Безусловният базов доход – утопия или резонна мярка за излизане от кризата?
Всеки жител да разполага с обезпечена сума пари на месец, без значение от своя веществен, работен или различен статус – това е главната концепция, стояща зад термините категоричен или повсеместен базов приход. През последните години тя още веднъж попадна под светлината на прожекторите, откакто в нейна поддръжка се изрекоха видни фигури от Силициевата котловина като създателите на „ Тесла “ Илон Мъск, на „ Facebook “ – Марк Зукърбърг и на „ Туитър “ – Джак Дорси. Още по-силен подтик на дебата даде международната рецесия, последвала пандемията от ковид, написа bTV.
В този миг европейска гражданска самодейност събира подписи с искане за въвеждането на категоричен базов приход в целия Европейски съюз. Срокът на петицията е март следващата година, а в случай че тя получи най-малко 1 милион подписа и броят на подкрепилите я в 7 или повече страни членки надвишава съответната национална квота, Европейската комисия ще е длъжна да се задейства по осъществяването ѝ. Според социологическо изследване на Еuopinions и Bertelsmann 71% от всички европейци поддържат концепцията за някакъв категоричен приход на равнище Европейски Съюз.
От доктрина към процедура
Първи концепцията за категоричен главен приход формулира през 1516 година британският мъдрец хуманист Томас Мор в книгата си „ Утопия “. Едва през 60-те и 70-те години на предишния век обаче икономистите стартират по-сериозни разсъждения по какъв начин тя би могла да бъде приложена на процедура. Следват опити в дребен мащаб в разнообразни страни по света. Единственият, който просъществува, е решението през 1982 година на щата Аляска да разпределя част от облагите от добива на нефт на всички свои поданици. Според опит в Намибия, при който на 1000 поданици на оскъдно село са раздавани по 7 $ месечно, вследствие посещаемостта на учебните заведения се е нараснала с 92%, а детското недохранване е спаднало от 42% на 10%. Резултатите от различен опит в Канада сочат, че с помощта на месечни чекове за бедните фамилии се е подобрило тяхното психологично здраве, а хоспитализациите са спаднали с 8,5%. Изводът от по-скорошна бразилска стратегия, предоставяла по 57 $ месечно на небогати фамилии: от 2007 до 2009 година тя е довела до спад на бедността с 59% и спад на крайната беднотия със 140%. С противоположен знак: съгласно тестов план във Финландия от 2017 и 2018 година, предоставящ по 560 евро месечно на 2000 безработни, това не ги е подтикнало да си търсят работа. Статистици обаче означават, че мащабът на опита е прекомерно дребен, с цел да се създадат безапелационни заключения.
Лек против последствията от пандемията?
В разгара на Коронавирус рецесията разнообразни страни по света, измежду които Англия и Канада, започнаха да разискват въвеждане на нещо като повсеместен приход. Испания към този момент задейства най-големия сходен план, определян и като най-мащабния стопански опит в света. Той визира 850 000 измежду най-бедните испански фамилии, които от предишното лято насам получават по сред 462 и 1015 евро на месец. Според предварителните сметки програмата ще коства на страната по 3 милиарда евро годишно. Изследователите я следят с нараснало внимание, защото чакат да създадат по-правдоподобни заключения за резултатите от такава мярка.
Широка база от поддръжници
Безусловният приход намира поддръжка от разнородни направления. Отляво го дефинират като антидот против бедността и неравенството. Отдясно в него виждат метод за усилване на ефикасността на обществената страна – посредством опростяване на комплицираните системи от държавни помощи и понижаване на бюрокрацията. Според доста експерти главните преимущества на базовия приход не са финансови, а обществени. Той не дискриминира по пол, възраст, етнос, фамилно състояние или доходи и отстранява обществената стигма, която ражда расова и различен тип ненавист (например, „ те харчат нашите налози “). Също по този начин дава доста повече сигурност на уязвими групи като деца в домове, жертви на домашно принуждение или на младежите, таман навлизащи на трудовия пазар. Футуристите виждат в безусловния приход решение на бъдещите проблеми, пораждани от автоматизацията и технологизацията на труда – или на срутва в търсенето на работна ръка. Според Марк Зукърбърг пък сходна финансова поддръжка би подтикнала нововъведенията и предприемачеството, давайки „ тил “ на хора, експериментиращи с нови рискови хрумвания.
Колко би коствало?
