Всеки жител на Нотингам, прехвърлил 40-те и проявявал какъвто и

Всеки гражданин на Нотингам, трансферирал 40-те и проявявал какъвто и да е интерес към футбола, има своя история с Брайън Клъф.

И всяка от историите съдържа някакви изключително мъдри думи от Клъф, които разказващият цени и помни. „ Никога няма да не помни какво ми сподели “ е постоянно срещана фраза, когато някой ви споделя за огромния треньор.

Изминаха 17 години от гибелта на наставника, който реализира невероятни неща с Дарби Каунти и Нотингам Форест и имаше умеенето да изрича нещо надълбоко даже в най-непринудения диалог.

Затова и спомените с него постоянно дори не се свързват тъкмо с футбола. Мениджърът направи чудеса с един непретенциозен клуб, само че в Нотингам помнят и инцидентните срещи с него и дребното разменени приказки. Такава беше силата на неговата персона.

Освен, че беше треньор, за цялостен един град той беше и нравствен водач.

Постиженията на Брайън Клъф с Нотингам Форест и Дарби Каунти са невъзможни за съпоставяне с тези на останалите огромни имена в британския футбол – просто тъй като са неповторими.

Да вземеш един втородивизионен недодялан клуб и да го направиш първенец на Англия би било впечатляващо. Да направиш същото с втори друг тим би било извънредно. Но да изведеш по-късно втория от тези отбори до два следващи триумфа за Купата на европейските първенци към този момент е може би най-великото достижение в историята на треньорството.

Сигурното е, че никой различен управител не е взимал тим от толкоз ниско ходило, с цел да го качи толкоз високо.

Статуя на Брайън Клъф в Нотингам

Вижте единствено листата с тимовете, печелили КЕШ в следващи години: Реал Мадрид, Милан, Байерн Мюнхен, Ливърпул, Аякс, Интер, Бенфика и… Нотингам Форест. Последното име в листата не просто се отличава от другите, а напряко стърчи измежду тях като някаква необяснима особеност.

Както Жозе Моуриньо беше споделил пред Sky Sports, откакто посети Нотингам за пръв път: „ Ходих през целия град и когато видях стадиона си споделих ‘Шегувате ли се – този клуб е печелил КЕШ? Два пъти?’ Беше прекрасен стадион и прекрасен град, само че доста малко място. Размерът на стадиона в действителност ме изненада “.

Великите треньори не просто носят някой огромен триумф, те трансформират триумфа в норма. 11 от огромните титли на Нотингам Форест бяха извоювани по време на 18-те години на Брайън Клъф в клуба сред 1975 и 1993 година Отделно от трите години на локална и европейска доминация сред 1978 и 1980-а, Форест игра на общо шест финала на „ Уембли “ сред 1989 и 1992.

Клъф безспорно е великолепие поради достиженията си като треньор (а и като футболист, с неговата къса, само че извънредно резултатна кариера с 251 турнирни гола в 274 мача за Мидълзбро и Съндърланд. За страдание се отхвърля единствено на 29 година поради тежка контузия).

Но не достиженията, а личността му е нещото, което го трансформира в същинска икона.

Той нямаше потребност да бъде непретенциозен и преклонен, с цел да е известен, в действителност използваше убеденост, граничеща с надменност, с цел да завоюва благоразположението на масите.

„ Не бих споделил, че бях най-хубавият управител в историята, само че сигурно бях в топ едно “ е една от най-често цитираните негови изречения. Самохвалството и самоувереността си той поднасяше с някакво мигане, с доза самоирония.

„ Как се справях с играчи, които спореха с мен? Дискутирахме двайсетина минути и решавахме, че съм прав “, разказваше също той. А дни преди гибелта си през 2004 година разказа Жозе Моуриньо по този начин: „ Този португалец в Челси ми припомня за мен… Само че аз бях по-красив “.

По-важното е по какъв начин Брайън Клъф общуваше с играчите си, тъй като там е доказателството, че самонадеяните му обществени изявления разкриваха единствено дребна част от способността му да въодушевява.

