Изведнъж до мен се настани второ мое аз: алпинисти разказват мистични случки
Всеки катерач пази нещо мистично и необяснимо в своите мемоари. По време на изкачвания на огромна надморска височина алпинистите се доближават до онази тънка линия, която разделя нашия свят от другия. „ Снежните барсове “, гурута в алпинизма, описват пред „ Московский комсомолец “ за случаи, на които е невероятно да се откри рационално пояснение.
Две истории споделя майсторът на спорта на Съюз на съветските социалистически републики и на Русия от интернационална класа и вицепрезидент на Руската федерация по алпинизъм Иван Душарин.
- През 1997 година изкачихме Нанга Парбат в Пакистан, който е 8125 метра - споделя алпинистът. - Ние бяхме първите руснаци, които стигнаха до този най-западен 8000 метра на планетата.
Изкачихме се, всичко беше наред, към този момент слизахме. И двама души с нас - Виктор Колесниченко и Андрей Волков - дойдоха малко по-късно. Слязохме на 5100 метра и след адаптация те пристигнаха в щурмовия лагер за нощувка.
Времето беше извънредно топло за осемхилядник, снежната маса беше доста мокра. Момчетата опънаха палатка под прикритието на стената, тъй като отляво и отдясно падаха лавини.
Легнали да спят с крайници към стената и внезапно Виктор Колесниченко рекъл: „ Нещо не е комфортно да се лежи по този начин, дано се обърнем. “ Андрей Волков към този момент бил задрямал, само че не възразил, обърнали се, легнали с глави към стената. През нощта Андрей усетил, че е покрит от сняг, и изкрещял. Виктор лежал зад него. Палатката незабавно била унищожена. Ние постоянно връзваме палатката за стената. Там има въже.
Нанга Парбат. Снимка: AdamJacobMuller / CC BY-SA 3.0
За елементи от секундата Викор разпрал палатката с ръце, хванал въжето и се измъкнал. През образувалата се дупка извадил за ръцете задъхания Андрей, който бил съвсем изцяло покрит.
Иван Душарин споделя: в случай че около това място са падали елементарни лавини, значи тук е паднала мокра лавина. Тя се е свлякла по ската и снежният поток се е обърнал към палатката.
- В два часа през нощта алпинистите стояли на височина 5100 по едни бански. Снежната маса спряла, те застанали притиснати до скалата. Палатката била затрупана и те почнали да ринат снега с ръце. Виктор си спомнил, че поставил ботушите под главата си. Извадил ги, след което постепенно откривали мокрите си неща. Облекли се. Шлемът, който лежал в краката им, бил сплескан. Такова е било натоварването. Ако нещо не подсказало на Виктор, че лежат погрешно и би трябвало да се извърнат, главите им са щели да бъдат смачкани. Сякаш някой го бутнал онази нощ...
Настъпила зората. Алпинистите седели и си мислели, че би трябвало да слязат, не могат да намерят светлозащитните очила, а по какъв начин биха могли да стигнат на височина 8125 без тях?
- Обикновено закачваме очилата си под върха на палатката, с цел да не ги счупим инцидентно. Момчетата безусловно отъпкали мястото, извадили всички неща и останките от палатката. Минали по него стотици пъти, сортирали, пресявали снега през просото. И внезапно, хвърляйки един взор, тъкмо в средата на площадката, видели очилата цели и невредими. Все едно някой ги бил взел и ги сложил прилежно на видно място. Те към момента не могат да схванат по какъв начин се е случило. Но тогава разбрали, че това е знак свише, трябвало да вървят нагоре. Продължили изкачването и след няколко дни Виктор и Андрей застанали на връх Нанга Парбат.
Снимка: David Mark / Pixabay
Иван Душарин е изкачвал Еверест три пъти (8848 метра), стоял е на върха на К2 (8611), Нанга Парбат (8125 м), Чо Ою (8201 м). Общо има над 300 сложни изкачвания. Случвало се е ситуацията да е безнадеждно, само че внезапно нещо невидимо започвало да оказва помощ. Изведнъж се появявал излаз, какъвто случай алпинистът си спомня при изявление на връх Клара Цеткин (6641) в Памир.
