Разбираш, че есента е дошла не с падането на листата, а с последната прегръдка
Всеки от нас има другар, който е надалеч. Такъв, който преследва фантазиите си по света, или подобен, с който се виждаме рядко, но не тъй като се намира на хиляди километри разстояние, а тъй като многочислените задания не дават огромна опция за дълги разходки на открито. Далечността може да се дефинира по толкоз доста способи, само че през днешния ден желая да посветя идващите редове на приятелите ми, които вършат чудеса, като им кажа, че другите страни не са определящи.
Понякога имаме склонността да мислим, че елементарно можем да бъдем забравени или че не сме значими за никого. Тъжно. Но ние не се сещаме за приятелите от учебно заведение, които биха се сетили за нас, тъй като сме прекарвали толкоз дълго време дружно, че от време на време сме си омръзвали. Не виждаме хората, които се навъртат към нас, само че са прекомерно срамежливи, с цел да ни заговорят. Не обръщаме внимание на усмивките, които сме провокирали, тъй като за нас е обикновено, само че за другите може би е първият миг на доброволно благополучие от много време насам. Не разбираме, че помощта, която сме оказали на някого, въпреки за нещо малко, може да е едно от най-милите неща за него. Има хора, които даже не подозираме, че знаят кои сме, само че те са забелязали нашата усмивка, дейности и сила и ни харесват такива, каквито сме, а някои е допустимо и да ни обичат...
Най-хубаво е, че става ненадейно, тъй като по този начин разбираме кой в действителност е значим за нас.
Скъпи другари, желая да ви припомня, че вие сте значими и че ви обичам, не желая да го забравяте нито за миг, тъй като сте прекрасни такива, каквито сте. Въпреки че се виждаме рядко, се сещам постоянно за вас. Когато ви стане тъжно, бих се радвала да знаете, че там някъде има човек, който си напомня вашите диалози, срещи, новите неща, които е направил с вас, смеха ви, вашите топли обятия. Най-хубаво е, че става ненадейно, тъй като по този начин разбираме кой в действителност е значим за нас. Слушайки музика, разхождайки се в планината или мислейки си по време на час в учебно заведение. Също по този начин, бих била извънредно щастлива да знаете, че се гордея с вас и че ме вдъхновявате, когато се нуждая от ентусиазъм.
Веднъж минали през живота на някого, даже за къс момент, вие оставате в него вечно и заемате особено място, което никой различен не може да ви отнеме. И сте там задълго.
За мен лятото завършва с последната прегръдка с обичаните хора, преди те да заминат за следващ път, тъй като тогава в действителност разбирам, че есента е дохвърчала. Трябва да приема обстоятелството, че ще се забележим на Коледа. А до тогава, ставайки и гледайки изгревите над града, ще се веселя за вашите триумфи, ще ви поддържам във вашите фантазии и ще ви чакам, с цел да ви прегърна още веднъж.
Понякога имаме склонността да мислим, че елементарно можем да бъдем забравени или че не сме значими за никого. Тъжно. Но ние не се сещаме за приятелите от учебно заведение, които биха се сетили за нас, тъй като сме прекарвали толкоз дълго време дружно, че от време на време сме си омръзвали. Не виждаме хората, които се навъртат към нас, само че са прекомерно срамежливи, с цел да ни заговорят. Не обръщаме внимание на усмивките, които сме провокирали, тъй като за нас е обикновено, само че за другите може би е първият миг на доброволно благополучие от много време насам. Не разбираме, че помощта, която сме оказали на някого, въпреки за нещо малко, може да е едно от най-милите неща за него. Има хора, които даже не подозираме, че знаят кои сме, само че те са забелязали нашата усмивка, дейности и сила и ни харесват такива, каквито сме, а някои е допустимо и да ни обичат...
Най-хубаво е, че става ненадейно, тъй като по този начин разбираме кой в действителност е значим за нас.
Скъпи другари, желая да ви припомня, че вие сте значими и че ви обичам, не желая да го забравяте нито за миг, тъй като сте прекрасни такива, каквито сте. Въпреки че се виждаме рядко, се сещам постоянно за вас. Когато ви стане тъжно, бих се радвала да знаете, че там някъде има човек, който си напомня вашите диалози, срещи, новите неща, които е направил с вас, смеха ви, вашите топли обятия. Най-хубаво е, че става ненадейно, тъй като по този начин разбираме кой в действителност е значим за нас. Слушайки музика, разхождайки се в планината или мислейки си по време на час в учебно заведение. Също по този начин, бих била извънредно щастлива да знаете, че се гордея с вас и че ме вдъхновявате, когато се нуждая от ентусиазъм.
Веднъж минали през живота на някого, даже за къс момент, вие оставате в него вечно и заемате особено място, което никой различен не може да ви отнеме. И сте там задълго.
За мен лятото завършва с последната прегръдка с обичаните хора, преди те да заминат за следващ път, тъй като тогава в действителност разбирам, че есента е дохвърчала. Трябва да приема обстоятелството, че ще се забележим на Коледа. А до тогава, ставайки и гледайки изгревите над града, ще се веселя за вашите триумфи, ще ви поддържам във вашите фантазии и ще ви чакам, с цел да ви прегърна още веднъж.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