Ясно е, че даже да не обгръща цялото население на дадена страна, всяка сходна мярка би трябвало да се финансира отнякъде. Списание „ Икономист “ калкулира какъв брой биха могли да изплащат 34-те страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в случай че отстранен всички обществени помощи, несвързани със опазването на здравето. Най-висок приход биха могли да получават жителите на Люксембург: по 15 290 евро на човек годишно. На второ място биха били датчаните с по 9363 евро годишно. В собствен отчет от май 2017 година обаче от Организацията за икономическо сътрудничество и раз означават, че финансирането на някакъв категоричен приход би било допустимо единствено след ново повишение на налозите. Съединени американски щати биха могли да изплащат по 6300 $ (5412 евро) на човек годишно, което е по 525 $ месечно. Ако месечният базов приход би бил 1000 $, това би коствало на страната 2,8 трилиона $ на година, което е съвсем половината от препоръчаната разходна част на федералния бюджет за 2022 година
В този миг европейска гражданска самодейност събира подписи с искане за въвеждането на категоричен базов приход в целия Европейски съюз. Срокът на петицията е март следващата година, а в случай че тя получи най-малко 1 милион подписа и броят на подкрепилите я в 7 или повече страни членки надвишава съответната национална квота, Европейската комисия ще е длъжна да се задейства по осъществяването ѝ. Според социологическо изследване на Еuopinions и Bertelsmann 71% от всички европейци поддържат концепцията за някакъв категоричен приход на равнище Европейски Съюз.
От доктрина към процедура
Първи концепцията за категоричен главен приход формулира през 1516 година британският мъдрец хуманист Томас Мор в книгата си „ Утопия “. Едва през 60-те и 70-те години на предишния век обаче икономистите стартират по-сериозни разсъждения по какъв начин тя би могла да бъде приложена на процедура. Следват опити в дребен мащаб в разнообразни страни по света. Единственият, който просъществува, е решението през 1982 година на щата Аляска да разпределя част от облагите от добива на нефт на всички свои поданици. Според опит в Намибия, при който на 1000 поданици на оскъдно село са раздавани по 7 $ месечно, вследствие посещаемостта на учебните заведения се е нараснала с 92%, а детското недохранване е спаднало от 42% на 10%. Резултатите от различен опит в Канада сочат, че с помощта на месечни чекове за бедните фамилии се е подобрило тяхното психологично здраве, а хоспитализациите са спаднали с 8,5%. Изводът от по-скорошна бразилска стратегия, предоставяла по 57 $ месечно на небогати фамилии: от 2007 до 2009 година тя е довела до спад на бедността с 59% и спад на крайната беднотия със 140%. С противоположен знак: съгласно тестов план във Финландия от 2017 и 2018 година, предоставящ по 560 евро месечно на 2000 безработни, това не ги е подтикнало да си търсят работа. Статистици обаче означават, че мащабът на опита е прекомерно дребен, с цел да се създадат безапелационни заключения.
Лек против последствията от пандемията?
В разгара на Коронавирус рецесията разнообразни страни по света, измежду които Англия и Канада, започнаха да разискват въвеждане на нещо като повсеместен приход. Испания към този момент задейства най-големия сходен план, определян и като най-мащабния стопански опит в света. Той визира 850 000 измежду най-бедните испански фамилии, които от предишното лято насам получават по сред 462 и 1015 евро на месец. Според предварителните сметки програмата ще коства на страната по 3 милиарда евро годишно. Изследователите я следят с нараснало внимание, защото чакат да създадат по-правдоподобни заключения за резултатите от такава мярка.
Широка база от поддръжници
Безусловният приход намира поддръжка от разнородни направления. Отляво го дефинират като антидот против бедността и неравенството. Отдясно в него виждат метод за усилване на ефикасността на обществената страна – посредством опростяване на комплицираните системи от държавни помощи и понижаване на бюрокрацията. Според доста експерти главните преимущества на базовия приход не са финансови, а обществени. Той не дискриминира по пол, възраст, етнос, фамилно състояние или доходи и отстранява обществената стигма, която ражда расова и различен тип ненавист (например, „ те харчат нашите налози “). Също по този начин дава доста повече сигурност на уязвими групи като деца в домове, жертви на домашно принуждение или на младежите, таман навлизащи на трудовия пазар. Футуристите виждат в безусловния приход решение на бъдещите проблеми, пораждани от автоматизацията и технологизацията на труда – или на срутва в търсенето на работна ръка. Според Марк Зукърбърг пък сходна финансова поддръжка би подтикнала нововъведенията и предприемачеството, давайки „ тил “ на хора, експериментиращи с нови рискови хрумвания.
Колко би коствало?
Ясно е, че даже да не обгръща цялото население на дадена страна, всяка сходна мярка би трябвало да се финансира отнякъде. Списание „ Икономист “ калкулира какъв брой биха могли да изплащат 34-те страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в случай че отстранен всички обществени помощи, несвързани със опазването на здравето. Най-висок приход биха могли да получават жителите на Люксембург: по 15 290 евро на човек годишно. На второ място биха били датчаните с по 9363 евро годишно. В собствен отчет от май 2017 година обаче от Организацията за икономическо сътрудничество и раз означават, че финансирането на някакъв категоричен приход би било допустимо единствено след ново повишение на налозите. Съединени американски щати биха могли да изплащат по 6300 $ (5412 евро) на човек годишно, което е по 525 $ месечно. Ако месечният базов приход би бил 1000 $, това би коствало на страната 2,8 трилиона $ на година, което е съвсем половината от препоръчаната разходна част на федералния бюджет за 2022 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