Но той си спомня в елементи събитията от 1996 година, когато тяхната група изкачила хималайския осемхилядник К2 (Чогори) по северния било от Китай. Ръководител на експедицията бил Иван Душарин. Спортният тим бил разграничен на четворки.
- Изкачването беше без О2. И по този начин се случи, че Игор Бенкин изчезна. Загина при спускането. Времето минаваше, прибрахме се у дома. Изведнъж ме откри една от моите ученички, която стартира да се занимава с духовни практики, езотерика. И сподели, че при нея пристигнал нравствен Учител. И тя го помолила от позиция на висшите сили да проучва обстановката, случила се на К2.
Всички ни болеше душата, никой не можеше да разбере къде изчезна Игор Бенкин и по какъв начин е умрял.
- Пристигнах, въпросният Анатолий ме заведе в обособена стая, сподели, че се е обърнал към двама свои другари, които владеят тези техники, също така имат висше здравно обучение. Те проучиха обстановката без значение един от различен и заключенията им съответстваха в 90%.
Анатолий почнал да споделя до най-малките детайлности по какъв начин напредва групата, кой с какво е облечен. Двамата му духовни учители не са били в планината, нямали нищо общо с алпинизма, не познавали спецификата на изкачванията и планинските термини. Но те съумели да възпроизведат тъкмо събитията от тези дни, в които Иван Душарин бил очевидец и участник.
К2 (Чогори). Снимка: Svy123 / CC BY 3.0
- Аз самият тогава следих цялото нанагорнище от началото до края през телескоп. Видях по какъв начин настъпи нощта, прекосиха коридора, стигнаха до въжетата. Вече се успокоявах, мислейки, че ще стигнат до палатката по въжетата. И внезапно се оказа, че Игор Бенкин не е там.
Анатолий обясняваше, или по-скоро те съумели да " видят ", че мозъкът на Игор е почнал да работи зле заради липса на О2. Мнозина, които са изкачвали осемхилядници, знаят по какъв начин кръвта отнася кислорода от мозъка към мускулите и е допустимо да „ отплува “.
Когато към този момент били на въжето, Игор почнал да приказва, че са създали неточност, че са подминали лагера, трябвало да се върнат. И тръгнал нагоре. Американецът Карлос Бюлер, който самият бил на лимита на физическите си сили, се опитал да го спре, само че Игор го отблъснал и се заизкачвал.
Както обяснили езотериците, на някакъв стадий Игор, прехвърляйки карабината от едно въже на друго, е паднал. Той е паднал от 400 метра височина върху канара, имал фрактура в основата на черепа и гибелта му е настъпила мигновено. Падайки, той провокирал лавина, която изхвърлила Игор още по-ниско. Затрупала го снежна маса. Анатолий споделил, че Игор лежи по-долу, на 600 метра от мястото, от което е паднал.
Иван Душарин споделя, че е наредил там, на осем хиляди, да оставят палатка с медицински кислороден цилиндър, газ, маска, с вярата, че Игор внезапно ще се появи.
- Бащата на Игор, Владимир Самуилович Бенкин, прочут хирург, непрестанно ме разпитваше какви експедиции до К2 са планувани и по какъв маршрут ще минат алпинистите. Той сподели, че когато синът му липсващ, почнал да сънува непрекъснато еднакъв, че Игор идва в палатката, ляга в нея, а краката му остават на открито. Всички следващи експедиции за жалост не можаха да стигнат до това място.
„ Вътрешен глас ми сподели: Ставай и си тръгвай! “
Друг „ снежен барс “ и занаятчия на спорта по алпинизъм на Съюз на съветските социалистически републики - Владимир Шатаев - също се е сблъсквал нееднократно с неща, които не могат да се обяснят от позиция на здравия разсъдък.
Алпинистът си спомня по какъв начин напролет на 1995 година, като част от експедицията на Северна Осетия, той се изкачил на връх Еверест като треньор. Вървели от север, от страната на Тибет.
