Г-н Борисов, дайте своята оставка, не ни замеряйте с чужди!
„ Всеки министър носи оставката в джоба си. Когато реши или министър председателят я изиска, се подава “. Така нехайно говореше общественият министър Бисер Петков в средата на май т.г., когато сътрудника му Румен Порожанов изпадна от държавното управление поради замесването му в заможен скандал. Обикновено сходни банални изречения употребяват хора, които имат вяра, че в никакъв случай няма да им се наложи да дирят в джобовете си този ненавиждан на всеки политик лист хартия. Значи Петков надали е подозирал, че единствено половин година по-късно министър председателят Бойко Борисов безогледно ще отсече и неговата глава в опит да се опази от следващия неуспех на своето ръководство.
За инстинктивни политици като Борисов,
които работят без дълготрайна тактика, са значими няколко неща. На първо място, непрестанно да показва, акцентира и преувеличава възходящия растеж на националния разцвет. Едно ремонтирано шосе да е, би трябвало да се открие по този начин, че цяла България да разбере. Второ, непрекъснато да внушава, че неговата партия и държавно управление оперират, заобиколени от врагове, които желаят да минират ръководството и да погребат неговите „ достижения ”. Затова повтаря до погнуса, че съперниците му замислят огромни заприказва, с цел да дестабилизират страната или да похитят изборите с измама от вида на Костинбродската спекулация. Трето, от време на време да принася в жертва на публичното мнение някой повече или по-малко значим държавен кадър или политическа фигура от ръководещата партия. Борисов знае, че няма нищо по-удовлетворяващо за боготворящата го навалица от това да й покаже отрязаната глава на някой собствен властник, който до през вчерашния ден се е перчил с високото си състояние. Като Цветанов, който се перчеше в тв ефир " Мен няма кой да ме смени ". Така се обезпечават виновници за неудачите, които търпи ръководството. И което е по-важно, тушира се публичното напрежение от слабото показване на държавното управление като цяло, за което кардинално би трябвало да бъде държан виновен самият Борисов.
В клопката на тази последна хитринка на герберския водач попадна и Бисер Петков. Не стана доста ясно каква е повода, заради която се постанова да подаде оставка. Проправителствените медии насочиха вниманието към казуса с вторите пенсии, към който стартира да се подвига обезпокоителен звук през последните седмици. Конкретното съображение обаче няма изключително значение. Борисов не се нуждае от такова. Това, което му е належащо, е някой, който да поеме отговорността за натрупващите се тежки проблеми в системата за обществено обезпечаване. Петков е министър от две години и половина. Борисов – с едно малко спиране, ръководи страната от десетилетие.
Кой е по-виновен, в случай че ситуацията непрекъснато се утежнява?
И тъкмо с цел да се отклони вниманието от очевидния отговор на този въпрос, се организира и ритуалът с общественото жертване на министъра. За да ускори медийния резултат (и да оправдае за какво се е прицелил тъкмо в него), Борисов съзнателно унижи Петков пред цялата страна. „ Самите хора в общественото министерство недоволстват. Пет пъти до момента съм прибирал оставката му, само че просто и сътрудниците му министри не желаят да работят повече с него. Така че в петък го извиках и му споделих, че просто никой не желае да работи с него от кабинета ”. С такава ужасяваща искреност описа министър председателят по какъв начин е брутализирал индивида, с който доскоро е работил един до друг. След което разгласи, че го заменя с Деница Сачева, чиято биография „ свети ” най-много с разнообразието от властови позиции в какви ли не ведомства, които е заемала досега. Един явно дисциплиниран кадър, който ще извършва категорично това, което ще му шушукат подмолно други авторитетни фигури (вероятно финансовият министър Владислав Горанов, на който доста му се желае да има цялостен надзор върху пенсионната реформа).
