Всеки ден по 74 българи са емигрирали в Германия през 2018 г.
Всеки ден приблизително 74 българи, 79 хървати и 180 румънци са емигрирали в Германия през предходната година. Това са част от факторите, съдействали популацията на Германия да надхвърлили 83 млн. души предходната година съгласно данните на стахистическата работа на страната, представени от ДПА и " Ройтерс ". Нетната миграция е била 400 хиляди души през 2018 година - малко под миналогодишната (416 хил.).
По-голямата част от новодошлите са от Европейския съюз - 202 хиляди души. От тях най-вече са от Румъния (68 хил.), Хърватия (29 хил.), България (27 хил.) и Полша (20 хил.). Общият брой на българите се е нараснал с близо 8.7% спрямо този за 2017-а, когато те са били 310 хиляди души.
В последните няколко години обаче най-видимо се задълбочава казусът за Хърватия - страната с население от към 4.1 млн. души търси излаз от всеобщата емиграция на поданици в трудоспособна възраст, недоволни от бавния прогрес след присъединението към Европейския съюз.
Заетостта и спадащата безработица доведоха до апетит за фрагменти на трудовия пазар на най-голямата европейска стопанска система. Над милион позиции би трябвало да бъдат запълнени съгласно работодателите, с цел да се отстранен спънките пред икономическия напредък. Застаряването и ниската раждаемост също допускат работната мощ на Германия да се свие в идващите няколко десетилетия. Компаниите имат потребност от мигранти, само че това се отнася и за страната, която желае с осигуровките им да помогне за финансирането на пенсионната система. Догодина се чака спомагателна либерализация на трудовия пазар за трети страни.
Намалели са обаче бежанците от страни, белязани от спорове - чистата миграция от Сирия да вземем за пример е спаднала съвсем на половина, от 60 хиляди през 2017 година до 334 хиляди предходната. Спад има и в тази от Африка - от 35 на 34 хиляди Общо в страната са се заселили 1.58 млн. души при 1.18 млн. изселили се - написа " Ди велт ". Това е следващата година на спад на чистата миграция след пика на мигрантската рецесия, когато тя доближи 1 млн. души.
Увеличила се е емиграцията измежду самите германци - 262 хиляди души (при 249 хиляди година по-рано) са създали това през 2018 година Върналите се са 202 хиляди души.
По-голямата част от новодошлите са от Европейския съюз - 202 хиляди души. От тях най-вече са от Румъния (68 хил.), Хърватия (29 хил.), България (27 хил.) и Полша (20 хил.). Общият брой на българите се е нараснал с близо 8.7% спрямо този за 2017-а, когато те са били 310 хиляди души.
В последните няколко години обаче най-видимо се задълбочава казусът за Хърватия - страната с население от към 4.1 млн. души търси излаз от всеобщата емиграция на поданици в трудоспособна възраст, недоволни от бавния прогрес след присъединението към Европейския съюз.
Заетостта и спадащата безработица доведоха до апетит за фрагменти на трудовия пазар на най-голямата европейска стопанска система. Над милион позиции би трябвало да бъдат запълнени съгласно работодателите, с цел да се отстранен спънките пред икономическия напредък. Застаряването и ниската раждаемост също допускат работната мощ на Германия да се свие в идващите няколко десетилетия. Компаниите имат потребност от мигранти, само че това се отнася и за страната, която желае с осигуровките им да помогне за финансирането на пенсионната система. Догодина се чака спомагателна либерализация на трудовия пазар за трети страни.
Намалели са обаче бежанците от страни, белязани от спорове - чистата миграция от Сирия да вземем за пример е спаднала съвсем на половина, от 60 хиляди през 2017 година до 334 хиляди предходната. Спад има и в тази от Африка - от 35 на 34 хиляди Общо в страната са се заселили 1.58 млн. души при 1.18 млн. изселили се - написа " Ди велт ". Това е следващата година на спад на чистата миграция след пика на мигрантската рецесия, когато тя доближи 1 млн. души.
Увеличила се е емиграцията измежду самите германци - 262 хиляди души (при 249 хиляди година по-рано) са създали това през 2018 година Върналите се са 202 хиляди души.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