- След като съвсем завършихме адаптацията, с Федя Шулев и Юра Прояев се изкачихме на 8300 метра през нощта. Кислород на практика нямаше. Беше доста мъчно да се получи. Един от шерпите трябваше да ни опъне палатка. Увери, че всичко е наред. Но когато се изкачихме на 8300, не видяхме палатката.
Тя беше открита инцидентно в девет вечерта от Федя Шулиев. Сгъната и сложена под камък. В цялостен мрак, със мощен вятър, момчетата започнаха да приготвят площадката, а по-късно да разпъват палатката. Не им помогнах, просто не бях в положение. Запалихме газта чак към среднощ. И най-после успяхме някак да се стоплим.
Владимир Шатаев споделя, че не е имало опция да се стигне до върха.
- Имахме единствено една кислородна бутилка, която използвахме през нощта за тримата. А във „ висшите кръгове “ чакаха резултат. На сутринта на 11 май се почувствах по-добре. И тогава стартира нещо - или мистицизъм, или Господ Бог се намеси. Сякаш някой ме бутна. Един интуиция ми сподели: „ Ставай и тръгвай! “
Снимка: Simon / Pixabay
Облякох се, излязох от палатката, помня възприятието, че знаех къде тъкмо да отида. Вървях по ската към 30 метра и открих... 24 кислородни цилиндъра. Беше необикновено. Слязох при момчетата, споделих им за цилиндрите. По-късно се оказа, че са оставени от членове на Иркутската експедиция от 1994 година С О2 имахме късмет да се изкачим. След като проверихме цилиндрите за налягане, взехме със себе си 12 броя – по 4 за всеки - и тръгнахме. И го направихме. Изкачихме се на върха.
Спускането, както раказва Владимир Шатаев, също било рисково.
- На височина 8700 разбрах, че ми е приключил кислородът в цилиндъра, момчетата също нямаха към този момент аварийни бутилки. Казвам им да слязат долу, а аз ще се опитам безшумно да мина без О2. Едва се движех. И внезапно виждам - цилиндри.
Когато групите се изкачвали, правели на това място бивак. През нощта нормално един балон се поставял в палатката, където спели. Кислородът се доставял през разпределителя. И защото цилиндрите към този момент били малко изразходвани след нощувката, било безсмислено да се носят нагоре. Следователно просто ги оставят на място, никой не ги смъква – това е тежко и мъчно.
В този миг, когато ги видях, вътрешният ми глас сподели: " Виж какво има в цилиндрите “. Започнах да ревизирам налягането, в първия - 30 атмосфери, във втория - 30, в третия - 50. Като цяло по това време цилиндрите се зареждаха на 220 атмосфери. Цилиндър с 50 ми стигаше, с цел да стигна 8200 метра на лунна светлина, където имахме бивак и палатка. Съветите, които ми даде вътрешният глас, на процедура избавиха живота ми. Тогава бях на 58 години.
" Второ аз се настани до мен "
Алпинистите споделят, че там, високо, под самия Бог, има напълно други, неземни измерения.
В една от телевизионните стратегии видният планинар Ринат Хайбулин припомнил, че на връх Победа, на най-северните 7000 метра на Земята, той по знамение съумял да оцелее при ледена нощувка през 1994 година След като изкопал заслон в снега на ската с ледокоп, той се пъхнал в спален чувал. И внезапно до него приседнал... втори Ринат.
Алпинистът, с цел да тества тялото и мозъка си, почнал да повтаря на глас таблицата за умножение, да мърда пръстите на ръцете и краката си. А двойникът му изискал от него да не лежи на една страна, а да се облегне на лакът, с цел да избегне пневмония. Да развърже ботушите си, с цел да не измръзнат краката му, по-късно за разтопи сняг на газова горелка, да хапне шоколад...
Ринат Хайбулин оживял. В езотерична книга той прочел, че срещата с астрален двойник дава обещание гибел на индивида. Същата година той паднал върху мразовит скат, щръкнал над стената и под него имало 400 метра бездна. След това паднал в цепнатина с мразовит купол. Тогава Ринат, макар отличната си форма, решил да спре изкачванията на огромна надморска височина.
