Представи си, мечтай, вярвай! Трите думи, които отекнаха най-силно по време на фестивала Златният делфин
Всеки фестивал е празник, наслада и усмивки за града, притежател на изключителна страст и излизане от сферата на ежедневното престояване. Потапяне в най-прекрасно място, където душата намира от дълго време позабравени думи и смисли, където човек си напомня оня скорошен момент, в който всяко знамение е било допустимо, всеки предмет е можел да оживее и да опише история… тъкмо това се случи по време на 18-тото издание на Международния куклен фестивал " Златният делфин “. След наложително закъснение, заради Ковид пандемията, фестивалът най-накрая се завърна, с цел да даде на своите фенове невероятни страсти и изключителни спектакли, които демонстрираха най-хубавото от страната и света. В рамките на фестивалната седмица 01-07.10., жителите на град Варна имаха опция да се насладят на изяществото на азиатския куклен спектакъл, да се удивят на майсторски раздвижени марионетки, да надникнат в Огледалния свят на Алиса и да си напомнят, че всичко счупено, даже и сърцето, може да бъде поправено стига да не забравяш за трите вълшебни думи – показа си, мечтай, вярвай…
За вярата в смисъла на изкуството, за преодолените компликации и за отговорността пред публиката с Вера Стойкова, шеф на Държавен Куклен спектакъл Варна и Артистичен шеф на Международен куклен фестивал " Златният делфин “, беседва Станислава Кирилова.
Здравейте, г-жо Стойкова, поздравления за сполучливо извършеното 18-то издание на фестивала, програмата беше извънредно забавна и любопитна. Кое е водещото за Вас при селектиране на даден театър и изключително при подбора на интернационалните представления?
Особено значимо при селектирането на даден театър е той да бъде автентичен, да носи част от културата към която принадлежи. Фокусираме се върху спектакли, които биха съдействали за общия продан в изкуството. Всъщност такова беше и мнението на всички посетители на фестивала, които споделиха, че за тях е било доста потребно да видят нови неща, както и разнообразни подходи за правене на спектакъл. Желанието ни беше да създадем една запалваща, мотивираща и зареждаща среда, която да ни направи по-амбициозни когато планираме идващите си планове. Успяхме да изградим другарска атмосфера по време на фестивала, без значение от конкурсния му темперамент. Знаете, че когато един фестивал има конкурсен темперамент постоянно има някой, който не е удовлетворен от резултата, само че този път, за първи път от толкоз доста години, изобщо не се усещаше тази незадоволеност или боязън, че някой няма да бъде оценен вярно, даже в противен случай, всеки един от участниците споделяше, че премията не е от голяма важност, а ценното е нашата среща. Именно това е и нещото което всички ние спечелихме – нашата среща.
Как се осъществя фестивал в България след Ковид рецесията и след всички проблеми, които участват в политически проект?
Всеки ден се борим. Дали спектакъл ще провежда своята активност или уредници ще вършат фестивала и в двата случая е доста мъчно. Но за фестивал е изключително мъчно, тъй като има огромна доза неустановеност. Голям риск е да направиш фестивал, тъй като когато селектираш, когато сключиш контракти ти към този момент си виновен за всичко което ще се случи, а Вие знаете с каква скорост се менят обстановките в света. След Ковид, на всичкото от горната страна имаме и риск от войни и от какво ли не, знаете какво е ситуацията със самолетите, анулират се полети… Няколко дни преди началото на фестивала анулираха два полета, от което ни се изправиха косите от смут, защото фестивалът е с доста стеснен бюджет, както всеки един различен. Все отново успяхме да се оправим и с това с помощта на помощ от страна на аеролиниите и други хора, които помогнаха, другари, които схващат значимостта на това събитие. Ние сме щастливи точно заради този факт, че от ден на ден хора осъзнават какъв брой е значимо изкуството на кукления спектакъл, какъв брой е значимо развиването му, и какъв брой е значимо то за възпитанието на децата, за алтернативата, която им дава, тъй като те не могат да изживеят живота си единствено с това, което екрана им дава. Децата би трябвало да живеят с живото изкуство, с това което ги прави съпричастни в този момент, сега. След всички компликации, които изпитахме като растящите цени, анулираните полети, финансовите невъзможности, изчезналите места по хотелите и прочие, това което извънредно доста ни радва след целия риск, който поехме е фактът, че фестивалът имаше необикновен интерес от страна на хората, а нямахме никаква авансово проведена аудитория.
