Всеки четвърти болничен е фалшив, твърди бизнесът
Всеки четвърти болничен лист в България се издава на здрав човек, заяви Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) при откриването на кръгла маса на тематика „ Злоупотребите с болнични листове – нездравословен за обществото феномен “. Асоциацията провежда полемиката в опит да завоюва съидейници за остарялата си концепция първите 3 дни от болничните да не се заплащат на служащите. В нея участваха министърът на труда и обществената политика Бисер Петков, ръководителят на парламентарната комисия по труда и демографската политика доктор Хасан Адемов (ДПС), ръководителят на икономическата комисия в Народното събрание Петър Кънев(БСП) и шефът на Националния застрахователен институт (НОИ) Ивайло Иванов. Предложението на бизнеса е паричното обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, трудова акцидент и професионална болест
да се изплаща от четвъртия ден
на настъпването до възобновяване на работоспособността.
Васил Велев показа данни от националната статистика и от Национален осигурителен институт, съгласно която изплатените болнични от 2012 година насам са нарастнали три пъти. „ Ние предлагаме солидарността в изплащането на болнични да стартира от 4-ия ден, а не от първия, както е в този момент. 9-10 дни е приблизително при нас отсъствието по болест, а в Турция е 2-3 дни, което притегля вложители. Нашето законодателство подтиква едно грозно събитие – всеобщи обири и всеобща корупция.От съзнателните служащи се крадат към 50 млн. лева всяка година. Още 150 млн. лева се крадат от Национален осигурителен институт и се пропущат да се изработят 1 милиарда лева годишно, което прави към 400 млн. лева пропуснати изгоди за бюджета ", сподели Велев и добави, че съвсем няма осъдени лекари за издаване на подправени болнични. Общо 2 748 173 са изплатените болнични листа през 2018 година, до момента в който наетите лица са 2 238 402. От АИКБ припомниха, че казусът поражда поради смяната в Кодекса за обществено подкрепяне от 1 януари 2013 година, когато се задължава осигурителят да заплаща първите три дни от болничния лист на обезпеченото лице за краткотрайна нетрудоспособност. Тогава тази мярка е била планувана като краткотрайна антикризисна, която обаче е станала непрекъсната. Преди да се одобри тази мярка през 2012 година изплатените болнични листа са били 1 353 504, акцентира Велев. Според статистиката през 2017 година Най-малко болнични листа са издадени в Добрич, а най-вече са боледували в Стара Загора. „ Няма и съвсем никаква разлика в чистото заплащане на един служащ, ползващ болничен лист за 3 дни и подобен, който не употребява. При прилагане на болничен лист служащият получава чисто заплащане приблизително месечно единствено с 3 % по-малко, само че за сметка на това работи с 15 % по-малко “, съобщи ръководителят на АИКБ. Той е на мнение, че това е доста сериозен тласък за осъществяването на тези злоупотреби.
Несъгласие с предлагането на бизнеса изрази министърът на труда и обществената политика Бисер Петков. Той окачестви предлагането на АИКБ като „ едно от вероятните решения “, само че го окачестви като„ непропорционално, прекалено и обществено недопустимо “ и призна, че от 2012 година в действителност броят на издадените болнични листа се е нараснал, само че моли да се търсят други решения на казуса. Министърът предложи да се разиска опцията за
ограничение на периода, в който персоналните лекари могат да издават болничен лист
Сега този период е до 14 дни непрестанно. " Мисля, че във времето обратно е било до 7 дни ", добави Бисер Петков.Освен това той добави, че може да обмисли и ограничаване до 40 дни в общата дълготрайност в границите на една година, в която персоналният доктор може да издава болничен лист. Според него може да се одобри и мярка, в която работодателят взе участие в обезщетяването на служащите за не повече от 15 дни в границите на годината. Може да се разиска и опцията за преразпределение на изплащането на дните сред работодателите и държавното публично обезпечаване, сподели министърът. Според него общата сума на компенсации на издадените болнични пораства и поради повишението на междинния размер на приходите.
Председателят на парламентарната комисия по труда и демографската политика доктор Хасан Адемов (ДПС) акцентира, че злоупотребите с болнични се потвърждават в съда, а не на кръгла маса. Ако се одобри предлагането на бизнеса, то Национален осигурителен институт ще бъде претрупан в допълнение с още 198 млн. лева, пресметна Адемов. Според него увеличеният брой издавани болнични е поради влошения здравен статус на българите и обстоятелството, че България е преди всичко по смъртност в Европейския съюз. Работодателите, по Закона за здравето и наредбите за здравната експертиза, са в правото си да управляват спазването на болничния режим на чиновниците си, а докторите носят отговорност по Наказателния кодекс за издаване на документ с погрешно наличие, добави доктор Адемов. Той предложи
два разновидността за решение на казуса
Единият е за първите три дни от болничните да се заплаща друга, контрактувана от обществените сътрудници сума, а другият – служащите да отсъстват три дни с позволение на работодателя, като през тези три дни заплатите им да вървят. Ако чиновниците злоупотребяват с това, работодателите са в правото си да се освободят от тях, сподели доктор Адемов.
Председателят на икономическата парламентарна комисия Петър Кънев (БСП) моли да се направи работна група в границите на Националния съвет за тристранно съдействие, която да реши казуса. Управителят на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов изрично не е склонен неговото ведомство да поеме изплащането на първите три дни. То би натоварило бюджета на Национален осигурителен институт с най-малко още 200 млн. лева, сподели той и също прикани да се ускори контрола при издаването на болнични.