- Планинските върхове са най-високата част от материалния свят, която се опира в самото небе - споделя алпинистът и хирург Игор Похвалин, покорил седемте най-високи върха на света. - Появява се нещо, което не е от елементарния живот. Там се случват чудеса, хората получават Скрижалите на Завета, слушат проповедите на планината. Там се води вътрешен разговор. Там се трансформират фантазиите. Там въобще има друго разбиране на света.
Рационално това може да се изясни с хипоксия, липса на О2. Някои имат халюцинации, в това число вербални. Алпинистите чуват думи, които никой не е споделил. Усещат нечие невидимо наличие. Или им се коства, че мирише на френско шампанско, въпреки че при минус 40 градуса и мразовит вятър въобще няма миризми.
Игор Похвалин си спомня по какъв начин през 1989 година едвам не умрял под връх Ленин.
- Минахме през скалите на Липкин, беше относително топло, оставих дебелото яке, мислех си, че бързо ще се кача до върха. Когато стигнах до билото, там духаше мразовит вятър и на един от завоите, на 6900 метра надморска височина, паднах в цепнатина. Започнах да измръзвам, в един миг се видях в профил... Какво неуместно изражение имаше лицето ми!
Снимка: Simon / Pixabay
Когато преминеш от другата страна, става извънредно топло и ярко. Видях езерото Искандеркул, което се намира от другата страна на Алайския било. Но съзнанието ми към момента се придържаше към земното. Търсих причини, заради какво би трябвало да се измъкна от тази цепнатина. И по някаква причина ми хрумна, че преди да отпътува за Памир, у дома бях заковал дъска за стената. Пирончето беше фино, бързах и смачках главата му. И там, в Памир, в ледения капан, внезапно си спомних за това пиронче. Разбрах, че би трябвало да го извадя и да го забия вярно. Това се трансформира в мотив. Всичко друго просто не работеше. Започнах да се катеря по ледените стени, падах и се катерех още веднъж. И се измъкнах от тази цепнатина.
Игор Похвалин споделя, че това е било хубаво прекарване. Имал чувството, че не съществува гибел.
- Чувствах се толкоз добре там, че първоначално просто не виждах смисъл да се върна. Но в случай че към момента не ви е пристигнало времето да си тръгнете, постоянно ще се откри някакъв гвоздей.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Рейтинг: от. Гласували общо: консуматори
Две истории споделя майсторът на спорта на Съюз на съветските социалистически републики и на Русия от интернационална класа и вицепрезидент на Руската федерация по алпинизъм Иван Душарин.
- През 1997 година изкачихме Нанга Парбат в Пакистан, който е 8125 метра - споделя алпинистът. - Ние бяхме първите руснаци, които стигнаха до този най-западен 8000 метра на планетата.
Изкачихме се, всичко беше наред, към този момент слизахме. И двама души с нас - Виктор Колесниченко и Андрей Волков - дойдоха малко по-късно. Слязохме на 5100 метра и след адаптация те пристигнаха в щурмовия лагер за нощувка.
Времето беше извънредно топло за осемхилядник, снежната маса беше доста мокра. Момчетата опънаха палатка под прикритието на стената, тъй като отляво и отдясно падаха лавини.
Легнали да спят с крайници към стената и внезапно Виктор Колесниченко рекъл: „ Нещо не е комфортно да се лежи по този начин, дано се обърнем. “ Андрей Волков към този момент бил задрямал, само че не възразил, обърнали се, легнали с глави към стената. През нощта Андрей усетил, че е покрит от сняг, и изкрещял. Виктор лежал зад него. Палатката незабавно била унищожена. Ние постоянно връзваме палатката за стената. Там има въже.
Нанга Парбат. Снимка: AdamJacobMuller / CC BY-SA 3.0
За елементи от секундата Викор разпрал палатката с ръце, хванал въжето и се измъкнал. През образувалата се дупка извадил за ръцете задъхания Андрей, който бил съвсем изцяло покрит.
Иван Душарин споделя: в случай че около това място са падали елементарни лавини, значи тук е паднала мокра лавина. Тя се е свлякла по ската и снежният поток се е обърнал към палатката.