Забеляза се, че фестивала беше мощно посетен и то освен от професионална аудитория. Това значи ли че жителите на град Варна са възпитани към наличието си в салона на кукления спектакъл? Това по този начин ли е и на какво дължите този триумф?
Точно по този начин е. Все отново това ни учуди, напряко ни изненада и ние сме надълбоко впечатлени от това мощно наличие. В предходните години, когато е имало фестивал постоянно е имало някакъв тип уредници – учебни заведения са идвали, детски градини, възрастни хора – в взаимозависимост от спектакъла, само че тази година заради наредбата да няма проведени визити поради заплахата от нова Ковид вълна ние знаехме, че нямаме такава опция. Опасявахме се, че залата през седмицата, в непопулярните часове, когато всички са на работа и децата са на учебно заведение, спектаклите няма да имат посещаемост, само че се получи тъкмо противоположното. Такава вълна от фенове, които желаеха да гледат представления ни изненада и ние сме разчувствани от този факт. От друга стана това значи, че доста дълго време сме работили и че е имало смисъл от нашата работа. Това казах на всички сътрудници на последната вечер, когато се разделяхме – има смисъл от нашата работа, ден след ден, капка по капка, малко по малко ние се приближаваме към това нашата аудитория от деца и родители от ден на ден да осъзнава какво вършим за тях. Осъзнават всички жертви които ние вършим по посока на това те да получат нещо същинско и откровено.
Във фестивалната стратегия имаше и доста куклени спектакли за възрастни. Как мислите, дали този релативно нов за България род ще откри и разшири своята публика?
Да, само че подобен вид спектакли не би трябвало да се вършат самоцелно. Не можеш просто да направиш един театър за възрастни и да очакваш, че някой ще пристигна да го посети, тъй като е за възрастни. Не, спектакълът за възрастни в кукления спектакъл би трябвало да е толкоз впечатляващ, че да откъсне публиката от другите театрални изкуства, които оферират представления за тази публика. За да да дойдат при нас хората би трябвало да знаят, че ние представяме нещо извънредно, нещо което няма къде другаде да се види. Точно тук идва фантазията в нашето изкуство, тук идват огромните режисьори, които вършат хубавите, огромни спектакли за възрастни. Ние сме един от театрите, които се радват на необятна известност на представления за възрастни и те са непрестанно в репертоара ни, дори се чака ред за билети, като сложим дата и те свършват – толкова е огромен ползата. Разбира се, това е и нашата отговорност към хората, които идват в салона, в никакъв случай не сме ги излъгали и те знаят, че когато дойдат при нас ще видят нещо друго, нещо неповторимо. Мисля, че в действителност думата е " друго “, тъй като ние нямаме никакво желание да се съпоставяме нито с трагични, нито с музикални театри, споделям и музикалните театри, тъй като спектакълът ни " Алиса в огледалния свят “ е мюзикъл. Просто ние вършим нещата по нашия метод и за благополучие актьорите ни имат страхотни качества. Аз персонално съм доста прецизна във връзка с постановъчните екипи, които идват да слагат. Обикновено това са едни от най-хубавите експерти в България, а в този момент имаме и диалози с сътрудници от чужбина, които бих пристигнали да създадат театър.
Безспорно вашия спектакъл е един от най-пътуващите куклени театри в България изключително изразено през турнетата Ви в Азия, което е извънредно забавно. Как преценявате разликата сред театралната форма тук и там? Съпоставими ли са тяхното театрално усещане и нашето?
