Веднъж погледнах в чуждия прозорец…
Всеки ден отиваме на работа, връщаме се у дома и вършим едни и същи дейности, трансформирайки живота си в калейдоскоп от идентични картинки.
Имам един табиет: когато отида някъде наложително поглеждам през прозореца. Не, не спирам и не стартирам да се вторачвам, просто мятам един взор, забелязвайки нещо забавно.
И знаете ли какво забелязах? Всички хора, които видях в тези прозорци са едни такива… Живи ли, какви са? Веднъж виждам в прозореца семейство, което вечеря, всички се смеят и щастливо се усмихват.
В различен прозорец – красива млада майка играе със своите очарователни деца. В третия – влюбена двойка седи на дивана и прегърнати гледат филм. Един път видях две момчета, които се биеха един различен с възглавници, заливайки се със мощен смях.
Толкова ми е забавно да ги следя! Но един път се замислих и ми стана тъжно. А какво ще видят хората в моя прозорец, в случай че се загледат в него?
Купчина разхвърляни движимости, неоправяна с месеци постелка и мършаво момче, седящо пред екрана на компютъра… И без значение дали ще погледнат през прозореца във вторник или събота – картината е постоянно една и съща.
Тази мисъл се трансформира в най-хубавия претекст, с цел да трансформира себе си и своя живот. И се надявам, че когато оставя щорите пуснати, някой ще огледа в моя прозорец и ще си намерения: „ Само го вижте какъв е… Един подобен жив… “
