За фетишите, удоволствието и границата
Всеки от нас от време на време малко или доста се вманиачава, или най-малко в тези моменти, в които има потребност от шанс, с цел да доближи дадена цел. И в случай че тогава на помощ идват молитвите, амулетите и талисманите, по кое време стартира “пристрастяването ” ни към избрани дейности и движимости по време на най-интимните ни милувки? Дали всеки от нас има така наречен култове и по какъв начин те въздействат на душeвността ни? Нека надникнем малко по-навътре в визиите ни за фетишизъм.
Какво е култ?
За първи път тази дума се употребява от португалците в Африка през 18 век. В превод от френски значи “идол, знак ”. С нея те наричали предметите, употребявани в религиозни ритуали. В метафоричен смисъл култ е това, което ни носи само наслаждение и пред което изпитваме поклонение.
Сексуален фетишизъм
Тук култът се явява неодушевен предмет, може също да е част от тялото, миризма или дреха, които провокират полова възбуденост. Сексуалният фетишизъм е именуван още парафилия и е разказан за първи път от Зигмунд Фройд през 1887 година. Неговото разбиране може да бъде доста разностранно- от елементарен детайл, продължаващ половата връзка сред двама души до съществено психическо разстройство.
Първоначалната доктрина на Фройд
Заражда се от понятието контузия в детството и съгласно огромна част от нас е даже смешна, с изключение на, че няма директни доказателства за достоверността и. Според нея всяко малко момченце, любопитно към тялото на майка си и очаквайки да види пениса и, отклонява взор ужасено, когато открива, че тя няма подобен орган. Именно неодушевеният предмет, върху който е попаднал погледът му, когато е открило, че майка му няма пенис, се трансформира във култ. По-късно тъкмо този култ е нужен на мъжа, с цел да се възбуди и доближи до оргазъм. Казано по различен начин- фетишизмът произлиза от поведенческо запечатване в ранното детство. Феминистките настояват, обаче, че тази доктрина е невалидна за обясняването на фетишизма при дамите.
Какво демонстрират опитите
Мъжки плъхове, привикнали да вършат секс в избрана клетка, се характеризират с нараснало наличие на предизвикващи наслаждение субстанции в мозъка си единствено заради наличието си в тази клетка, даже в случай че там няма женска. Т.е. тук се приказва за така наречен полово обуславяне, а то от своя страна съвсем изцяло изяснява половия фетишизъм.
Разпространение на фетишизма
Според съвсем всички проучвания по тематиката, съотношението сред мъжете и дамите при фетишистите е 40/1 - на четиридесет мъже се пада по една жена.
Като цяло култовете могат да бъдат извънредно разнородни и да обгръщат съвсем всяка част от човешкото държание. Най-често срещаните са:
- елементи от тялото- устни, гърди, дупе, крайници, глезени, ходила, дълги нокти
- дрехи- долни дрехи, чорапи, жартиери, ръкавици
- пиърсинг, перуки
- високи токчета (любими на към 20% от мъжете)- една доктрина на Фройд твърди, че те са знак на мъжкия фалос; ботуши
- кожени и латексови “униформи ”, съчетани с потреблението на белезници и камшици- заемат първо място измежду култовете
- обличането на облекла на срещуположния пол
- окосмяване в избрани елементи на тялото или обратното- безпрепятствено обезкосмяване
- потреблението на аромати, храна (шоколад, сметана и т.н.) или восък по време на половата игра
Всички ли сме фетишисти?
Отговорът на този въпрос е следният- при всички естествени човеци, които смятат даже единствено избрани качества на тялото за полово привлекателни, съществува известна степен на фетишистко възбуждане.
Фетишистки “приумици ” – преди и в този момент
Фетишите са толкоз остарели, колкото е остаряла и сексуалността. Доказателства за съществуването на садомазохизъм има още от преди Христа. Зоофилията също датира от дълбока античност и се свързва основно с тогавашните полухора-полуживотни като кентаври и върколаци. Некрофилията не била “тайна ” още в Средновековието. Изкривяването на ходилата в Китай преди 1911 година е било изключително жестока “традиция ” (зародила се още през 13 век), водеща до инвалидизиране. На момиченцата още в ранна детска възраст- към 4-5 години, им били пристягани пръстите към стъпалото с бинтове и превръзки, с цел да не му разрешават да пораства. Малкото стъпалото тогава било един от знаците на хубост и прелест за всяка хубава жена, която желае да си откри добър мъж. Още в късновикторианска Англия пък е съществувал култ към глезена на дамата. Към днешна дата няма по какъв начин да не споменем дамското долни дрехи като много публикуван култ. А за какво да не обърнем внимание и на тематиката за гръдните импланти, която придобива все по-голям мащаб? Дали пък огромните гърди не са най-разпространеният към днешна дата фетиш? Макар и да знаем, че африканците да вземем за пример, избират по-големите задни елементи.
Кога фетишизмът е проблем?
Мисля, че всеки от нас може да си отговори самичък на този въпрос, най към този момент след прочетеното в предния абзац. Отговорът е един- единствено когато пречи на естественото действие в секса или като цяло в обществото. Ако сте съгласни с желанията на колегата си и те не ви потискат или нараняват по какъвто и да е душевен или физически метод, за какво да бягате от култовете? Ако не нанасяте щета, за какво да не пожелаете да се почувствате по този начин, както в действителност желаете? Често е доста по-лошо да крием желанията си, в сравнение с да ги споделим и да им се отдадем. Разбира се, отново казвам- единствено тези, които са надалеч от термини като некрофилия, зоофилия или ворарефилия (желание да изядеш някого или нещо или да бъдеш изяден), да вземем за пример. Тогава към този момент приказваме за психологично разстройство. Жартиерите или даже белезниците не са само част от порно филм. И не трябва да си налагате такова мнение за тях, в случай че кардинално тайничко ги харесвате. Освободете желанията си и помнете- култът влияе на съзнанието ви, а точно то е най-ерогенната зона на всеки от нас.