Дали Сачева осъзнава, че самата тя ще бъде
комфортният провинен при идващия огромен скандал,
който (неизбежно) ще разтресе обществената система? Едва ли. Всеки, който доближи сходна властова височина, стартира да се счита за невредим. Докато, несъмнено, не го вземе на мушка герберският гръмовержец. Както се случи с Ирена Соколова, която загуби поста си на регионален шеф на Перник. Типичен партиен послушко, Соколова се издигна от незнаен деятел на ГЕРБ до народен представител, след което й беше подарена цяла област, макар че няма и капка административен опит. Шеметната й кариера обаче стигна до скръбен край – когато Борисов зашари по листата с евентуални виновници за водния режим в Перник, пръстът му се спря върху нейното име. Така към този момент се избавя екоминистърът Нено Димов, чието ведомство е отговорно на национално равнище за ръководството на водите в България.
Случаят със Соколова е показателен, тъй като демонстрира, че отстрелването на държавни служители и партийни деятели служи
да отбрани освен Борисов, само че и група значими хора,
които той се стреми да резервира във властта непременно. Дълго време към това сборище се числеше да вземем за пример Цветан Цветанов. Да не забравяме, че имотните кавги, разтресли актуалното държавно управление на Борисов, започнаха с неговия апартамент. Трябваше обаче куп хора – измежду които Румен Порожанов и правосъдният министър Цецка Цачева, да хвърлят оставки, преди боса на ГЕРБ да реши, че ситуацията е толкоз напечено, че му се постанова да се лиши от дясната си ръка. Когато моментът пристигна, Борисов единствено дето не се разплака, че би трябвало да се раздели с „ обичното си дете ” Цветанов. Не му лиши дълго обаче, с цел да падне маската на престорената му обвързаност. Когато стана ясно, че ГЕРБ печели властта и без своя „ изборджия ”, Борисов надменно заприказва, че „ и без Цветанов може ”.
Има обаче хора, без които явно не може
Каквато и да е повода (може би слуховете за близостта му с Движение за права и свободи?), финансовият министър Владислав Горанов е политикът, който нито един скандал не може да разклати. Дори и да се е настанил в жилище на своя кръстник – предприемача и масон Иван Сариев, даже и да раздава милиони левове от горната страна на партиите от парите на данъкоплатците, даже и подчинената му Национална агенция за приходите да разпилее персоналните данни на половин България – Горанов е недостижим! Той влиза и излиза от политиката единствено по свое предпочитание – както направи през 2014 година, когато поради ръководството на Орешарски нямаше по какъв начин да се добере до висока държавна позиция и напусна Народното събрание, с цел да „ запазя позицията си на човек, който измежду приятелите си постоянно е бил прочут като специалист, експерт и да продължа по пътя си, занимавайки се с частни планове ”. Съдейки по трайната му и дълбока обвързаност към обществените финанси обаче, „ специалистът и експерт ” Горанов наподобява го влекат повече държавните планове.
А какво да приказваме за някогашни и сегашни фигури в изпълнителната власт като Ивайло Московски и Николай Нанков!? Московски се отдръпна от транспортното министерство, което управляваше, след поредност от персонални и управнически драми единствено с цел да го прати Борисов за вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развиване. Кариерната история на Нанков пък е просто удивителна. След като беше уволнен като районен министър поради трагичната злополука край Своге (заедно с Московски и вътрешния министър Валентин Радев), той се върна в същото ведомство като зам.-министър. Само дето се демонстрира повече като министър, в сравнение с наследникът му на поста Петя Аврамова. Самият Борисов го припознава като подобен, откакто го вози постоянно на джипа си дружно с Владислав Горанов. Дали пък в джипа не е отговорът – който е вътре, значи се намира под безусловната протекция на боса?
