Всеки четвърти българин е бил в риск от бедност през 2018 г.
Всеки четвърти българин е бил в риск от беднотия или обществено изключване през 2018 година, което слага страната в " челната " тройка в Европейския съюз по този индикатор. Това демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат.
В най-голям риск от беднотия през 2018 година са жителите на Гърция (33% от тях), следвани от румънците (30 на сто) и българите (28%). Риск от беднотия или обществено изключване значи, че е налице най-малко едно от следните три условия: риск от беднотия след обществени прехвърляния (бедност на доходите); съществени материални лишения; живот в домакинство с доста ниско равнище на претовареност.
Най-нисък риск от беднотия или обществено изключване е регистриран в Чехия - за 11% от жителите ѝ и едвам 4% от европейските жители, които живеят в страната. В Полша пък е регистриран най-нисък риск за жителите на страни отвън Европейски Съюз, които обитават на територията ѝ - 18%, като индикаторът е съвсем еднакъв на този за риска пред личните ѝ жители, който е 20%.
За България липсват данни за жителите на Европейски Съюз, а във връзка с жителите на трети страни равнищата са близки до междинните за Европейски Съюз (45%). Малко над 40% от жителите на трети страни, пребиваващи в България, са били в риск от беднотия или обществено изключване през 2018 година
Сред страните-членки процентът на риск от беднотия или обществено изключване, регистриран за жители отвън Европейски Съюз, е най-голям в Гърция - 58%, следван от Швеция и Испания с по 56%, Белгия - 51%, и Хърватия и Франция с по 50%. За непознатите жители на Европейски Съюз процентът е най-голям в Гърция (47%), Испания (45%) и Италия (40%), само че за някои страни липсват данни.
Същевременно Евростат оповести и данни за семействата, съгласно които през 2018 година 35% от жителите на трети страни живеят в пренаселени семейства. За задграничните жителите на Европейски Съюз (такива, които обитават в друга страна от общността) този % в 20, а за жителите на националните страни - 17. Коефициентът на претъпканост се дефинира въз основа на броя стаи в едно домакинство, размера на семейството, фамилното състояние и възрастта на членовете му.
© Евростат
По този индикатор България е водач във връзка с жителите на трети страни - 60% от чужденците от трети страни живеят в пренаселени семейства.Следват Хърватия (59%), Полша (56 %), Гърция (55%) и Италия (54%). Най-ниските равнища са в Малта (8%) и Кипър (5%).
И в този случай за България липсват данни за задграничните жители от страни от Европейски Съюз. Тук най-високите равнища са в Гърция и Италия - по 45%, до момента в който в Малта броят на европейски жители, живеещи в пренаселени семейства е нищожен през 2018 година
Коефициентът във връзка с личните жители е най-голям в Румъния (47%) и България, където 44% от жителите живеят в пренаселени семейства. Най-ниските равнища са в Кипър (2%), и Ирландия - едвам 1 на 100.
В най-голям риск от беднотия през 2018 година са жителите на Гърция (33% от тях), следвани от румънците (30 на сто) и българите (28%). Риск от беднотия или обществено изключване значи, че е налице най-малко едно от следните три условия: риск от беднотия след обществени прехвърляния (бедност на доходите); съществени материални лишения; живот в домакинство с доста ниско равнище на претовареност.
Най-нисък риск от беднотия или обществено изключване е регистриран в Чехия - за 11% от жителите ѝ и едвам 4% от европейските жители, които живеят в страната. В Полша пък е регистриран най-нисък риск за жителите на страни отвън Европейски Съюз, които обитават на територията ѝ - 18%, като индикаторът е съвсем еднакъв на този за риска пред личните ѝ жители, който е 20%.
За България липсват данни за жителите на Европейски Съюз, а във връзка с жителите на трети страни равнищата са близки до междинните за Европейски Съюз (45%). Малко над 40% от жителите на трети страни, пребиваващи в България, са били в риск от беднотия или обществено изключване през 2018 година
Сред страните-членки процентът на риск от беднотия или обществено изключване, регистриран за жители отвън Европейски Съюз, е най-голям в Гърция - 58%, следван от Швеция и Испания с по 56%, Белгия - 51%, и Хърватия и Франция с по 50%. За непознатите жители на Европейски Съюз процентът е най-голям в Гърция (47%), Испания (45%) и Италия (40%), само че за някои страни липсват данни.
Същевременно Евростат оповести и данни за семействата, съгласно които през 2018 година 35% от жителите на трети страни живеят в пренаселени семейства. За задграничните жителите на Европейски Съюз (такива, които обитават в друга страна от общността) този % в 20, а за жителите на националните страни - 17. Коефициентът на претъпканост се дефинира въз основа на броя стаи в едно домакинство, размера на семейството, фамилното състояние и възрастта на членовете му.
© Евростат
По този индикатор България е водач във връзка с жителите на трети страни - 60% от чужденците от трети страни живеят в пренаселени семейства.Следват Хърватия (59%), Полша (56 %), Гърция (55%) и Италия (54%). Най-ниските равнища са в Малта (8%) и Кипър (5%).
И в този случай за България липсват данни за задграничните жители от страни от Европейски Съюз. Тук най-високите равнища са в Гърция и Италия - по 45%, до момента в който в Малта броят на европейски жители, живеещи в пренаселени семейства е нищожен през 2018 година
Коефициентът във връзка с личните жители е най-голям в Румъния (47%) и България, където 44% от жителите живеят в пренаселени семейства. Най-ниските равнища са в Кипър (2%), и Ирландия - едвам 1 на 100.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