Какво е култ?
За първи път тази дума се употребява от португалците в Африка през 18 век. В превод от френски значи “идол, знак ”. С нея те наричали предметите, употребявани в религиозни ритуали. В метафоричен смисъл култ е това, което ни носи само наслаждение и пред което изпитваме поклонение.
Сексуален фетишизъм
Тук култът се явява неодушевен предмет, може също да е част от тялото, миризма или дреха, които провокират полова възбуденост. Сексуалният фетишизъм е именуван още парафилия и е разказан за първи път от Зигмунд Фройд през 1887 година. Неговото разбиране може да бъде доста разностранно- от елементарен детайл, продължаващ половата връзка сред двама души до съществено психическо разстройство.
Първоначалната доктрина на Фройд
Заражда се от понятието контузия в детството и съгласно огромна част от нас е даже смешна, с изключение на, че няма директни доказателства за достоверността и. Според нея всяко малко момченце, любопитно към тялото на майка си и очаквайки да види пениса и, отклонява взор ужасено, когато открива, че тя няма подобен орган. Именно неодушевеният предмет, върху който е попаднал погледът му, когато е открило, че майка му няма пенис, се трансформира във култ. По-късно тъкмо този култ е нужен на мъжа, с цел да се възбуди и доближи до оргазъм. Казано по различен начин- фетишизмът произлиза от поведенческо запечатване в ранното детство. Феминистките настояват, обаче, че тази доктрина е невалидна за обясняването на фетишизма при дамите.
Какво демонстрират опитите
Мъжки плъхове, привикнали да вършат секс в избрана клетка, се характеризират с нараснало наличие на предизвикващи наслаждение субстанции в мозъка си единствено заради наличието си в тази клетка, даже в случай че там няма женска. Т.е. тук се приказва за така наречен полово обуславяне, а то от своя страна съвсем изцяло изяснява половия фетишизъм.
Разпространение на фетишизма
Според съвсем всички проучвания по тематиката, съотношението сред мъжете и дамите при фетишистите е 40/1 - на четиридесет мъже се пада по една жена.
Като цяло култовете могат да бъдат извънредно разнородни и да обгръщат съвсем всяка част от човешкото държание. Най-често срещаните са:
- елементи от тялото- устни, гърди, дупе, крайници, глезени, ходила, дълги нокти
- дрехи- долни дрехи, чорапи, жартиери, ръкавици
- пиърсинг, перуки
- високи токчета (любими на към 20% от мъжете)- една доктрина на Фройд твърди, че те са знак на мъжкия фалос; ботуши
- кожени и латексови “униформи ”, съчетани с потреблението на белезници и камшици- заемат първо място измежду култовете
- обличането на облекла на срещуположния пол
- окосмяване в избрани елементи на тялото или обратното- безпрепятствено обезкосмяване
- потреблението на аромати, храна (шоколад, сметана и т.н.) или восък по време на половата игра
Всички ли сме фетишисти?
Отговорът на този въпрос е следният- при всички естествени човеци, които смятат даже единствено избрани качества на тялото за полово привлекателни, съществува известна степен на фетишистко възбуждане.
Фетишистки “приумици ” – преди и в този момент
Фетишите са толкоз остарели, колкото е остаряла и сексуалността. Доказателства за съществуването на садомазохизъм има още от преди Христа. Зоофилията също датира от дълбока античност и се свързва основно с тогавашните полухора-полуживотни като кентаври и върколаци. Некрофилията не била “тайна ” още в Средновековието. Изкривяването на ходилата в Китай преди 1911 година е било изключително жестока “традиция ” (зародила се още през 13 век), водеща до инвалидизиране. На момиченцата още в ранна детска възраст- към 4-5 години, им били пристягани пръстите към стъпалото с бинтове и превръзки, с цел да не му разрешават да пораства. Малкото стъпалото тогава било един от знаците на хубост и прелест за всяка хубава жена, която желае да си откри добър мъж. Още в късновикторианска Англия пък е съществувал култ към глезена на дамата. Към днешна дата няма по какъв начин да не споменем дамското долни дрехи като много публикуван култ. А за какво да не обърнем внимание и на тематиката за гръдните импланти, която придобива все по-голям мащаб? Дали пък огромните гърди не са най-разпространеният към днешна дата фетиш? Макар и да знаем, че африканците да вземем за пример, избират по-големите задни елементи.
Кога фетишизмът е проблем?
Мисля, че всеки от нас може да си отговори самичък на този въпрос, най към този момент след прочетеното в предния абзац. Отговорът е един- единствено когато пречи на естественото действие в секса или като цяло в обществото. Ако сте съгласни с желанията на колегата си и те не ви потискат или нараняват по какъвто и да е душевен или физически метод, за какво да бягате от култовете? Ако не нанасяте щета, за какво да не пожелаете да се почувствате по този начин, както в действителност желаете? Често е доста по-лошо да крием желанията си, в сравнение с да ги споделим и да им се отдадем. Разбира се, отново казвам- единствено тези, които са надалеч от термини като некрофилия, зоофилия или ворарефилия (желание да изядеш някого или нещо или да бъдеш изяден), да вземем за пример. Тогава към този момент приказваме за психологично разстройство. Жартиерите или даже белезниците не са само част от порно филм. И не трябва да си налагате такова мнение за тях, в случай че кардинално тайничко ги харесвате. Освободете желанията си и помнете- култът влияе на съзнанието ви, а точно то е най-ерогенната зона на всеки от нас.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