Ние имахме седем годишен контракт с Китай и непрестанно бяхме там, от тези пътувания черпим най-вече ентусиазъм. Азия желае да се отърси от еднообразието на обичайното куклено изкуство, което има своето наличие там от хилядолетия. Кукленото изкуство е родено в Азия, тъй че азиатците до ден сегашен са в плен на тези обичаи, които, несъмнено, би трябвало да съхраняват. Фолклорът и традициите са нещо доста значимо, само че не трябва да остават сами, тъй като ние живеем в нови времена, а когато правиш нещо обичайно има една заплаха, че ти е елементарно и не ти е забавно. Колегите от Азия са подготвени да се отворят, необикновено работливи и прецизни са, имат несравним нюх към детайла, а актьорите им са доста работливи, работливи и ужасно надарени. Няма разлика сред нас и нашите театрални усещания, единствената разлика е в дилемите, които ние даваме и те пресъздават. За нас огромната изненада на този фестивал се оказа Държавният куклен спектакъл Алмати, Казахстан. Спектакълът им за възрастни " Ромео и Жулиета “ взе Гранд при в категория театър за възрастни. Те също попадат в азиатската просвета, а представлението им сподели нещо ново. Спектакълът е толкоз съвременен, толкоз ослепителен и запаметяващ се, че безапелационно още когато го видяхме взехме решение, че това ще е едно от заглавията, които би могло да вземе Гранд при. Те са невероятни – красиви, надарени, изящни. Изящество е азиатското е изкуство, то носи успокоение. Видяхте спектакъла на Шу-Минг Ху " Старчето и неговите другари “, който е ко-продукция Дот Го Тийтър - Каошунг, Тайван и Държавен куклен спектакъл Варна. Видяхме и корейската актриса Ко Кюми и нейното зрелище " Куклена фикция “, с което приключи фестивала. То беше като благословия за целия фестивал. Тя внесе такава лекост и душевна естетика. Хората в Азия се любуват на мига, те се любуват на момента. Китайците и изобщо азиатците доста бързат, когато работят, те бързат в всекидневието си, бързат във всичко, което вършат, бързат даже когато се хранят, само че когато гледат изкуство за тях времето стопира, това е огромното нещо, което би трябвало да научим от тях, а точно, че когато се гледа нещо, не би трябвало да се бърза, а би трябвало да влезеш и да се насладиш на детайла, на времето което прекарваш с изкуството, с артиста, с постановката. Ние също се учим от тях.
Бихте ли споделили и няколко думи за едно от най-впечатляващите представления по време на фестивал " Кралят на счупените неща “ на Тиътърсмитс - Хилкрест, Южна Африка, по какъв начин намерихте тази прелестна и надарена натрупа?
Тази натрупа намерихме в Дубай. Нашият спектакъл беше там на един огромен фестивал, в действителност ние бяхме единствените европейци, а всички останали участници бяха от азиатските страни. И въпреки всичко, защото организацията, която организира фестивала беше от Южна Африка бяха поканили този театър от ЮАР. Трупата им не беше известна в Дубай и заради тази причина в салона нямаше никой, бяхме единствено ние. Гледайки спектакъла им усетихме, че през салона протича толкоз мощна сила, такова електричество. За мен това е върхът на изкуството, апелирам се на Господ един ден и ние да създадем такова знамение. Техният спектакъл е доста откровен, а да направиш подобен обществен театър, който да влияе дотам, е просто удивително. Актрисата – Кара Робъртс е неповторима! Да не приказваме за драматургията, за режисурата, за осъществяването, за техническата реализация – за всичко. Те са невероятни, просто невероятни! Тогава аз си споделих, че ни следва фестивал и без значение какъв брой мъчно би било финансово, ще ги поканя, даже единствено тях да можех да поканя, отново щях тях да избера – толкоз са впечатляващи, мисля че взривиха аудиторията. Това е езикът на изкуството.
Да обърнем фокуса към Вас, вие сте прелестна актриса, коя е обичаната ви роля, която сте имали опция да изиграете?
