Ценните уроци от любимите детски приказки
Всеки от нас пази благи мемоари за детски приказки, разказани или прочетени от обичаните ни хора. За малчуганите в най-ранна възраст тези истории нормално звучат смешно или просто увлекателно. Истината обаче е, че с изключение на фантастични картинки, някои детски приказки „ рисуват “ доста истини и скъпи уроци, които е хубаво да ни бъдат припомняни. Ето няколко детски приказки, които съдържат скъпи уроци:
„ Малкият принц “ - това несъмнено не е просто приказка, само че започваме с тази книга, тъй като цитати точно от нея са измежду най-споделяните в обществените мрежи. История, която е обичана и от деца, и от възрастни...
„ Hяĸoи xopa ca ни нeпpиятни, xлъзгaви и гъвĸaви ĸaтo гъceници. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe вътpe в тяx тe нямaт нещo пpeĸpacнo “, учи книгата. Друг обичан урок от нея - „ Истински се вижда единствено със сърцето. Същественото е невидимо за очите “.
„ Мечката и неприятната дума “ - една от най-мъдрите приказки за деца. Тя учи, че дълбоката рана заздравява, само че неприятната дума не се не помни. Тази българска национална приказка ни напомня, че е значимо да бъдем деликатни към възприятията на близките и да демонстрираме почитание. 
„ Грозното патенце “ - приказката на Ханс Кристиан Андерсен ни учи, че не трябва да съдим по външния тип, а дружно с това и да имаме вяра в себе си. Подобно на „ Малкият принц “, историята на патето, което се трансформира в лебед, демонстрира, че значителното не е очевидно за очите. 
„ Лъжливото овчарче “ - тази история акцентира какъв брой неприятни могат да бъдат последствията от лъжите. Винаги е хубаво да си напомним, че когато човек излъже, изгубва доверието към него и по-късно даже да каже истината има огромна възможност никой да не му повярва. 
„ Който не работи, не би трябвало да яде “ - приказка, чието заглавие не звучи изключително прелестно. Истината обаче е, че тя ни напомня, че не всичко в живота можем да получим безплатно и би трябвало да поставяме старания и труд.
Неслучайно от дребни израстваме с поговорки като: „ Работата краси индивида, мързелът го грози. “ или „ Няма положително без пот “. Това е, тъй като трудът заема централна роля в българската просвета епохи наред. Считан за незаменима добродетел, той е в основата на сюжета на доста български битови приказки.
„ Бамби “ - това несъмнено не е приказка, а детско филмче. В него един от героите споделя нещо, което е хубаво да си припомняме постоянно.
„ Ако не можеш да кажеш нещо хубаво, по-добре недей да казваш нищо “ - мисъл, изключително настояща в ерата на „ злобари “ и „ тролове “, които като че ли не виждат нищо положително в заобикалящия ги свят.
Инфо: www.dariknews.bg
