Project Syndicate: Време е да се напомни на Русия за взаимното гарантирано унищожение
Всеки, който не желае война, би било добре да си напомни един дълготраен урок от Студената война: страните ще се възпирани от спор, в случай че знаят авансово, че ще изгубят всичко. Тъй като съветският президент Владимир Путин заплашва да употребява нуклеарно оръжие, в случай че Западът се опита да се намеси военна в Украйна, НАТО би трябвало да съживи доктрината за взаимно обезпечено заличаване (MAD - ЛУД) пишат за Project Syndicate професор Юрий Городниченко и Торбьорн Бекер, шеф на Стокхолмския институт по стопанска система на прехода към Стокхолмското учебно заведение по стопанска система.
Логиката на MAD е мрачна, само че не и безумна. И Съветският съюз, и Съединените щати (или всеки различен член на НАТО) знаеха, че в случай че единият нападна другия, той ще бъде изцяло погубен в отговор. Ключът към равновесието на MAD бе, че заличаването на агресора ще бъде несъмнено, в случай че той стартира офанзива.
Тази гаранция, че другата страна ще отвърне с цялостна мощ, приема разнообразни форми, от нуклеарната триада до твърдата позиция на военните командири като някогашния военачалник от Военновъздушни сили на Съединени американски щати Къртис Лемей. Резултатът бе, че нито една суперсила не искаше да нападна първа, запазвайки студената война.
MAD може да наподобява стар след разпадането на Съветския съюз през 1991 година, само че последните нуклеарни закани на Путин повдигнаха тревожни въпроси, на които доктрината дава отговор. Например, би ли отвърнал Западът, в случай че Русия употребява нуклеарно оръжие против Украйна и радиоактивен облак покрие Европа? Ами в случай че съветската войска взриви атомна електроцентрала в Украйна? Къде се тегли чертата?
Общата тематика на Запада в сходни сюжети би трябвало да бъде да увери Русия за неизбежните последствия. Това значи да се ангажираме да нанесем ответен удар и да съобщим на Русия, че даже " дребна " нуклеарна офанзива или повреда биха провокирали унищожителен отговор. Потенциално замъглените граници на това, което съставлява офанзива (руска ракета може да удари база или ескорт на НАТО, например) уголемява обсега на задействането. През 50-те години на предишния век държавният секретар на Съединени американски щати Джон Фостър Дълес уточни, че всяка офанзива - с стандартни или нуклеарни сили - би довела до заличаване на агресора.
Освен това, логиката на MAD диктува, че човек може да реализира деескалация посредством ескалация. Ако Русия заеме нападателна позиция и сложи своите междуконтинентални балистични ракети с нуклеарно оръжие във висока степен на подготвеност, НАТО би трябвало да отговори, с цел да даде сигнал, че е подготвен да реагира. Неуспехът да се направи това може да се пояснява като липса на ангажираност и по този метод да докара до по-агресивно съветско държание.
Кубинската ракетна рецесия от 1962 година включва използване в действителния живот на тактиката MAD. Чрез слагането на нуклеарни ракети в Куба руският водач Никита Хрушчов възнамеряваше да изплаши Съединени американски щати и по този метод да извлече отстъпки от президента Джон Кенеди, който Хрушчов смяташе за " мек ". Ако администрацията на Кенеди бе отстъпила, нуклеарният шантаж на Хрушчов щеше да тероризира Съединени американски щати в продължение на години.
Разбирайки логиката на MAD, Кенеди отговори, като сложи американски стратегически сили в DEFCON 2 (готови за разрастване и дейности за по-малко от шест часа). Изправен пред вероятността да провокира нуклеарна война (DEFCON 1) и да обезпечи взаимно заличаване, Хрушчов отстъпи, рецесията бе разредена и Съветският съюз в никакъв случай повече не рискува нуклеарна борба с НАТО. Американско-съветското опълчване през 1961 година на Чекпойнт Чарли в Берлин бе сходен случай на ескалация, водеща до дълготрайна деескалация: руският блок в никакъв случай повече не сложи под въпрос статута на Западен Берлин.
За страдание наподобява светът е не запомнил какъв брой е значимо да се противопоставим на агресор с нуклеарни оръжия. Не забравяйте, че MAD бе за салдото на терора: губите салдото и всичко, което остава, е терорът. Днес НАТО би трябвало да балансира съветските закани за потребление на нуклеарни оръжия с уговорката действително да отмъсти и да посрещне ескалацията на Путин със лична ескалация. В един MAD свят отстъпването от нуклеарно заплашване е симптом на уязвимост, което прави войната по-вероятна.
