Мъжете над 40 и жените над 50 г. трябва да се преглеждат за риск от хипертония -
" Всеки мъж над 40 години и всяка жена над 50 години би трябвало да си вършат профилактичните прегледи за риск от хипертония. Едно от най-важните измежду тях, с изключение на мереното на кръвното налягане, е липиден профил и кръвна захар, които се покриват от здравната каса, посочи пред БНР проф. Арман Постаджиян, председател на УС на Българската лига по хипертония и шеф на поделение по кардиология в МБАЛ " Св. Анна " в София.
По думите на експерта най-нисък е контролът на кръвното при мъжете сред 35 и 55 години. Данните сочат, че към този момент всеки мъж над 30-годишна възраст стартира бързо да натрупва рисков профил и по-често се стига до произшествия. При дамите този проблем стартира след 50 годишна възраст, разяснява експертът.
" Съвременните рекомендации изискват ранно пускане на банкет на лекарства при хипертониците и то на комбинираната терапия. За да се преодолее от една страна разочарованието на пациента, че тъкмо едно хапче не е в положение да се пребори с неговото кръвно, въпреки това освен това заболяване имам сложен механизъм и това е пътят към по-бърз и по-добър надзор на кръвното налягане. Терапията не би трябвало да се стопира, тя е дълготрайна ", изясни проф. Постаджиян.
Той бе безапелационен, че най-важното за положителния надзор на кръвното е, диспансерните прегледи да бъдат отмерено разпределени в границите на цялата година - т.е. - да не се позволява 6 месеца, в които пациентът да не е имал среща с кардиолога.
При хипертония страдат бъбреците, сърцето, съдовете . Затова при лекуване би трябвало да се изследва и холестероловия метаболизъм, в случай че има преддиабет или диабет, с цел да се понижи честотата на сърдечносъдовите произшествия, посочи проф. Постаджиян.
В България сърдечно-съдовите болести заемат първо място като причина за гибел и инвалидизация . Водещи сме още веднъж по смъртност от исхемични инсулти.
У нас едвам под 50 на 100 от хората имат приемлив надзор на артериалната хипертония, останалите нямат. При нас се следи и противоречие сред следени и честотата на сърдечносъдови произшествия. Имаме допълнително произшествия, в сравнение с би следвало по сходен надзор на кръвното налягане, който отчитаме. Това е точно, тъй като има дълги интервали, в които не се управлява кръвното налягане, каза кардиологът.
Наблюдава се общо повишаване на случаите, регистрирани с хипертония и увеличение на пациенти с високо кръвно налягане в по-млада възраст - 45-65 година, т.е. подмладяване на заболяването.
Изследванията демонстрират и увеличение на % на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене. Това е най-честата аритмия в резултат на високо кръвно налягане, която покачва риска от мозъчен инсулт 3 до 5 пъти , води до когнитивни нарушавания, учестява и утежнява сърдечната непълнота.
Проф. Арман Постаджиян е шеф на поделение по кардиология в МБАЛ " Св. Анна " в София. Той е ръководител на Българската лига по хипертония от 1999 година и участник в интернационалните изследвания EPOGH (European Projectin Genesin Hypertension) и HYVET(Hypertension in Very Elderly Patients Trial). Член и някогашен ръководител на Дружество на кардиолозите в България. Национален координатор за България на FHStudy Collaboration на Европейското сдружение по атеросклероза.
По думите на експерта най-нисък е контролът на кръвното при мъжете сред 35 и 55 години. Данните сочат, че към този момент всеки мъж над 30-годишна възраст стартира бързо да натрупва рисков профил и по-често се стига до произшествия. При дамите този проблем стартира след 50 годишна възраст, разяснява експертът.
" Съвременните рекомендации изискват ранно пускане на банкет на лекарства при хипертониците и то на комбинираната терапия. За да се преодолее от една страна разочарованието на пациента, че тъкмо едно хапче не е в положение да се пребори с неговото кръвно, въпреки това освен това заболяване имам сложен механизъм и това е пътят към по-бърз и по-добър надзор на кръвното налягане. Терапията не би трябвало да се стопира, тя е дълготрайна ", изясни проф. Постаджиян.
Той бе безапелационен, че най-важното за положителния надзор на кръвното е, диспансерните прегледи да бъдат отмерено разпределени в границите на цялата година - т.е. - да не се позволява 6 месеца, в които пациентът да не е имал среща с кардиолога.
При хипертония страдат бъбреците, сърцето, съдовете . Затова при лекуване би трябвало да се изследва и холестероловия метаболизъм, в случай че има преддиабет или диабет, с цел да се понижи честотата на сърдечносъдовите произшествия, посочи проф. Постаджиян.
В България сърдечно-съдовите болести заемат първо място като причина за гибел и инвалидизация . Водещи сме още веднъж по смъртност от исхемични инсулти.
У нас едвам под 50 на 100 от хората имат приемлив надзор на артериалната хипертония, останалите нямат. При нас се следи и противоречие сред следени и честотата на сърдечносъдови произшествия. Имаме допълнително произшествия, в сравнение с би следвало по сходен надзор на кръвното налягане, който отчитаме. Това е точно, тъй като има дълги интервали, в които не се управлява кръвното налягане, каза кардиологът.
Наблюдава се общо повишаване на случаите, регистрирани с хипертония и увеличение на пациенти с високо кръвно налягане в по-млада възраст - 45-65 година, т.е. подмладяване на заболяването.
Изследванията демонстрират и увеличение на % на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене. Това е най-честата аритмия в резултат на високо кръвно налягане, която покачва риска от мозъчен инсулт 3 до 5 пъти , води до когнитивни нарушавания, учестява и утежнява сърдечната непълнота.
Проф. Арман Постаджиян е шеф на поделение по кардиология в МБАЛ " Св. Анна " в София. Той е ръководител на Българската лига по хипертония от 1999 година и участник в интернационалните изследвания EPOGH (European Projectin Genesin Hypertension) и HYVET(Hypertension in Very Elderly Patients Trial). Член и някогашен ръководител на Дружество на кардиолозите в България. Национален координатор за България на FHStudy Collaboration на Европейското сдружение по атеросклероза.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