Всеки българин изхвърля по 94 кг храна годишно
Всеки българин изхвърля по 94 кг храна на година и сме най-небрежни в пестенето на хранителни артикули спрямо семействата в другите европейски страни. В прилежаща Гърция това количество е с 50 кг на човек по-малко, т.е. всеки грък изхвърля по 44 кг на година, до момента в който стандартът на живот в южната ни съседка е доста по-висок от нашия.
Данните бяха оповестени след осъществяване на общоевропейско изследване в границите на онлайн конференцията " Мястото на храната не е на боклука ", проведена от Германско-българската индустриално-търговска камара.
На равнище Европейски съюз всяка година се генерират 88 милиона тона хранителни боклуци. Разходите, свързани с това, се правят оценка на към 143 милиарда евро, написа " Евронюз ".
Най-често изхвърляме самун, а най-рядко - мляко.
" Най-много изхвърлят едночленни семейства, т.е. хора, които живеят сами, фамилии с дребни деца, жителите на огромните градове и младежи до 25-годишна възраст ", споделя Стоилко Апостолов от Фондация за биологично земеделие " Биовселена ".
Фондацията работи за ограничение на казуса и има наблюдения върху държанието на българския консуматор.
53 на 100 от покупките на едночленните семейства свършват в контейнерите.
" Колкото по-евтини са някои артикули, толкоз по-малко угризения изпитва човек, когато ги изхвърля. Ако един самун коства 1,50 лева да вземем за пример, промишлен самун, който общо взето има къс период на валидност, доста малко хора се замислят дали да го изхвърлят, до момента в който в случай че си купят занаятчийски самун, който коства шест лв. кг, ще го ядат цяла седмица. Имат по-големи скрупули да го изхвърлят. "
Изчислено е, че у нас преработвателите на храни изхвърлят 19% от продуктите, а ресторантьорите – 12%. Следват фермерите с разхищаване от 11 на 100, а отличник по малко загуби на хранителни артикули се оказват търговците на едро и дребно с едвам 5%.
Според специалистите от " Биовселена " най-честите аргументи за изхвърлянето на храна са навиците да се пазарят прекомерно огромни количества, несъответстващи на потребностите на потребителите.
Принос за това имат и промоционалните цени в комерсиалната мрежа.
В сериозен проблем се трансформира и незнанието на семействата по какъв начин да съхраняват към този момент закупените артикули. С цел профилактика на разхищаването на храна от " Биоселена " започват план, в границите на който се организира образование на възрастни и деца по тематиката, направени са и редица клипове и анимационни филмчета.
От фондацията припомнят какви са главните препоръки, които би трябвало да бъдат спазвани при извършване на покупки – не купувайте храна, когато сте гладни и купувайте единствено нужните неща по лист.
Мария Жекова от MasterChef - храната и близостта с природата като избавление
Данните бяха оповестени след осъществяване на общоевропейско изследване в границите на онлайн конференцията " Мястото на храната не е на боклука ", проведена от Германско-българската индустриално-търговска камара.
На равнище Европейски съюз всяка година се генерират 88 милиона тона хранителни боклуци. Разходите, свързани с това, се правят оценка на към 143 милиарда евро, написа " Евронюз ".
Най-често изхвърляме самун, а най-рядко - мляко.
" Най-много изхвърлят едночленни семейства, т.е. хора, които живеят сами, фамилии с дребни деца, жителите на огромните градове и младежи до 25-годишна възраст ", споделя Стоилко Апостолов от Фондация за биологично земеделие " Биовселена ".
Фондацията работи за ограничение на казуса и има наблюдения върху държанието на българския консуматор.
53 на 100 от покупките на едночленните семейства свършват в контейнерите.
" Колкото по-евтини са някои артикули, толкоз по-малко угризения изпитва човек, когато ги изхвърля. Ако един самун коства 1,50 лева да вземем за пример, промишлен самун, който общо взето има къс период на валидност, доста малко хора се замислят дали да го изхвърлят, до момента в който в случай че си купят занаятчийски самун, който коства шест лв. кг, ще го ядат цяла седмица. Имат по-големи скрупули да го изхвърлят. "
Изчислено е, че у нас преработвателите на храни изхвърлят 19% от продуктите, а ресторантьорите – 12%. Следват фермерите с разхищаване от 11 на 100, а отличник по малко загуби на хранителни артикули се оказват търговците на едро и дребно с едвам 5%.
Според специалистите от " Биовселена " най-честите аргументи за изхвърлянето на храна са навиците да се пазарят прекомерно огромни количества, несъответстващи на потребностите на потребителите.
Принос за това имат и промоционалните цени в комерсиалната мрежа.
В сериозен проблем се трансформира и незнанието на семействата по какъв начин да съхраняват към този момент закупените артикули. С цел профилактика на разхищаването на храна от " Биоселена " започват план, в границите на който се организира образование на възрастни и деца по тематиката, направени са и редица клипове и анимационни филмчета.
От фондацията припомнят какви са главните препоръки, които би трябвало да бъдат спазвани при извършване на покупки – не купувайте храна, когато сте гладни и купувайте единствено нужните неща по лист.
Мария Жекова от MasterChef - храната и близостта с природата като избавление
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