Във всеки случай явно е, че Борисов употребява оставката напълно изборно – по-беззащитните ги отстрелва от раз, но тези със здрава политическа ризница даже не ги хваща на мушка. Това разрушава илюзията, която дълго време се пробва да гради – че работи бързо и безкомпромисно с провинилите се властници, с цел да угоди на публичното мнение. Мнозина не престават да се хващат на този малък трик. Все повече хора обаче ще се питат: а по кое време най-сетне оня, който дава отговор за всички прегрешили, ще извади своята оставка, вместо да ни замеря с непознати?
За инстинктивни политици като Борисов,
които работят без дълготрайна тактика, са значими няколко неща. На първо място, непрестанно да показва, акцентира и преувеличава възходящия растеж на националния разцвет. Едно ремонтирано шосе да е, би трябвало да се открие по този начин, че цяла България да разбере. Второ, непрекъснато да внушава, че неговата партия и държавно управление оперират, заобиколени от врагове, които желаят да минират ръководството и да погребат неговите „ достижения ”. Затова повтаря до погнуса, че съперниците му замислят огромни заприказва, с цел да дестабилизират страната или да похитят изборите с измама от вида на Костинбродската спекулация. Трето, от време на време да принася в жертва на публичното мнение някой повече или по-малко значим държавен кадър или политическа фигура от ръководещата партия. Борисов знае, че няма нищо по-удовлетворяващо за боготворящата го навалица от това да й покаже отрязаната глава на някой собствен властник, който до през вчерашния ден се е перчил с високото си състояние. Като Цветанов, който се перчеше в тв ефир " Мен няма кой да ме смени ". Така се обезпечават виновници за неудачите, които търпи ръководството. И което е по-важно, тушира се публичното напрежение от слабото показване на държавното управление като цяло, за което кардинално би трябвало да бъде държан виновен самият Борисов.
В клопката на тази последна хитринка на герберския водач попадна и Бисер Петков. Не стана доста ясно каква е повода, заради която се постанова да подаде оставка. Проправителствените медии насочиха вниманието към казуса с вторите пенсии, към който стартира да се подвига обезпокоителен звук през последните седмици. Конкретното съображение обаче няма изключително значение. Борисов не се нуждае от такова. Това, което му е належащо, е някой, който да поеме отговорността за натрупващите се тежки проблеми в системата за обществено обезпечаване. Петков е министър от две години и половина. Борисов – с едно малко спиране, ръководи страната от десетилетие.
Кой е по-виновен, в случай че ситуацията непрекъснато се утежнява?
И тъкмо с цел да се отклони вниманието от очевидния отговор на този въпрос, се организира и ритуалът с общественото жертване на министъра. За да ускори медийния резултат (и да оправдае за какво се е прицелил тъкмо в него), Борисов съзнателно унижи Петков пред цялата страна. „ Самите хора в общественото министерство недоволстват. Пет пъти до момента съм прибирал оставката му, само че просто и сътрудниците му министри не желаят да работят повече с него. Така че в петък го извиках и му споделих, че просто никой не желае да работи с него от кабинета ”. С такава ужасяваща искреност описа министър председателят по какъв начин е брутализирал индивида, с който доскоро е работил един до друг. След което разгласи, че го заменя с Деница Сачева, чиято биография „ свети ” най-много с разнообразието от властови позиции в какви ли не ведомства, които е заемала досега. Един явно дисциплиниран кадър, който ще извършва категорично това, което ще му шушукат подмолно други авторитетни фигури (вероятно финансовият министър Владислав Горанов, на който доста му се желае да има цялостен надзор върху пенсионната реформа).
Дали Сачева осъзнава, че самата тя ще бъде
комфортният провинен при идващия огромен скандал,
който (неизбежно) ще разтресе обществената система? Едва ли. Всеки, който доближи сходна властова височина, стартира да се счита за невредим. Докато, несъмнено, не го вземе на мушка герберският гръмовержец. Както се случи с Ирена Соколова, която загуби поста си на регионален шеф на Перник. Типичен партиен послушко, Соколова се издигна от незнаен деятел на ГЕРБ до народен представител, след което й беше подарена цяла област, макар че няма и капка административен опит. Шеметната й кариера обаче стигна до скръбен край – когато Борисов зашари по листата с евентуални виновници за водния режим в Перник, пръстът му се спря върху нейното име. Така към този момент се избавя екоминистърът Нено Димов, чието ведомство е отговорно на национално равнище за ръководството на водите в България.