- В два часа през нощта алпинистите стояли на височина 5100 по едни бански. Снежната маса спряла, те застанали притиснати до скалата. Палатката била затрупана и те почнали да ринат снега с ръце. Виктор си спомнил, че поставил ботушите под главата си. Извадил ги, след което постепенно откривали мокрите си неща. Облекли се. Шлемът, който лежал в краката им, бил сплескан. Такова е било натоварването. Ако нещо не подсказало на Виктор, че лежат погрешно и би трябвало да се извърнат, главите им са щели да бъдат смачкани. Сякаш някой го бутнал онази нощ...
Настъпила зората. Алпинистите седели и си мислели, че би трябвало да слязат, не могат да намерят светлозащитните очила, а по какъв начин биха могли да стигнат на височина 8125 без тях?
- Обикновено закачваме очилата си под върха на палатката, с цел да не ги счупим инцидентно. Момчетата безусловно отъпкали мястото, извадили всички неща и останките от палатката. Минали по него стотици пъти, сортирали, пресявали снега през просото. И внезапно, хвърляйки един взор, тъкмо в средата на площадката, видели очилата цели и невредими. Все едно някой ги бил взел и ги сложил прилежно на видно място. Те към момента не могат да схванат по какъв начин се е случило. Но тогава разбрали, че това е знак свише, трябвало да вървят нагоре. Продължили изкачването и след няколко дни Виктор и Андрей застанали на връх Нанга Парбат.
Снимка: David Mark / Pixabay
Иван Душарин е изкачвал Еверест три пъти (8848 метра), стоял е на върха на К2 (8611), Нанга Парбат (8125 м), Чо Ою (8201 м). Общо има над 300 сложни изкачвания. Случвало се е ситуацията да е безнадеждно, само че внезапно нещо невидимо започвало да оказва помощ. Изведнъж се появявал излаз, какъвто случай алпинистът си спомня при изявление на връх Клара Цеткин (6641) в Памир.
Но той си спомня в елементи събитията от 1996 година, когато тяхната група изкачила хималайския осемхилядник К2 (Чогори) по северния било от Китай. Ръководител на експедицията бил Иван Душарин. Спортният тим бил разграничен на четворки.
- Изкачването беше без О2. И по този начин се случи, че Игор Бенкин изчезна. Загина при спускането. Времето минаваше, прибрахме се у дома. Изведнъж ме откри една от моите ученички, която стартира да се занимава с духовни практики, езотерика. И сподели, че при нея пристигнал нравствен Учител. И тя го помолила от позиция на висшите сили да проучва обстановката, случила се на К2.
Всички ни болеше душата, никой не можеше да разбере къде изчезна Игор Бенкин и по какъв начин е умрял.
- Пристигнах, въпросният Анатолий ме заведе в обособена стая, сподели, че се е обърнал към двама свои другари, които владеят тези техники, също така имат висше здравно обучение. Те проучиха обстановката без значение един от различен и заключенията им съответстваха в 90%.
Анатолий почнал да споделя до най-малките детайлности по какъв начин напредва групата, кой с какво е облечен. Двамата му духовни учители не са били в планината, нямали нищо общо с алпинизма, не познавали спецификата на изкачванията и планинските термини. Но те съумели да възпроизведат тъкмо събитията от тези дни, в които Иван Душарин бил очевидец и участник.
К2 (Чогори). Снимка: Svy123 / CC BY 3.0
- Аз самият тогава следих цялото нанагорнище от началото до края през телескоп. Видях по какъв начин настъпи нощта, прекосиха коридора, стигнаха до въжетата. Вече се успокоявах, мислейки, че ще стигнат до палатката по въжетата. И внезапно се оказа, че Игор Бенкин не е там.
Анатолий обясняваше, или по-скоро те съумели да " видят ", че мозъкът на Игор е почнал да работи зле заради липса на О2. Мнозина, които са изкачвали осемхилядници, знаят по какъв начин кръвта отнася кислорода от мозъка към мускулите и е допустимо да „ отплува “.
Когато към този момент били на въжето, Игор почнал да приказва, че са създали неточност, че са подминали лагера, трябвало да се върнат. И тръгнал нагоре. Американецът Карлос Бюлер, който самият бил на лимита на физическите си сили, се опитал да го спре, само че Игор го отблъснал и се заизкачвал.