Освен това, при положение на някаква експанзия, отговорът би трябвало да бъде тотална война. Парадоксът на Нарва оказва помощ за разбирането. Да предположим, че съветската войска е превзела Нарва, дребен естонски град, граничещ с Русия. Ако НАТО не отговори на тази офанзива против държава-членка, Алиансът ще бъде мъртъв и всички страни без нуклеарни оръжия, които нямат надеждно възпиращо средство против нуклеарен удар, биха били явни цели на бъдеща експанзия.
Ограниченият отговор на НАТО би означавал, че агресорът може да продължи да притиска и да покачва своите претенции, тъкмо както Хитлер желае от ден на ден в името на мира. Следователно би трябвало да се заключи, че отговорът е да влезем " с всичко налично ", без значение какъв брой дребна е експанзията на Русия. Това също значи, че НАТО би трябвало да заобикаля да изяснява какво няма да направи в отговор на експанзия. Вместо това Алиансът би трябвало да подсигурява и алармира, че всички варианти са на масата.
Перспективата за нуклеарна война е ужасяваща. Но също по този начин, в случай че не и по-ужасяващо, в случай че един вманиачен в Кремъл с нуклеарни оръжия може да победи и да подчини цели страни или континенти, като заплашва да пусне своя боеприпас против всеки, който се намесва в упоритостите му.
Днес, когато Украйна е цел на патологичните делюзии и упоритости на Путин, някои американски политици може да попитат за какво НАТО би трябвало да рискува нуклеарна борба поради страна, която не е член. Тогава Путин може да заплаши членове на Европейския съюз Финландия или Швеция. Но, още веднъж, аргументът е, че те не са в НАТО, тъй че за какво да рискувате Армагедон? Вдругиден задачата може да бъде Полша или Германия - само че най-малко не са Съединени американски щати.
Втората международна война е тъмно увещание, че " спор в далечна страна, сред хора, за които не знаем нищо ", както Невил Чембърлейн позорно разказа Судетската рецесия, може бързо да ескалира в световен пожар. Но такива рискови прогресии не са неизбежни.
Ако Украйна има смелостта да се бори с съветската експанзия при най-трудните условия, Западът би трябвало да откри храброст да се опълчи на нуклеарния шантаж на Путин, с цел да резервира мира в по-широк проект. Русия сподели, че е подготвена да убива почтени украинци, само че не е подготвена да се самоубие. И това е ключът към предотвратяването на още неописуеми нещастия.
Логиката на MAD е мрачна, само че не и безумна. И Съветският съюз, и Съединените щати (или всеки различен член на НАТО) знаеха, че в случай че единият нападна другия, той ще бъде изцяло погубен в отговор. Ключът към равновесието на MAD бе, че заличаването на агресора ще бъде несъмнено, в случай че той стартира офанзива.
Тази гаранция, че другата страна ще отвърне с цялостна мощ, приема разнообразни форми, от нуклеарната триада до твърдата позиция на военните командири като някогашния военачалник от Военновъздушни сили на Съединени американски щати Къртис Лемей. Резултатът бе, че нито една суперсила не искаше да нападна първа, запазвайки студената война.
MAD може да наподобява стар след разпадането на Съветския съюз през 1991 година, само че последните нуклеарни закани на Путин повдигнаха тревожни въпроси, на които доктрината дава отговор. Например, би ли отвърнал Западът, в случай че Русия употребява нуклеарно оръжие против Украйна и радиоактивен облак покрие Европа? Ами в случай че съветската войска взриви атомна електроцентрала в Украйна? Къде се тегли чертата?
Общата тематика на Запада в сходни сюжети би трябвало да бъде да увери Русия за неизбежните последствия. Това значи да се ангажираме да нанесем ответен удар и да съобщим на Русия, че даже " дребна " нуклеарна офанзива или повреда биха провокирали унищожителен отговор. Потенциално замъглените граници на това, което съставлява офанзива (руска ракета може да удари база или ескорт на НАТО, например) уголемява обсега на задействането. През 50-те години на предишния век държавният секретар на Съединени американски щати Джон Фостър Дълес уточни, че всяка офанзива - с стандартни или нуклеарни сили - би довела до заличаване на агресора.