Случаят със Соколова е показателен, тъй като демонстрира, че отстрелването на държавни служители и партийни деятели служи
да отбрани освен Борисов, само че и група значими хора,
които той се стреми да резервира във властта непременно. Дълго време към това сборище се числеше да вземем за пример Цветан Цветанов. Да не забравяме, че имотните кавги, разтресли актуалното държавно управление на Борисов, започнаха с неговия апартамент. Трябваше обаче куп хора – измежду които Румен Порожанов и правосъдният министър Цецка Цачева, да хвърлят оставки, преди боса на ГЕРБ да реши, че ситуацията е толкоз напечено, че му се постанова да се лиши от дясната си ръка. Когато моментът пристигна, Борисов единствено дето не се разплака, че би трябвало да се раздели с „ обичното си дете ” Цветанов. Не му лиши дълго обаче, с цел да падне маската на престорената му обвързаност. Когато стана ясно, че ГЕРБ печели властта и без своя „ изборджия ”, Борисов надменно заприказва, че „ и без Цветанов може ”.
Има обаче хора, без които явно не може
Каквато и да е повода (може би слуховете за близостта му с Движение за права и свободи?), финансовият министър Владислав Горанов е политикът, който нито един скандал не може да разклати. Дори и да се е настанил в жилище на своя кръстник – предприемача и масон Иван Сариев, даже и да раздава милиони левове от горната страна на партиите от парите на данъкоплатците, даже и подчинената му Национална агенция за приходите да разпилее персоналните данни на половин България – Горанов е недостижим! Той влиза и излиза от политиката единствено по свое предпочитание – както направи през 2014 година, когато поради ръководството на Орешарски нямаше по какъв начин да се добере до висока държавна позиция и напусна Народното събрание, с цел да „ запазя позицията си на човек, който измежду приятелите си постоянно е бил прочут като специалист, експерт и да продължа по пътя си, занимавайки се с частни планове ”. Съдейки по трайната му и дълбока обвързаност към обществените финанси обаче, „ специалистът и експерт ” Горанов наподобява го влекат повече държавните планове.
А какво да приказваме за някогашни и сегашни фигури в изпълнителната власт като Ивайло Московски и Николай Нанков!? Московски се отдръпна от транспортното министерство, което управляваше, след поредност от персонални и управнически драми единствено с цел да го прати Борисов за вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развиване. Кариерната история на Нанков пък е просто удивителна. След като беше уволнен като районен министър поради трагичната злополука край Своге (заедно с Московски и вътрешния министър Валентин Радев), той се върна в същото ведомство като зам.-министър. Само дето се демонстрира повече като министър, в сравнение с наследникът му на поста Петя Аврамова. Самият Борисов го припознава като подобен, откакто го вози постоянно на джипа си дружно с Владислав Горанов. Дали пък в джипа не е отговорът – който е вътре, значи се намира под безусловната протекция на боса?
Във всеки случай явно е, че Борисов употребява оставката напълно изборно – по-беззащитните ги отстрелва от раз, но тези със здрава политическа ризница даже не ги хваща на мушка. Това разрушава илюзията, която дълго време се пробва да гради – че работи бързо и безкомпромисно с провинилите се властници, с цел да угоди на публичното мнение. Мнозина не престават да се хващат на този малък трик. Все повече хора обаче ще се питат: а по кое време най-сетне оня, който дава отговор за всички прегрешили, ще извади своята оставка, вместо да ни замеря с непознати?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