Както обяснили езотериците, на някакъв стадий Игор, прехвърляйки карабината от едно въже на друго, е паднал. Той е паднал от 400 метра височина върху канара, имал фрактура в основата на черепа и гибелта му е настъпила мигновено. Падайки, той провокирал лавина, която изхвърлила Игор още по-ниско. Затрупала го снежна маса. Анатолий споделил, че Игор лежи по-долу, на 600 метра от мястото, от което е паднал.
Иван Душарин споделя, че е наредил там, на осем хиляди, да оставят палатка с медицински кислороден цилиндър, газ, маска, с вярата, че Игор внезапно ще се появи.
- Бащата на Игор, Владимир Самуилович Бенкин, прочут хирург, непрестанно ме разпитваше какви експедиции до К2 са планувани и по какъв маршрут ще минат алпинистите. Той сподели, че когато синът му липсващ, почнал да сънува непрекъснато еднакъв, че Игор идва в палатката, ляга в нея, а краката му остават на открито. Всички следващи експедиции за жалост не можаха да стигнат до това място.
„ Вътрешен глас ми сподели: Ставай и си тръгвай! “
Друг „ снежен барс “ и занаятчия на спорта по алпинизъм на Съюз на съветските социалистически републики - Владимир Шатаев - също се е сблъсквал нееднократно с неща, които не могат да се обяснят от позиция на здравия разсъдък.
Алпинистът си спомня по какъв начин напролет на 1995 година, като част от експедицията на Северна Осетия, той се изкачил на връх Еверест като треньор. Вървели от север, от страната на Тибет.
- След като съвсем завършихме адаптацията, с Федя Шулев и Юра Прояев се изкачихме на 8300 метра през нощта. Кислород на практика нямаше. Беше доста мъчно да се получи. Един от шерпите трябваше да ни опъне палатка. Увери, че всичко е наред. Но когато се изкачихме на 8300, не видяхме палатката.
Тя беше открита инцидентно в девет вечерта от Федя Шулиев. Сгъната и сложена под камък. В цялостен мрак, със мощен вятър, момчетата започнаха да приготвят площадката, а по-късно да разпъват палатката. Не им помогнах, просто не бях в положение. Запалихме газта чак към среднощ. И най-после успяхме някак да се стоплим.
Владимир Шатаев споделя, че не е имало опция да се стигне до върха.
- Имахме единствено една кислородна бутилка, която използвахме през нощта за тримата. А във „ висшите кръгове “ чакаха резултат. На сутринта на 11 май се почувствах по-добре. И тогава стартира нещо - или мистицизъм, или Господ Бог се намеси. Сякаш някой ме бутна. Един интуиция ми сподели: „ Ставай и тръгвай! “
Снимка: Simon / Pixabay
Облякох се, излязох от палатката, помня възприятието, че знаех къде тъкмо да отида. Вървях по ската към 30 метра и открих... 24 кислородни цилиндъра. Беше необикновено. Слязох при момчетата, споделих им за цилиндрите. По-късно се оказа, че са оставени от членове на Иркутската експедиция от 1994 година С О2 имахме късмет да се изкачим. След като проверихме цилиндрите за налягане, взехме със себе си 12 броя – по 4 за всеки - и тръгнахме. И го направихме. Изкачихме се на върха.
Спускането, както раказва Владимир Шатаев, също било рисково.
- На височина 8700 разбрах, че ми е приключил кислородът в цилиндъра, момчетата също нямаха към този момент аварийни бутилки. Казвам им да слязат долу, а аз ще се опитам безшумно да мина без О2. Едва се движех. И внезапно виждам - цилиндри.
Когато групите се изкачвали, правели на това място бивак. През нощта нормално един балон се поставял в палатката, където спели. Кислородът се доставял през разпределителя. И защото цилиндрите към този момент били малко изразходвани след нощувката, било безсмислено да се носят нагоре. Следователно просто ги оставят на място, никой не ги смъква – това е тежко и мъчно.