Досега имам несъмнено над двеста функции, само че има две, които в никакъв случай няма да не помни. Това е първата роля в живота ми, не приказвам за дебюта ми, тогава бях в огромен стрес и не знаех какво върша, приказвам за втората ми ролята в спектакъла " Тошко Африкански “. Първоначално бях разпределен в облика на Тошко Африкански, само че в следствие някой реши, че няма да се оправя и за отплата ми дадоха роля, в която нямаше никакъв текст, никакво наличие. Страдах един ден и толкоз, то аз толкоз пострадвам – един ден. После се хванах за работа и тази роля, ролята на Тодорка, стана основна за нула време. Както споделих, нямах никакъв текст, просто влизах и излизах, само че това беше в хода на действието, тъй че можех да си го разреша. Това не е единственият път, в който са ме сменяли от роля, бяха такива години, че това се случваше постоянно. Но аз постоянно съм си казвала, че несъмнено не съм била задоволително добра и по тази причина са ме сменяли, след това взех решение, че ще стана доста добра актриса и това няма да се случва. Не звучи доста непретенциозно, само че и аз не съм доста непретенциозен човек, тъй като въпреки всичко такова е естеството на нашата работа – търсим вниманието на аудиторията. Тук ми се желае да кажа нещо, с което се надявам да бъда потребна за сътрудниците, които занапред прохождат в нашето изкуство – актьорската работа не е лесна, актьорския път не е елементарен и не би трябвало да спираш, а би трябвало да продължаваш, и то давайки най-хубавото от себе си.
Другата роля, която доста, доста обичам е на Светлосиният Петър в едноименния, страховит театър " Светлосиният Петър “ на огромния Петър Пашов, режисьор, който към този момент не е сред нас. Това е персонажът на отритнатото кученце, което се е родило синьо. Беше една страхотна роля, за която даже получих премия на " Златният делфин “, в действителност цялото зрелище взе доста награди на фестивала, тъй че имам необикновен спомен.
Обичам всяка роля. В " Алиса в огледалния свят “ доста одобрявам персонажа си на гувернантката, влюбена съм в тази роля. Аз обичам тези облици, които са доста ярки и доста къси, които са като билярдната пръчка, която разрушава топките и те потеглят нататък. Всяка роля е значима.
А коя е желаната Ви житейска роля – на шеф, на режисьор или на актриса?
Всичките ги обичам доста. Аз станах шеф, с цел да може да се случват нещата, не станах шеф поради позицията или някакъв тип власт, аз не обичам властта. Аз обичам опциите.
И да приключим нашия диалог с една задявка по Рангел Вълчанов – " А в този момент накъде? “
Напред, единствено напред към идващите планове, към последващи разнообразни неща, които желаеме да създадем. Аз съм влюбена в другите неща и както се споделя в " Кралят на счупените неща “ не спирай да мечтаеш и вярвай. Името ми е такова и аз постоянно имам вяра в нещата, които ще се случат. Аз съм любопитен човек, обичам да се случват разнообразни работи, изненадващи неща, от време на време, несъмнено, се случват и неприятни изненадващи неща, само че тях ги прескачаме и продължаваме напред, тъй като няма рози без бодли.
За вярата в смисъла на изкуството, за преодолените компликации и за отговорността пред публиката с Вера Стойкова, шеф на Държавен Куклен спектакъл Варна и Артистичен шеф на Международен куклен фестивал " Златният делфин “, беседва Станислава Кирилова.
Здравейте, г-жо Стойкова, поздравления за сполучливо извършеното 18-то издание на фестивала, програмата беше извънредно забавна и любопитна. Кое е водещото за Вас при селектиране на даден театър и изключително при подбора на интернационалните представления?
Особено значимо при селектирането на даден театър е той да бъде автентичен, да носи част от културата към която принадлежи. Фокусираме се върху спектакли, които биха съдействали за общия продан в изкуството. Всъщност такова беше и мнението на всички посетители на фестивала, които споделиха, че за тях е било доста потребно да видят нови неща, както и разнообразни подходи за правене на спектакъл. Желанието ни беше да създадем една запалваща, мотивираща и зареждаща среда, която да ни направи по-амбициозни когато планираме идващите си планове. Успяхме да изградим другарска атмосфера по време на фестивала, без значение от конкурсния му темперамент. Знаете, че когато един фестивал има конкурсен темперамент постоянно има някой, който не е удовлетворен от резултата, само че този път, за първи път от толкоз доста години, изобщо не се усещаше тази незадоволеност или боязън, че някой няма да бъде оценен вярно, даже в противен случай, всеки един от участниците споделяше, че премията не е от голяма важност, а ценното е нашата среща. Именно това е и нещото което всички ние спечелихме – нашата среща.
