Всеки има с какво да се похвали на тия местни

Всеки има с какво да се похвали на тия локални избори. ГЕРБ остана първа мощ, ПП-ДБ взе основни градове, Движение за права и свободи – своето. Българска социалистическа партия усили кметовете в регионалните центрове, а даже Има Такъв Народ и „ Български напредък “ се снабдиха с един. Има обаче изключение  – „ Възраждане “. Вотът бе голям неуспех за третата парламентарна мощ. Може да се похвали само с Борован – където дами рисуват върху бюлетините, а и новият кмет от „ Възраждане “ е дълготраен ръководител на общинския съвет от ГЕРБ; отсечен от партията си, момент преди регистрацията припознава нова.

Формацията на Костадин Костадинов, несъмнено, е към момента нова. При едвам вторите си локални избори тя усили доста общинските съветници, има селски кметове – официално е триумф. Но много под марката „ трета мощ в страната “ и упоритостите. Костадин Костадинов не крие – желае да ръководи страната, написа в коментар в. „ Сега ”.

В партийната стратегия най-отпред постоянно са стояли неща, почтени за един предстоящ владетел на Балканите. Като да вземем за пример: „ Македония е втората българска страна на Балканския п-ов и „ Възраждане ” работи за обединяването на двете български държавни обединения в една обща страна “.

Кой ще ги сплоти – кметът на Борован ли?

На Костадинов му би трябвало вълна, един мощно припознаващ „ Възраждане “ български народ. Пък то…

В една-две обществени изяви след вота той поиздаде огорчението си – народът стене под теглила и страдания, само че не хуква след Костадин войводата. Шумите и буките шумят като в остарялата ария, но народът – задремал (кога най-сетне ще уври главата на тоя народ, че песента, дето Костадинов самичък я пее с Цончо Ганев от време на време, си е знак свише – текстът ясно показва кой ще избави България от мъките  –  и помайване не трябва да има! ). Но преди да се сбъдне това така ясно начертано бъдеще, дано въпреки всичко се поспрем на дребнотемията в днешния ден.

Две неща са значими. Първото е общоизвестно: до момента в който всичко в мирозданието съгласно полезностите на „ Възраждане “ почва и свършва и с водача, мъчно партията ще просперира. Вярно е, че край него може да се забележи само незначителност, само че хората

Костадинов самичък си ги е избирал, не различен – с цел да го боготворят

Второ, на тия локални избори „ Възраждане “ всеобщо не прояви словоохотливост към останалите обединения –  не търсеше другари, съюзи, общи кандидатури. Зае поза „ сама против всички “. Но самотният не е жертван само, в случай че хората го припознават, а стана дума сбъдна ли се припознаването. Впрочем, вижда се забавна трансформация в политическия път на водача.

Реклама

Докато бе само локален фактор, той сменяше другари, листи и обединения (Красен Кралев, НФСБ, „ Атака “, „ докторската “ група във варненския общински съвет…). Пък като стана народен фактор посредством партията-царство, заживя самодостатъчно. С такава тактичност Македония мъчно ще бъде приобщена, най-вече Криводол.

Интересни са и други една-две следизборни изяви на Костадинов. Те бяха рецензии към Ваня Григорова. И тук към този момент навлизаме в тематика, касаеща бъдещи процеси оттатък „ Възраждане “. Но преди да се спрем на взаимоотношенията му с Григорова, малко конкретизиране за нея: тя е огън човек с политически фантазии, а и сюблимни схващания за себе си – че си има задача – да избави от тъгите работническата класа.

Освен това има качества да се харесва на много хора – рядко умеене в нашата политика. Тоест сходна е на Костадинов, единствено дето вместо народ, при нея иде тирада за избавяне на класа. Но има и една разлика в пребогатата митология. Григорова е напълно откровен, съвсем маниакален русофил. А Костадинов, въпреки да оре две години в тая равнища, просто употребява русофилството като трамплин (заедно с антиваксърството по-рано). Григорова сполучливо прикри в акцията мислите и възприятията си към Русия (още повече към Украйна). Но Костадинов я познава доста преди кметската акция. Наясно е, че следва сблъсък  с нея за неговия досега електорат.

И какво направи той? Ами не я поддържа на балотажа, естествено. А след това, още по-естествено (стигаме до упоменатите следизборни изяви), я атакува с нe някакъв случаен, е тъкмо избран инструментариум – била план като Политическа партия, българските медии били американски, само че необятно дефилирала в тях, следователно… Григорова е американски план. Костадинов даже рече, че се появила преднамерено, с цел да провали „ Възраждане “.

Вече някогашната кандидат-кметица пък отвърна, че щом Костадинов не я подкрепил на втори тур, значи се колаборирал със сглобката. Пълни нелепости приказват и двамата. Просто в равнищата русофилството навлиза втори орач  – и летят първите буци пръст.

До всичко това нямаше да се стигне, в случай че столичните избори не се бяха трансформирали във футболна драма, при която Григорова губи с малко, показвайки качества за кариера. Бъдещите пристрастености щяха да бъдат по-малки, и, в случай че макар нейния триумф, „ Възраждане “ също бе постигнала положителни резултати.

Но откакто Борован се оказа перла в короната, Костадинов гладко почна да разнообразява спасението на България със избавяне на „ Възраждане “ от Григорова.

Впрочем, някогашната кандидат-кметица се прочу следизборно с нецензурни думи. Един път ги написа във фейсбук, повторно ги изговори по малкия екран, трети път ги написа. Така сама лимитира интелектуалното и общокултурно поле на възможната тръгнала по петите й работническа класа.

Най-вероятно звездомания е завъртяла главата й – и следва с няколко противоположни оборота да слезе отново на земята – в случай че желае да успее. Колкото до Костадинов, той ще би трябвало да мисли нова тема-трамплин – имунизациите не са проблем от дълго време, а Русия не печели в Украйна, че да въдвори нов международен ред, с него персонално в средата като цар на България.