В този миг, когато ги видях, вътрешният ми глас сподели: " Виж какво има в цилиндрите “. Започнах да ревизирам налягането, в първия - 30 атмосфери, във втория - 30, в третия - 50. Като цяло по това време цилиндрите се зареждаха на 220 атмосфери. Цилиндър с 50 ми стигаше, с цел да стигна 8200 метра на лунна светлина, където имахме бивак и палатка. Съветите, които ми даде вътрешният глас, на процедура избавиха живота ми. Тогава бях на 58 години.
" Второ аз се настани до мен "
Алпинистите споделят, че там, високо, под самия Бог, има напълно други, неземни измерения.
В една от телевизионните стратегии видният планинар Ринат Хайбулин припомнил, че на връх Победа, на най-северните 7000 метра на Земята, той по знамение съумял да оцелее при ледена нощувка през 1994 година След като изкопал заслон в снега на ската с ледокоп, той се пъхнал в спален чувал. И внезапно до него приседнал... втори Ринат.
Алпинистът, с цел да тества тялото и мозъка си, почнал да повтаря на глас таблицата за умножение, да мърда пръстите на ръцете и краката си. А двойникът му изискал от него да не лежи на една страна, а да се облегне на лакът, с цел да избегне пневмония. Да развърже ботушите си, с цел да не измръзнат краката му, по-късно за разтопи сняг на газова горелка, да хапне шоколад...
Ринат Хайбулин оживял. В езотерична книга той прочел, че срещата с астрален двойник дава обещание гибел на индивида. Същата година той паднал върху мразовит скат, щръкнал над стената и под него имало 400 метра бездна. След това паднал в цепнатина с мразовит купол. Тогава Ринат, макар отличната си форма, решил да спре изкачванията на огромна надморска височина.
- Планинските върхове са най-високата част от материалния свят, която се опира в самото небе - споделя алпинистът и хирург Игор Похвалин, покорил седемте най-високи върха на света. - Появява се нещо, което не е от елементарния живот. Там се случват чудеса, хората получават Скрижалите на Завета, слушат проповедите на планината. Там се води вътрешен разговор. Там се трансформират фантазиите. Там въобще има друго разбиране на света.
Рационално това може да се изясни с хипоксия, липса на О2. Някои имат халюцинации, в това число вербални. Алпинистите чуват думи, които никой не е споделил. Усещат нечие невидимо наличие. Или им се коства, че мирише на френско шампанско, въпреки че при минус 40 градуса и мразовит вятър въобще няма миризми.
Игор Похвалин си спомня по какъв начин през 1989 година едвам не умрял под връх Ленин.
- Минахме през скалите на Липкин, беше относително топло, оставих дебелото яке, мислех си, че бързо ще се кача до върха. Когато стигнах до билото, там духаше мразовит вятър и на един от завоите, на 6900 метра надморска височина, паднах в цепнатина. Започнах да измръзвам, в един миг се видях в профил... Какво неуместно изражение имаше лицето ми!
Снимка: Simon / Pixabay
Когато преминеш от другата страна, става извънредно топло и ярко. Видях езерото Искандеркул, което се намира от другата страна на Алайския било. Но съзнанието ми към момента се придържаше към земното. Търсих причини, заради какво би трябвало да се измъкна от тази цепнатина. И по някаква причина ми хрумна, че преди да отпътува за Памир, у дома бях заковал дъска за стената. Пирончето беше фино, бързах и смачках главата му. И там, в Памир, в ледения капан, внезапно си спомних за това пиронче. Разбрах, че би трябвало да го извадя и да го забия вярно. Това се трансформира в мотив. Всичко друго просто не работеше. Започнах да се катеря по ледените стени, падах и се катерех още веднъж. И се измъкнах от тази цепнатина.
Игор Похвалин споделя, че това е било хубаво прекарване. Имал чувството, че не съществува гибел.
- Чувствах се толкоз добре там, че първоначално просто не виждах смисъл да се върна. Но в случай че към момента не ви е пристигнало времето да си тръгнете, постоянно ще се откри някакъв гвоздей.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Рейтинг: от. Гласували общо: консуматори
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