Междувременно обществената комисия ден преди полемиката остави без смяна режимът на заплащане на болничните. Депутатите отхвърлиха импортирани от " Воля " промени в Кодекса за обществено обезпечаване, които предвиждаха първите три дни болнични да се изплащат от бюджета на Държавното публично обезпечаване. Синдикатите също изрично не са съгласни с предлагането на бизнеса и го дефинират като „ нечовешко и нелегално “, само че съгласно техни представители е редно издаването на подправени болнични да се криминализира.
да се изплаща от четвъртия ден
на настъпването до възобновяване на работоспособността.
Васил Велев показа данни от националната статистика и от Национален осигурителен институт, съгласно която изплатените болнични от 2012 година насам са нарастнали три пъти. „ Ние предлагаме солидарността в изплащането на болнични да стартира от 4-ия ден, а не от първия, както е в този момент. 9-10 дни е приблизително при нас отсъствието по болест, а в Турция е 2-3 дни, което притегля вложители. Нашето законодателство подтиква едно грозно събитие – всеобщи обири и всеобща корупция.От съзнателните служащи се крадат към 50 млн. лева всяка година. Още 150 млн. лева се крадат от Национален осигурителен институт и се пропущат да се изработят 1 милиарда лева годишно, което прави към 400 млн. лева пропуснати изгоди за бюджета ", сподели Велев и добави, че съвсем няма осъдени лекари за издаване на подправени болнични. Общо 2 748 173 са изплатените болнични листа през 2018 година, до момента в който наетите лица са 2 238 402. От АИКБ припомниха, че казусът поражда поради смяната в Кодекса за обществено подкрепяне от 1 януари 2013 година, когато се задължава осигурителят да заплаща първите три дни от болничния лист на обезпеченото лице за краткотрайна нетрудоспособност. Тогава тази мярка е била планувана като краткотрайна антикризисна, която обаче е станала непрекъсната. Преди да се одобри тази мярка през 2012 година изплатените болнични листа са били 1 353 504, акцентира Велев. Според статистиката през 2017 година Най-малко болнични листа са издадени в Добрич, а най-вече са боледували в Стара Загора. „ Няма и съвсем никаква разлика в чистото заплащане на един служащ, ползващ болничен лист за 3 дни и подобен, който не употребява. При прилагане на болничен лист служащият получава чисто заплащане приблизително месечно единствено с 3 % по-малко, само че за сметка на това работи с 15 % по-малко “, съобщи ръководителят на АИКБ. Той е на мнение, че това е доста сериозен тласък за осъществяването на тези злоупотреби.
Несъгласие с предлагането на бизнеса изрази министърът на труда и обществената политика Бисер Петков. Той окачестви предлагането на АИКБ като „ едно от вероятните решения “, само че го окачестви като„ непропорционално, прекалено и обществено недопустимо “ и призна, че от 2012 година в действителност броят на издадените болнични листа се е нараснал, само че моли да се търсят други решения на казуса. Министърът предложи да се разиска опцията за
ограничение на периода, в който персоналните лекари могат да издават болничен лист
Сега този период е до 14 дни непрестанно. " Мисля, че във времето обратно е било до 7 дни ", добави Бисер Петков.Освен това той добави, че може да обмисли и ограничаване до 40 дни в общата дълготрайност в границите на една година, в която персоналният доктор може да издава болничен лист. Според него може да се одобри и мярка, в която работодателят взе участие в обезщетяването на служащите за не повече от 15 дни в границите на годината. Може да се разиска и опцията за преразпределение на изплащането на дните сред работодателите и държавното публично обезпечаване, сподели министърът. Според него общата сума на компенсации на издадените болнични пораства и поради повишението на междинния размер на приходите.
Председателят на парламентарната комисия по труда и демографската политика доктор Хасан Адемов (ДПС) акцентира, че злоупотребите с болнични се потвърждават в съда, а не на кръгла маса. Ако се одобри предлагането на бизнеса, то Национален осигурителен институт ще бъде претрупан в допълнение с още 198 млн. лева, пресметна Адемов. Според него увеличеният брой издавани болнични е поради влошения здравен статус на българите и обстоятелството, че България е преди всичко по смъртност в Европейския съюз. Работодателите, по Закона за здравето и наредбите за здравната експертиза, са в правото си да управляват спазването на болничния режим на чиновниците си, а докторите носят отговорност по Наказателния кодекс за издаване на документ с погрешно наличие, добави доктор Адемов. Той предложи
два разновидността за решение на казуса
Единият е за първите три дни от болничните да се заплаща друга, контрактувана от обществените сътрудници сума, а другият – служащите да отсъстват три дни с позволение на работодателя, като през тези три дни заплатите им да вървят. Ако чиновниците злоупотребяват с това, работодателите са в правото си да се освободят от тях, сподели доктор Адемов.
Председателят на икономическата парламентарна комисия Петър Кънев (БСП) моли да се направи работна група в границите на Националния съвет за тристранно съдействие, която да реши казуса. Управителят на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов изрично не е склонен неговото ведомство да поеме изплащането на първите три дни. То би натоварило бюджета на Национален осигурителен институт с най-малко още 200 млн. лева, сподели той и също прикани да се ускори контрола при издаването на болнични.
Междувременно обществената комисия ден преди полемиката остави без смяна режимът на заплащане на болничните. Депутатите отхвърлиха импортирани от " Воля " промени в Кодекса за обществено обезпечаване, които предвиждаха първите три дни болнични да се изплащат от бюджета на Държавното публично обезпечаване. Синдикатите също изрично не са съгласни с предлагането на бизнеса и го дефинират като „ нечовешко и нелегално “, само че съгласно техни представители е редно издаването на подправени болнични да се криминализира.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