Почти всеки негов футболист e разказвал по какъв начин Клъф е убеждавал тимовете си, че са непобедими.

Силните му и сбити речи преди мачове постоянно са продължавали под минута, само че несъмнено, те нямаше да имат резултат, в случай че играчите не са били подготвяни чисто физически през цялата седмица, за което основна роля имаше неговият помощник, съидейник и другар Питър Тейлър.

Клъф и Тейлър остават в историята като неповторимо дуо за британския футбол. Играеха функциите на положителното и неприятното ченге, когато старши треньорът насмиташе футболистите, а след това асистентът им оказваше поддръжка. Тейлър обаче умееше и да преценя капацитета на играчите, с което толкоз помагаше на Клъф да построи своите сформира.

„ Не съм кадърен да бъда сполучлив треньор без Питър Тейлър “, сподели един път Клъф. „ Аз съм витрината начело, той е стоката откъм гърба “.

Взаимоотношенията им бяха проблематични поради интензивността на характера на Клъф и през 1983-а двамата тотално се изпокараха до степен в никакъв случай повече да не си проговорят. Тейлър обаче умря ненадейно през 1990-а и Клъф беше разтресен от новината.

От своите играчи Брайън Клъф не очакваше чудеса, само че очакваше цялостна отдаденост.

Ако не към него самия, то най-малко към клуба и последователите. „ Бяхме напрегнат да вършим единствено едно нещо – да даваме най-хубавото, което можем, нищо друго “, изяснява един от футболистите Иън Бойър. „ Той приемаше играчите да не могат да управляват топката, да не уцелват вратата, само че не приемаше да не дадеш максимума си “.

Най-големият мит е, че Клъф е бил просто клоун и шоумен в съблекалнята и при обществените си изяви. Помпозните му изявления сваляха напрежението от футболистите, а пред самите тях той приемаше властнически метод, само че съвсем постоянно те разбираха и се съгласяваха с причините му.

Просто когато Клъфи кажеше нещо хубаво за теб, ти се усещаше все едно можеш да спринтираш до Еверест. Когато те подлагаше на критика пред останалите, ти се искаше да спринтираш до Еверест два пъти по-бързо, единствено с цел да му покажеш, че бърка.

В последните години от живота си Брайън Клъф беше опустошен от своя алкохолизъм.

Винаги е бил пияч, само че във финалните си сезони във Форест той към този момент едвам функционираше като човешко създание. Сетивата му бяха притъпени, както и умеенето му да въодушевява, а най-славните му години отиваха все по-назад в предишното.

Имаше нещо прекомерно разумно във обстоятелството, че Форест изпадна назад във втора дивизия, когато Клъф помаха плачейки на тълпата в последния си мач през 1993 година Форест се върна назад там, откъдето стартира през 1975-а, преди идването на легендата.

Мениджърът беше човек, който позволяваше на спортния си дух да замъгли дори чувството му за благовъзпитание. Той третираше някои играчи извънредно, мнозина намираха метода му за блудкав и непочтителен.

Феновете на Лийдс може даже да не го смятат за огромен треньор, поради тези кошмарни 44 дни отпред на техния обичан тим. Клъф постоянно се оплакваше, че по този начин и не получи поста на народен селекционер на Англия, само че може би същата злополука щеше да го сполети и там. Просто в Дарби и Нотингам той откри съвършеното платно за своето неповторимо изкуство.

Сигурното е, че различен като него няма да забележим.

В модерния футбол той несъмнено би потопен, както стана в последните му дни във Форест, тъй като е подобаващ само за една отминала епоха, когато пристрастеността и душата на мениджъра бяха задоволителни, с цел да се реализира непостижимото.

„ Надявам се да кажат, че съм съдействал и се надявам някой да ме е харесал “, по този начин беше дал отговор Брайън Клъф на въпроса по какъв начин би желал да го запомнят.

Но историите за него нямат край – а сушата в Нотингам Форест преди и след него единствено способства за именития му статут.