Как се осъществя фестивал в България след Ковид рецесията и след всички проблеми, които участват в политически проект?
Всеки ден се борим. Дали спектакъл ще провежда своята активност или уредници ще вършат фестивала и в двата случая е доста мъчно. Но за фестивал е изключително мъчно, тъй като има огромна доза неустановеност. Голям риск е да направиш фестивал, тъй като когато селектираш, когато сключиш контракти ти към този момент си виновен за всичко което ще се случи, а Вие знаете с каква скорост се менят обстановките в света. След Ковид, на всичкото от горната страна имаме и риск от войни и от какво ли не, знаете какво е ситуацията със самолетите, анулират се полети… Няколко дни преди началото на фестивала анулираха два полета, от което ни се изправиха косите от смут, защото фестивалът е с доста стеснен бюджет, както всеки един различен. Все отново успяхме да се оправим и с това с помощта на помощ от страна на аеролиниите и други хора, които помогнаха, другари, които схващат значимостта на това събитие. Ние сме щастливи точно заради този факт, че от ден на ден хора осъзнават какъв брой е значимо изкуството на кукления спектакъл, какъв брой е значимо развиването му, и какъв брой е значимо то за възпитанието на децата, за алтернативата, която им дава, тъй като те не могат да изживеят живота си единствено с това, което екрана им дава. Децата би трябвало да живеят с живото изкуство, с това което ги прави съпричастни в този момент, сега. След всички компликации, които изпитахме като растящите цени, анулираните полети, финансовите невъзможности, изчезналите места по хотелите и прочие, това което извънредно доста ни радва след целия риск, който поехме е фактът, че фестивалът имаше необикновен интерес от страна на хората, а нямахме никаква авансово проведена аудитория.
Забеляза се, че фестивала беше мощно посетен и то освен от професионална аудитория. Това значи ли че жителите на град Варна са възпитани към наличието си в салона на кукления спектакъл? Това по този начин ли е и на какво дължите този триумф?
Точно по този начин е. Все отново това ни учуди, напряко ни изненада и ние сме надълбоко впечатлени от това мощно наличие. В предходните години, когато е имало фестивал постоянно е имало някакъв тип уредници – учебни заведения са идвали, детски градини, възрастни хора – в взаимозависимост от спектакъла, само че тази година заради наредбата да няма проведени визити поради заплахата от нова Ковид вълна ние знаехме, че нямаме такава опция. Опасявахме се, че залата през седмицата, в непопулярните часове, когато всички са на работа и децата са на учебно заведение, спектаклите няма да имат посещаемост, само че се получи тъкмо противоположното. Такава вълна от фенове, които желаеха да гледат представления ни изненада и ние сме разчувствани от този факт. От друга стана това значи, че доста дълго време сме работили и че е имало смисъл от нашата работа. Това казах на всички сътрудници на последната вечер, когато се разделяхме – има смисъл от нашата работа, ден след ден, капка по капка, малко по малко ние се приближаваме към това нашата аудитория от деца и родители от ден на ден да осъзнава какво вършим за тях. Осъзнават всички жертви които ние вършим по посока на това те да получат нещо същинско и откровено.
Във фестивалната стратегия имаше и доста куклени спектакли за възрастни. Как мислите, дали този релативно нов за България род ще откри и разшири своята публика?
