за това " или шаблонното " всичко ще бъде наред " в общия случай не оказват помощ. Трябва да се опитаме да се съпреживеем казуса на нашия сътрудник, с цел да успеем да му окажем откровена и жива поддръжка.



Вербална и невербална връзка

Изслушването, зрителният контакт, задаването на въпроси, кимането и докосването ще оказват помощ на натъжения ни събеседник да премисли казуса, да го прегледа в друга светлина, да усети, че не е самичък и да се успокои.

Изслушването преди препоръките

Когато някой е обезпокоен, той преди всичко има потребност от прочувствена поддръжка , а не от препоръки. Въпреки порива ни да се хвърлим мигновено в търсенето на решение на казуса, по-добре е да изслушаме деликатно всичко, което сътрудникът ни желае да показа. А препоръки може да даваме единствено, в случай че категорично са ни поискани .



Избиране на подобаващ метод

Дори да ни се коства, че методът ни към казуса е подобаващ, той не е подобен, до момента в който сътрудникът ни не го усети като подобен. Нашите усещания рядко изцяло съответстват с тези на другия и е значимо да държим сметка за това в хода на връзката.