Освен това, логиката на MAD диктува, че човек може да реализира деескалация посредством ескалация. Ако Русия заеме нападателна позиция и сложи своите междуконтинентални балистични ракети с нуклеарно оръжие във висока степен на подготвеност, НАТО би трябвало да отговори, с цел да даде сигнал, че е подготвен да реагира. Неуспехът да се направи това може да се пояснява като липса на ангажираност и по този метод да докара до по-агресивно съветско държание.
Кубинската ракетна рецесия от 1962 година включва използване в действителния живот на тактиката MAD. Чрез слагането на нуклеарни ракети в Куба руският водач Никита Хрушчов възнамеряваше да изплаши Съединени американски щати и по този метод да извлече отстъпки от президента Джон Кенеди, който Хрушчов смяташе за " мек ". Ако администрацията на Кенеди бе отстъпила, нуклеарният шантаж на Хрушчов щеше да тероризира Съединени американски щати в продължение на години.
Разбирайки логиката на MAD, Кенеди отговори, като сложи американски стратегически сили в DEFCON 2 (готови за разрастване и дейности за по-малко от шест часа). Изправен пред вероятността да провокира нуклеарна война (DEFCON 1) и да обезпечи взаимно заличаване, Хрушчов отстъпи, рецесията бе разредена и Съветският съюз в никакъв случай повече не рискува нуклеарна борба с НАТО. Американско-съветското опълчване през 1961 година на Чекпойнт Чарли в Берлин бе сходен случай на ескалация, водеща до дълготрайна деескалация: руският блок в никакъв случай повече не сложи под въпрос статута на Западен Берлин.
За страдание наподобява светът е не запомнил какъв брой е значимо да се противопоставим на агресор с нуклеарни оръжия. Не забравяйте, че MAD бе за салдото на терора: губите салдото и всичко, което остава, е терорът. Днес НАТО би трябвало да балансира съветските закани за потребление на нуклеарни оръжия с уговорката действително да отмъсти и да посрещне ескалацията на Путин със лична ескалация. В един MAD свят отстъпването от нуклеарно заплашване е симптом на уязвимост, което прави войната по-вероятна.
Освен това, при положение на някаква експанзия, отговорът би трябвало да бъде тотална война. Парадоксът на Нарва оказва помощ за разбирането. Да предположим, че съветската войска е превзела Нарва, дребен естонски град, граничещ с Русия. Ако НАТО не отговори на тази офанзива против държава-членка, Алиансът ще бъде мъртъв и всички страни без нуклеарни оръжия, които нямат надеждно възпиращо средство против нуклеарен удар, биха били явни цели на бъдеща експанзия.
Ограниченият отговор на НАТО би означавал, че агресорът може да продължи да притиска и да покачва своите претенции, тъкмо както Хитлер желае от ден на ден в името на мира. Следователно би трябвало да се заключи, че отговорът е да влезем " с всичко налично ", без значение какъв брой дребна е експанзията на Русия. Това също значи, че НАТО би трябвало да заобикаля да изяснява какво няма да направи в отговор на експанзия. Вместо това Алиансът би трябвало да подсигурява и алармира, че всички варианти са на масата.
Перспективата за нуклеарна война е ужасяваща. Но също по този начин, в случай че не и по-ужасяващо, в случай че един вманиачен в Кремъл с нуклеарни оръжия може да победи и да подчини цели страни или континенти, като заплашва да пусне своя боеприпас против всеки, който се намесва в упоритостите му.
Днес, когато Украйна е цел на патологичните делюзии и упоритости на Путин, някои американски политици може да попитат за какво НАТО би трябвало да рискува нуклеарна борба поради страна, която не е член. Тогава Путин може да заплаши членове на Европейския съюз Финландия или Швеция. Но, още веднъж, аргументът е, че те не са в НАТО, тъй че за какво да рискувате Армагедон? Вдругиден задачата може да бъде Полша или Германия - само че най-малко не са Съединени американски щати.
Втората международна война е тъмно увещание, че " спор в далечна страна, сред хора, за които не знаем нищо ", както Невил Чембърлейн позорно разказа Судетската рецесия, може бързо да ескалира в световен пожар. Но такива рискови прогресии не са неизбежни.
Ако Украйна има смелостта да се бори с съветската експанзия при най-трудните условия, Западът би трябвало да откри храброст да се опълчи на нуклеарния шантаж на Путин, с цел да резервира мира в по-широк проект. Русия сподели, че е подготвена да убива почтени украинци, само че не е подготвена да се самоубие. И това е ключът към предотвратяването на още неописуеми нещастия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