Да, само че подобен вид спектакли не би трябвало да се вършат самоцелно. Не можеш просто да направиш един театър за възрастни и да очакваш, че някой ще пристигна да го посети, тъй като е за възрастни. Не, спектакълът за възрастни в кукления спектакъл би трябвало да е толкоз впечатляващ, че да откъсне публиката от другите театрални изкуства, които оферират представления за тази публика. За да да дойдат при нас хората би трябвало да знаят, че ние представяме нещо извънредно, нещо което няма къде другаде да се види. Точно тук идва фантазията в нашето изкуство, тук идват огромните режисьори, които вършат хубавите, огромни спектакли за възрастни. Ние сме един от театрите, които се радват на необятна известност на представления за възрастни и те са непрестанно в репертоара ни, дори се чака ред за билети, като сложим дата и те свършват – толкова е огромен ползата. Разбира се, това е и нашата отговорност към хората, които идват в салона, в никакъв случай не сме ги излъгали и те знаят, че когато дойдат при нас ще видят нещо друго, нещо неповторимо. Мисля, че в действителност думата е " друго “, тъй като ние нямаме никакво желание да се съпоставяме нито с трагични, нито с музикални театри, споделям и музикалните театри, тъй като спектакълът ни " Алиса в огледалния свят “ е мюзикъл. Просто ние вършим нещата по нашия метод и за благополучие актьорите ни имат страхотни качества. Аз персонално съм доста прецизна във връзка с постановъчните екипи, които идват да слагат. Обикновено това са едни от най-хубавите експерти в България, а в този момент имаме и диалози с сътрудници от чужбина, които бих пристигнали да създадат театър.
Безспорно вашия спектакъл е един от най-пътуващите куклени театри в България изключително изразено през турнетата Ви в Азия, което е извънредно забавно. Как преценявате разликата сред театралната форма тук и там? Съпоставими ли са тяхното театрално усещане и нашето?
Ние имахме седем годишен контракт с Китай и непрестанно бяхме там, от тези пътувания черпим най-вече ентусиазъм. Азия желае да се отърси от еднообразието на обичайното куклено изкуство, което има своето наличие там от хилядолетия. Кукленото изкуство е родено в Азия, тъй че азиатците до ден сегашен са в плен на тези обичаи, които, несъмнено, би трябвало да съхраняват. Фолклорът и традициите са нещо доста значимо, само че не трябва да остават сами, тъй като ние живеем в нови времена, а когато правиш нещо обичайно има една заплаха, че ти е елементарно и не ти е забавно. Колегите от Азия са подготвени да се отворят, необикновено работливи и прецизни са, имат несравним нюх към детайла, а актьорите им са доста работливи, работливи и ужасно надарени. Няма разлика сред нас и нашите театрални усещания, единствената разлика е в дилемите, които ние даваме и те пресъздават. За нас огромната изненада на този фестивал се оказа Държавният куклен спектакъл Алмати, Казахстан. Спектакълът им за възрастни " Ромео и Жулиета “ взе Гранд при в категория театър за възрастни. Те също попадат в азиатската просвета, а представлението им сподели нещо ново. Спектакълът е толкоз съвременен, толкоз ослепителен и запаметяващ се, че безапелационно още когато го видяхме взехме решение, че това ще е едно от заглавията, които би могло да вземе Гранд при. Те са невероятни – красиви, надарени, изящни. Изящество е азиатското е изкуство, то носи успокоение. Видяхте спектакъла на Шу-Минг Ху " Старчето и неговите другари “, който е ко-продукция Дот Го Тийтър - Каошунг, Тайван и Държавен куклен спектакъл Варна. Видяхме и корейската актриса Ко Кюми и нейното зрелище " Куклена фикция “, с което приключи фестивала. То беше като благословия за целия фестивал. Тя внесе такава лекост и душевна естетика. Хората в Азия се любуват на мига, те се любуват на момента. Китайците и изобщо азиатците доста бързат, когато работят, те бързат в всекидневието си, бързат във всичко, което вършат, бързат даже когато се хранят, само че когато гледат изкуство за тях времето стопира, това е огромното нещо, което би трябвало да научим от тях, а точно, че когато се гледа нещо, не би трябвало да се бърза, а би трябвало да влезеш и да се насладиш на детайла, на времето което прекарваш с изкуството, с артиста, с постановката. Ние също се учим от тях.
Бихте ли споделили и няколко думи за едно от най-впечатляващите представления по време на фестивал " Кралят на счупените неща “ на Тиътърсмитс - Хилкрест, Южна Африка, по какъв начин намерихте тази прелестна и надарена натрупа?
Тази натрупа намерихме в Дубай. Нашият спектакъл беше там на един огромен фестивал, в действителност ние бяхме единствените европейци, а всички останали участници бяха от азиатските страни. И въпреки всичко, защото организацията, която организира фестивала беше от Южна Африка бяха поканили този театър от ЮАР. Трупата им не беше известна в Дубай и заради тази причина в салона нямаше никой, бяхме единствено ние. Гледайки спектакъла им усетихме, че през салона протича толкоз мощна сила, такова електричество. За мен това е върхът на изкуството, апелирам се на Господ един ден и ние да създадем такова знамение. Техният спектакъл е доста откровен, а да направиш подобен обществен театър, който да влияе дотам, е просто удивително. Актрисата – Кара Робъртс е неповторима! Да не приказваме за драматургията, за режисурата, за осъществяването, за техническата реализация – за всичко. Те са невероятни, просто невероятни! Тогава аз си споделих, че ни следва фестивал и без значение какъв брой мъчно би било финансово, ще ги поканя, даже единствено тях да можех да поканя, отново щях тях да избера – толкоз са впечатляващи, мисля че взривиха аудиторията. Това е езикът на изкуството.
Да обърнем фокуса към Вас, вие сте прелестна актриса, коя е обичаната ви роля, която сте имали опция да изиграете?
Досега имам несъмнено над двеста функции, само че има две, които в никакъв случай няма да не помни. Това е първата роля в живота ми, не приказвам за дебюта ми, тогава бях в огромен стрес и не знаех какво върша, приказвам за втората ми ролята в спектакъла " Тошко Африкански “. Първоначално бях разпределен в облика на Тошко Африкански, само че в следствие някой реши, че няма да се оправя и за отплата ми дадоха роля, в която нямаше никакъв текст, никакво наличие. Страдах един ден и толкоз, то аз толкоз пострадвам – един ден. После се хванах за работа и тази роля, ролята на Тодорка, стана основна за нула време. Както споделих, нямах никакъв текст, просто влизах и излизах, само че това беше в хода на действието, тъй че можех да си го разреша. Това не е единственият път, в който са ме сменяли от роля, бяха такива години, че това се случваше постоянно. Но аз постоянно съм си казвала, че несъмнено не съм била задоволително добра и по тази причина са ме сменяли, след това взех решение, че ще стана доста добра актриса и това няма да се случва. Не звучи доста непретенциозно, само че и аз не съм доста непретенциозен човек, тъй като въпреки всичко такова е естеството на нашата работа – търсим вниманието на аудиторията. Тук ми се желае да кажа нещо, с което се надявам да бъда потребна за сътрудниците, които занапред прохождат в нашето изкуство – актьорската работа не е лесна, актьорския път не е елементарен и не би трябвало да спираш, а би трябвало да продължаваш, и то давайки най-хубавото от себе си.
Другата роля, която доста, доста обичам е на Светлосиният Петър в едноименния, страховит театър " Светлосиният Петър “ на огромния Петър Пашов, режисьор, който към този момент не е сред нас. Това е персонажът на отритнатото кученце, което се е родило синьо. Беше една страхотна роля, за която даже получих премия на " Златният делфин “, в действителност цялото зрелище взе доста награди на фестивала, тъй че имам необикновен спомен.
Обичам всяка роля. В " Алиса в огледалния свят “ доста одобрявам персонажа си на гувернантката, влюбена съм в тази роля. Аз обичам тези облици, които са доста ярки и доста къси, които са като билярдната пръчка, която разрушава топките и те потеглят нататък. Всяка роля е значима.
А коя е желаната Ви житейска роля – на шеф, на режисьор или на актриса?
Всичките ги обичам доста. Аз станах шеф, с цел да може да се случват нещата, не станах шеф поради позицията или някакъв тип власт, аз не обичам властта. Аз обичам опциите.
И да приключим нашия диалог с една задявка по Рангел Вълчанов – " А в този момент накъде? “
Напред, единствено напред към идващите планове, към последващи разнообразни неща, които желаеме да създадем. Аз съм влюбена в другите неща и както се споделя в " Кралят на счупените неща “ не спирай да мечтаеш и вярвай. Името ми е такова и аз постоянно имам вяра в нещата, които ще се случат. Аз съм любопитен човек, обичам да се случват разнообразни работи, изненадващи неща, от време на време, несъмнено, се случват и неприятни изненадващи неща, само че тях ги прескачаме и продължаваме напред, тъй като няма рози без бодли.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